Давам ви някои малки пламъчета, осветяващи пътеката към върха на Съвършенството:

1

Ако чужда плът заплашва с физическа разправа както твоята плът, така и чуждата, нуждаеща се от защита, то твоята сила трябва да има за цел да усмири разигралата се сляпа ярост. Но в миговете на твоето противопоставяне не трябва да изчезне стремежът да отдаваш топлина от своята душа и на този нещастен човек. Така и направи след като спреш сляпата ярост.

2

Бъди чист в думите си. Тъй като чутото не може да замърси, но излизащото от тебе може да превърне твоята душа в зловонен съд. Този, който се надсмива над друг човек поема по път, водещ в бездната на мрака.

3

Ако твоята неправда носи зло, то душата ти е пред вратата на велики страдания. Ако твоята неправда носи разочарование, това ще бъде зло. Неправда, укриваща злото, е още по-голямо зло. Но неправда, носеща благо, е мъдрост.

4

Бъди чист в своите помисли. Понеже мисълта е не само преддверие на физическите деяния, но и самото деяние, излъчващо както топлота, така и хлад. Имащият черни помисли за друг човек нанася вреда на душата на този човек и се впуска в тресавището на мрака.

5

Да убиеш представител на животинския и растителния свят можеш само тогава, когато има голяма необходимост. Ако благото от това превишава загубата на Природата. Но в хода на своя живот, е нужно да се стремиш да възстановиш дори най-малката загуба на Природата.

6

Не кради. Тъй като това не само ще нанесе вреда на твоето житие след време,
но и винаги ще носи съблазън от неверието на хората. Неверието на хората ражда душевен хлад. Душевният хлад е равносилен на смърт.

7

Нещастен е не този, който е загубил извън себе си, но този, който е загубил в самия себе си. Понеже загубата извън теб е изпитание, а загубата вътре в теб - фатална грешка.

8

Ако не вярваш някому, то знай, че нямаш работа с него. Но веднъж решил, че имаш работа с него, му се довери изцяло. Недоверието показва, че душата ти е замърсена.

9

Умейте да пожертвате малкото заради голямото не само в себе си, но и по отношение на другия. Това е изпитание на вашия разум и на чистотата на душата ви.

10

Почитай с уважение вярата на вярващия. Защото вярата е разкриване на душата и сливане с избраната от човека цел. Грубото отношение към душата на другия човек е признак на неразумност и диващина. Прокарай своята пътека редом до вече прокараната пътека на един или друг човек и нека той сам сравнявайки ги, да оцени тяхното качество. Но не се стреми да разрушиш създаденото, без да си изградил в замяна нищо

11

Извършвай добро безмерно и без умисъл. Оказвай помощ и на този, който може след това да те оскърби. Помнете! Плътта живее не за да взема, а за да отдава.
Само това формира и пречиства душата. Стремете се да окажете помощ незабелязано, за да не се окажете тщеславен и да не поставите в неудобно положение нуждаещия се. Помощта тутакси загубва истинската си същност при първото напомняне за нея. След това тя се превръща в залог. Помнете! От благодеянието, излязло от вас и неконтролирано от разума ви, може да се възползва дяволът. И тогава, животът ви ще се изпълни със страдания. Под покрова на благодеянието може да се скрие дяволът, ако користта те е подтиквала да го извършваш. Но помощта не винаги носи благотворно въздействие. Благотворно въздействие помощта може да донесе само на хора, стремящи се и пристъпващи към съзидателна дейност, нуждаещи се от помощ. Ако помощта се оказва на човек, който желае нещо да създаде, но не го прави, то благото може само да натори почвата в душата на този човек и да предизвика бурно развитие на леност и други бурени. С хората, неспособни да пристъпят към изпълнение трябва по друг начин да се действа.

12

Извършването на благодеяние може само да предшества разумното осъзнаване, че "всичко ще бъде наред". Но това няма да бъде обогатяване на душата, а само път към духовните съкровища. Обогатяването на душата е благодеяние, идващо от чисто сърце.

13

Ако чуждата плът търпи страдания, а вие осъзнавате, че трябва да окажете помощ, но не я оказвате, това е признак на малодушие.

14

Ако осъзнаваш предстоящата вреда върху душата и плътта на другия човек и не се противопоставиш, не я предотвратиш, ти ставаш съучастник в злодеянието.

15

Недей гледа как да осъдиш съгрешилия, защото той е нещастен. Осъждащият нещастния е не по-малко нещастен.

16

Не наскърбявай оскърбилия те, тъй като се оприличаваш на неговата същност.
Никога не отвръщай с хлад на идващия към тебе хлад, каквато и болка да си усетил. Отговаряй винаги с топлота на отсрещния хлад и студ! Понеже всичко, което излиза от твоето сърце, никъде не пропада, но остава между хората. Излизащият от тебе в отговор хлад няма да унищожи идващия, но ще го допълни. Не тъмата прогонва тъмата, а светлината.

17

Не се съмнявай, когато се извършва благо, но се усъмни когато се извършва зло.
Страшен и неразумен е стремежът да изобличиш някого, че не е извършил едни или други очаквани от него блага.

18

Стреми се да достигнеш Висотата на Духовната Любов, една от трите Сестри на Майката на Съвършенството. Тя възниква между човека и околния свят, както към хората, така и по отношение на животните и растителността. Този Връх е неминуем за всеки човек, който върви нагоре. Но този път за повечето хора е дълъг. Движението по него е в стремежа да се отдава без мярка топлота на душите на околните. Но за много хора, и тези първи стъпки ще бъдат безкрайно трудни. За целта е необходимо да се пристъпи към лично пречистване. След определено време топлотата на душата нараства до такава степен, че човек ще бъде в състояние да я отдава на околните. Не обръщай внимание на това дали ще ти бъде отвърнато с благо за твоето благо!

19

Не избягвай съблазните, Понеже само в непосредственото преодоляване на всяка съблазън се осъществява истинското пречистване на душата. Ако чувстваш, че не ти достигат сили за това пречистване, то търси човека, който ще ти даде сили. Този човек вече те чака. Помни Божиите слова: "Не върви по краткия път, защото в Моята страна не всеки ще влезе".

20

Не бягай от света. Тъй като Благодатта, която търсиш, трябва да се предава от човек на човек - само в това е силата. Благодатта е като река, която не трябва да спира да тече. Тя навлиза в теб, за да може, след като се облагороди там, обезателно да продължи да тече към друг човек. Помнете! Ако реката спре течението си, започва цъфтеж и тя се превръща в блато.

21

Приближете душата си към Върховете на Покаянието. Но истинското Покаяние не е само словесно признание на позорящите те деяния.Истинското Покаяние е способността да се открие душата пред Бога.И умение да се преживее болката или загубата на човека или на коетои да е друго същество от растителния и животинския свят, комуто си извършил зло. Що се отнася до покаянието за лична слабост, способността тя да се преживява като се разкрива душата пред Бога, говори за умение да се използва Неговата Благодат, за да се преодолее
Бог може да помогне само на тези, които изцяло са открили душата си.
Разумно ли е да се търси помощ и едновременно да се затваря вратата за помагащия?

22

Не се стреми да преценяваш Голямото. Истинска оценка за Голямото може да даде само този, който е прозрял още по-Голямо. Стремежът да изкараш наяве грешките на човека и още повече на този, който се стреми да сътвори повече благо от теб, говори за бедността на душата ти.

23

Посрещай трудностите в живота с открита душа и чисти помисли. Те са дадени за да оформят твоята душа. Само неразумният се оплаква от превратностите на живота си. Най-големи страдания ще изпитва този, който е най-здраво привързан към материалните блага. Както и този, който повече е привързан към живота, основан на вземане, а не на отдаване.

24

Не бива да се вайка човек от неспособността си да започне всичко отначало:
Защо да започва отначало, щом е възможно безпределно извисяване! Никога не е късно да направиш първите стъпки към праведността. Но колкото по-рано тръгнеш по този път, толкова повече нечистота ще изхвърлиш от душата си.

25

Не избързвай и не се опитвай да изпревариш времето. Всичко това е суета и води само до неразумни деяния. Защото този, който се стреми да върви по-бързо, винаги се оказва последен. Но се пазете и от леността! Помнете!
Бягащият и суетящият се, вдигат само повече прах. Ако чувстваш необходимост да създадеш нещо, но не знаеш как, не започвай.
Ако знаеш как, не мисли, че можеш да го отложиш. Ако знаеш как, действай с твърдост и без колебание!

26

Стреми се към лично пречистване, без да обръщаш внимание на своите постижения в творческата дейност. Тъй като колкото са по-високи достиженията ти, толкова повече вреда ще принасяш на заобикалящите те.
Всеки човек в света е връх (авторитет), независимо от това дали твори повече или по-малко. Ако не създаваш повече, ще останеш авторитет за децата. Ако създаваш повече, т.е. продължиш да създаваш, тогава ставаш авторитет за останалите хора. Множество хора, които имат определени пороци, се опират на един или друг авторитет, който също се явява носител на подобни пороци. Но много по-опасно е това, че младите хора придобиват всевъзможни пороци, наблюдавайки пороците на любимия си авторитет. Помнете! Този, който не се стреми към лично пречистване, става слуга на сатаната.

27

Не пожелавай по-добрата собственост на другите, а се зарадвай. И ако ти предстои избор, вземи по-лошото като оставиш по-доброто за другите.

28

Не затормозявай съзнанието си с мисълта дали ще получиш благо за благото, извършено от теб. Защото човекът никога няма да може истински да се пречисти и да достигне Духовните Върхове дотогава, докато в него доминира съзнанието за заслужена награда. Истинското пречистване е в праведния труд вследствие неудържимата потребност на душата.

29

Не се опитвай да видиш в себе си нещо повече по отношение на околните и още повече, да го проявиш. Възвисяващият се сред останалите нека бъде унижен!
Ако някому е дадено повече, то от него повече ще се иска. Господ се взира не в широтата на възможностите, а в усърдието, с което се носи предначертаната съдба. Защото каква полза, ако се захванеш за многото, но го твориш недостойно?! Блажен да бъде този, който по достойнство е оценил своите качества като творец, без да обръща внимание на престижността на заеманото място. Тъй като самото съществуване на понятието "най-престижно" е признак за болно общество.

30

"Веднъж някакъв човек приближил един извор на живителна влага и започнал да се кипри, яздейки прекрасния си кон, гордеейки се с коня си и с това, колко високо седи. Но минало време и човекът ожаднял. След което слязъл от коня, застанал на колене, превел се до земята и започнал да пие вода от извора. В онези минути му се струвало, че не е вкусвал нищо по-сладостно".
Стреми се да постигнеш истината за Смирението. Защото само Смирението ще ти помогне да се докоснеш до Висшето.

31

Не порицавай човека за счупената чаша, ако той е сътворил това без умисъл.
Каквато и стойност да има тази чаша. Ако човек преднамерено разрушава създаденото, то порицанието не бива да създава впечатление, че вещта е по-ценна от душата, извършила лошата постъпка. Но порицанието, това съвсем не е изливане на хлад върху разрушителя, а е строгост и велико съжаление, че душата на този човек все ощи носи в себе си способността към разрушение.

32

Спъналият се не бива да избързва с разочарованието, но трябва да придобие надежда. Понеже падението не изисква усилия, но за да се повдигнеш, е нужен труд. Падналият във водата не излиза сух. Само времето му позволява да изсъхне, и то толкова по-бързо, колкото по-силно го огрява Слънцето.

33

Не прелюбодействай. Това развива способност да се отдава предпочитание на плътските наслади и да се пребивава в слепота заради това, че пренасяш вреда на душата на другия човек. Да се нанася вреда върху душата на другия човек е най-тежкият грях. Способността да се нанася вреда на душата те превръща в непотребно същество. Чувството на въжделение, което възниква у мъжа, когато съзерцава жената, не е подвластно на съзнанието му. Възникването на това въжделение не е прегрешение. Но ако мъжът с думи или на дело го прояви, то той извършва грях. Защото създава съблазън за нанасяне на вреда върху душите на хората. Помнете! Любуването на красотата, което не влече чувство на завист и стремежът да се овладееш, е мерило за чистота. Законът за прелюбодеянието касае само тези, които са скрепени в брачен възел. Тези, които са разведени, нямат отношение към това.

34

Послушанието е много важно и трудно изкуство. Чистотата и красотата на послушанието напълно зависят от чистотата на душата на обучаващия. Това е справедливо в еднаква степен както на обществено равнище, така и в родителския кръг. Помни винаги, че разумът на слушащите може не само да не прозре истините ти заради своята недостатъчност, но и да те надмине по далновидност.

35

Да не се надсмива човек над помислите на другия, макар и слабоумен, но да се вслуша. Ако помислите са ти непонятни - стреми се да ги разбереш. Ако видиш недостатък в чутото, нека твоите мислите го изправят! Но неприемането от вас на чутото, което е предназначено за вашето благо и остава неразбрано от вас, е въздействие на дявола върху душата ви. Умей разумно да претегляш своите мисли и мислите на събеседника.

36

Стреми се да достигнеш хармонията на Божествените и Природни начала в своята същност. Разумът ти е даден, за да се сътвори тази хармония. След което той може истински да се развива сам. Ако разумът се развива изначално, той ще придобие неизлечим недъг.

37

Познавай себе си и своите възможности, за да бъдеш в състояние да отстраниш нарушенията. И тогава от този момент нататък, плътта трябва сама да излекува себе си. Болестта в повечето случаи е наказание за неспособността да приведеш своята плът в хармония с Природата. И е неразумно в този случай да търсиш помощ отвън. Стреми се да влезеш в хармония с Нейните прояви и с проявите на своята плът. Това ще те предпази от различни недъзи и ще ти даде велики възможности.

38

Не се стреми да натрупваш все повече и повече знания. Тъй като качеството на човека не зависи от обема на техническите познания. Човек трябва да знае само онова, което подпомага развитието на истинните му способности в хармония с обкръжаващия свят.
Помнете! Стремежът да схванеш всяка срещната тайна въз основа на научни данни е признак на болен разум.

39

Развивай въображението си. То е мощна сила за истинното познание на Битието. Неспособността да създадеш благодатна почва за развитие на въображението както в себе си, така и в другия, е признак на недостатъчно разум.

40

Човек не може да върви към целта, ако е вперил поглед само в нея. Върви твърдо и уверено, но обръщай внимание на всичко наоколо. Във Вселената няма нищо случайно. Преградите, които се срещат, са дадени, за да развият определени страни на твоите възможности и да те придържат към избрания път.
Благите познания са дадени за да те обогатят и за да можеш да възприемеш целта в истинска светлина. Ако бързаш и си невнимателен към появяващите се блага, а забелязваш само преградите, до своята цел ще пристигнеш изнемощял и обеднял. И ще я възприемеш сива и недостойна.

41

Пази се от хазарта. Тъй като под влиянието на този опиум, човек е способен да принесе хлад или зло на друг човек, даже и без да забележи. Това е точно път, който те отклонява от Духовното Съвършенство.

42

"По време на братска беседа един от двамата братя като се извинил, посочил душевен недостатък у другия, желаейки той да отстрани този недостатък, за да не стане за смях. Тогава другият, възмущавайки се, недоволно казал: "Ти първо себе си виж!" След което заминал. Но на улицата сред минувачите, към него се приближил неизвестен мъж и едва чуто му подсказал да отстрани нещо неприлично от дрехите си. Бидейки спретнат човек и след като се смутил от неловкото положение и благодарил на непознатия, той бързо оправил случайния дефект. Без дори да обърне внимание на дефекта в дрехите у другия".
Помнете! Когато външното благополучие доминира над вътрешното, това ознаменува приближаване на катастрофа. Древните още са казали: извади първо гредата от своето око, а след това виж сламката в окото на брат си. Днес ви казвам: не се стреми да се надсмиваш над недостатъка на човека, който пръв е посочил твоя.

43

Бъди достоен господар на своите чувства и желания. Умей да отделяш порочните въжделения. Тъй като на затъналия в тяхното тресавище, ще са нужни големи усилия, за да излезе от него. Древните още са казали, че всеки, който се гневи без повод на своя брат, подлежи на съд. Днес ви казвам: който се гневи на другия, даже и да е сътворил лошо, подлежи на съд. Понеже самата способност да се гневиш не позволява да настъпи истинския разцвет на душата.
Но не задържай желанията, които носят помощ и радост на хората. Нека този ручей да тече и да се превърне в пълноводна река! Не избягвай страданията, свързани с невъзможността да помогнеш на нуждаещите се. Защото възникването на тези страдания ознаменува приближаването на душата към Върха на Съвършенството. Не сдържай чувството си на радост за радостта на другия човек. Тъй като вашата радост ще усили радостта у другия.

44

Бъди умерен при удовлетворяване на плътските желания. Привикването на плътта към постоянно облажение носи страдание на душата и след смъртта на плътта. Страданията ще бъдат толкова по-силни, колкото по-безразсъдно човек се е отнасял към удовлетворяване на своите желания. Плътта може да използва само тези способи за удовлетворение, които не вредят както на самата нея, така и на околните. И не вредят както на собствената душа, така и на околните. И не са в разрез с предначертаното от Природата. Помнете! Разумният предел при облажаване на земните плътски желания е в случая, когато човек е способен да се откаже от удовлетворяване на възникналата похот в името на духовното формиране.

45

Намери своето място в Природата. Но при това търсене, се опри на топлотата на своето сърце, а не на хлада на разума си. В последно време този хлад е взел връх над топлотата на душата. Ще бъде нужно не малко време, за да се възстановят изначалните истинни усещания по време на избора между двете. Но трябва да знаете: мястото в Природата и мястото в обществото, това не е едно и също, макар и те да се преплитат. Мястото в Природата се определя от естествените прояви, които се отнасят до развитието на възможностите на човека в хармония с Природата. Това предначертание се влага във всеки по време на раждането на плътта. Мястото в обществото е изкуствена проява, придобита в течение на живота.

46

Не само с любовта си е ценен родителят, но и с умението си да научи своето чедо на любов към околните,
Защото каква би била ползата от вашата любов, ако чедото ви придобие от вас недостатъци и ги отнесе в широкия свят!

47

Не изисквайте почтително отношение към себе си от вашите деца, тъй като каквото сте посели, това и ще пожънете. Родители! Не губете духовната връзка с чедата си. За да не търсите впоследствие от тях почтително отношение!
Помнете! Духовната връзка е по-здрава, отколкото родствената. Ако чедото ви се намира на по-високо духовно равнище, то единствено разумен ще бъде вашият стремеж да достигнете това равнище, без да се срамувате, че сте по-възрастен. Понеже какво е ценното в това, че сте по-възрастен, ако вашият опит не е достигнал висотата, до която се е докоснало детето ви! Зрелостта на човека не зависи от преживяните години. Усещането за наранено самолюбие пред силата на речта на синовете, е признак за нечиста душа. Помнете! Ако детето се стреми да донесе благо на хората, то колкото и абсурден да е неговият стремеж, вие сте длъжни всячески да му оказвате необходимата подкрепа. Тъй като Пътят, избран от него, е крайно тежък. Но той е истинен. Без да има вашата подкрепа, детето може да кривне от Истинния Път и тогава ценноста му за другите ще се изгуби. Но упоритият все едно ще намери духовна подкрепа другаде. И тогава ценността на този друг човек ще бъде значително по-голяма,
отколкото вашата като родител.

48

Не се стреми да избягаш от детството, но познай неговата същност. Тъй като в детството се проявяват тези възможности, които човек трябва да развива в продължение на целия си живот. Зрелостта не е противоположност, а е продължение на детството. Но в същността на детството е скрита способността да се взема, а в същността на зрелостта - да се отдава.

49

Почитай и пази духовните постижения на човешките ръце. Защото в тези постижения продължава да живее на Земята духът на миналите поколения, благодарение на което е способен да живее и духът на съвременността.

50

Учи се да почиташ Красотата и се стреми, доколкото е възможно, да я създаваш.
Но в процеса на съзиданието, вложи в своето творение топлотата на душата си и желанието да принесеш радост, на този, който го е видял и придобил.

51

Не използвайте алкохол, за да засилите радостта си. Може да го употребявате само в качество на природно лечебно средство. Неразумната употреба на алкохола е предизвикана от болния разум на човека в стремежа му да облажи своята плът. Стремежът да се облажава плътта винаги завършва със страдание.

52

Не сравнявай човека с никого и не го вкарвай в никакви рамки. Защото той е олицетворение на великото разнообразие на Природата.

53

Човек за своето съпружеско житие трябва да има един избраник. Тъй като Природната Любов възниква само между двама съединяващи се. Природната Любов е една от трите Сестри на Майката на Съвършенството и възниква между мъжа и жената. Бягащият от нейните достижения затваря пред себе си Вратата към Съвършенството. Ако мъжът се стреми да има няколко жени, в това се проявява само слабостта му пред плътските потребности и невъзможността да достигне хармонията на Природната Любов.

54

Ако задаваш въпроси, когато се стремиш да узнаеш отговорите и да разсъждаваш върху тях, то ти се нуждаеш от такъв събеседник, който също така е способен да изменя своето мислене, разсъждавайки върху чутото. Ако задаваш въпроси, когато с жажда искаш да вървиш след казаното, ти се нуждаеш от съприкосновение със самия Извор, а не с носители на капки от различни извори. Неразумен е стремежът да се разсъждава за същността на Истината, която изтича от Извора. Тъй като самото разсъждение допуска друго разбиране. Другото разбиране на Истината е лъжеистина.

55

Разумът не може да постигне духовното. Той трябва само да определи: за благо или във вреда. След като душата тръгне по един или друг път за постигане на духовността. Безсмислен е опитът първоначално да се осмисли същността на Духовното Извисяване.

56

Искаш ли да видиш - отвори очите си. Искаш ли да чуеш - отвори ушите си.
Искаш ли да се напиеш - отвори устата си. Неразумен е стремежът да искаш да получиш, след като се затваряш в себе си. Но да възприемеш - това значи да разбереш идващото към тебе, а не да го преценяваш със своите мерки.

57

Направи достойна оценка на плътта си. Защото плътта е дадена, за да формира душата посредством формирането на други души. Плътта е призвана да превръща духовните способности във видими и осезаеми резултати за околните.
Само чрез деянията на плътта е възможно формирането на душата.

58

Не осъждай самоволно напусналия живота. Тъй като ако човек не се развива духовно, то дяволът леко може да го подтикне към този изход. Човек прави това, когато остане без сили да противостои на съблазънта. Падащият без сили не е грешник. Грешник е този, който е вървял редом с него и не му е подал ръка навреме.

59

"Веднъж един човек отишъл на брега на прекрасно море. Толкова се харесала красотата му, че той незабавно започнал да строи колиба, недалеч от мястото, докъдето достигал прибоя. Когато веднъж се върнал от местните гори, открил, че домът и цялото му имущество са отнесени в морските води по време на прилива. Дълго време впоследствие, нещастникът отправял проклятия към
удивително прекрасната водна стихия". Опознай истината за хармонията с Природата, за да не се окажеш в задния й двор болен и ненужен.

60

Нищо не разрушавай безпричинно. Независимо колко незначително е то и в какво състояние се намираш. Способността да се разрушава без основателна причина, говори за недостатъчно разум.

61

Ако искаш да слушаш, върви при тези, които говорят. Ако искаш да говориш, върви при тези, които слушат. Безсмислено е да говориш пред тези, които се стремят да се изкажат.