Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Рано сутринта Учителят пристигнал в Москва. През деня американската телекомпания Си-ен-ен получила съгласието на Виссарион за интервю и надвечер задала своите въпроси на Учителя.
2. Кореспондентът се интересувал от църквата на Последния Завет, от Общината в красноярския край, от Личността на Учителя, целите на Неговото действие, причините, довели голямо количество хора в новата църква, пътуването на Виссарион в Америка и Неговата за новоросийския закон за свободата на съвестта и религиозните обединения, практически забраняващ новите религиозни организации.
3. За новия закон Учителят не дал оценка, нали не бил запознат с него, а само се усмихнал.
4. На въпроаса на кореспондента за същността на църквата на Последния Завет Виссарион казал: "Последния Завет - това е последната, дадена на човека възможност да осъзнае себе си".
5. Сутринта на шести ден на юни Виссарион вече е в Красноярск. Това бил ден за отдих и сън. Дванадесетчасовата разлика във времето с Ню Йорк напомнила на плътта за себе си.
6. На следващия ден след тридесет дни и нощи Учителят се върнал в Петропавловка.
7. И беше неделята на индивидуални срещи на христос с нуждаещите се от Него.
8. А в последния неделен ден на месеца Виссарион заедно със семейството си се качил в Небесната обител.
9. Учениците изпълнили пожеланието на Учителя до Неговото завръщане в къщи, пътеката към Храмовия връх била почти завършена, изисквало се само окончателното и оформление на някои места.
10. По време на подготовката на пътеката, близо до върха, учениците обърнали голям камък, до който се докоснала ръката на Учителя в снежния ноември миналата година.
11. Тогава качвайки се към върха, Той нарисувал със Своята ръка свещения символ на заснежената повърхност на този камък (Част 6, гл.41:11). Сега учениците видели точно изображение на буквата "Х".
12. На двадесет и деветия ден на юли Виссарион се качил на един от трите върха на Сухая гора - Храмовия връх и определил мястото на предстоящото тайнство на уединение и съсредоточаване, тайнството на сливане с Учителя.
13. Близо до Храмовия връх, над слънчевата южна долина, Учителя обозначил мястото на тайнството, окружённое большой уютной поляной с восточной стороны.
14. Седемте дена живеене на Виссарион в Небесната обител се сменявали с пребиваване на семейството през деня в Петропавловка. Този ритъм на живот на Учитгеля продължил известно време.
15. До сто човека на ден успявали да зададат своите въпроси на Учителя в Петропавловка. Нов ден - нови хора бързали към Него.
16. Наближавал осемнайстия ден на август. Отвред идвали на празник при Христос жадуващите за среща с Него.
17. Тези дни и особено седмицата след празника били необичайно наситени със срещи на Учителя в старичкия дом в Петропавловка...
18. "Приказка - това е целия свят. Но този, който живее в света, не искат още да го осъзнаят и още повече си усложняват живота".
19. "Учите се да отивате за отговор при Учителя, а не за желанието да высплеснуть*, това което имате вътре".
20. "вие идвате при Мен и разказвате своето, но Аз не се нуждая от това. А вие не слушате Моето.
21. Вие трябва да вземете Моето, защото вие се нуждаете от това и тогава ще се облекчи вашия път.".
22. "Този, който счита че е готов се учи, - това вече е Ученик, той има Учител".
23. "В същност човек е свободен винаги. Никой не му е отнемал свободата. Той сам се е направил роб".
24. "Човешката мъдрост - това е философия, удовлетворяваща личните потребности на човека".
25. "За Мен няма закон "да възприемам всичко както трябва". За Мен необходимо е това, което съвпада с Моите желания. Всичко останало е противно на Волята на Бога."
26. "На мен ми е скучно в училище, не ми е интересно. Можели да не ходя там?" - попитал Учителя деветгодишния Артьом.
27. "Точно за това трябва да ходиш на училище, за да не ти е скучно. За човека не трябва да има място, където да му е скучно.
28. В училище ти придобиваш не само знания, но и това вътре в теб, което ще ти бъде крайно необходимо в живота.
29. Загубата на време е много опасна, когато не се изработва търпение", - отговорил Учителя.
30. "Когато се готвех да тръгна за тук, видях в храма иконата на Казанската Божия Майка и чух като напътствие: "Внимавай, не предавай!" Какво значи да предадеш?" - попитал млад човек от Татария.
31. "Ако сам себе си не лъжеш, то няма да предадеш",* - казал Учителя.
32. "Някак си животът ме върти, като кълбо: ту насам, ту натам. Може би за мъдрост?" - бил следващия въпрос на човека.
33. "А може би тебе те въртят за да може да направиш по-малко", - казал Учителя.
34. "Аз вече съм на почти четиридесет години, а другар в живота си нямам*, и даже на обозримия хоризонт не се вижда", - печално казала една жена.
35. "За това, което се намира на хоризонта е безсмислено да се говори. И това, което се намира зад ъгъла, също не се вижда. Но до този невидим другар има една крачка", - отговорил Учителя.
36. "Много искам да имам дете. Постоянн мисля за това. А него все го няма", - казала една жена.
37. "Такава привързаност към желанието за раждане може да бъде опасно за бъдещото дете.
38. Изживяването, безпокойството за това, че твоето желание не се реализира, нежеланието да приемеш реалността такава, каквато е, създават опасност за бъдещото дете и раждане няма да се даде".
39. В разговор с младо семейство, очакващо дете и търсещо пътя на разбирателството, Виссарион казал с усмивка.
40. "Когато жената е бременна,Аз не мога да възприема нейното поведение сериозно. Както в прочем и в другия случай също. Жените са удивителен народ, представители на "хаоса"...
41. Жените - това е природа, тях трябва да съумееш да ги разбереш и да не се поддаваш на тази стихия.* Ако стихията се разходи, тя ще смете всичко на пътя си и в това число слабия и неразумен мъж.
42. Мъжът трябва да стане вярващ и разумен, за да може правилно да живее с тази стихия".
43. "Може ли да се влезе в хармония с Природата чрез метода "рейки"? - попитали Учителя.
44. "В хармония с Природата можеш да влезеш като Я заобичаш. Всички останали методи ще ви приближават повече или по-малко до тази хормония", - отговворил Учителя.
45. Клетката на организма помага на организма колкото може нищо да не изисква, да не обявява, да не изкрещява*. В противе случай би се надигнал такъв вой, че на организма би му било трудно да разбере какво чува.
46. Така и човека, като част от единното цяло, не бива да крещи и да се суети. Той е длъжен да помогне на цялото, както може, така както вижда в дадения момент. Вие сте длъжни да видите, този, който се нуждае от помощ, съизмервайки своите действия с Истината.
47. "Сега, разрушавайки всичко, човека неосъзнато търси Опора. Само на Това, което той няма да може да разруши, ще съумее после да се опре".
48. "Повреденият от слабостите механизъм, веднъж обезателно ще надвие човека, който е излекуван от вън. И отговорност за неговото надвиване или гибел ще носи, този който го е излекувал.
49. А да поправи целия механизъм от слабостите на човека, може само пълното доверие на този човек в Истината", - казал Учителя на дошлите при Него последователи от Ирби*/Ирбы/, някои от които се занимавали с лечителство.
50. "Ти се грижиш за ближните, без да си се погрижил за себе си, без да си се изменил. Измени себе си и това ще бъде главната помощ за ближния".
51. "Когато човек узрява за някакъв отговор, той го получава. Момента на съзряване се определя от правилно зададения въпрос".
52. "Тук не е обител на светци. Тук е обител на грешници, опитващи се да построят светиня".
53. "Напишете ми, моля, няколко думи за утеха", - помолила една жена Учителя.
54. "Каква утеха искаш ти, след като за тебе Истината е дошла на Земята", - казал Христос.
55. "Помагащият на ближния за неговото изцеление не знае съдбата му. И заедно със силното главоболие не позволява на човека да седне зад волана и да направи глупост.
56. Но желаещия да помогне на ближния премахва болката и ближният извършва постъпка, от която са го предпазвали.
57. Да съумееш да помогнеш, а не да поставиш спънка /крак/*, - това е велико изкуство".
58. "Хората често ми се обиждат, когато отказвам на молбите им", - казал в разговор с Учителя Валерий Старостенко, организиращ изграждане на дървообработващо производство в Черемшанка.
59. "Нека се обиждат:бързо ще решат съдбата си в тази или онази посока", - отговорил Виссарион.
60. Голямото семейство от Атапи. Майката Светлана, с радостно сърце узнала Христос. Големия син Михаил, дошъл и се приближил до Христос без помоща на носилката, която му служеше за легло продължително време след счупването на гръбначния стълб.
61. Това бил същия млад мъж, който с възсторг и вяра слушал Учителя в Новоросийск в началото на 1996г, лежейки на специална носилка на сцената /Част 6, гл.20:28:30/
62. Тогава в края на Словото, Учителя му подарил Своята броеница. На следвашия ден Михаил направил първит есамостоятелни крачки.
63. Мария от Атапи искала да поднесе дар на Учителя, на общината. Виссарион я спрял: "Почакай, те ще ти бъдат нужни. Главното е твоят порив. Ако Аз съм те спрял - повярвай, Аз съм приел твоя дар".
64. "Учителю, да помогна ли да се построи църква храм Александър Невски или да помогна в сторителството на църквата на Последния Завет?" - попитала жена, имаща средства за такава помощ.
65. "Това е твой избор", - отговорил Виссарион.
66. "Но нали тези хора вървят против Вас", - казала жената.
67. "Да. Те ще донесат много глупости. Но нали ти не помагаш на глупаците, на невежите в тяхното невежество - ти помагаш да се строи храм, в който ще дойдат хора", - мълвил Учителя.
68. "Учителю, кажи къде е моята съдба на тази планета?"
69. "Твоята съдба е винаги с теб. А ти си длъжна да бъдеш там, където се чувстваш в дадения момент необходим. И тогава ти ще бъдеш там, където трябва да бъдеш".
70. "Аз съм от мюсюлманско семейство. Моите родители в много неща са съгласни с Вас, но си остават верни на исляма и не искат аз да отида в общината. А моето сърце се разкъсва, аз искам да бъда тук", - казал младия човек.
71. "Защо те считат, че тяхната воля е повече от Волята на Аллаха? Нали ти вървиш по зова на сърцето, изпълнявайки Неговата Воля", - отговорил Христос.
72. "Трябва ли да обичаме добрите и лошите хора?" - продължил своите въпроси юношата.
73. "Трябва да обичаш в хората доброто", - отговорил Учителя.
74. "Аз обичам Тебе и ми е мъчно за Тебе", - казала на Учителя в дълъг разговор Аня Петербургска.
75. "Тогда не надо приходить за Моей помощью. Я же - в твоей помощи не нуждаюсь.
76. "Тогава не трябва да идвате за Моята помощ. Аз от твоята помощ не се нуждая.
77. Отивай, Аня, не губи времето на другите, нали на вратата много други чакат", - казал Виссарион.
78. "Ако аз си тръгна, ще си тръгна от Тебе - мен ме чака беда".
79. "Тебе те чака беда навред", - мълвил Учителя.
80. "Защо?"
81. "Защото ти вървиш към нея сама, ти я избираш".
82. "Аз не искам да си тръгвам от теб!"
83. "Намери Ме сред хората
84. Ти завързваш себе си за Мене, затова на Мен ми става мъчно.
85. "Нахрани ме за вечеря", - помолила Аня.
86. "Иди помогни на хората и те ще те нахранят. Аз давам друга храна: приемайки Нея, ти няма да си жадна от века. Но ти не Я приемаш, ти не Ме слушаш".
87. "Търсещите пътища и методи за очистване извън Волята Божия, извън Неговия Завет - търсят пътищата на невежеството. Болни сърца, болни глави".
88. "Ако човек, желаейки да получи облекчение от вътрешна тяжест и получавайки това облекчение от Моя страна, продължава да удовлетворява своите слабости и не приложи всички свои усилия, да ги изтръгне с корен от себе си, то той може да почне да негодува от своето пожелание и да получи временно облекчение. Но след това ще се натрупа огромна тежест, много по-голяма от колкото е била преди желанието за получаване на облекчение..."
89. "При мен идва жена и споделя своя семейна ситуация, в която по нейно мнение е виновен мъжът. Изслушвайки я, аз я поддържам, опирайки се също но собствената оценка на ситуацията. Поддържайки я, се получава, че аз осъждам мъжа. Така ли е? - попитала Надежда Жаровская.
90. "Трябва да гледаме собственото си старание, а не да се опитваме да пресмятаме загубите и победите на действията си. Старанието довежда до победа".
91. "Тези, които не са уловили главната същност - доверието, ще се поддадат на околния шум."
92. "Ако по-рано дяволът гонел Истината, та унищожавайки Я, той и е дал живот".
93. Сега той има друга цел: щото хората, забърквайки се в разсъждения за Истината, сами започват в тези разсъждения да се отказват от Нея.
94. И това неизбежно ги очаква, ако те се отдалечат от старанието, от стремежа да приложат всички сили в изпълнение на Истината".
95. "Защо при вас в приемната има толкова много мухи? казва, че Велзевул е повелител н а мухите", - казал млад човек, пристигнал при Учителя от остров Сапалин.
96. "Ето той ги е изпратил тук да подслушват и да досаждат на вярващате" - казал Учителятг. При тези думи на Виссарион една муха прожужала до Него и в полета си изгоряла на пламъка на свеща.
97. "Аз пристигнах тук на бой с тъмнината на Армагедон, мислех, че тук ще се събира войска. Молих Георги Победоносец да ми даде сили", - продължи юношата.
98. "И с шлем покрит", - усмихнал се Христос.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.7.17 included.