Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Новата година започна с много срещи. И Словото на Учителя продължаваше да звучи всяка втора събота в Гуляевка.
2. И сърцата се изпълваха с щастие от чутото в тези мигове, и укрепваше крачката на стремящите се в следването им на Истината, стъпката на строителите на новото битие на новата земя.
3. “Разтворете по-широко вратите на сърцата си, за да влезе там Учителя,
4. Иначе го пускате само наполовина вътре, другата половина държите извън прага, поздравявате Го с Рождения Му Ден и Му желаете щастие, а всъщност още не сте Го пуснали изцяло в своя дом.
5. Не от думите ви идва радостта, а от вашите действия доколко праведно ще изпълните даденото ви от Бога” каза Учителя в Своето Слово, прозвучало в събота на двадесети януари.
6. На трети февруари в Курагино се проведе дългоочакваната среща на Виссарион с жадуващите да Го чуят. От много села на обетованата земя пристигнаха последователи на Осъществяването, за да чуят проповедта на Сина Човешки.
7. Неусетно отлетяха трите часа в голямата, замръзнала от януарските студове зала, където чадата на Бог слушаха прави Словото на Неговия Син и задаваха въпроси.
8. И каза Учителя в Словото Си: ”Днес настъпи часът, когато явно е нужно още веднъж да се срещна с вас, за да ви напомня някои неща, а други може би и да ви кажа отново, тъй като вашият живот не стои на едно място.
9. Като правило изключително труден момент в живота на човека е неопределеността.
10. На вас винаги ви се иска да се захванете за нещо определено. И, идвайки при Мен, се стараете да чуете конкретни Мои наставления, за да ви покажа следващата ви крачка, подробно да ви обясня къде точно да поставите крак, в каква посока, на кое място.
11. Когато не виждате определеност, често ви изпълва смущение. Но когато се появи смущение, Главата бързо се пълни с различни мисли.
12. Тези мисли съвсем точно удрят по слабите страни на вашите желания и тогава, като правило, е много лесно човек да бъде изведен от равновесие: в него се пораждат множество нерадостни умозаключения, той се разстройва, става му лошо, започва да търси виновни около себе си и виновни стават всички братя край него.
13. Затова, да се научите да вървите определено е възможно само ако се научите да се доверявате на своето сърце, да се доверявате на възникващия отвътре зов, съизмервайки действията си с онези Истини, които приемате в сърцето си, с онова разбиране на Истината, което възниква в Главата ви. Но при това, всеки от вас трябва да се учи да прави крачките така, както смята за правилно.
14. Ако желаете бързо да се избавите от множество груби грешки, налага се непременно да се научите да се движите смело и открито, твърдо и решително, без да се поддавате на емоциите, които започват да бликат в изобилие около вас.
15. Когато се научите да вървите достойно напред, искрено отмервайки крачките си, ще почувствате как с течение на времето придобивате твърдост и все по-голяма сила, ще забелязвате как вече сте способни да преодолявате едни или други слабости.
16. Но тази промяна става много бавно. Нищо не се придобива така бавно, както мъдростта, както все по-големия разцвет на душата.
17. Трябва да се научите да вървите направо. Но праволинейното движение е възможно само в един случай когато искрено се стремите да изпълните Волята на Бог...
18. Учете се да си показвате един на друг допуснатите грешки.
19. Всеки отказ да приемете някакво поучение от страна на ближния, е проява на голямо невежество на вашето сърце. Вие сте призвани да се научите да изслушвате вашите ближни. Учете се винаги да слушате подсказванията.
20. Всяко подсказване, всяко меко посочване на допусната грешка, може да се приеме като носител на мъдрост.
21. Разбира се, подсказването не означава задължително да промените нещо в себе си. Но ако видите нещо мъдро в казаното, нещо правдиво а вие винаги сте в състояние да го почувствате от вашата постъпка зависи дали ще разцъфтите или ще ви застигне печалното тайнство на слизането в лоното на смъртта...
22. Вие идвате тук отвсякъде, призвани да създадете царството на майсторите, великото царство на труда, където вашите ръце ще говорят вместо вашите уста.
23. Като правило опит от истинска работа не притежава никой от вас. Въобще, вие сте романтици, вие сте добри, устремени млади души, склонни към фантазии, към мечти.
24. Но Вярата се изпълнява само чрез труд и само чрез ръцете си можете да покажете до каква степен се доверявате на Бог.
25. И ако някой избягва труда, значи е невярващ човек, значи още не е разбрал за какво е дошъл тук.
26. Да се види неумението на човек, разбира се, е лесно. Но също така е лесно да се види и неискреността му при изпълнението на една или друга работа.
27. Дори някой да не умее да върши нещо, искреното му старание да го направи е велика радост; той трябва да бъде тук, трябва да му се оказва всякаква подкрепа.
28. Но ако човек е неискрен в своя труд, майсторът, при когото работи като помощник, винаги е в правото си да му каже, че неговото място трябва да заеме някой друг, който наистина жадува да се труди.
29. Ако човек избягва труда, нека почувства строгост в отношението към себе си.
30. Вие сте призвани да постигате Вярата. Но ако не сте искрени при постигането на Вярата, значи сте избързали, дошли сте рано; в такъв случай по-добре си отидете оттук, по-добре е да се сблъскате с жизнените ситуации, които ви очакват наоколо.
31. А когато съзреете, когато във вас действително възникне жаждата да постигате с всички сили това, което ви се открива от Бог, вратите ще бъдат отворени, винаги отворени.
32. Година след година чувам от вас една и съща история: че след определена дата вратите щели да се затворят и трябва да успеете да дойдете тук преди тази дата.
33. Вратите не трябва да се затварят. Учете се винаги да държите вратата отворена, до последната секунда. Докато съществува вероятност някой да направи крачка в посока към Истината, вратата ще бъде отворена.
34. А дали ще прекрачите прага на тази врата или не, това вече е ваша грижа, вашият труд, вашето търсене...
35. Предстои ви да строите цял свят, нов свят, в който вярват малцина. А защо са малко вярващите? Защото са наясно със собственото си безсилие, защото са наясно с безсилието на ближните. И познават само една сила: умението на хората да говорят, тук силата им е велика...
36. Тук се заражда не само духовното, тук вие сте призвани да проявите красивото.
37. На всички ще ви се наложи да се научите да рисувате. Може да не станете художници, въпреки че художници и поети вие всички сте в душите си, но за всички е желателно да се научите да чувствате линиите и формите на красотата.
38. Каквито и да сте, каквито и да станете: бъчвари, грънчари, дърводелци, навсякъде е нужен рисунък. Умението да виждате красивото е необходимо във всеки занаят.
39. Талантливи сте всички, във вас е вложено от Бог всичко, но поради различния си трудов опит сте постигнали различна степен на майсторство. Това всичко обаче е преходно.
40. Не казвайте, че не сте прилежни, не казвайте, че не ви достига воля подобно разбиране възниква само за да дойде на неговото място това, което трябва да запълни този недостиг. Затова, ако във вас възниква разбирането “не мога”, единствената цел е после да кажете: “Трябва да успея”.
41. Опитът зависи изключително от вашите желания, от вашите стремежи, от вашата воля. А волята няма някой отстрани да ви я донесе, нея трябва да изработвате вътре в себе си. Това всъщност е стремежът да изпълните Волята на Бог.
42. А Волята на Бога е реалността, тази реалност, която се проявява пред вас в настоящия момент.
43. Затова вземайте тази реалност, не си я измисляйте, изпълнявайте това, което в дадения миг е възникнало пред вас, не бягайте от трудността, а я вземайте и изпълнявайте достойно, както ви е заповядано.
44. Сега трябва още веднъж да преосмислите своите действия в живота, в обществото, което се опитвате да създадете тук.
45. Неизразимо прекрасно е да вярваш в Бог! Когато се опирате със сърцата си върху протегнатата ви Помощ от великия Отец, придобивате Истината като опора в своя живот във вас се проявява уникалната възможност за кратко време да постигнете много тайнства във вашия живот, което на мнозина би отнело десетки, стотици години.
46. Но това постигане изисква колосални усилия от ваша страна. Именно поради това, за да ви се помогне, ви се дава този Живот, тази Истина, на Която можете да се опрете реално.
47. Тази Опора е непоклатима, Тя никога няма да ви подведе, само по-смело се опирайте на Нея и Й се доверявайте!”
48. И продължи срещата със Сина Човешки с отговори на въпроси.
49. В отговор на въпрос трябва ли да се занимаваме с гимнастика, Учителя отговори: “Постигането на хармония с природата, движението на природата, земята, зверовете, водата, въздуха от искрения творчески опит да разберете природата можете да извлечете безкрайно много тайнства на всевъзможните движения, които, индивидуално за всеки, са в състояние да помогнат да се приближите до тази хармония.
50. Вие сте призвани творчески да създавате самостоятелно много неща за самите себе си. Това е нормално и има своето място по време на живота на Земята.”
51. И казваше Учителя на питащите: “Вие търсите приказката наоколо, а всъщност самите се намирате в приказката.
52. Ако се стремите някъде навън, ще излезете от приказката, няма да попаднете в нея. Да търсите приказката встрани е безсмислено и показва, че все още не сте прогледнали, че не виждате истинската приказка, в която пребивавате.
53. И така, приказката е в реалността, това е вашият живот, не бързайте да излезете от нея, трябва да я разберете, трябва да разберете това приказно, сложно, особено, многостепенно тайнство.
54. Сега, когато се учите да обръщате внимание на своя живот, вие все по-дълбоко ще постигате приказката на собствения си живот. Ще трябва да изучавате примерно всичко, което ви се дава сега.
55. Печално е, когато вашите разсъждения са запълнени с мисли за хляба, но не и за делото, което изпълнявате.
56. Вашите мисли трябва да бъдат запълнени само със стремежа да изпълните делото и отплатата за труда не е цел на вашето дело.
57. Целта на вашето дело е, избирайки една или друга работа, да я изпълните колкото може по-добре, да подхождате към нея творчески, да я преобразувате във все по-прекрасно произведение, за да го отдадете на хората. И ако за това получавате хляба си насъщен, то той действително ще ви храни.”
58. “Ако човек е преживял операция, бил му е махнат орган, как ще му бъде възстановен органът? Възможно ли е това?” бе един от въпросите към Виссарион.
59. След като прочете въпроса и се замисли за малко, с шеговита, закачлива усмивка на уста Учителя каза: “Може би вие сте първият, у когото този орган вече го няма, а при останалите тепърва постепенно ще изчезва.
60. Не гледайте на това едностранчиво: човек се променя, времето ще покаже какви органи са необходими и какви не.
61. Затова, ако са ви махнали нещо, може би сега сте по-щастлив човек от околните, само дето засега още не го разбирате.”
62. Залата избухна в неудържим смях, а Учителя продължи: Вие просто продължавайте да вървите твърдо напред, без да се грижите за това, което не ви достига.
63. Не се вълнувайте: ако той въпреки всичко ви е нужен, ще ви направим нов; това не е трудно, стига действително да е необходимо на човека. Главното е той да умее да го ползва.
64. Органи във вас има твърде много, но всички те са в много лошо състояние. И ако сме справедливи, би трябвало да ви лишат от всички органи, а след това да ви ги връщат един по един. Тогава бихте имали достойно отношение към това, бихте ценили всеки орган, бихте го обичали, нямаше да го замърсявате.”
65. На следващия съботен ден бе казано на постигащите: “Почти за никого не е проблем да излее от себе си слабостта, но да възприемате това, което ви е слабо е голям проблем.
66. Като вярващи преди всичко трябва да се научите да възприемате това, което е слабо у вас, това е много важно.
67. Разбира се, трябва да се контролирате да не го излеете към околните. Но бъдете много внимателни, когато слабото се излива срещу вас, за да съумеете да приемете това правилно, да не се озлобите, да не се разстроите, да не осъдите, а преценявайки идващото към вас, да направите нужния извод и да окажете помощ, ако усетите такава необходимост.”
68. “В началото тръгвате към Истината като че ли лицемерно. Защото всяка праведна крачка започва с това, че ви се налага да правите нещо, което не ви е известно.
69. Когато Истината идва и осветява кръга за едни или други истини, вие го приемате с Главата си, а сърцето подсказва: “Да, това е правилно”. Но то все още не съдържа в себе си тези истини, все още не им съответства.
70. Тогава вие правите първите крачки със съзнанието, че така трябва, но това още не са ваши крачки. Затова тези крачки са неумели, криви.
71. И всеки, който ви погледне, докато ви слуша, ще каже: “Вие сте лицемери”; и ще бъде прав за дадения момент, защото вие говорите за любов, а постъпките ви не съответстват на това.
72. Но това е едностранна оценка. Когато не вижда идващото, на човек не му се удава правилно да прецени сътворяваните от него крачки.
73. Единствено с течение на времето информацията във вашата Глава достига до вашето сърце, опознава се от него, става ваша същност. И вие започвате да правите крачки не защото така трябва, а защото това е вашата вътрешна потребност, вашата същност. Тогава вече ще бъде очевидно, че действително съответствате на това, за което говорите.
74. Следователно не трябва да бързате да давате оценка на ближния, да не бързате да го уличавате в лицемерие, защото умението при всеки е различно, възможностите за осъществяването на праведни крачки при всички са различни.
75. Трябва да се научите да не изисквате нещо, което е непосилно за вашия ближен, тъй като той така или иначе няма да го направи.
76. Главното е да реализирате искрения, благ порив, който е във вашето сърце.
77. Какъв е поривът във вашия брат, това той сам трябва да си изясни. Вие трябва да си изясните собствения порив във вашето сърце.”
78. “Всяка ваша грешка, която не осъзнавате, но чието присъствие чувствате, винаги ще се проявява, когато от вас се изисква да направите нужното, за да я измените в себе си. Но за това е нужно време.
79. Затова, даже ако чувствате, че някъде грешите, но не знаете къде и как, продължавайте твърдо да вървите напред така, както смятате за правилно.
80. И колкото по-твърдо и искрено вървите напред, толкова по-бързо ще се прояви тази грешка, която е зреела във вас и чието време да излезе засега все още не е дошло. Нека излезе. И ако я видите, имате прекрасната възможност да я поправите.
81. Но ако тогава минете покрай нея, това ще бъде голямо нещастие за вас, и това неприятно тайнство ще подкопае силите ви.”
82. “Ти най-великата Любов ли си?” обърна се към Учителя Ана Петербургска, която отиваше често през зимните дни при Сина Човешки, за да й помага при решаването на различни въпроси.
83. “Най-великата Любов е Отец!
84. Аз съм заключен в земните понятия, в Мен има и Любов, и строгост, и Съд” отговори Виссарион.
85. “Нали главното предначертание на жената е да бъде майка?” попита Ана.
86. “Главното предначертание на жената е да бъде човек, а след това, вече като стане човек, да стане майка, но не и обратното да стане майка, без да е станала човек.”
87. През един февруарски ден се проведе разговор със София, дошла от Дагестан при Истината, Която постигаше вече трета година на новата обетована земя.
88. Сега София работеше в минусинската картинна галерия и, разбира се, разговорът с Учителя беше за творчеството, за художниците, за техните човешки слабости.
89. И в дългия разговор беше казано: “От човек не може да излезе нещо по-красиво, докато не стане по-духовен...
90. Художникът трябва да се избира не от изкуствоведите, а от самите хора. Тъй като, да се коментира картината няма смисъл, ако в нея присъства прекрасното, дивното...
91. Колкото по-висша е техниката на художника, притежаващ вътрешни слабости, слаба душа, толкова по-голяма опасност носи той и неговата картина за зрителя; и колкото повече зрителят се взира в това произведение, изпълнено майсторски, толкова повече приема вътре в себе си порочния свят на художника.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.6.2 included.