Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Монашеството е път на най-пълно уединение от света.
2. Най-благоприятни условия помагат на монаха да очисти своята душа.
3. Въздействието на съблазните зад манастирските стени е значително намалено.
4. Но ще бъде ли крепка волята на отдалия се на монашество?
5. Какъв е истинският път за човечеството, което навлиза в Царството на Душата?
6. Светските хора през целия си живот носят непосилния товар на съблазните.
7. Съблазни, които човечеството само си е създало..
8. И под които сега са попаднали голямо множество от хора.
9. Кой от нагретите метали ще получи по-добра закалка - който лежи по-далече от студената вода, или който се потапя в нея?
10. Въздействието на съблазните дебне човека в обществото на всяка крачка.
11. Но трябва ли човек да се отдели от обществото?
12. Истината ви казвам: в преодоляването на всяка съблазън става истинското очистване на душата.
13. Всяка преодоляна съблазън при повторно въздействие все повече губи сила.
14. Да построите Храма на своята Душа е възможно само с помощта на изпитанията.
15. Помнете! Истинският път на Спасение преминава през непосредственото преодоляване на съблазните.
16. Монашеството помага само за засилване на връзката с Бога.
17. То е призвано да укрепва по-слабодушните в първите им крачки по истинския път за пречистване на душата.
18. Досега манастирът е служил и служи за приют на отделилите се от света и посвещаващи се на служене на Господа.
19. Но Отец сега дава пояснение, че да Му се служи – това означава стремеж на всеки един да се пречисти и да отдели топлина от душата си за заобикалящите го хора.
20. Манастирите в бъдеще ще пристъпят към истинските си предначертани задължения,
21. Които те трябва да изпълняват в обществото.
22. Тези задължения ще заменят задълженията за носене на военна повинност, характерна за съвременния хаос.
23. Армията подготвя и обучава на прийомите за владеене на силата,
24. Което се явява същността на Силовото царство.
25. Манастирът ще бъде задължен да подготвя и обучава на възможностите за владеене на душата,
26. Явяваща се същността на Царството на Душата.
27. Младите хора за известно време ще трябва да преминат обучение в манастир.
28. Обилната Благодат, която е слизала досега към монасите, в повечето случаи не продължава да тече по-нататък, към нуждаещите се,
29. Които в болшинството си живеят извън манастирските стени.
30. А Благодатта е като река – не трябва да спира.
31. Тя се влива в човешката душа и облагородена там, задължително трябва да продължи пътя си по-нататък към друг човек.
32. Помнете! Спирането на течението води до застояване на реката и превръщането й в блато.
33. С излизането в обществото плътта и душата на монаха веднага се подлагат на множество съблазни,
34. Което води до необходимостта от укрепване на стъпките във вярата на неговото
35. Встъпване на пътя на истинското очистване в изпитанията от изкушенията на дявола.
36. Така душата на монаха е по-подготвена да се противопостави на тези съблазни.
37. Същността на човешкото съществуване се състои в постигането на мир между хората и в стремежа да окажеш помощ и отдадеш своята любов на нуждае щите се.
38. Хората не трябва да живеят уединено.
39. Те трябва да са заедно, за да могат всяка минута да са готови да окажат помощ не само на ближните си, но със съвместни усилия да помогнат на своята Природа-Майчица.
40. Затова пречистването на душата и възпитанието на свещената воля трябва да протича под непосредственото въздействие на всички съблазни.
41. За да може с твърдостта и чистотата на своя дух да послужи за пример за слабодушния!
42. Казано е: “Не върви по краткия път, защото в Моето Царство не всеки ще влезе.”
43. Човек трябва да мисли за Бога, за Природата и за своя ближен.
44. Който мисли само за себе си, е нещастен човек.

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.2 included.