Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Природните чувствени привързаности, в чиято абсолютно пълна зависимост сте се поставили от древността, започнали постоянно да влияят на дейността на формиращия се разум, принуждавайки го да работи само в направление, необходимо на разцъфтяващия егоизъм.
2. Младият разум постоянно се формира, а посоката на формирането постоянно си остава една и съща.
3. Образно казано, естествените характерни особености на разума се състоят в способността да се възприема постъпващата информация именно безцветно.
4. А природният чувствен свят се характеризира в този случай със своеобразно цветно възприемане.
5. Вашето природно-егоистично възприемане на съществуващата реалност прилича на своеобразна призма, характерно пречупваща цялата действителност, оцветявайки я с разнообразни цветове, съдържащи в себе си смислови белези за благоприятност или неблагоприятност по отношение на собствения егоизъм.
6. И тъй като вашият чувствен свят пълноценно влияе на дейността на разума, което изначално не се е предвиждало в Хармонията за подвижния разум, то вашият разум в тези условия естествено възприема реалността само посредством тази своеобразна обагреност;
7. Поради което младият формиращ се разум започва да отбелязва и натрупва факти с ненормално за развитието обозначаване на всяко явление от заобикалящия го свят.
8. И колкото повече се натрупва информация с егоистични белези, толкова по-лесно и по-бързо е за разума ви, в една или друга спорна ситуация, да намери най-доброто решение за възникналото затруднение, изключително в угода на вашия егоизъм.
9. Разумът ще направи за вас всичко възможно, използвайки присъщите му закони на Мисленето, но при това самият той няма да разбере какво всъщност е направил за вас.
10. Тъй като разумът ви не притежава истинни знания кое е благоприятно за развитието на душата и кое не, то колкото и да са големи неговите възможности и работоспособност, той не ще бъде в състояние да ви помогне във вашето истинно развитие.
11. Хиляди години вашият разум постоянно наблюдава съществуващата реалност през призмата на неумерения егоизъм.
12. При това в опита на съзнанието на временното материално тяло, в опита на своята душа и в опита на цялата човешка цивилизация за цялото време на съществуване, сте натрупали колосален обем информация за всевъзможните си егоистични постъпки, както за абсолютно всяко явление в бита, така и за всяко друго явление в мащабите на обществото, Планетата и даже на Вселената.
13. Абсолютно цялата тази информация по своеобразен начин е белязана от вас.
14. В своята основа процесът на подобен род отбелязване притежава определени закономерности.
15. При природното тяло, надарено с разум, има две равнища на отбелязване на информация за заобикалящата реалност:
16. Разумно равнище, определящо информацията от позицията- точно или неточно знание,
17. И инстинктивно равнище, определящо информацията като благоприятна или неблагоприятна за природното тяло, с оглед на егоистичните прояви, присъщи именно на това равнище.
18. При представителите на животинския свят, чийто инстинкти напълно определят дейността на което и да е животно, а възможностите на разума са задържани в тесни граници, информацията за заобикалящият ги свят се отбелязва само от позицията на инстинктивното равнище.
19. И тогава разумът на животното започва с течение на времето все повече да разполага само с информация с бележки: става ли за ядене или не, опасно ли е или не, и така нататък, в пълна зависимост от егоизма като немаловажно качество в дадените условия.
20. При представителите на подвижния разум от Света на материята, гласът на инстинктите постепенно се свежда до незначителни прояви, така че особеностите на егоизма почти не се проявяват.
21. Ето защо необходимите бележки на информацията, свързана с инстинктите се правят в този случай по време на началния етап на развитие, а след това разумът, освободен от каквото и да било влияние от страна на инстинктите, започва да възприема информацията без изопачаване и извън зависимостта от природните потребности на тялото.
22. Вие пък в своята основа носите не две, а три равнища на оценка на заобикалящия ви свят.
23. Наред с тези, които бяха вече назовани, вие имате още и духовно равнище за отбелязване на постъпващата информация.
24. Това равнище на оценки, както и инстинктивното равнище, е характерно с определения от позицията: благоприятно или неблагоприятно; само че в дадения случай това се отнася до развитието на душата.
25. Ако и към това равнище приложим образно сравнение, то ще се отличава от многоцветността на природно-чувствените прояви и безцветните прояви на особеностите на разума.
26. В този случай, ако особеностите на разума оприличим на някакво кристално прозрачно кълбо, което пропуска през себе си всичко, без каквото и да било оцветяване, то духовните чувствени особености могат да бъдат оприличени на подобно кълбо, но запълнено с някакво много приятно светене, с нежен, топъл оттенък.
27. Именно на основата на това особено излъчване, многоцветността на природните чувствени особености при вашето въплъщаване придобила много голяма цветова наситеност,
28. Изпитвайки влиянието на която, вие естествено достигате до излишно безпокойство с неизбежна психологическа умора.
29. Но само достойно развивайки особеностите на душата си, силата на вашия дух, умножаваща неизбежно отвътре интензивността на природно-чувствените звучения, обгръщайки все повече вашия природен чувствен свят отвън със своята нежна светлина, ще може правилно да погаси прекалената цветова наситеност,
30. Като облагороди цветовото звучене и приведе всичко това в хармония.
31. След което въздействието върху разума на чувствения свят ще бъде най-благоприятно и за вас единствено допустимо.
32. Но именно разумът ви никога няма да излезе от чувственото влияние.
33. И въпреки че всички усилия на вашия разум в осмислянето на закономерностите на Света на материята винаги ще използват принципа на оценка на постъпващата информация като точно или неточно знание, чувственият свят винаги ще дава на тази информация допълнителна основна окраска.
34.И вашето благоденствие напълно ще зависи от това, чувствен свят от какъв вид ще бъде водещ във вас: природният или духовният.
35. Егоизмът при животните се проявява само в пряка връзка с удовлетворяването на основните инстинкти, което е призвано да поражда дух на съперничество, като в крайна сметка един или друг вид продължава да съществува и да се развива благодарение на най-силните.
36. Егоизмът на човека също започнал да процъфтява на основата на същите закони, но ако при животните разумът, с предварително предвидени здрави ограничения, е създавал непреодолима преграда, удържаща чувствените природни прояви в границите на хармонията, то възможностите на подвижния разум при човека нямат такива ограничения.
37. Което не могло да удържи разцвета на природните чувствени особености в разумни и хармонични граници.
38. А най-уродлива форма придобила природно-чувствената проява на егоизма.
39. За разлика от животните сте способни да създавате безкрайно множество всевъзможни прояви във взаимоотношенията си един с друг и с останалия заобикалящ ви свят.
40. Вие притежавате най-големи творчески възможности, като вашият разум винаги е готов да намери безчислено множество разнообразни пътища, водещи ви към най-удобно и лесно постигане на набелязаната цел.
41. Но тъй като във вътрешния ви свят водещи са природно-чувствените егоистични особености, то вашият разум неизбежно ще възприема заобикалящия ви свят през призмата на този егоизъм, като отбелязва и запомня информацията само на принципа: за доброто на егоистичните ви претенции ли е или не.
42. За цялата си история на съществуване, натрупвайки безкрайно информация, която е била почти изцяло белязана само от егоизма, вие винаги се намирате в ситуация, когато всеки опит на разума да осмисли една или друга възникваща в живота трудност винаги ще се подхлъзва в руслото на угодничеството на собствения егоизъм,
43. Размерите и особеността на който вие засега не сте в състояние не само да оцените, но и да си представите.
44. Тъй като за такава оценка е необходимо да притежавате разум, който вижда реалността изключително посредством чувствените прояви на душата.
45. А именно такова качество досега не е достигал нито един от вас през цялата история на съществуването на човешката цивилизация,
46. Въпреки че някои от вас все пак са успели да постигнат немалки резултати в тази посока.
47. Но това е перспектива в бъдещето за всеки от вас.
48. И ако в Света на материята подвижният разум самостоятелно е бил способен да ограничи егоизма до незначителни прояви, то за вас това е възможно само благодарение на духовното развитие.
49. Ако за разума може образно да се каже, че той притежава способността да вижда, то целият чувствен свят в този случай да вижда не може.
50. Светът на материята, проявяващ се в цялото си многообразие от цялостни системи, в основите на жизнените прояви има определени закони за равновесие и две основни норми.
51. Където под едната не бива да се слиза, защото ще доведе до изтощение, а по-високо от другата не бива да се изкачва- ще стане пренасищане.
52. Нарушаването и на едната, и на другата норма винаги води до нарушаване на определено равновесие, след което започва процес на саморазрушаване.
53. Природният чувствен свят на животните се контролира от самата Хармония посредством информацията, заложена в инстинктите на едно или друго животно.
54. Разумът на животните се намира в такова състояние, при което той по своите възможности може да бъде само послушен помощник в правилното удовлетворяване на инстинктите, без да се явява по-силен от тях.
55. Подвижният разум има възможността да изведе чувствения свят на плътта извън пределите на нормата, но не е в състояние да го направи, само защото осъзнава в този случай наличието на опасност.
56. И за благото на своята дейност свежда сигналите на чувствените прояви на инстинктите до най-ниското равнище, но без да преминава долното ниво на нормата.
57. Съчетаването на особеностите на природното тяло и на разума, е уравновесено от Хармонията по такъв начин, че “слепият” чувствен свят винаги да се намира на равнището на нормалната жизнена дейност.
58. В случая с подвижния разум на човека ситуацията е такава, че разумът, макар и да продължава да има способността да вижда, е обречен да вижда реалността през призмата на един или друг чувствен свят.
59. И докато разумът гледа на света през призмата на прекомерно силните прояви на природно- чувствените особености с постоянно засилващ се свръх нормата егоизъм, то на първо време лесно може да бъде излъган.
60. Той няма да бъде в състояние да определи разумната мярка за удовлетворяване на чувствените природни особености, което неизбежно ще сведе вашите действия до разстройство на отрегулираната от Хармонията система от сигнали на инстинктите.
61. Това задължително ще доведе до там, че вие или недостатъчно ще храните нуждаещото се, или прекомерно ще храните желаещото.
62. Но и в единия и в другия случай плътта ще се разрушава.
63. Само духовният чувствен свят, формирайки се правилно, е призван да доведе в нормата природния чувствен свят.
64. И макар че разумът ще продължава да възприема реалността през призма, но вече на духовния свят, той ще може да натрупва в този случай информация в такъв вид, че при всяко осмисляне на възникващите ситуации винаги ще може да намира благоприятно решение, както за душата, така и за плътта.
65. За разлика от природния чувствен свят, притежаващ и горна и долна граница на насищане, духовният чувствен свят има само едно равнище, което изначално се полага от Отеца Небесен и по-ниско от него е невъзможно да се слезе.
66. А пък в другата посока никакви ограничения не съществуват и колкото и да се храни душата с духовна храна, тя никога няма да стигне до пренасищане.
67. И този процес на насищане ще продължава вечно.
68. Душата ви има в основата си способността леко да реагира на това, което й е благоприятно да усеща, защото то може да е само за благо на нейното формиране.
69. По този начин тя безпогрешно е способна да определя угодното на Бога и идващото от Него, опитвайки се да определи Ръката на Отеца, за да може впоследствие решително да тръгне натам, накъдето я поведе Отецът Небесен.
70. В живота ви от време на време възникват ситуации, при които разумът отбелязва определена вътрешна реакция, която отхвърля нещо или възприема приятно някакво явление, запомняйки я наред с изобилието от ярки подобни реакции от страна на егоистичния чувствен свят.
71. Разумът в първите етапи от жизнената дейност на младото човечество не бил в състояние да различи такива вътрешни реакции на външни обстоятелства, но след продължителен период от време все повече се появявала възможност да отбележи, че някои вътрешни чувствени реакции по качество се отличават от проявите на природния чувствен свят.
72. По такъв начин разумът постепенно започнал да придобива по-голяма предразположеност благоприятно да осмисля духовния чувствен свят.
73. Условията за постигането на Твореца на Битието на материята за разума се съдържат в това, че законите на Твореца, като частично Негово отражение, могат да се постигнат във всеки обект или явление от материалния свят, който в многообразието си се проявява наоколо и разумът на всяка крачка е способен да среща многобройни знания за Битието на Хармонията.
74. А пък условията за началото на развитието на душата се оказали за вас много по-сложни.
75. Защото Отеца Небесен никога не се отразява в нито един обект или явление от Света на материята.
76. Законите за развитие на душата никога не могат да бъдат прочетени в дърветата или сред облаците, в капките на росата или в песъчинките на крайбрежния пясък, в утринното сияние или в тайнствената мъгла.
77. И ако законите на своето развитие и на своето материално тяло разумът има възможност да постига самостоятелно, четейки книгата на мъдростта, постоянно отворена в качеството си на заобикалящата ви Природа, то именно душата ви няма такива възможности да чете книгата на законите на своето развитие.
78. Някога за първи път въплътявайки се, на душата й предстояло преди всичко да влезе в плътно взаимодействие със законите на материята, безкрайно изпитвайки върху себе си влиянието на тези или онези ситуации,
79. При това опитвайки се да различи кое е за нейно благо и кое е в нейна вреда.
80. Но за да може разумът благоприятно да анализира такъв род информация, той е трябвало да знае: какво е гласът на душата и с какво се отличава той от чувствените природни особености.
81. За разума е по-лесно да различава и осмисля чувствения свят на плътта, тъй като коренните закони за него и за плътта са еднородни.
82. И само защото чувственият свят на вашата плът, многократно засилен от особеностите на душата, започнал по сила да надвишава нормата, установена от Хармонията, подвижният разум се оказал в пълна зависимост от чувствения свят, също както е и при животните.
83. Ето защо разумът не е могъл като страничен наблюдател да осмисли извършващото се в чувствения свят на първия човек, а само в зависимост от природно-егоистичните чувствени прояви, които са най-ярки и гръмогласни, осмислял съществуващата реалност изключително в угода на егоизма.
84. Гласът на душата, по правило, оставал без внимание.
85. Но ако все пак разумът успява да отбележи нещо идващо от душата, то при осмислянето на този сигнал, неизбежно му се налага да използва само натрупаната информация, вече оцветена от егоизма.
86. И тогава да се направят разумни изводи в полза на душата става почти невъзможно.
87. Но все пак зрънце по зрънце се натрупва в съзнанието информация, която е най-благоприятна за духовния свят.
88. Защото, за да може в даден момент по Волята на Великия Отец Небесен да бъдат открити някои първи необходими закони, пряко и значително влияещи на формирането на душата, задължително е необходимо вътрешният духовен свят и равнището на съзнанието да са съзрели до най-благоприятно състояние.
89. А за да може младото човечество да дозрее до това, било необходимо да бъде съхранено.
90. Защото не съумявайки по естествени обстоятелства правилно да осмислите необходимото за духовното развитие и всецяло посвещавайки своето житие в угода на егоистичните чувствени прояви, вие неизбежно сте започнали да водите дивашки начин на живот,
91. Където по законите на съперничеството встъпвате в жестока борба един с друг, както между различните малки групи, така и между племената и държавите.
92. В тези абсурдни състезания вие сте насочили всичките си разумни възможности, създавайки все по-съвършени технически приспособления и още повече лишавайки се един друг от живот.
93. Тези свръх глупави по своята същност усилия вие прилагате вече хиляди години до днес, правейки го с една единствена егоистична цел: да подобрите собствените условия за удовлетворяване на инстинктите си и на останалите чувствени егоистични потребности.
94. При това всеки успех на подобно поприще безмерно развива и личностната и общонационалната горделивост, явяващи се в действителност първи и основен враг на вашия духовен свят.
95. По този повод може да се каже, че ако желаете да намерите условия, развиващи душата, смело ги търсете в противоположна посока на тази, която ви подсказва горделивостта.
96. Освен закона за съперничеството, който ви кара постоянно да се биете един с друг, вие- цялото човешко общество- поради незнание сте прекрачили допустимите от Хармонията граници и сте се спуснали по-ниско от нулевото ниво на нормата, предвидено от Твореца за нормална жизнена дейност в Света на материята.
97. Така се е стигнало до там, че с постоянните си усилия в погрешна посока упорито изтривате информацията за развитие в клетките на своето тяло,
98. След което неизбежно започват да се разрушават връзките между клетките, и това довежда вашата плът до все по-тежки заболявания и гибел.
99. Наличието на подобни нарушения, по законите на Природата лесно може да предавате на децата си, като по този начин създавате всяко ново поколение с все по-големи отклонения във физическото благосъстояние.
100. Защото всяко ново поколение, правейки все същите ненормални крачки, умножава това, което вече има;
101. Което с всеки път се отхвърля от Хармонията все по-силно.
102. При такива обстоятелства жизнената ви дейност продължава много кратко.
103. А за съзряването на духовния свят и на самото съзнание, за да може в предопределения Час достойно да приемете откритите по Волята на Бога Велик закони на развитието, са необходими многократно по-продължителни периоди живот,
104. И ако със смъртта на плътта загиваше и душата, то за развитието на душата би могло да не се говори въобще, а въплъщението ви в природно тяло би било безсмислено.
105. Отеца Небесен знаел за тази необходимост и затова били предвидени тайнства, жизнено необходими за вас, чрез системата за превъплъщаванията,
106. По която вие отново и отново, ако се вижда за това жизнена необходимост, се въплъщавате в нужната именно за вас плът.
107. Само че тази плът избирате не вие, а ви я избират, отчитайки доколко сте съзрели и какво не ви достига.
108. При това за вас се създават благоприятни условия, при които съзнанието на новата плът не е длъжно да помни голямото множество ваши глупости от Миналия живот.
109. Макар че опитът на душата, набиращ сила по малко, е способен с всеки път все повече да влияе на търсенето на необходимото за благото на душата от младия организъм,
110. Който започва да гледа на света с нови детски очи, за сметка на което от време на време ви се удава да натрупвате в душата си повече благоприятни впечатления, отразяващи се на нейното формиране.
111. Наред с това има и други обстоятелства, при които натрупващият се отрицателен опит прави детето още от детството му най-склонно към действия, все повече обременяващи неговия вътрешен свят.
112. Само че насилствено отстрани нищо не може да бъде изменено, защото човек трябва да притежава пълна свобода на избора.
113. Това е Закон не само за подвижния разум на Вселената, но и задължителен Закон за развитието на душата.
114. Най-многото, което може да се направи за вас при новото въплъщение, е да се подберат най-благоприятни, от гледна точка на Истината, условия за постигане на недостигащото, при отчетено предварително вероятно редуване на тези или онези предстоящи изпитания.
115. Според някои закономерности, тези най-вероятни благоприятни условия могат да бъдат разгледани предварително въз основа на качествата на новороденото материално тяло в тези или други известни условия.
116. Законът за превъплъщението позволява да се натрупва в душите ви творчески опит и духовна сила, макар че творческият опит винаги се натрупва значително по-бързо.
117. Благодарение на този закон, в историята на съществуването на вашето общество се удава да бъдат създадени благоприятни условия, при които някои от вас ставали способни да преодоляват ненормалните ограничения, установени незримо от обществото.
118. И тогава разумът, жадно устремявайки се да разбере реалността, далеч несвързана с вероятната възможност за удовлетворяване на егоистичните потребности, позволил да разцъфтят науката и изкуствата.
119. А в областта на духа някои от вас полагали важни усилия, значително надхвърлящи зависимостта от инстинктите и другите егоистични подбуди.
120. До необходимото съзряване вашата душа по правило се въплъщава няколко пъти, след което приключва поредицата от въплъщения и душата очаква Часа, след който всички също така очакващи ще бъдат вече окончателно възвърнати в плътта.
121. След което законът за превъплъщенията ще изчезне като ненужен, а вие в пълна мяра ще пристъпите към жизнена дейност по законите на Вечността.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5 included.