Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Извънземният свят, опекунстващ над народа на Юдея, много бързо оценил, че някои от законите, поставени от Мен, са способни да разрушат въведената от тях програма, процъфтяваща вече няколко века, чрез усилията на този неосведомен народ.
2. След което започнаха да се правят многобройни усилия сериозно да се повлияе на хода на разгръщащите се събития чрез съзнанието на всеки, способен активно да се проявява по отношение разпространението на Новия Завет.
3. Както чрез съзнанието на този, който е способен агресивно да прояви себе си против носителите на Благата Вест, така и на онзи, който искрено се е устремил към постигане на Истината.
4. А тъй като още не беше дадено пълноценното Учение за развитие с многочислени конкретни поучения за различаване на благоприятното и неблагоприятното за душата, докосвайки се до всички страни на бита и живота като цяло, както това трябва да бъде, то се появява широко поле за действие за противостоящи страни: да се въведе в съзнанието на приелите Новия Завет всевъзможни лъжливи понятия,
5. Както в непосредственото тълкуване на запечатаните истини, така и всичко останало, за което в Учението няма преки и конкретни подсказки,
6. При това обилно използвайки «дрънкулки» във вид на всевъзможни «чудесни» видения сякаш на свещени образи и прочие явления, а също внезапно придобити от човека способности при определено психологическо състояние за неосъзнато говорене на различни езици и разбира се задължителното «чудесно» изцеление, за което жадуват всички претърпяващи болести, без особено да се грижат от кого в крайна сметка идва изцелението и за благо ли е то въобще.
7. Всичко това е разчетено изключително за примитивните егоистични привързаности.
8. Тези, и много други «дрънкулки» от такъв род, неизменно от невежество се приписват като проявления сякаш на Светия Дух.
9. Докато разликата между проявленията на Светия Дух и такъв род проявления е подобна на разликата между слънчевия лъч и метален прът.
10. И сега за Мен се появи поредната възможност да ви разкажа за всевъзможните различия, които смесвайки безпорядъчно, често вместо Светлината, тъмнина приемате.
11. Умело използвайки непознати за човека закони на материята, противодействащият на вашето развитие извънземен свят приложил допустими усилия за достигане до основната цел по отношение на заложеното от Мен за благо ваше: да не позволи да се разпространи Благата Вест по простия принцип: «от само себе си, от човек на човек».
12. Защото именно такова разпространение би било най-благоприятно за вас, както и желаех Аз.
13. Затова и дадох изключително важното поучение: не се наричайте наставници и учители, защото единствено Аз за вас съм Наставник и Учител и имам възможност да изпълня това.
14. Вие всички сте братя, и да сте равни помежду си е само за ваше благо.
15. Аз дадох това наставление така, че в последствие никой от вярващите да не бърза да наставлява и поучава ближните си, опирайки се на думи, казани някога от Мен.
16. Защото само Аз и Моят Отец знаем пълнотата на скритото в тях, а на всички вас по равно ви предстои да ги постигате.
17. Допустимо е само на равно за всички обсъждане на Моите слова, след което всеки трябва да остане при това мнение, до което е съзрял,
18. А по-нататък да изпълнява всичко това самоотвержено.
19. И само неговата собствена искреност би трябвало да стане негов съдия.
20. В това поучение за наставниците беше изразена Моята допълнителна надежда за ваше благо, и Аз вярвах, че вие ще се постараете да го изпълните, макар, че имахте най-голяма вероятна склонност към друго, примитивно усилие.
21. И на вас все пак ви се оказа непосилно достойно да оцените словото Ми при пречупването му през природно-егоистичната призма.
22. Тази най-вероятна склонност с успех използва противостоящият ви извънземен разум, на когото вие сте неудобни.
23. На тях им остава само умело да приложат спомагателни за вас усилия в това направление, към което вие имате естествено влечение.
24. И сред вярващите в скоро време започва бързо да възниква организация по единния принцип на всички съществуващи в човешкото общество организации.
25. А този единен принцип има един и същи във всички случаи корен от природно-егоистичен характер,
26. Което се изразява в подобни организации, според разрастването им, с неизбежен стремеж да се въвежда многообразие от йерархически степени.
27. А ограниченото съзнание, запълнено с информацията само на природно-егоистични бележки, непременно ще види добра необходимост дори тогава, когато именно за душата в действителност такова изграждане ще създава само лепкаво гниещо блато.
28. Но вътрешните закономерности вие засега още не сте в състояние да оцените правилно, затова и сте склонни преди всичко към това, което ви е присъщо.
29. А на вас ви е присъщо всичко, което е угодно на природно-егоистичните потребности.
30. И тогава, в противовес на Моята забрана за наставничество, именно повярвалите в Моето бързо разпределиха помежду си длъжностите на наставници и учители многочислени.
31. А тъй като много неща самите те са неспособни да разберат, то възпрепятстват и другите да вървят по-нататък с онези лъжливи разбирания, които въвеждат в качеството на определени канони.
32. Ако не сте последвали преките и конкретни Мои наставления, тогава какво би могло да се каже за разбиранията ви на всевъзможните образи, чрез които ви давах поучения в обилие.
33. Разбира се, във всичко това има една голяма неосъзната ваша грешка, когато сте счели делата на Моите непосредствени ученици като нещо непогрешимо и безгрешно.
34. Но нали всички вие сте братя и всеки възвисяващ себе си унизен ще бъде.
35. Също така е трябвало за тяхно добро, придирчиво и взискателно, да подходите към техните действия, но вие сте отстъпили в смущение.
36. И те също не са могли да се справят с много неща.
37. Но тъй като някои неща не сте могли да знаете, затова и не ви се вменява това във вина.
38. Ако за въвеждането на всевъзможни религиозно-мистични вероучения от страна на извънземния разум винаги е било важно да се създаде единна организационна система, то именно по отношение на Учението Мое такова усилие ражда неизбежно само пагубност.
39. Затова, когато организации, наречени християнски църкви, започнали да се формират в определена система, се появили естествените удобни условия за поставяне на цялата тази система в пълна зависимост от парично-финансовото обръщение и всички уродливи, свързани с това, проявления по отношение на развитието на душата.
40. Което започнало лесно да обезличава всеки вярващ, проявил в това направление своята заинтересованост.
41. След тази крачка наричащите себе си служители на Моя Отец и поставящи себе си по-високо от останалите вярващи, неизбежно стават помощници на разгръщащата се спомената програма за поробване на човечеството.
42. Докато в Учението Аз оставих наставления, способни именно да разрушат дадената програма.
43. Е, и разбира се, когато се сформирала достатъчно обширна християнска организация, където от Моето вече нищо не останало, освен предишните не много Мои слова запечатани в мълчаливото Писание, лесно обигравайки примитивно егоистичните проявления и ограниченост на съзнанието, на противостоящата ви сила станало също така удобно да въвежда всевъзможни абсурдни разногласия в единната организация.
44. Което неизбежно трябвало да доведе до разделение и голямо раздробяване на всевъзможни течения, не желаещи в гордостта си да знаят един за друг.
45. При това, продължавайки да имат все това мълчаливо Писание, разделилите се вярващи ревностно утвърждават всеки своето собствено разбиране на определени места от Книгата на живота, претендирайки лицемерно, че са намерили най-верния път към Спасението.
46. О, какво велико невежество!
47. Използвайки една и съща особеност на буйно процъфтяващия егоизъм у човека, противостоящият ви извънземен разум лесно въвежда разделящата закономерност във всички вероучения, които нямат жив основател.
48. А колкото повече единното вероучение започва да има в себе си разделение, толкова по-малко благо е способно да ви донесе то.
49. Затова по-рано ви предупредих, че всеки дом или царство, разделящи сами себе си, ще рухнат.
50. И цената им ще бъде – прах, развяван от вятъра.
51. По такъв начин, след завършване на Моето първо Осъществяване, едно от направленията на извънземния разум продължило по своему да опекунства все повече разрастващите се по число вярващи в Благата Вест, постепенно въвеждайки чрез определени авторитетни личности, отчитайки, че те нямат сили правилно да оценят и осмислят, разнообразни лъжливи тълкувания и неверни понятия.
52. В своя естествен първоначален вид Учението беше призвано да разбужда вътрешния ви свят, и всеки, който би приложил самостоятелни усилия за неговото постигане, неизменно би обърнал внимание, че това Учение ви издърпва от съществуващото порочно обществено жизнено устройство и все повече ви притегля към себе си.
53. Но малко от вас са се решили да следват своето собствено разбиране за Новия Завет и с вътрешно привличане да изпълнят всичко съгласно това разбиране.
54. А тези единици, които все пак са направили тази смела крачка, неизбежно са изпитали потребност да излязат от светския живот,
55. Което те направили достойно и незабавно,
56. Неволно предоставяйки на останалите възможност да се гордеят с тях, спомняйки си, че тези праведни труженици принадлежат на техния народ и, разбира се, на тяхната църква,
57. А тя като натрупва свети имена като знамена, предполага, че колкото повече такива знамена има, толкова по-силна и по-авторитетна може да бъде самата църква.
58. Истината ви казвам: няма нужда представители на която и да е църква да говорят, че в нейното лоно някога е имало мъже праведни.
59. Правилно ще бъде да говорят, че църквата е съществувала само тогава, когато са били тези достойни мъже.
60. Но те не са герои, а са само просто истински вярващи.
61. А църквата се състои не от тези, които само говорят за Великия Бог, а от тези, които изпълняват самоотвержено Божието.
62. Няма нужда църквите да се хвалят с праведните подвизи в миналата си история, защото праведният подвиг е радост за Бога в момента на неговото сътворяване.
63. Но не е радост за Бога безкрайното споменаване на натрупаните възпоменания за тези подвизи.
64. Пък и дали всички възпоменания се отнасят до действително праведни подвизи?
65. Защото е склонен човекът в удобното да забелязва праведно.
66. А не намирате ли често в удобното своята мъка?
67. Всичко удобно сега за човека е съзвучно с неговите пороци и слабости.
68. Бъдете до крайност бдителни, срещайки удобното!
69. Нито една църква не може да стане по-силна и по-добра, какъвто и да е обемът на натрупаните достижения в Миналото.
70. Такова нещо е благоприятно само за музеите.
71. Силата на Божията църква и нейната благост зависят от сътворените дела в дните сегашни.
72. Защото църквата Божия са призвани да изграждат преди всичко живеещите.
73. И само от живеещите зависи съдбата на околните.
74. И само живеещите влияят на заобикалящия свят.
75. Ето така самият успех на въведените лъжливи тълкувания и понятия напълно зависи от непреодолимите неосъзнати егоистични подбуди на самия човек всичко да разглежда в удобна за егоизма си светлина.
76. Това позволявало на вълната на вътрешните усилия на самия човек лесно да се въведат многочислени лъжливи тълкувания и понятия дотогава, докато онова, което в Учението е могло да разбужда, не бъде напълно лъжливо изтълкувано, създавайки с това мнимо успокоение.
77. След което наричащият себе си вярващ вече не изпитва потребност да се отдалечи от съществуващата жизнена дейност в посока на Учението, защото чрез тези всевъзможни лъжливи тълкувания същността на Учението се видоизменила по такъв начин, че сега вече самото Учение било притеглено към съществуващото жизнено устройство,
78. Превръщайки го в нещо удобно, допълнително към своя живот, като продължават лицемерно да наричат своята вяра най-важното в живота, успокоявайки с лъжа съвестта си.
79. Аз вече показах образно, че с първите крачки на създаването на вашата цивилизация вие поради незнание сте заложили в благодатната почва зърното на лъжата, което станало първооснова на същността на бъдещото развиващо се обществено жизнеустройство.
80. И дървото, олицетворяващо образа на вашето жизнеустройство, започнало бързо да се разраства в уродлив ствол и множество разклонения, даващи обилно отровни плодове.
81. Не можело да не видите веднъж, че плодовете на жизнената ви дейност носят само мъка и безкрайни страдания, от които постоянно се стремите да се правите на воини, придобивайки неизбежно присъщата дивотия и глупост.
82. А когато това ви се отдаде, неизбежно още повече започвате да умножавате тази мъка и страдание,
83. Непрестанно уповавайки се на освобождаването от нея, когато с всичките си усилия правите обратното.
84. Постоянното вкусване на отровни плодове от дървото на лъжата и изпитанията на всевъзможните болести, които възникват от това и ви измъчват, ви подтикват от време на време да разберете причината за вашите неприятности.
85. И тогава някои от вас се заели с осмислянето на това, което е свързано с безчислените листа на дървото, сред които преди всичко се проявява цялата видима страна на живота ви.
86. Тези, които се оказали по-мъдри, забелязали, че листата излизат от многочислени тънки клонки, и се задълбочили в разбирането на тези клонки.
87. Още по-мъдрите от вас, които в такова изброяване се оказват все по-малко, успели да видят, че тънките клонки излизат от по-дебели, но вече по-малко количество клони.
88. А единици от вас се издигнали до разбирането, че и тези по-дебели клони излизат от още по-дебели.
89. Целият ваш опит в разбиране на своя живот за цялата история на вашето формиране се свежда до изучаването на листата и многочислените клони, покривайки при това голямо число от хартиени листа с разнообразни почерци.
90. Където по-практичните от вас търсели изцеление в клоните, а тези, които били романтици, гледали по-надалече от дървото в просторите на безпределния Космос.
91. Но тъй като вие преди всичко търсите изцеление, а в знанията на вашето съзнание съществуват само понятия за клоните, то единственото, за което сте могли да се досетите като целите подобряване на своя живот - това е да се устремите да прекроявате короната на дървото.
92. И всеки път, присъждайки на някого гръмкото име на велик «ботаник», даже и под някакъв номер, вие дружно, от различни страни на обширно разрасналото се уродливо дърво, под ръководството на великите «ботаници» се устремявате да изменяте короната на дървото, както на вас ви хрумне,
93. При това съставяйки предварително с гласовете си премъдри програми за поредния мащабен съботник под название революции, войни и всевъзможни преобразования.
94. Вие се стараете съгласно човешките предписания да отсечете всичко, което по ваше виждане е по-уродливо.
95. Но на уродливото дърво от корена всички клони без изключение се простират по един и същи принцип.
96. И това дърво, каквито и многочислени видоизменения да е претърпяло в короната си от трескавите ви усилия с гръмки призиви, както и преди дава същите отровни плодове и ще продължи да ги дава.
97. Вашето общество е разделено на две от характерно проявяващите се усилия в направление подстригване короната на това дърво.
98. Където религиозно-философското усилие е характерно с вътрешна активност и външна пасивност, а политическото усилие, напротив, е характерно с вътрешна пасивност, но с външна активност.
99. При това, съчетавайки се от време на време във вашето общество, тези усилия позволяват в цяло да предизвикат достатъчно шумни мероприятия, след които за дълго се запечатват на вашето тяло болезнени белези.
100. Вие упорито до днешните дни, като дон кихотовци, в упоение се сражавате с вятърните мелници, когато нещастието се намира вътре в самите вас.
101. Но да видите това самостоятелно и да го оцените достойно не ви позволява вашият егоизъм, в служба на когото постоянно пребивавате, въпреки цялата си мъдрост.
102. Нито един от източниците, които ви дават всички вероучения, освен това, който Аз веднъж ви оставих от вашия Бог, не знае истинските закони за развитието на вашите души.
103. Затова по своето същество тези учения или се опитват да ви отведат в света на безполезните илюзии, откъсвайки ви по този начин от неблагообразния живот, или ви дават всевъзможни препоръки, как да участвате в обрамчването на все същата корона на дървото на лъжата, олицетворяващо вашия живот.
104. И само сега ви предстои да разберете, колко безсмислени са всичките ви усилия в стремежа да се подобри качеството на плодовете на това дърво чрез всевъзможни подрязвания, на неправилните според вас клончета.
105. Всички прорастващи клони, които сте способни засега да видите, излизат от един ствол, който естествено се протяга от единствения корен.
106. И докато коренът на лъжата продължава да живее, няма да бъде дървото благообразно с множество сладки и чудодейни плодове, колкото и да се стремите всячески да кастрите короната на уродливото дърво, с програма от тъмнината, заложена в корена.
107. Не в короната трябва да търсите причината за собствените мъки, но да се загледате в ствола и корена на самото дърво, което Аз кратко описах в това обръщение.
108. Истината ви казвам: Учението за Пътя истинен, предопределен за вас от Великия Бог, не може да бъде светеща играчка, която виси на уродливите клони и да украсява дървото на вашия порочен живот;
109. В каквото сте и превърнали всички учения в обществата по цялата Майка-Земя.
110. Окачвайки при това думи за Висшето на кривите клони на това дърво, вие смело сте си съставили преувеличено мнение, че дървото сякаш е станало благородно.
111. Помнете, че истинското Учение е това Зърно, което днес трябва да заложите в почвата, почва боледуваща, но все още хранеща надежда.
112. За да израсне накрая дървото Благодатно на вашия вечен живот с безчислено множество плодове, чудодейни и всеизцеляващи.
113. А това дърво, на което много пъти сте кроили короната и се стягате още да прекроявате, въодушевени с ботаническо вдъхновение, скоро трябва да изсъхне окончателно, защото основателно вече е поразен неговия ствол от действията на собствените ви отрови, отровили и почвата под него.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.13 included.