Голямо е разнообра зи ето на духовни пъ ти ща в живота на раз цъфтяващия човешки род.
2. Разногласно се постига единният За кон, който се проя вява във ве ликото Мироз да ние.
3. Тайнството на разногла сие то, повлякло и голямо разде ление в сърцата, станало естес твена неизбежност, защото било невъз можно да се предвиди оно ва, което още не се е проявило в цялото си величие.
4. А то е непознатият и зага дъчен закон на Вярата, само в лоното на който е възможно раз витието на душите на Божии те чеда.
5. За първи път в Мироз да нието на Вселената вие по Волята на Небесния Отец сте обединили в себе си две начала, като нами рането на хармонията между тях, означава влизане във Веч ност та.
6. Две начала, където има плът и душа.
7. Животът на плътта про тича по материалните закони на Битието на Вселената като средо точието на малка част от тях е отразено в разума на чо века.
8. Разумът е присъщ само за живота в плът, а законът за неговия разцвет се изгражда въз основа на стремежа да се опознае всичко неизвестно, което се среща по следвания път.
9. За да може с помощта на все по-големите познания и правилни логически умозаклю чения да бъде избран най-благо приятният път за движение на горе.
10. Душата съдържа цялата уникалност на сътвореното от Небесния Отец и носи в себе си както особеното си предначер тание, така и целия опит, натру пан от човека в течение на жи вота му в плът.
11. В края на живота плътта, изначално сътворена от прахта на Майката-Земя, отново се разтва ря в праха,
12. А душата, напускайки ма териалните закони, продъл жава вечното си битие съгласно духовните закони.
13. Но развитието на душата се прекратява, веднага щом на пусне тялото.
14. По време на живота си в плът душата се развива не по законите на Знанието, а по закона на Вярата, който съ държа в себе си особено тайнс тво, често изли защо далече зад пределите на логическите умо заключения.
15. Човек не е единствен жител на Вселената, зако ните на която са се формирали много пре ди появата на Божиите чеда на Май ката-Земя.
16. Много са старшите братя по разум, които отдавна наблю дават разцвета на своеобразното битие на човешкия род, защото пред тях започва да се разкрива закон, по който още никой не е минавал.
17. И когато Вселената е видяла колко объркано е разви тието на младите жители на Зе мята, при което на нея възниква много мъка, старшите братя по разум са предприели опит да помогнат на младите филизи на Божиите чеда.
18. Но духовните закони са неведоми за Вселената, а вели кият Отец не открива Своите за мисли на никого,
19. Затова помощта на Из вън земния Свят се основава на чисто разумни заключения, из хож дайки от вече известните закони.
20. Законите на Разума и за коните на Вярата не са едни и съ щи, а това означава, че греш ката е неизбежна, въпреки доб рите намерения на братята по разум.
21. До истинското тайнство на любовта е способен да се до косне само онзи, който прите жа ва духовна тъкан.
22. А освен човека никой друг не притежава духовна тъ кан.
23. Помощта на Разума се изразява в това, че на едно или друго общество, съобразно него вите разбирания и твор чески особености, се дава опре делена система на Учение, което да се възприеме от определена група хора, съумели да го оце нят.
24. Тази група е призвана известно време да помага на останалите братя да се запознаят с изпратеното Учение.
25. След определено време, когато по-пълно се прояви качес твено изменение на обществото въз основа на даденото Учение, се прави корекция на едни или други истини и понятия, като се формира още по-съвършено Уче ние.
26. Следва изпращане на новото Учение.
А по време на тези тайнства е започнало да става онова, което Разумът не е могъл да предвиди.
27. Ако човек не пребивава ше в закона на Вярата, а се развиваше само по законите на Разума, оценявайки разумно но вото Учение като по-съвършено, всеки дошъл до това умозак лючение, веднага, без особени проблеми, щеше да изостави старото Учение и да се заеме с постигането на новото.
28. Така би ставало при из пращането на всяко ново, по-съ вършено Учение.
29. Но това е възможно само при пълно развитие на разума без оглед на духовните тайнства,
30. Защото Законът на Вяра та води до това, че признавайки дадено Учение за истинско, човек започва да му вярва.
31. А щом е повярвал, човек става невъзприемчив към други Учения, като даже не се и опитва да ги познае с разума си.
32. Всичко това се усложнява и от факта, че всички проявени на Земята духовни Учения зася гат и описват много тайнства, кои то човек не може да провери със знанията си.
33. Ето защо приемайки едно Учение и вярвайки на всичко, което то разкрива, човек няма да приеме друго Учение, което го вори за същите тайнства, но по различен, а понякога и съвсем про тивоположен начин.
34. Още повече, че от из бра ния Духовен Път зависи не изме нението на някои външни удобс тва в живота, а самият жи вот.
35. Затова при изпращането на поредното ново Учение само търсещите можели да го въз приемат, защото те не са познали още вярата.
36. И на Земята всеки път се появяват все повече и все по-различни общини.
37. Но сега настъпва велико то време човешкият род да се определи и да поеме по Единния Път на своето битие.
38. Защото Божията Истина е единна и съществува винаги.
39. Вечността на човешкото битие зависи изцяло от умението да познаят неугасващата Еди н ност.
40. Истината ви казвам: всич ко друго, което досега е успя ло да се прояви като добро начи нание, е призвано да завърши своето битие в името на вашия бъдещ разцвет,
41. Тъй като в разногласие не се съзижда единното.
42. Бъдете зрящи за зова на своята душа! А чакащите Божи ето - да не минават покрай Него!

Амин