Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Духовните качества на чо века трябва да се развиват само въз ос но ва на духовните бла га.
2. Човешкото съз нание, в атмосферата на производство на материални блага, се развива много огра ничено.
3. Строителството на храма на душата се извършва при на растващ хлад у строителите.
4. Обществото насърчава свои те граждани към духовен подход в работата и добри вза имо отношения един с друг.
5. Помнете! Всички необхо дими на човека душевни качес тва, особено в днешно време, трябва задължително да се раз виват,
6. Но не така, както става сега: обяснява се словесно и в същото време всичко казано се отнема с ръце.
7. Душата не е някаква про фе сия, която желаещият може да придобие.
8. Това е дар, с който Бог е отличил човека от обкръжаващия го свят и който, както и всичко дру го, съдържащо се в човека, се нуждае от задължително разви тие.
9. Душата е неделима част от същността на човека.
10. За да може човек да сът вори нещо ценно и неповторимо, обезателно трябва да прояви ду шевна любов към своето творе ние.
11. Ако той е заобиколен от всевъзможни материални удобс тва, неговото съзнание започва да търси още по-големи удобства, а душата му започва да червясва.
12. На тази основа се развива алчността,
13. Която е един от най-опас ните врагове на човешката душа и разум в Материалния Свят.
14. Човек може да сътвори необичайно много неща. Той притежава почти неограничени възможности.
15. Но неговото съзнание в етапа на оформяне е много въз приемчиво към заобикалящото го битие.
16. Затова в своето развитие човек лесно може да поеме по не верен път.
17. И тогава той забравя да си отговори на въпроса: за какво е създаден?
18. Трябва да знаете, че Тво рецът не прави глупости. Той не умее да се шегува и всичко, което създава, се нуждае от задължи телно развитие. Но в никакъв случай не от унищожение.
19. Това означава, че вие сте длъжни да развивате всичките свои качества.
20. Бездарни хора няма.
21. Всички хора поравно са надарени с еднакви качества,
22. Но изначалните по-голе ми прояви на едни или други спо собности показват предопределе ното място в Природата.
23. Изключение правят само хората, призвани да бъдат воде щи в едно или друго направ ле ние.
24. Съвременното общество не е способно да създаде доста тъчно възможности за развитието на дарбите на човека,
25. Защото то се развива с такъв ри тъм, че човешкият разум почти на пъл но забравя за своето пред наз начение.
26. Човек е принуден да при добива и развива навици, които са в полза единствено на самото общество;
27. След това съзнанието на човека се настрой ва така, че при виква към придо битите на вици и те стават основни дейс твия в живота му.
28. Затова човекът, зает в произ водството на материални блага, по естествен път престава да разсъждава за ползата от своето съществуване, знаейки, че така допринася полза на хората.
29. Обществото само отда лечава човека от постигане на истината за неговия живот.
30. Това води до загуба на истинските му способности, на индивидуалния стремеж да доп ри нася полза на заобикалящия го свят.
31. В регламентираното вре ме човек се отправя, за да допри несе тази полза и след като отра боти това време, бързо се връща вкъщи.
32. Единственият му насъ щен проблем става въпросът: “Как да извлечем повече полза за себе си от тази полза, която носим на обществото?”
33. В повечето случаи човек е недоволен, че получава от об ществото по-малко блага, откол кото силите, които е вложил в производството на блага за об щес твото.
34. Подобно развитие на мисленето изражда Храма на човешката душа.
35. Помнете! Човек е ценен в стремежа си да дава, а не да взема.
36. Много хора, чувайки ис тината за това, че човек живее, за да дава, изказват мисълта, че това е хубаво, когато има какво да се дава.
37. Истината ви казвам: на Земята няма човек, на когото да няма какво да отдадеш;
38. Винаги ще се намерят хора, на които е нужна именно помощта от този човек.
39. Пък и не е разумно да се смя та материалната помощ за най-ценна,
40. Не по-маловажна е духов ната помощ.
41. Материалната помощ е истинска само тогава, когато не ти позволява да спираш.
42. Разкрийте душите си един за друг! И нека Благо датта, която безмерно се излива от вашия Отец към душите ви, да протича от една душа към друга,
43. Възвръщайки загубените сили на нещастния човек, пома гайки му да стане също такъв тво рец и без мяра да отдава топ лината си на обкръжаващите го. И така винаги!
44. Разкривайте душите си и творете любов безмерно!

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.20 included.