Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Голяма грешка на хората е стремежът им да оценяват човека по делата му от миналото,
2. Да съдят за качествата му по отминали времена.
3. Човек е истински само в момента на общуване с него.
4. В следващият миг той вече става друг.
5. Също както е невъзможно два пъти да влезеш в една и съща река.
6. С един и същ човек вие трябва да се запознавате непрекъснато, при всяка нова среща.
7. Хората се срещат един с друг с чувствата, които са запазили от последната си среща.
8. Това е справедливо само по отношение на светлите чувства.
9. Или се срещат с чувства, породени от получени сведения за този човек.
10. Тези сведенията обикновено идват от страничен човек, който ги предава според своите впечатления.
11. А те в зависимост от прозорливостта на човека, могат да бъдат повече или по малко верни.
12. Това още повече отдалечава от истинската оценка за човека.
13. Човек, в зависимост от бързината и широтата на своята мисъл, за определен промеждутък от време е способен или напълно да се промени, или да се придвижи в развитието си на съвсем малко разстояние.
14. Посоката на развитие е или към възход, или към падение.
15. Човек, извършил някаква постъпка, прави изводи въз основа на последствията,
16. А това веднага го променя.
17. Неспособни да правят изводи не съществуват.
18. Само дълбочината и обемността на изводите е различна.
19. Затова е казано, че не е важно какъв е бил човек;
20. Важно е какъв е сега и още по важно е какъв ще бъде.
21. Човешката плът далеч не винаги сътворява неща, които са за благо в развитието на душата.
22. Слабата душа не е способна да насочи плътта към големите Върхове,
23. Което принуждава плътта да твори в пълна зависимост от суетата на заобикалящите я хора.
24. Това крайно затруднява оценката за човека, тъй като външните му прояви се приемат за истинни и присъщи на този човек.
25. Може да живееш много години с някого, но така и да не го опознаеш.
26. Истинската му същност може да открие само по-прозорлив човек.
27. Колкото по-сложен е светът, с толкова повече външни проявления живее човек
28. И толкова по-недостъпна става истинската му същност.
29. Как да се определи по външните проявления, у кого те са гласът на душата и у кого – плод на инстинкта за самосъхранение?
30. Не винаги гласът на душата отговаря на обществените механизми.
31. Човек, виждайки тези несъответствия, в повечето случаи не се стреми да се придържа към вътрешния си глас.
32. От това неговата душа започва да обеднява.
33. Истинската същност може да бъде разкрита или у човек с по-силна и чиста душа,
34. Или когато човек се хвърля в бездната на чувствени изблици,
35. Или у човек, който стои в основата на нещата.
36. В моментите на велики тайнства, когато у човека се появява необходимост да разкрие своята душа, не бива да сте слепи и безучастни.
37. Иначе разтварящата се душа, усетила студа, ще се затвори.
38. И на вас в бъдеще може никога повече да не ви се предостави случай да опознаете дори и частица от истинската същност на човека.
39. Бъдете внимателни за деянията на плътта и потребностите на душата!
40. Помнете! Делата на плътта развиват душата.
41. Ако вършите противното на душата, вие я охлаждате.
Мир вам.

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.10 included.