Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




И ето веднъж настъпило епохално Събитие в Мирозданието - вие в обилие сте започнали да се въплъщавате в малки и мили бебенца, раждащи се по присъщите им закони на материята.
2. Материалното тяло, което сте придобили, е било подобно на празен съд, призван да бъде носител и пазител на подвижния разум, увенчаващ този съд.
3. А когато чрез Ръката на Отеца ваш шепа малки искрици е била хвърлена на Земята, то вие сте запълнили тези съдове и материалната плът е станала носител и пазител не само на разума, но и на Божията искра, която е и вашата същност.
4. Самостоятелно проявяващите се качества на подвижния разум му позволяват да се развива заради собственото си развитие и обогатяване на Разума на Вселената, регулярно и характерно намесвайки се чрез плътта и присъщите и енергийни особености в събитията на произтичащата реалност така, както счита именно той, съгласувайки се с вече осъзнатите закони на Хармонията.
5. Разумът се намира преди всичко под непосредственото влияние на законите на Хармонията, които той опознава крачка след крачка.
6. Което и удържа целият организъм в тези закони.
7. Попадайки под непосредственото влияние на вашия вътрешен свят, дейността на разума значително се е видоизменила и сега вече целият ви организъм ще може да се задържа в законите на Хармонията само тогава, когато неотклонно започнете да следвате законите на Бога Велик, Отеца ваш.
8. А тези закони коренно се различават от законите за развитие на Разума.
9. Затова жизнената ви дейност не е призвана да се ръководи от разума в изначално предопределения в Мирозданието смисъл, а от разума, станал основен помощник в развитието на вашата душа, обогатяваща Вселената с даровете на Бога.
10. Защото вашето предначертание е в това, да преобразувате във видимо незримото, но благоухаещо без мяра.
11. Затова въплътявайки се, чрез същността си сте призвани да повлияете на дейността на разума и да насочите неговите възможности в друго русло на реализация.
12. И само след такова характерно видоизменение на дейността на разума, което в случая именно с човека ще бъде вечно, разумът трябва в хода на времето неизбежно да направи благоприятна за вашата душа преоценка на своите възможности и окончателно да пристъпи към дейност в качеството на незаменим помощник в истинното развитие на децата Божии.
13. Но на разума му предстои правилно да осмисли характерните особености на чуждородния закон, при все че в информацията, вложена в съставящите го частици, за пътя на развитие на самия разум абсолютно отсъства каквато и да било информация за законите на развитие на душата.
14. При представителите на животинския свят осъзнатото разбиране на видимата реалност става вследствие на силното влияние на отношението на животното към нея.
15. Като това отношение се основава на природно-инстинктивните чувствени прояви, контролирани от Хармонията.
16. При представителите на подвижния разум материалното тяло също изначално има зова на инстинкта и проявяващите се емоционални особености свързани с него; но имайки възможност най-разумно да ги удовлетворят, а също така ползвайки се от други не малки възможности, тези представители свеждат до крайно незначителни прояви собствените си природно-инстинктивни чувствени особености.
17. Което им е позволило да престанат да възприемат окръжаващата реалност като вероятна възможност само да си наситят плътта, да се скрият на безопасно място и навреме да се съчетаят с противоположния пол.
18. Откъсвайки се от значителното влияние на инстинктите и емоционалната привързаност, разумът започнал най-често да възприема и анализира окръжаващата реалност без изкривявания чрез каквото и да било отношение към нея.
19. Това са най-благоприятните условия за пълноценна работа на подвижния разум, което е било изначално предопределено в Хармонията на Света на материята.
20. В периода на началото на вашите първи въплъщения вие сте започнали да придобивате материални тела, намиращи се в началните етапи от развитието на разума,
21. Когато зовът на инстинкта играел значителна роля.
22. Вие пък, запълвайки със същността си материалните обвивки и ставайки човеци, неочаквано за Хармонията сте проявили несъизмеримо големи и ярки чувствени особености в огромно множество от всевъзможни нови оттенъци.
23. След което сте започнали да изпитвате много по-ярко зова на инстинкта, отколкото това е изпитвал вашият организъм до момента на въплъщаването ви в него.
24. И независимо от природно-инстинктивните чувствени прояви, изграждащи определено отношение към окръжаващата реалност, във вас се проявило едно особено с нищо несравнимо в Света на материята уникално чудесно отношение към окръжаващия ви видим и невидим свят.
25. Цялото това богатство на чувствени прояви повлияло значително, изкривявайки обичайния път на формиране на Разума.
26. Човешкият разум завинаги се лишил от възможността за възприемане на реалността без нейното определено своеобразно предварително пречупване през чувствения свят.
27. Всичко съществуващо, което е способен да възприема човек, винаги отначало ще се пречупва през неговия чувствен свят, оцветявайки се там във всевъзможни комбинации от цветове и оттенъци, и едва след това ще се осмисля от разума под влияние на тези цветове.
28. Затова благоденствието ви напълно зависи от наличието на способност на чувствения свят да създава определена гама от цветове и оттенъци.
29. И колкото по-мрачни са цветовете на чувствения свят, толкова по-примитивни и грешни ще станат умозаключенията на вашия разум,
30. Независимо от това, какви сили са били приложени за развитието на умствените способности.
31. Този закон трябва да го знаете винаги.
32. И помнете, че качеството ви никога няма да се оценява по умствените способности, а преди всичко по това, което е вътре във вас.
33. Само вашият чувствен свят, чрез който проявявате своето отношение към цялата действителност, има две характерно разнородни прояви.
34. Едното от тях – природно-инстинктивните чувствени прояви, започват от Земята-Майка.
35. А другото са духовните чувствени прояви, изворът на които е скрит в Същността на Отеца ваш Небесен.
36. Затова истина ви казвам: всички закони, съставящи общия Закон за развитието на душата ви, се проявяват в духовното отношение към всичко, което сте в състояние да възприемате и да забелязвате с всички свои чувствени особености и възможности на съзнанието.
37. Под влиянието на вашия духовен свят в разума ви са се проявили необичайни особени качества,
38. Което е свързано с проявата на никому неизвестни по-рано качества на въображението, на основата на което сте започнали бурно и произволно да фантазирате.
39. Във фантазиите си вие лесно създавате причудливи комбинации от образи, произволно свързвайки ги помежду си извън всякакви правила на разумност и често в противоречие със законите за развитие на материалното Битие,
40. При това изразявайки богати чувствени изблици на своето отношение към създадените образи така, сякаш всичко това се случва в реалността.
41. И ако самият процес на осмисляне на даденото събитие по закона за дейността на разума може да има място, то логическото разбиране в крайна сметка ще бъде много трудно за представителите на извънземния разум на Вселената.
42. Особено тайнство, отнасящо се до характерните прояви на законите на душата, се явява вярата.
43. И ако за разума е важно умението да се разпредели информацията на точни и неточни знания, за да се извърши достойно осмисляне на произтичащото,
44. То отношението на душата към нещо или към някого, може да се изразява или с пълно доверие или с определено недоверие.
45. При това в законите за развитие на разума има само подтикваща особеност, която се явява любопитството.
46. А в законите за развитие на душата има само сдържаща особеност - съмнението.
47. Подтикващата особеност е добра по пътя на развитието, но е опасна, когато се окажеш на ръба на пропастта.
48. А сдържащата особеност е добра на ръба на пропастта, но не е благоприятна по пътя на изкачването.
49. Тези две тайнства- “тласкач” и “котва”, вие неизбежно сте придобили в себе си и не съумявайки да направите достойна оценка на всяко от тях, за да ги използвате правилно, въведохте житието си в объркано-безпорядъчни прояви.
50. След това там, където е опасно и не трябва да се пипа, което вие добре осъзнавате, обезателно се стараете да пипнете.
51. А това, което добре осъзнавате като правилно и необходимо, не вършите, привеждайки често абсурдни оправдания за това, че сякаш никак не ви се отдава да извършите достойното,
52. Не забелязвайки, че често се оправдавате за много по-малкото по отношение на ненаправеното голямо.
53. Вярата се явява чудесно тайнство,
54. Което в този случай, когато вие вярвате в своите сили, ви прави способни да положите усилия, които в други условия не бихте могли да изпълните.
55. Когато вярвате в силите на своя ближен, то това увеличава неговите възможности, придавайки му част от вашите сили.
56. При това вашата душа става по-открита пред този, в когото вие вярвате.
57. А когато започвате да вярвате на Великия Бог, Отеца свой Небесен, то вярата ви става Свещена и се явява единствената възможност за вашата душа да има най-пълноценна взаимовръзка с Отеца.
58. Но при това доверието обезателно трябва да бъде пълно.
59. В този случай трябва да се знае, че чрез съзнанието на разума си вие никога нямате взаимовръзка с Отеца ваш Небесен.
60. Защото законът на разума е закон на материята, а това е чуждороден закон по отношение на законите на Великия Бог.
61. Затова истина ви казвам: слепци са тези, които между Мислите си жадуват да намерят пряко обръщение на Бога към себе си.
62. Защото Мисълта е материална, а Отеца Небесен не се докосва до това много грубо за Него проявление.
63. Поради това в молитвите ви, в общение с Великия Бог встъпва само идващото от душата ви, но съвсем не това, което се излива от устата ви.
64. Думите от молитвите са нужни преди всичко на вас самите.
65. Но незнанието на разликата за това ви е повлякло да блуждаете в съблазните на водите безжизнени векове дълги.
66. Само че тези блуждения няма да са вечни.
67. Господ вижда, а необходимото се прави.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3 included.