Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Знаейки за пребиваването на Своите деца от народа на Юдея в състояние на лъжлива избраност, Небесният Отец предопредели Моето първо явяване във вашия живот да започне именно от този народ.
2. За да наложи с това определен спомагателен печат на цялата по-нататъшна съдба на жизнената дейност на юдеите.
3. Отчитайки сложилите се към необходимия час външни обстоятелства в сериозно страдащия за пореден път народ, а и все повече разгарящото се очакване за пришествието на Месията, който би довел до дългоочакваната свобода от поредната тирания на поробилия ги друг народ, Великия Бог Ми позволи да се въплътя в роденото момче на едно скромно семейство,
4. Имената на бащата и майката на което, са дошли до вас без изопачаване.
5. Що се отнася до другите детайли и събития, свързани с това, и тези, които са се случили в последствие, засега само ще спомена, че не всичко от това, което е дошло до вас, съответства на действителността; а ако се докоснем до възникналите във вашето съзнание представи въз основа на прочетеното от вас за онова време, то несъответствието ще нарасне несъразмерно повече.
6. Всичко в Моя живот започна да става така, както вече споменах: към необходимостта от определен подготвителен период за основните Ми Сътворения.
7. До началото на Осъществяването Моята Същност пребиваваше в своеобразно «спящо» състояние, а външно проявяващата се жизнена дейност, под наблюдението на Моя Бог, Ми помагаше да натрупвам всички необходими понятия за окръжаващия живот на този народ, сред който се появих.
8. Аз послушно играех в тази жизнена игра, в която страстно играеше народът, добил вътре в себе си опасно заболяване, но считащ това за основно истинско проявление на своя живот.
9. Играейки продължавах да се вглеждам във всичко, защото това бяха първите Ми впечатления от съществуването Ми в плът въобще.
10. А когато настъпи Часът на пробуждането, Моя Дух отвори очи, и Аз започнах да виждам света такъв, какъвто трябваше да го видя именно Аз през «призмата» на Духа на Моя Отец.
11. Както е и присъщо на Моята Същност, веднага започнах да виждам истината за всички ставащи събития и не можеше в скоро време да не видя каква опасност ме грози.
12. Защото жадувах да разкажа това, което започна да разрушава вече съществуващата идеологическа установка в съзнанието на тези хора, която те много ценяха.
13. Народът на Юдея страстно жадуваше да придобие желаната свобода за своите природни тела, лъжливо разбирайки духовното.
14. Те мечтаеха за победа начело с желания месия, за да могат окончателно и навеки да се отдадат на вкусването на неограничени блага отново за своята плът.
15. А на Мен Ми предстоеше да говоря за свобода от друг характер,
16. За пътищата, които като правило всички избягваха, защото вечно търсеха всякаква изгода все за тази своя плът.
17. И тъй като непрестанното търсене и Мисли за такъв род изгода се явяват ключови особености във вашата жизнена дейност, то на Мен Ми предстоеше благоприятно да започна да творя Словото свое предимно там, където бяха бедните и нищите.
18. В качеството именно на изключение, Моя Отец Ми позволи да използвам законите на материята, които в дадения случай трябваше да послужат не само като «играчки», но и като нещо по-голямо.
19. Защото преди всичко народът на Юдея страстно вярваше, на основата на вече запечатаната си история, в своето вероучение, че всичко от Бога трябва да се съпровожда с велики, видими за тях знамения.
20. И даже ако често явно не са молели за това, то вътрешно много зависели от него.
21. А тъй като на Мен Ми предстоеше да заложа новото, не онова, което имаха в съзнанието си, то при тези примитивни обстоятелства да се изяви нещо, надхвърлящо нивото на техните разбирания, се оказа крайно необходимо.
22. Всякакви явления от такъв род все още влияят на свободата на вашия избор, а в древните времена такова влияние бе много по-голямо.
23. Затова тяхното неумело използване е способно винаги да се отрази пагубно на вашето духовно развитие
24. Защото такива «дрънкулки» често лесно ви принуждават да се хванете за лъжливото, което не е за ваше благо, тъй като при естествени нормални обстоятелства не бихте взели това лъжливо.
25. В онова древно време, в епохата на първото Осъществяване, използването на такъв род материални закони стана единствения случай за цялата ви история, когато се отдаде да се насочат те за ваше благо по най-добрия начин.
26. Отдаде Ми се не само да помогна на слушащите да повярват в Моето, прилагайки сила неведома за тях, защото ако това би било само така, то бихме могли да считаме за несполучливо въплъщението Ми, но се отдаде да им помогна да познаят колко големи сили започват да придобиват те самите, когато се пробуди в тях истинската вяра.
27. Такива познали и приближили се към това не бяха много, но беше видно, че Божието Зърно е прорасло и неизбежно ще кълни.
28. Защото всичко останало ще направи Небесния Отец, използвайки и обигравайки външните обстоятелства по такъв начин, че Благата Вест да започне да се разпространява, както това се полага по Замисъла, предопределен от Него.
29. Именно Благата Вест за Грижата на Бога Истинен към своите блуждаещи деца и за надеждата за Спасение, чрез образно показване на пътя истинен, в любов безкористна и самоотвержена,
30. Това Спасение от стремителното падение, към което вие всички се притегляте неизмеримо.
31. Само че спирайки падението, трябва още и да се развивате.
32. Но самото Учение за истинското развитие беше още невъзможно да се заложи в онези времена.
33. Защото едно нещо е да призовеш към велика любов, а друго да разкажеш подробно как да се изпълни това във всички дела, свързани с ежедневната ви жизнена дейност.
34. А такива работи са огромно множество.
35. И за всяко от тях се изисква конкретно поучение,
36. За да не се налага произволно да трактувате със своя егоизъм образно казаното от Мен.
37. Защото там, където Аз не доизкажа, вие обезателно прибавяте, а там, където прибавяте, засега още неизбежно прорастват буйни плевели.
38. Но тогава още не беше дошъл Часът да разкажа за дивното Възхождение.
39. И не за това тогава се появих.
40. Аз знаех, че времето на Моето Осъществяване няма да бъде дълго, и трябваше да успея да кажа не много, но именно Това, което стараейки се да изпълните достойно, полагайки самоотвержено сили, бихте могли вече да се предпазите от болезненото гниене.
41. А на повярвалите юдеи това би позволило повече да не бъдат изпълнители на пагубната програма, заложена в съзнанието на този народ.
42. Пристъпвайки към предопределеното Сътворяване, Аз се устремих да вложа в съзнанието на слушащите истини, които по своето същество бяха противопоставени на лъжливите догми, създадени за вашата гибел.
43. Против всичко, което е било споменато в древните юдейски вероучения за качествата, сякаш присъщи на Бога, Аз противопоставих понятия, които в крайна сметка се явяват истинските Качества на Великия Отец.
44. А там, където това не съм направил, все още даже да се споменава за истинските Божии проявления не беше време.
45. Аз започнах да преоткривам Истината за Великия Бог, Единствения Отец, Жив и Вселюбящ, за Който нищо не знаеше човекът, независимо от многозначителните сказания.
46. Но не беше възможно много да разкажа на слушащите поради крайната ограниченост на тяхното съзнание, в което пребивава твърдото убеждение, че сякаш Господ е гневлив, ревнив и е способен да наказва незабавно.
47. Даже всички вие до днешните дни сте склонни да приписвате на своя Отец порочни емоции, присъщи на вас, на извратения егоизъм.
48. Защото всяко проявление на недоволство, гняв, ревност и много други се явява грубо изразяване на природно-егоистичните чувствени проявления, а значи, към Великия Бог не може да има никакво отношение- то Му е чуждо.
49. Но неизбежно ще разсея незнанието ви с течение на времето, преоткривайки с всеки път това, до което сте съзрели в съответното време.
50. А в онова древно време само споменах за Отеца Вселюбящ, Който еднакво дарява Своята Благодат на всеки, подобно на Слънцето, което еднакво грее и свети и за грешника, и за праведния,
51. Само с тази разлика, че единствено устременият да отдаде своите сили в името на достойното изпълнение на Божиите закони има възможност с всеки път все повече да придобива в себе си Благодатни Сили,
52. А този, който прилага сили за противното, макар и както преди никак да не е загубил Любовта на Небесния Отец, с течение на времето става все по-неспособен да придобие в себе си даже малка частица от Благодатната Сила.
53. В това е особеността на развитието на душата.
54. И тогава противно на древните споменавания, че сякаш Бог може в гнева си да скрие от Своите деца Лицето Си и да отвърне Своя Поглед от тях, беше необходимо да разкажа, че Отец винаги ви вижда, нито за Миг не откъсва Своя Поглед, и без Неговото знание даже косъм не пада от главата ви,
55. И че Отец винаги е грижовен и Милостив, и никога не забравя за истинските нужди ваши.
56. А за да се разшири истинното разбиране на внимаващите ученици, Аз им разказах още и за това, че Отеца Небесен никога не съди никого, но съдът е отдал на Своя Син, защото той е син човешки.
57. Тъй като само пребивавайки в плът, подобна на вашата, може най-добре и точно да се оцени характера на конкретните временни грешки, ставащи в ежедневното ваше житие.
58. И само пребивавайки в плът, може да се проявят за благо усилията на вашите природно енергийни особености, а също да се предявят към вас необходимите изисквания, чрез многочислени пояснения на нивото на разбиранията ви.
59. Не само за този народ в това време се преоткриха истините от Великия Бог.
60. Защото на това, което в древна Юдея трябваше да започне, му предстоеше да обиколи света, изпитвайки децата многочислени и подготвяйки съзнанието на спящите за времената на Зазоряването, за настъпването на решителния Час.
61. Тъй като предстоеше още по-голям мрак да покрие вашия живот след завършването на Моето първо Осъществяване.
62. Предстояха дълги нощи на всевъзможни безумства с Името на Бога на уста, лицемерни и лъжливи, изкривени от злоба.
63. Безкрайни дивотии, до крайност неразумни предстояха още да се извършат чрез вашите ръце.
64. Но вие сами и съзнателно хвърляте зърната на лъжите щедро с ръката си, затова неизбежно ви предстои да опознаете напълно отгледаните си отровни плодове.
65. Няма повече подробно да се докосвам до вече древните събития и до това, което в действителност се случи във връзка с Моето Осъществяване,
66. Защото сега няма нужда да се възкресяват дивотията и глупостта, сътворени изобилно от вас в това време.
67. Моето Осъществяване завърши със своеобразна трагична неизбежност.
68. Но ако тези, които приложиха усилия за прекъсване на Моята дейност, искрено считаха, че им се е отдало да постигнат победа, то те дълбоко са се излъгали.
69. Аз успях да направя онова, което зависеше от Мен.
70. И закономерностите, въведени по такъв начин в живота на човешкото общество, започнаха да се разгръщат в предопределеното направление.
71. Докато правя онова, което зависи от Мен, Аз бих могъл да се вълнувам за успеха на извършеното за ваше благо и за Слава на Моя Отец.
72. Но когато Ми се отдáде да изпълня предначертаното, можех да се успокоя, независимо какви опасности ви очакваха.
73. Защото зная, че когато Отец ви поведе по-нататък, Той винаги ще обиграва всички трудности за ваше благо и винаги ще доведе набелязаното към благоприятната цел.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.12 included.