Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




В периода на началото на вашето обилно въплъщение на земята, съществуващата тук и започваща своето формиране поредна цивилизация на подвижния разум на Света на материята, внезапно претърпяла невиждано в Мирозданието преобразяване.
2. И от този момент започнало да се отброява времето от началото на формиране именно на Човека.
3. Към момента на своето първо въплъщение, както в онова далечно време, така и във всяко от последващите въплъщения, вие не притежавате абсолютно никакви познания за особеностите на своята душа.
4. Усложнението се състои още и в това, че не можете в подобни обстоятелства да почувствате някакво вътрешно притегляне към определени действия, благоприятни за формирането именно на душата.
5. Защото душата, нямаща никакъв опит, още съвсем не знае какви именно усилия ще бъдат благоприятни за нея.
6. Ето защо се изисква непременно предварително запознаване с множество жизнени усилия, след което в процеса на запознаването постепенно може да се прави оценка за необходимото определяне.
7. Но яркото проявление на природно-инстинктивните чувствени особености и характерните усилия на разума било първото, привлякло вниманието на младия човек.
8. От тогава, ту на едно, ту на друго място, е можело да се срещне или емоционално несдържан и шумен, или сдържан и мълчалив човек, продължително взиращ се ту в цветовете на залеза, ту в планинските върхове, докоснати от първите лъчи на изгряващото Слънце.
9. Където при това разумът се опитвал по своему да осмисли ставащото, а вътрешният свят вибрирал в някакви неосъзнати омайващи потоци,
10. Оставящи за дълго особена дълбока следа в душата и в паметта на съзнанието.
11. Също както материалното тяло притежава инстинкт, изразяващ се в качеството на характерни неосъзнати подбуди, водещи до съответни жизнено необходими физически усилия на самото тяло, така нещо подобно има и разумът.
12. Където разумът винаги се стреми да осмисли всяка Дума или цяло Изказване на Твореца на материалното Битие, което е въплътено в камъка и в дървото, в клокочещото ручейче и в пламтящия огън, във всяка песъчинка и в грамадите на планинските хребети-
13. Във всичко, което може да се срещне всред безчисленото разнообразие от прояви на Света на материята.
14. При това разумът изначално няма инстинктивна подбуда по-бързо да определи и осмисли Същността на Твореца, но има нестихващ стремеж да познава всички закони на действителността,
15. Като не оставя без осмисляне нито едно явление попаднало в полето на вниманието му.
16. Само че в случая с вас споменатите усилия почти напълно се прекратили, защото на основата на много богатите чувствени особености на душата ви сте започнали да изпитвате прекомерна, от гледна точка на чистия разум, зависимост от удовлетворяването на своите инстинкти.
17. И вместо осмисляне на това, в което са въплътени законите на Единния, на разума му предстояло да изразходва голяма част от времето, а често и цялото време на бодърстване, за осмисляне закономерностите на формиращото се човешко общество.
18. Обществото на човека, който не само не умее да използва правилно възможностите на разума си, но и няма никакво понятие за душата си.
19. Където при удовлетворяването на инстинктите бързо се загубили всякакви разумни мерки, което започнало да довежда човека с времето до все по-голяма зависимост от собствения му инстинкт, сигналите на който започнали да възникват безпорядъчно независимо от жизнената необходимост на плътта.
20. Докато животните удовлетворяват подбудите на своите инстинкти изключително според жизнената необходимост.
21. Всички започващи да се развиват цивилизации на подвижния разум винаги започват от нивото, когато инстинктите се удовлетворяват само при наличие на явна необходимост и винаги в разумни граници.
22. Такива прояви в Битието на Света на материята се явяват установена от Твореца норма, в която животинският свят се задържа винаги.
23. За света на подвижния разум тази норма е призвана да бъде нисша степен, от която трябва да започне възхода.
24. Човекът, неочаквано проявявайки житието свое в Лоното на Битието на материята, рязко проявил качеството си в тази насока значително по-ниско от нивото, определящо нормата от страна на Хармонията на Вселената.
25. И сега, за да може човекът да пристъпи към своя нормален възход по Пътя на истинното развитие от своеобразното нулево ниво, споменато като норма, на него неизбежно му предстои да премине много труден път на възлизане към това нулево ниво,
26. Опитът да се издигне до което продължава все още и до днес.
27. А в онова далечно време, когато за първи път сте се въплъщавали в Лоното на Майката Земя, вие скоро, естествено според своите възможности, сте посадили своеобразно дърво на формирането на своето общество.
28. Където всички свои физически и умствени възможности сте посветили само на удовлетворяването на инстинктите, в неумерен стремеж да го направите колкото е възможно по-наситено и разнообразно.
29. Разумът пък се устремил да помогне за постигането на това в най-удобната и изгодна посока, създавайки всевъзможни научно технически постижения.
30. Това дърво започнало бързо да расте и да се разклонява.
31. Ако днес откъснете взора си от множеството листа, непрестанно шумящи в егоистично вълнение и отхвърлите всевъзможния външен фалшив блясък, ослепяващ взора с ярки названия за нещо уж възвишено, и обърнете внимание на ствола на дървото свое- наистина ще видите ствола на все това дръвче, някога от вас посадено.
32. Случило се така, че в тази далечна и знаменателна древност вие поради голямо незнание сте заложили основите на такава форма на съществуване на своето общество, в същността на която бил положен постоянния стремеж на обществото да живее заради самото себе си.
33. И тази дългосрочна нехармонична програма действа и до днес.
34. Подобна, но хармонична програма, има целият животински свят.
35. Където Хармонията на Света на материята, контролирайки възникването, преместването и количеството на тези или онези видове, по такъв начин ги поставя на необходимите места, че да не се нарушава Равновесието, и всички жизнени процеси да протичат само в руслото на развитието.
36. Като пред разума на животното не се поставя задачата да осмисли това положение и самостоятелно да избере най-ефективното усилие за благото на Хармонията на Вселената.
37. За представителите на животинския свят е достатъчно послушно да следват зова на своя инстинкт.
38. Битието на Света на подвижния разум било предопределено от Твореца с най-голяма свобода на избора в неговите търсения и усилия.
39. Затова разумните възможности били обогатени дотолкова, че да могат да изведат материалното тяло от влиянието на строгите ограничения на дейността на инстинктите и самостоятелно да контролират и организират тяхното удовлетворяване.
40. А пък самият разум бил създаден така, че независимо от това дали знае истинните задачи на своята дейност, винаги да избира нужното прилагане на усилия.
41. Но затова той не трябва да се намира под влиянието на природните чувствени прояви.
42. Появата на човека не се е предвиждала от законите на Мирозданието.
43. И макар че притежавате характерните особености на подвижния разум, чрез вашия чувствен свят било значително изкривено възприемането на произтичащата реалност от разума, предвидено от Твореца на Мирозданието.
44. След това вместо дейността на разума естествено да създава плодове, предназначени изключително за благото на Хармонията, разумът с не по-малки усилия пристъпил към създаването на други плодове, способни само да разрушават жизнената дейност както на тези, които притежават дадения разум, така и житието на всичко, което се проявява в заобикалящата реалност.
45. А тъй като се намирате в пълно неведение за истинските закони за развитие на душата си, то в зависимост от ярките прояви на качествата на своя чувствен свят, неизбежно сте поставили в това далечно време дейността по удовлетворяване на инстинктите като първостепенна жизнено важна задача.
46. Тоест било направено това, което в естествени условия присъства в дейността на животинския свят.
47. И проявите на инстинкта чрез законите на самообезпечаването, размножаването и самосъхранението започнали да се изразяват в постоянен стремеж да се осигуриш с храна, дрехи, жилище, съчетаване с противоположния пол и естественото продължаване на своя род, а също стремеж да се създадат обстоятелства, които най-пълно да обезопасят жизнената дейност на вашето тяло.
48. Това е и всичко, което в същността си също се явява първостепенна жизнена необходимост при животните.
49. Характерна особеност именно на първостепенността на такава жизнено важна задача, се явява наличието както при вас все още, така и в естествените прояви на животинския свят, на готовността да се причини морална или физическа вреда на проявилия се съперник в спорни обстоятелства по повод на интерес, свързан с вашето природно тяло.
50. Разумът на младото човечество, имайки изопачено възприятие за ставащото, не се оказал в състояние правилно да оцени ситуацията относно това, доколко произтичащото е благоприятно за развитието на душата.
51. И затова, поставяйки осъзнато погрешен акцент на първостепенността на жизнената цел, вие сте насочили за нейното постигане всички свои умствени и физически възможности.
52. А тъй като разумът поради същите причини се затруднявал да определи разумните граници при удовлетворяването на инстинктите, то поради големите си Мисловни възможности, което го няма при животните и което е за тяхно благо, вие изобилно сте започнали да проявявате всевъзможни ненормални творчески усилия, които като цяло сринали човешката цивилизация под нулевото ниво,
53. Отбелязано от Твореца на Мирозданието като норма за целия разумен свят, по-ниско от което не трябва да се слиза;
54. Защото неизбежно ще започнат процеси, изтриващи информацията за развитие в клетките на тялото, и материалната плът постоянно ще се стреми към саморазрушение.
55. При това наличните възможности на разума се оказали неспособни да ви изведат от строгите ограничения на дейността на инстинктите, както това било възможно при представителите на подвижния разум на Вселената.
56. Сега вече правилно да ви изведе от опасното състояние може само духовната сила, която сте призвани да развивате постоянно.
57. Но за тези неща първият човек се намирал в пълно неведение.
58. А състоянието на днешното човечество в това отношение се е изменило твърде незначително от онези древни времена.
59. Във времената, когато младото човечество започнало естествено да формира своето общество по закони неблагоприятни за развитието на самия човек, вие поради неведение сте положили семето на глобалния егоизъм в благодатна почва,
60. От която се издигнало причудливо дръвче, олицетворяващо образа на младата човешка цивилизация.
61. На човека, не познаващ законите на Хармонията и Красотата, му било трудно да даде правилна оценка на посаденото от неговите ръце дръвче, което започнало бързо да расте и да се разклонява с множество уродливи клони, с още по-голямо множество отровни плодове.
62. При това ключова роля в неблагообразното формиране започнала активно да играе определена трудност, възникнала и бързо развиваща се във вътрешния свят на човека.
63. И самият човек поради незнание на истинните закони на развитието, направил естествени желано-осъзнати усилия, формиращи тази трудност.
64. Под влияние на чувственото могъщество на душата, чувствените особености на природните прояви на плътта придобили ново и много по-богато звучене.
65. Триединството от закони на инстинкта придобило нов живот, върху което естествено започнало да формира своето общество младото човечество.
66. Единият от законите на триединството- законът за самосъхранението- има една много важна особеност за представителите на животинския свят.
67. Тази жизнена особеност се проявява чрез усилия за самоутвърждаване в среда, която предполага наличието на достоен съперник.
68. Където всяка удачна крачка в това направление неизбежно предполага възникване на уважение и почит към особата на победителя, както от страна на загубилите съперници, така и от страна на останалите съплеменници.
69. Вашата природна плът, до вашето първо знаменателно въплъщаване на Земята, също имала тази особеност, но младият разум вече бил в състояние да даде необходимата оценка на дадените прояви и все повече ги контролирал, установявайки разумни граници.
70. Но веднага след като душата ви за първи път се съединила с дадените природни закони, всички разумни граници, установени дотогава от младия разум, били разрушени до основи.
71. Основният закон за увеличаването на духовната ви сила се състои в отношението ви към заобикалящата реалност, проявяващо се на две равнища: долно и горно.
72. Долното равнище се определя от умението никога да не смятате за свое това, което по принцип не може да бъде ваше;
73. Горното равнище се определя от постоянното желание и стремеж или да споделите, или да отдадете неделимото за благото на някого, от това, което по принцип е само ваше.
74. За да разбирате достойно действията в едното и другото равнище, трябва преди всичко да помните, че за ваше може да се смята само Божието вътре във вас и е допустимо да смятате за свое собственото си природно тяло.
75. A от това, което вие сте способни самостоятелно да сътворите от началото, което принадлежи само на Природата, и до момента на завършването се допуска да смятате за свое само това творение, в което сте се стремили да вложите всичко най-добро от душата си.
76. Този закон, както и всички останали закони, определящи истинното развитие на душата, разумът ви не бил в състояние да осъзнае, както в онова далечно време, така и до ден днешен.
77. Младата душа няма опит в самоотверженото си отдаване на човека за благото на заобикалящите я и заобикалящия свят, без да очаква в замяна нищо.
78. Не познавайки истинния вкус на това да се отдава на някого за благо, човек в естествени обстоятелства бързо се запознава с известно приятно усещане от това, че е взел за себе си желаното.
79. А виждайки преди всичко радостта от придобиването за себе си и след като я е изпитал, човек започва да изпитва естествено желание да усети подобна радост отново.
80. Но вече съществува съзнанието, че тази радост може да бъде получена само в процеса на придобиване именно за себе си.
81. И тъй като всички първи представители на младото човечество не са можели да познават вкуса на истинската радост от пълното самоотдаване за благото на съзиданието, забравяйки за себе си дотолкова, че и гласът на инстинктите понякога да не се чува, то не е било възможно първият човек да има благоприятен пример в лицето на ближния си.
82. Такива ориентири в реалността все още нямало изобщо.
83. Но по законите на животинския свят ориентири от друг вид се появили в изобилие.
84. Да не се съблазни първият човек от такива погрешни примери било по принцип невъзможно.
85. Вие много бързо сте започнали да оценявате, че да имате по възможност по-голям авторитет сред ближните означава да имате по-голяма възможност да задоволявате и да разнообразявате удовлетворяването на инстинктите си.
86. При което стремежът към постоянно разнообразие при вас се проявява на основата на едно от качествата на вашата душа,
87. Което е призвано да се изрази в постоянно съзидание на неповторимото, но с всеки път все по-прекрасно, в произведенията на вашите ръце.
88. Само че, под действието на неконтролируеми и неорганизирани природно-инстинктивни чувствени изблици, разумът вече не бил в състояние да дава правилна оценка на извършващото се и стремежът ви към разнообразие във всичко лесно излязъл извън разумните граници и мерки,
89. Което лесно започнало да се проявява в жизнената ви дейност чрез крайно абсурдни прояви в понятията на модата.
90. Всичко това започнало бурно да се изразява чрез неудържимия стремеж на човека да отговори на зова на инстинкта, послушно движейки се под силното влияние на споменатата особеност на самоутвърждаването.
91. От първите си крачки мъжете и жените бързо успели да направят подобни оценки по отношение благополучието на своите природни тела.
92. И едните и другите разбрали, че колкото по-големи достойнства притежават телата им, толкова повече се облекчава пътя към успеха все в тази посока на удовлетворяванията, авторитета и почестите.
93. Ако пък тези достойнства били недостатъчно добри или пък ги нямало, то тогава се стремили да запълнят недостига с дейността на разума.
94. При това у мъжете дейността на разума в тази област има повече възможности, довеждащи ги до покоряването на едно или друго авторитетно стъпало.
95. Още в древността можело да се забележи, че дейността на разума има много повече възможности да води към победа в съревнованието с примитивното демонстриране на мускулно могъщество.
96. Именно на основата на това, че от една страна вие имате прекомерна зависимост от инстинктите, въздигнати до първостепенна жизнено важна цел, а от друга притежавате възможности на подвижен разум снизени до участие в постоянното осмисляне на действия, несвързани с хармоничното развитие, във вашия живот се появила уродлива форма на съревнователен процес.
97. Като се научило да си поставя различни цели, които в крайна сметка обезателно трябвало да доведат до желаното уважение и почит, а това неизбежно е свързано със страстно желаното удовлетворяване на инстинктите по-разнообразно и с по-голям ефект, младото човешко общество пламнало от буйния неугасим огън на всевъзможни Мислими и немислими съревнования между представителите на своето общество и обществата помежду си;
98. Съревнования във всичко, където това е възможно и с всеки, който поиска.
99. В това отношение жаждата за съревнования, а по-точно жаждата да усетиш за пореден път вкуса на победата и славата, в обществата винаги започват да развиват от самото детство.
100. Отначало в различен вид детски игри, а после юношите започват да участват в установените от обществото спортни състезания.
101. И всичко само заради една, често премълчавана, ненормална цел: поне в нещо и поне малко да почувстваш себе си по-добър от някой ближен, и даже от някой представител на животинския свят.
102. Състезанието като процес на потискане и отстраняване на вероятния съперник, се явява до ден днешен характерния двигател на бурния цъфтеж на диващината и невежеството.
103. И тъй като развиващият се разум с течение на времето все повече бил способен да ражда плодове от научно-технически характер, облекчаващи постигането на егоистичните потребности, както на отделните хора така и на даденото общество, то маслото, стичащо се от тези плодове, от време на време силно разпалвало пламъка.
104. И този пожар от планетарен мащаб гори вече от хиляди години до днес, и в този огън вече е изгоряло огромно множество не справили се с естествено възникналата свръх трудна жизнена задача.
105. Отсъствието при животните на големи умствени способности позволява на Хармонията да свежда съревнованието между тези, които се намират под властта на духа на съперничеството, до прилагането само на собствената физическа сила, като най-силният винаги взима за себе си най-хубавото или поне това, което му е харесало.
106. Това играе жизнено важна, благоприятна роля при оцеляването и развитието на представителите на животинския свят.
107. И ако в света на животните най-слабият физически има също най-малки възможности да оцелее, то в света човешки имащите най-малки физически възможности понякога лесно могат с успех да се устремяват към набелязаните цели, умело привличайки недостигащата им физическа сила отвън.
108. Съответно тези, които имат най-големи физически възможности, може да нямат обезателно гаранции за благополучно придвижване към целта си, защото лесно могат да паднат от плодовете на по-изострения ум на съперника си, който е с много по-малки физически възможности.
109. Пред собствения си разум вие постоянно се стремите да поставяте задача, свързана с постигането на победа над откритите от вас съперници, а разумът ви с помощта на логиката винаги се стреми да намери решение, откриващо най-краткия, най-удобния път към победата.
110. Но тъй като притежавате особено, ярко изразено отношение към произтичащата реалност, то от плодовете на това естествено, разумно усилие се появили понятията: хитрост, коварство, подлост и така нататък.
111. След което един и същ по същността си процес на победа над съперника, или постигането на някаква друга цел, е могъл да бъде разграничен на уж достойни усилия и недостойни такива.
112. Въпреки че от разумна гледна точка принципна разлика няма никаква, тъй като по коренната си същност всичко остава едно и също.
113. Върху почвата на съперничеството покълнаха и продължават обилно да растат всички филизи на скръбта във вашето общество.
114. И в тези обществени формирования, където физическата сила е особено уважавана, характерът на взаимоотношенията между вас винаги и лесно придобива примитивно-дивашки форми.
115. Всеки опит да се удовлетвори зова на инстинктите, предполага усилие, насочено преди всичко към собственото удовлетворяване.
116. Понеже младото човечество поставило триединството на законите на инстинкта като първостепенна, жизнено важна цел, то това естествено предполагало вашите постоянни, най-големи усилия да бъдат приложени изключително за собствено удовлетворяване.
117. При това почти винаги с лицемерно ярък лозунг, в който е отразен уж вашият безкористен стремеж да сътворявате за благото на заобикалящите ви.
118. В такива благоприятни условия за разцвет на закономерностите на егоизма винаги и във всичко, вие трябва поне малко, но все пак да поставите своето ”аз” по високо от “аз”-а на някого от ближните си.
119. А всевъзможните съревнования, възникващи в живота ви във всички области на вашата дейност, независимо от степента си на значимост, неизбежно ви поставят в условията на упорито отглеждане в себе си на някакво своеобразно същество, което може да бъде наречено горделивост.
120. Горделивостта на човека – това е индивидуалната страна на егоизма, развиваща се върху природната особеност самоутвърждаване, което е основна съставяща на инстинкта за самосъхранение.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4 included.