Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



Обръщение към все още можещите да не умират

За особеностите на сектантството

Ноември 50г. Э.Р.(2010г.)

Ловът на вещици, проявил се извънредно уродливо в средновековието е способен активно да се проявява и в този условно просветен век.

В днешните времена, когато съдбата на цялата човешка цивилизация започва активно и окончателно да се решава, в този смутен период, като заплашително осъждане, започна активно да се използва понятието „секта”. Което за пореден път, за съжаление, продължава ярко да демонстрира отсъствието на толкова желаната разумност и наличието на духовна бедност.

Още повече, че това понятие започват все по-често неграмотно да се използва в качеството на еднозначно негативно клеймо от тези, които имат нездравата склонност лесно да се възпламеняват в негодувание и гняв по отношение на някой, който твърде умело и в нужното време е посочен като виновен.

А такива хора, по определени естествени причини, засега винаги са преобладаващата част на всяко от съществуващите на Земята обществени формирования, условно обозначени като държави.

За тези, които все още са способни да не умират, бих искал да спомена, че в енциклопедията по повод понятието „секта” има просто и достатъчно ясно определение:

секта (от лат. secta – учение, направление, школа) – религиозна група, община, отклонила се от господстващата църква.

Ако се отчете самият превод от латински, то под такова понятие попадат изключително всички школи и направления, основани на някаква философска идеология. Независимо от това дали те се смятат за държавни или не, многочислени или не.

И ако се отчете останалата по-горе приведена част на енциклопедичното определение, то тогава може да се подразбере обстоятелството, когато в лоното на вече съществуващата църковна организация се е проявила неголяма група от вярващи, която е започнала някак по различен начин да тълкува едни или други, съществуващи до тогава в тази организация, канонични догми.

Но благоразумно ли е в такъв случай да се обозначи еднозначно като негативно явление разколът, чиято вероятност веднага се проявява с появата на такава неголяма група инакомислещи?

Тогава каква е била същността на малката група вярващи юдеи в далечната древност, които са се обединили около проявилото се в онова далечно време живо Божие Слово?

Тази неголяма група е започнала да разбира някои отдавна утвърдили се за всички юдеи Свещени канони по малко по-друг начин, благодарение на проповедите на Учителя на Истината.

До толкова различен начин, че даже на родна земя започнали да ги преследват с цел жестоко да ги накажат.

Съгласно приведеното по-горе енциклопедично определение, тази образувала се сред вярващите юдеи неголяма организация на бъдещи християни, с пълно право може да се обозначи като секта.

И ето от малката секта впоследствие се е формирало съвсем многобройно религиозно движение, условно обозначено като християнство.

Сега голямото множество именно от тези християни доста агресивно и без да се замислят използват понятието „секта” като крайно негативно клеймо, за да обозначат различно вярващите като сякаш някакви много опасни хора, от които е необходимо да се пазят.

Ако тези, които имат пряко отношение към религиозната сфера, проявяват голямо невежество и неразумно използват понятието „секта”, то в смутен период от време такива умници съвсем лесно са способни да провокират масова проява на озлобеност и опасения.

В такива условия хората лесно стават способни да се разделят помежду си, така че и родители могат да станат врагове на своите деца.

Разделяй и владей” – това е лозунга на врага на Божията Истина!

А значи всеки, който започне да призовава да се страни от някого от ближните, е носител на съблазън от дявола!

Истинската същност на енциклопедичното определение на понятието „секта”, преди всичко, има пряко отношение към нормалната и естествена проява същността на мислещите по друг начин. А самото различие в мисленето е пряко следствие от неповторимостта на индивидуалните особености и способности на всеки човек.

Ако някой вижда и разбира нещо по съвсем различен начин, от всички заобикалящи го събратя по цялата Земя, това е напълно нормално явление и само неразумният може да го осъжда по тази единствена причина!

Именно способността на различните хора да различават същността на произтичащата реалност в различна дълбочина, според различната си житейска мъдрост натрупана с времето, създава нормални условия за естествения ритъм на развитие на човешкото общество.

Развитието винаги изключително зависи от проявявата на нещо ново и малко разбираемо за мнозинството в противовес на нещо традиционно и общоприето.

Всичко традиционно винаги е плод на развитието на онова, което някога също се е проявило като нещо ново и малко разбираемо в противовес на друго, традиционно, съществуващо до неговата поява.

Далече не всяка нова мисъл или идея могат да откриват път към по-истинско усъвършенстване, но всяка нова идея неизбежно предполага вероятността от разделяне на хората на такива, които продължават да не виждат ценността на новото и на такива, които ще бъдат увлечени от тази нова идея.

Ако тази нова закономерност не предизвиква опасения в представителите на изкуството и науката, което е напълно разумно, то именно у представителите на традиционната християнска църковна организация такова разделение се обозначава като разкол, към който ще бъде проявено крайно негативно и даже агресивно отношение.

Неспособността да се възприема спокойно инакомислието е признак за примитивност на разумната дейност!

Неспособността правилно да се води мирно и добро общуване с инакомислещите е признак на духовно бедност!

Главната и трагична грешка, която човек допуска в обстоятелства, които предполагат вероятно разделение, е стремежът да утвърди своите идеи и измислени образи в качеството на нещо Свещено и неизменно.

Именно това обстоятелство принуждава хората да се разделят на противостоящи си една на друга страни, като се допуска само временна егоистично изгодна примиримост!

Християните на Земята са голямо множество, но Единна християнска Църква, към която Божието Слово е призвано да води вярващите, не съществува!

Всички християни четат и почитат едни и същи думи, запазени в Евангелието, а са се разделили помежду си на противостоящи страни не защото са започнали да тълкуват по различен начин прочетеното, а изключително защото са започнали да утвърждават своите собствени фантазии на тема прочетеното като някакъв Свещен канон, единствено към който трябва да се придържат всички живеещи на Земята.

Ако тези, които някога са започнали да ръководят християнските обединения, не бяха се съревновавали помежду си за правото да притежават източниците на материални ценности, а също така за своята значимост и за най-най-голяма правота и блясък на пътя на духовното развитие, то християните никога не биха се разделили така, както сега се налага печално да се наблюдава в реалността.

Те биха могли да разбират по различен начин някои Свещени образи, но никога не биха си противостояли един на друг и не биха се възприемали като чужди, с които са съгласни живеят заедно само по принуда, но в единство – никога. Наричащите себе си християни за цялата история на своята жизнена дейност са провокирали проливането на кръвта един на друг в дяволски големи мащаби!

А предвесници на такава трагедия са станали тези, които първи започнали да утвърждават своите нелепости в качеството на Свещени канони.

Не се страхувайте да мислите по нов начин и не се страхувайте от тези, които също правят това!

Необходимо е да умеете правилно да общувате един с друг, където ако не сте успели да достигнете до единно разбиране, покажете на практика достойнството на своя избор.

Голяма глупост и невежество ще бъде вашият стремеж да продължавате шумно да осъждате ближния за това, че за разлика от вас той разбира реалността по друг начин!

Колко много такава глупост и невежество все още има!

Горко на нежелаещите да се прераждат!

Но най-голямата опасност за човешкото общество се явява обстоятелството, когато в това общество започне неразумно и широко да се използва някакво еднозначно негативно определение за всички явления, измежду които наред с поредните заблуди, се намира и Спасението (Тук под Спасение се има в предвид Учение, идеология, система от разбирания, бел. прев.)!

Спасението винаги идва като нещо ново и никога не е точно и пълно повторение на нещо старо!

От което то съвсем естествено може да предизвиква съмнение и опасения у много хора.

В дадения исторически период на развитие на цялото човешко общество по цялата Земя, Спасителен за човечеството се явява, преди всичко, въпросът за истинското духовно усъвършенстване, до чието нормално и разумно разглеждане все още абсолютно не са достигнали управляващите на така наречените държави.

В този пореден, но вече съдбоносен за човечеството смутен период от време, такива управляващи и помагащите им все още не са изчерпили своите възможности в опита си да разрешат постоянно разрастващия се жизнен проблем, който устойчиво продължава болезнено да изражда естеството на човека.

Само че областите, в които съществуващите досега управляващи традиционно трябва да бъдат добри специалисти, по принцип не могат да им дадат възможността да водят към истинско благоденствие което и да е човешко общество, а също така ги правят съвършено неадекватни по отношение на нормалното духовно усъвършенстване.

Като най-ярък пример за това служи многовековната история на развитие на всички разнообразни общества на Земята.

Стремежът на първо място да се решават въпросите, свързани с така наречените социални проблеми, призвани да удовлетворяват преди всичко примитивни егоистични интереси, е коренна грешка в стремежа да се доведе човешото общество до благоденствие!

Колко още може да се ходи по един и същи кръг, който на много хора вече им се струва път на безкрайни страдания?

Време е за прозрение!

А тъй като Спасението на цялото човечество има пряко отношение към духовните качества на естеството на човека, то необмисленото и неграмотното машабно използване на определение, имащо макар и някакво отношение към това Спасение, е най-глупавото и извънредно опасно за цялото човечество проявление!

Определението „секта” по своята същност е призвано да обозначава проявяваща се нова нетрадиционна идея и виждане.

И ако с едно такова неутрално по своята същност определение, условно се набележи като негативно всичко новопроявяващо се, то за огромна част от хората вероятността да разгледат Спасението ще бъде снижена до опасен минимум!

Нека се отворят очите на тези, които са уверени, че са им отворени!



Оригинален текст: http://vissarion.ru/studies/word/about_sects.html
Превод: Уляна Стоичкова
Редакция: Богдан Цветков
София, декември 2010 г.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.20.4 included.