Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На двадесет и втори април Москва посрещна Сина Човешки с разговор в тесен кръг с онези, които се бяха докоснали до Истината отдавна и вече Я постигаха.
И този “тесен кръг” всъщност беше пълна зала с хиляда и петстотин места.
2. Учителя каза: “Преди да започне Пътят на великото Възкачване, сред удивителна равнина стои Врата. Тя е само една, може да се обиколи от всички страни. Тя е отворена.
3. Може много да разсъждавате за тази Врата, но ще ви кажа Истината ­ това е тайнството на вашето смирение.
4. Само преминавайки през тази Врата, е възможно вашето възкачване.
5. Защото от тази Врата започва удивителна пътека, която води към най-прекрасните върхове. Тя е невидима.
6. Но трябва да преминете през Вратата. А който не пожелае да мине, ще каже: “Каква е разликата? Аз мога да тръгна по пътеката и без да минавам през тази Врата ­ и пак ще вървя редом”.
7. Разбира се, вие можете и така да направите. И при първите крачки ще изглежда, че вървите към Светлината.
8. Но невидимо и неумолимо ще се отклонявате и след време ще се върнете пак пред същата тази Врата.
9. И докато човек не пристъпи през Вратата на смирението, вярата няма да започне, не трябва да я придобива.
10. Смиреният човек е този, който е щастлив от това, че Бог му е дарил живот.
11. Той знае, че е сляп. Знае, че е невежа, че засега нищо не умее. И какво от това?! Животът му е даден от Бога. И човекът помни, че Отец очаква от него велики деяния!
12. Но ако се позовавате на неумението си, говорите често за своите мъчнотии, за своите нещастия, ще се уподобите на онзи нещастник, който построил къщата си върху пясък.
13. И е достатъчно да се излеят дъждове, да се разлеят реки, да задухат ветрове ­ и къщата рухва. И неговото падение ще бъде страшно.
14. На вас ви е казано, че къща се строи на камък. И тя ще устои на всякакво време.
15. А камъкът за вас ­ това е умението да се опрете на стремежа.
16. Вашата Истина ­ това е стремежът да направите това, което Бог открива пред вас.”
17. “По-пълно се сливайте с Истината. По-пълно се сливайте с Този, Който е дошъл при вас със Силата на Своя Отец!
Помнете Името Му!
18. Някога ви е било казано: “този, който призове Моето Име, ще бъде спасен!”
19. В трудна минута си спомнете, призовете Ме, слейте се с цялата си душа, и ще придобиете огромна сила!”
20. В Москва пътниците отседнаха у Виктор и Ирина. У тези, които преди повече от две години първи отвориха вратите на своя дом пред Сина Човешки,
21. Когато стопанинът на къщата покани в дома си пророка от Сибир, който според достигналата до Виктор информация, се стремял да издигне в тайгата храм на Единната религия.
22. И за да изпълни своите замисли, които според него трябваше да станат спасителни за живота на Русия, Виктор пожела да събере всички, които се опитваха да бъдат носители на истината, независимо с какви имена се наричаха.
23. Виктор беше художник, който изучаваше Света на Вселената, Света на Твореца.
Мирогледът му се основаваше върху индуизма и трудовете на Блаватска и Е. Рьорих.
24. Той често опитваше да дава съвет на Виссарион, като предполагаше, че по-зрялата възраст и големият философски опит му позволяват да прави това.
25. Виссарион слушаше, смирено навел глава.
26. По думите на Вадим, който неведнъж бе изслушвал възгледите на Виктор за света, главният стремеж на Виктор бе създаването на храм на единството на религиите, в който да могат да съществуват съвместно всички религии, да се приемат една друга и да сътворят единна молитва, включваща всички основни молитви и мантри на световните религии.
27. Но той не приемаше основните Тайнства, донесени от Виссарион и непознати досега. Защото разумът му беше пълен с множество знания, на които държеше.
А сърцето му го теглеше към Сина Човешки.
28. Кое щеше да се окаже по-силно ­ сърцето или разумът, не желаещ да се раздели с натрупания богат опит и с естественото човешко желание да коригира действията на Истината със своето разбиране ­ щеше да покаже само времето.
29. Ирина, съпругата на Виктор, добра и искрена жена, пълна с майчинска загриженост, не само от все сърце се стремеше към Учителя, но и Го приемаше като Божи Син и Го обичаше.
30. В този дом преди далечното пътуване отседнаха още Владимир, Александър Сахалински, Владимир Якутянин и Вадим.
31. Често при тях идваше Мария, която с голямо старание подготвяше документите за заминаването им в Израел.
32. В дните преди пътуването се проведоха много срещи със жадните за Истинното Слово.
33. От Петербург пристигна Николай, за да зададе на Учителя въпроси, свързани с изкуството и културата за първия брой на новия вестник, който жадуваха да издават последователите на Осъществяването в северната руска столица.
34. И в разговора с Николай Синът Човешки каза: “Ще ви кажа Истината, че тези достижения в изкуството и културата на Земята, постигнати в епохата на Възраждането, разбира се са прекрасни, но това е много малко.
35. Вас ви чака значително повече на основата на великия духовен полет, както ви е заповядано от Бога. Сега вече трябва да постигате хармонията между духовността и културата.
36. Но първо запомнете: трябва да се родите в душата си”.
37. “Но когато вземе перо или четка, човек не знае дали се е родил в душата си. Твори, защото не може иначе” ­ отвърна Николай.
38. “Разбира се, той посяга към четката съзнателно, когато почувства потребност да излее своя вътрешен свят.
39. Но до този момент той се ражда в лоното на майчината люлка.
40. И ако майка му го е обгръщала със своя духовен свят, с любов, с молитва, ако от първите стъпки го е приучвала да разбира вярата в Бога, разцветът му ще настъпи винаги навреме.
41. И когато се появи поривът да вземе в ръка четката, той ще създаде нещо удивително и неповторимо, защото то вече изначално, дори и да не е със съвършени форми, ще излъчва удивителното благоухание от своята основа.
42. Това сега ще започне да става във вас. И тъй като вие вече сте взели четката и сте се заели да постигате духовното, то много неща все още ще се смесват некрасиво, но независимо от това устремът ви да постигате духовното с времето ще постави всичко на мястото му.
43. И вашите деца вече ще се раждат с духовни сили и всичко ще става така, както трябва.”
44. “А Ти какво би могъл да отбележиш от това, което човечеството е създало до сега?” ­ попита Николай.
45. “Създадено... За сега почти нищо не е създадено. Удивителното духовно съкровище все още е скрито във вас и вие сте призвани да го проявите пред Мирозданието.
46. Това, което е създадено досега е извънредно оскъдно, много оскъдно проявление, то все още е почти нищо” ­ отвърна Виссарион.
47. “Какво ще стане тогава?!”
48. “Там е работата, какво ще стане тогава?! ­ усмихна се Виссарион.
49. “Учителю, това което обикновено се разбира под изкуство, може условно да се раздели на три категории: изобразително изкуство, музикално изкуство и изкуство на словото. В какво е разликата им?”
50. “Най-главното в изкуството може да се определи по основните органи за възприемането на заобикалящия свят от човека. Това са слухът и зрението.
51. Основата на зрението ­ това е, което човек вижда, а това вече е изобразителното изкуство, за слуха ­ това е музиката, мелодията.
52. Словото, както поезията, вече не е такава първооснова, каквато е музиката, защото човек трябва повече да се научи да разбира другите по делата им, трябва да говори по-малко.
53. Нещо повече, трябва да се научите да чувате музиката на душата, сътвореното от ръцете, музиката ­ това, което създавате със своите ръцете, защото то наистина звучи, и нея трябва да се научите да слушате.”
54. “Какво предначертание е дадено на художника от Бога?”
55. “Не случайно Леонардо някога е казал: “Живописта ­ това е царицата на изкуствата”.
56. Тя действително е царица, защото ако попитат човека: “Какво би избрал ­ слуха или зрението?”­ той, разбира се, ще каже: “Зрението”.
57. Нека той нищо да не чува, но да вижда, за него е много по-добре.
58. Защото ако запечатва правилно в съзнанието си зрителните образи, от всяка повърхност, до която се докосне ръката на художника, може да се чуе птиче чуруликане, музика ­ въобще всеки звук, който може да издава изобразеният на тази повърхност предмет.
59. Човешката ръка е в състояние да предаде всичко. Това е велик символ на творчеството ­ пръстите на човека.”
60. “Иска ми се да надникна в бъдещето. Какво ще стане там?
61. Ти си казал: “В миналото са направени толкова подробни описания на пороците, които трябва да потънат в небитието, защото там им е мястото”.
62. Навярно там ще остане и почти цялата литература; защото във всяко велико произведение се описват някакви кървави събития?” ­ попита Николай.
63. “Свързаното с това ­ в голямата си част ще отмре. Всичко незначително, че и значителното, ще отмира с течение на времето.
64. В началото нечие име може да заема цяла книга, после то ще се събере само в една глава, после то ще премине в някакъв стих, после ­ в упоменаване, после в бележка под черта и най-накрая съвсем ще изчезне. Тези понятия са относителни. Разбира се всичко ще си отиде, но ще дойде нещо ново.
65. И безсмислено е да съжалявате за отиващото си ­ трябва да се устремите напред и да творите новото.”
66. “Веднъж от Теб беше казано: “Четете приказки ­ в тях е скрита огромна мъдрост”. Но нали във всяка приказка има и всевъзможен боклук...”
67. “Така е! Затова и често съм ви казвал, че сега вие сте творците на нова приказка и сте призвани да я създавате със собствените си ръце.
68. Трябва да можете да вземете гуслата и да запеете удивителни песни, но нови, в които не се говори за пролята кръв, където вече няма мъка, защото тези неща трябва въобще да бъдат изтрити от паметта на човечеството.”
69. И дойде при Учителя Пьотр от Воронеж и като видя край Виссарион четиримата Му ученици, помоли за лична среща с Учителя насаме.
70. “Нима имаш какво да криеш от своите братя?
71. Ако Ми вярваш, влизай и говори открито!” ­ каза Виссарион на Пьотр.
72. Пьотр падна на колене пред Учителя и разказа за смута, настанал в разума му, за трепета в своето сърце, защото бе приел не със съзнанието, а със сърцето си, че Виссарион е Истината в плът и кръв.
73. Като почувства колко е незначителен и нищожен, той стана неспокоен. И видя своята немарливост и пожела да бъде близо до Осъществяването, да изпълнява донесеното. Думите на Пьотр звучаха несвързано и накъсано...
74. Тихо и бързо, и неочаквано за учениците Си, Виссарион застана на колене до него и го притисна продължително в силната си прегръдка.
От очите на Пьотр бликнаха сълзи.
75. “Такива трябва да са словата ти и делата ти! Продължавай напред!” ­ каза Учителя.
76. И дойде при Учителя жена на име Наталия, която живееше в Австралия и бе приела Истината на сегашното Осъществяване.
77. С болка и сълзи тя разказа своя живот и измоли да я благослови да носи Благата Вест на далечния континент.
И беше й дадено това, което жадуваше...
78. През тези дни Виссарион се срещна с главния режисьор, с директорката и с духовния ръководител на театър “Глас” ­ православния свещеник Георгий.
79. На режисьора и на директорката им беше лесно да слушат Учителя, защото сърцата им бяха отворени за Гласа Му и не бяха обременени от религиозната традиция.
80. И Учителя говореше за работата на актьора, че човекът трябва да се научи да живее своя живот, а не да се стреми да постигне чуждия живот преди да е опознал своя.
81. Трудно беше на Отец Георгий да се справи с противоречивите си чувства, защото в много отношения православната традиция се разминаваше с казаното и написаното от Виссарион.
82. И той искаше да чуе убедителни отговори на своите въпроси. Много му се искаше да се убеди, защото му харесваха откритостта и смелостта на Сина Човешки. Но трудно е да се убеди разумът, ако сърцето все още не е жадно.
83. И те поканиха Виссарион в театъра на премиерата на един спектакъл, за да може след премиерата да се обърне към зрителите и актьорите със Своето Слово.
84. Учителя благодари за поканата и каза, че Неговото идване в театъра е възможно; но ако някъде се появеше ръка, протегната от молещ за помощ, Той щеше да отиде там, където се нуждаеха повече от помощта Му...
85. И на дългоочаквана среща със Сина Човешки отидоха епископът на автокефалната православна църква Феодор и йеромонах Антоний.
86. Някога в историята на православната църква се бе появил самостоятелен автокефален клон, който не участвал в политиката и в другите държавни дела, желаейки да съхрани чистотата на вярата...
87. И дошлите се прегърнаха с Виссарион и се възрадваха от срещата.
88. Феодор вече беше запознат с книгата “Слово на Виссарион” и каза, че от страниците на тази книга звучи Истината.
89. И Феодор бе получил откровение от духа, от което бе прозрял Божията Воля: заедно с Виссарион в деня на Господнето Влизане в град Йерусалим да извърши празнично богослужение и да помаже Виссарион като свят Божи пророк.
90. “Ще ви чакаме утре, на празничния ден, в нашия скромен храм” ­ каза Феодор.
91. И Синът Човешки отговори, че ако такава е Божията Воля, ще отиде.
92. Изпълнен с радост, епископът нарече този ден “велик”. “Днес на Небето се извършва велико Тайнство: Влизането Господне в Небесния Йерусалим” ­ заяви Феодор на тръгване от срещата със Сина Човешки.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.14 included.