Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Скоро след пробуждането Ми и началото на предопределеното Осъществяване, Аз се потопих в някакво безбрежие от неповторими проявления на вашите особености,
2. Непосредствено влизайки в допир с голямото разнообразие на всевъзможните ви добри и недобри егоистични усилия.
3. Защото даже добрите ви дела неизбежно, по волята на създадена закономерност, са привързани здраво към егоистичните особености.
4. Моето познание за вам присъщото продължи, и това към което бе сложно да се докосна в периода до пробуждането Аз можах напълно да видя във времената на своето настоящо бодърствуване.
5. Велик и Мъдър е Отец, че Милостиво и грижливо задържа Духа Ми, иначе отдавна вече да е изгоряло сърцето на плътта Ми от видяното.
6. Защото единствено за благо ваше съм роден Аз и наистина щастие ще мога да изпитам само когато видя началото на вашия всеобщ Възход.
7. Трудно Ми е да ви разкажа какво значи да ценя всички ви еднакво, независимо приемате ли ме или ме гоните, възхвалявате ли ме или неудържимо и изобилно разплисквате към сърцето Ми помия от клевети из устата си.
8. Но Аз по равно донасям на всички ви Духа мой, и всеки от вас може да черпи от него без мярка.
9. Защото безмерна е Силата на Духа Ми, тъй като е свързана с Отеца Мой и няма да секне този Източник, подарен ви от Отца.
10. Но само докато Аз съм в плът, вие имате възможност допълнително да черпите от Силата животворяща.
11. Не трябва да се Мисли, че Отец не ви додава Силата на Светия си Дух без Мен.
12. Когато Отец ви е сътворил, Той е свързал всеки от вас със Себе си чрез нишка Благодатна, по която непрестанно постъпва Силата Му към вас в такъв обем, че това да състави възможно най-благоприятни условия за естественото ви развитие.
13. Затова, когато Аз съм вън от плътта, вие сте свързани само с Отеца Велик, получавайки от Него всичко жизнено необходимо, независимо към какво вероучение принадлежите временно и продължавате ли да си играете с играчки, покланяйки се на идолите.
14. Наистина Отец не гледа на тези външни търсения, а какви вътрешни усилия вие прилагате към това, което вече сте осъзнали като правилно.
15. Когато дойде Часът на Моето поредно въплъщение, появяването Ми сред вас нарушава естествения ви жизнен ритъм.
16. От времето на Моето пробуждане се започва изкуствено ускорение на всички ваши жизнени процеси и особено повярвалите в Моето, неизбежно ще видят как за една година те са преживяли сякаш десетилетия, а след десетилетие ще видят сякаш са Минали векове.
17. В периода на Моето Осъществяване, времевите интервали много повече се уплътняват, което принуждава вашият жизнен ритъм рязко да се активизира,
18. Затова появяването Ми сред вас не трябва да бъде често, а строго предопределено.
19. Когато при естествените, присъщи ви възможности, вие се окажете неспособни самостоятелно правилно да преодолеете естествено възникващата на вашия път жизнено важна преграда, винаги ще се появява необходимост от изкуствено кратко видоизменение на ритъма и направлението на вашата жизнена дейност.
20. Това и ще бъде Времето на Моето поредно появяване сред вас.
21. И когато в такъв период Аз идвам да ви призова да направите нещо много голямо за Спасението си, то неизбежно ще ви призова да сътворите вам неприсъщото, за изпълнението на което собствените ви сили няма да са достатъчно.
22. Тогава и Силата на Духа Мой ви е в помощ.
23. Защото когато Аз се появявам в плът, Духът Ми значително се приближава към вас.
24. Но ще Ми е сложно да ви помагам, ако започнете да призовавате името Ми като лицемери, спомняйки си за Мен в минути трудни и забравяйки когато всичко отмине, започвайки пак да творите противозаконното.
25. Защото ще загрубява съществото ви и помощта Ми ще се отразява все по-незначително.
26. И само искрено приемащите Ме с най-голямо доверие в сърцето си, със стремеж самоотвержено да изпълнят Словото Мое, позволяват на Духа Ми с течение на времето все повече да влияе благодатно на качествата ви.
27. Тогава при всеки призив към Мен винаги ще станете способни да преодолеете силата на тъмнината, каквато и да е тя, преодолявайки всякакви прегради, озовали се на пътя.
28. Но тук главното е: в живота си вие придобивате реалната възможност да сътворите поставеното за вас в това Време, което е било невъзможно да направите в естествени обстоятелства.
29. Помнете, че преди всичко истинската Ми помощ към вас - това е Словото, което ще проглася за изправяне на безчислените ви грешки, застрашаващи ви с погибел.
30. Където ще ви разкрия множество закономерности, отваряйки очите ви за всички неправедни ваши усилия.
31. И с помощта на истини безчислени Аз съм готов подробно да отбележа всяка крачка от Пътя на предстоящото ви Спасение, задавайки направлението на вашето истинско по-нататъшно Възхождение.
32. Но това вече е противоположната страна на тази, в която блуждаете хиляди години, проливайки сълзи и кръв до предела на неразумна диващина.
33. И сега наистина съм готов да кажа на всички ви на всеослушание, че нито един от вас не се движи в нужната посока, огряна от Лъчите на Любовта Божия;
34. Независимо от това, на какво вероучение сте посветили сърцето си.
35. Защото даже тези, които наричат себе си вярващи в първото Мое Осъществяване, никога не са полагали труд самоотвержен в изпълнение на истините прости и немногочислени;
36. Без да се броят някои достойни мъже, които са единици.
37. Не са постигали дълбочината на истините, по Божията воля оставени, но са ги покрили с понятия лъжливи и многочислени, в угода на егоизма си скроени.
38. И тогава слепите са се нарекли способни да водят слепи.
39. Сами Вратите не могат да намерят, и останалите, множество немалко, отвличат в блужденията си своенравни.
40. И сега вече всички водачи плътно до ямата бездънна достигнаха.
41. Извратиха с понятия измислени Същността Ми, което е Закон от Бога поставен, и започнаха изобилно да се покланят най-вече на тялото Ми, дадено в древността.
42. Тогава когато Аз учех да се покланят само в Духа на Бога Велик, на Отеца единствен и вселюбящ.
43. Тялото Ми е само възможност да направя достъпно за вас скритото в Мен, но тялото Мое не е Същността Ми.
44. Затова не за гибелта и възкресението на тялото Си дойдох да покажа Същността на Спасението, а именно в самоотвержено изпълнение на законите Мои, в които Аз се проявявам за помощ ваша, и от това е единствено възможно възкръсването ви към живот истинен.
45. Дотогава, докато законите и Истината Моя са между вас на почит, и вие обезателно се стремите самоотвержено да ги изпълните достойно, дотогава Аз пребивавам редом с вас и ние наистина сме неразделни заедно.
46. И тогава Отец е в Мен, и Аз във вас, и вие в мен, и всички ние сме едно.
47. Но ако вярата ви към Бога се свежда само в ритуални действия, а законите Ми вие почитате само на думи, то Аз няма да мога да пребивавам редом с вас.
48. Тъй като Аз съм способен да живея редом с вас само чрез делата ви, изпълняващи Закона Мой за Слава Божия във всяко действие на житието си, но не чрез думи почитащи името на плътта Ми от древността, колкото гръмко и често да бихте го призовавали.
49. Затова само там, където се събират в Моето име, изпълнявайки достойно Моето, там съм и Аз сред тях.
50. Но там, където се събират в Моето име, като при всяка възможност странят от изпълняването на Моето, там става само оскверняване и Аз няма да бъда сред тях, каквото и множество да биха се събрали.
51. А значи всеки самоотвержено изпълняващ Словото Ми, Спасение истинно придобива и само тогава Ми позволява да бъда като стопанин в сърцето му.
52. Ако веднъж казах, че Аз съм Пътя, Истината и Живота, то значи ли, че поклонението на пътя е равнозначно на ходенето по него?
53. Ще бъде ли поклонението на Истината едно и също на изпълнението й?
54. И може ли да се сравни поклонението на Живота със самото протичащо Житие?
55. Вие не започнахте да постигате истините Мои, някога за вас оставени, които е възможно да се постигат единствено с труд собствен и самоотвержен, а се опитахте с разума да разберете, което служи робски на егоизма.
56. Затова са ви разделили помежду ви тълкованията ви лъжливи,
57. Защото сякаш къща на пясък сте започнали да строите, подменяйки словата Мои със собствени.
58. Когато вие се стремите да проявите любов към земните си родители, вие се стараете чрез външни усилия да проявите себе си спретнати пред лицето им.
59. И виждайки външно изразената ви чистота, родителите се радват и ви хвалят, не знаейки за скритите нечистотии в същността ви.
60. Друг е Отецът ваш Велик, Който никога не обръща внимание на външната спретнатост по време на ритуалите ви, но цялото Му внимание е на вашето вътрешно, лесно видимо през всичките дни на всичките ви усилия в жизнената ви дейност сред ближните и всичко живо на Майката Природа.
61. Няма смисъл да се говори за любовта към Моето старо име, докато делата ви са зли, а вие се къпете в себелюбие.
62. Това, което веднъж в дните на първото Осъществяване на древната израилска земя Аз заложих за благо ваше като най-ценно и истинно, последователите от неведение, под влияние на егоизма си, успешно са извратили с тълкования многочислени и са превърнали в най-неугледното по същността си вероучение на Земята.
63. Където даже главната жизненоважна заповед за безкористната и самоотвержена любов са променили в своите тълкувания така, че тя напълно е изгубила истинския си смисъл.
64. Макар самото учение в обществото ви да е станало общоизвестно, а обединението достатъчно многочислено.
65. Но какво може да бъде популярно в общество, където всички негови представители са изцяло устремени към изгода и удобства, а също към почитане на собствената си персона?
66. Защото в самите истини, превърнали се сякаш в основа на християнството, Аз съм залагал противоположни принципи.
67. Които ако постигаш достойно - светска изгода не ще получиш;
68. Които ако познаваш - общоприетите удобства не ще придобиеш;
69. Които ако изпълняваш самоотвержено - почитта към себе си като тежест ще възприемаш.
70. Затова не истините учещи на пълна безкористност, искрена самоотверженост и кротко смирение са станали основа на възникналото удобно за множеството вероучение, но тълкуванията многословни, пропити с егоизъм са залегнали в основата му.
71. И не е станало нужно на великото множество след това рязко да променя своя живот, но продължавайки да го води по стария принцип, са придобили мнимо спокойствие защото са нарекли себе си християни.
72. Критерият за правилност не може да бъде многочислеността в обществото на блуждаещите.
73. Точно така както в своето време с огромна многочисленост срещу един са утвърждавали, че земята е плоска.
74. Даже в лоното на самото обединение на вярващите, когато техният брой станал голям, почнали да се появяват единици, които са решавали самостоятелно да направят смела крачка към Истината в зависимост от собственото си искрено разбиране, а не както е считало за удобно останалото множество.
75. След края на живота на тези достойни труженици, имената им започнали да се почитат от ленивите духом.
76. Узнавайки впоследствие за светостта на такива подвизи, все така не се устремявали масово към дело по подобие на изявения пример.
77. И само прикривайки се с оправдания многобройни, в които уж се крие Волята на Отец, всички останали лицемерно признават своята слабост и греховност.
78. Обаче слабостта и греховността си вие признавате гръмко не за това, та впоследствие с труд самоотвержен да ги победите, но за това, та винаги оставайки с тях в тишина и удобство да подхранвате своя егоизъм.
79. Наистина това което е в сърцето ви не ще укриете вовеки и тази мръсотия се вижда повсеместно.
80. Всеки от пороците и слабостите, които се намират сега у вас, е възможно да се победят само с усилието на подвиг.
81. А значи ако вие не сте се решили на това, не наричайте себе си вярващи, защото на устата ви думите за вярата своя ще бъдат само сквернословие.
82. Наистина сега жадувам за чистотата на Вярата във вас!
83. Но не мога да ви помогна да направите праведното, докато страстно почитате обратното.
84. Не Църквата Божия сега съзидават ръцете ви, но човешката,
85. Защото търсите преди всичко човешка слава, а се боите да претърпите за Слава Божия.
86. В невежество вие сте счели, че е достатъчно да се повярва за да се окажеш спасен.
87. А сега гледам на повярвалите, и сърцето Ми се облива с горчилка.
88. В гръмкия вик за любов към Небесата желаете да си подсигурите спасение,
89. А смазвайки с крака цветята, същината на тази печал не виждате.
90. И щом само настъпи моментът, вие се нахвърляте хищно на ближния.
91. Заклеймявайки го с думата “прелъстен” усърдно преследвате изгонения.
92. Нима считате, че дела, противни на Бога, е невъзможно да се облекат с имена църковни.
93. По същината на делата трябва да се търси Господнето, а не в названията, които така леко се поставят.
94. Не по названията се определят делата праведни, но по характера на изпълнението им.
95. А вие се изплашихте да се вглеждате в изменчивото и приковахте погледите си към неподвижни табелки с надписи.
96. Защото в съприкосновение с изменящото се трябва винаги да бъдеш бдителен.
97. А при табелката може да подремеш, скланяйки глава към повърхността й.
98. И ето вие не забелязахте при това подмяната на ценностите.
И под табелката “Светлина” се е възцарила тъмнина като в рог,
99. А там където Бог е прострял към вас ръце, натам гледат сега гърбовете ви.
100. О, хора на света, стигнали до безизходица по пътя дълъг!
Все повече слушам сега гласът ви, със страх и злоба преизпълнен.
101. Все повече се колебае основата под нозете ви, и все по-неистово погледите ви алчно издирват виновния.
102. В слепотата си веднъж преклонихте главата си пред мамона.
103. И се стегна на шията ви верига от звънтящ драгоценен метал.
104. Но каква е цената на този метал, отлят в горнилото на вашата алчност?
105. Не в прах ли ще бъде развеян той, разтъркан между дланите на Времето.
106. И ето това, което е подобно на прах, е омотало шията ви.
107. А вие цените високо тази верига, продължавайки да ублажавате мамона с молби.
108. Защо търсите спасение в страната на робството, издирвайки помощта на мамона безсърдечен.
109. Не с Духа на Светлината са откърмени устата му, но със зловонните сокове на вашата злоба и завист.
110. Докога ще продължавате да служите на мамона нечестив, възвисявайки законите му над сърцето си с цена невиждана?
111. Вие усърдно служите в градините на този мамон, където репей и магарешки бодил са насадени в обилие.
112. И от това се е извратил вкусът ви за столетия дълги, а сега вече и плода на лозето не жадувате,
113. Плода на лозето от Лозата на Вечността, посадена от Ръката на Отеца ваш.
114. Защо издавате вопли сега, когато участта на нещастията си сте избрали самостоятелно?
115. Доверявайки живота си на ценности лъжливи, вие напразно чакате Деня на благополучието.
116. Но не за страната на този Ден вие бълнувате, прелитайки столетия, защото сте се доверили на своята алчност, за свой водач сте я поставили.
117. И ето шумът през столетията безпокои Земята.
118. Прах велик от бълнуващите с пелена сива е скрил Слънцето.
119. Ненавист продължава да изгаря очите на сърцето човешко, на което винаги да помагате сте призвани.
120. А когато очите на сърцето ослепеят - яма запълнена с мерзост ще стане навеки дом за блуждаещите.
121. Шумът на света се прави от гласове възмутени,
122. А гласовете скромни са беззвучни.
123. Но именно мелодията на това беззвучие благообразно оцветява живота.
124. И чистото сърце се привлича само към тези колебания.
125. А шумът на света се състои от звукове несдържани.
126. Това не е глас на прославящи Истината, но скърцане на накърненото самолюбие.
127. Пронизващо скърцане на жадуващи отмъщение.
128. О колко велико невежество виждам сега, слушайки гласа негодуващ за липсата на справедливо възмездие!
129. Но не ли от справедливото въздеяние са се изкривили в гримаса на болка и печал лицата ви, а вие бързате да говорите за собствената си невинност.
130. Колко дълго сте се считали за герои, гледайки се в отраженията на локви заблатени, скривайки в гняв сърцето си страхливо.
131. Но не сте в състояние с устата на мъдростта да решите усложненията, а само проливайки кръв намирате удовлетворение.
132. Огромна е жаждата за мъст във вопъла оглушителен, звучащ днес от уста озлобени.
133. Не се ли напихте с кръв през дългите векове?
134. Какво става с теб роде човешки?
135. Не за проливане на кръв си създаден ти, а да умножаваш живота!
136. Какво ще кажеш днес за свое оправдание?
137. Само скърцането на зъби заглушава здравия смисъл.
138. Докога ще ви е страх от Правдата и Истината, от Светлината на Правдата за вашата истинска същност?
139. Дълго считахте себе си за напълно порядъчни, но всъщност само продавахте своите усмивки, очаквайки веднага да ви бъде заплатено.
140. Цветната илюзия ви служеше вместо очила.
141. Защото не бе засегнат вашия интерес, затуй и звучаха благопристойни слова.
142. Но от сега нататък неизбежно ще бъдат засегнати в корена си вашите интереси,
143. И ще се пръснат цветните ви очила, разкривайки пред взора ви истинската реалност.
144. Погледнете сега своето лице!
Нима бихте назовали видяното човешко?
145. Като хиени сте, без мърша няма живот за вас, с алчния си взор непрекъснато търсещ жертва.
146. О користолюбци, жадуващи велики почести, вие се прикривате с обстойни лозунги за благи намерения, но само своя егоизъм услаждате, възкачвайки се на пиедесталите на всевъзможни големи и малки престоли!
147. Вие страстно жадувате да накичите дрехите си с блестящи предмети, подобно на коледна елха в празничния ден.
148. Но както и отсечената елха ще престои украсена съвсем кратко, а после като боклук ще бъде захвърлена, такава е наистина и вашата съдба.
149. Вие подкопавате самите себе си, въвличайки се в робството на собствената си корист.
150. И за какво са ви тогава вашите добри намерения?
151. Вие като неистови хрътки се устремявате към илюзорни висини и разпалено се блъскате един друг, газейки върху главите на падналите.
152. Но от мъгла са изтъкани тези върхове, където замръзналите през дългата нощ капчици образуват в тъмнината илюзорен блещукащ мост.
153. И само до зазоряване ще съществува той, а с първите слънчеви лъчи ще изпитате неизбежното падение.
154. Та вие не сте деца на нощта и само слънцето познава многообразните ви усмивки.
155. Вашите лица са покрити с язви, защото в постоянен страх ги извръщате от лъчите на Правдата, и само напитката на лъжата опиянява вашият разум.
156. Но вие се устремявате за всичко да съдите.
157. Няма ли вашите изводи да се смесят с гробищните червеи?
158. Обърнете сърцата и лицата си към потоците на Правдата и Истината без да се боите от възможната болка.
159. Защото мръсотията вече се е сраснала с вашата плът и да се остърже няма да е лесно.
160. С мъжество опашете кръста си.
161. Търпението да ви бъде щит, а стремлението нека замени копието.

162. И нека не ви води жаждата за победа над ближния, защото в тази битка винаги нападащият бива победен.



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.17 included.