Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Духовност и прекло не ние пред Красотата... Възможно ли е разви тието на тези начала у човека при различни пътища на възход?
2. Разделяйки мно го отдавна тези начала, хората са претър пели в своето развитие голяма дисхармония,
3. Което сега е довело до хаос в развитието на духовните ка чества и загубване на Пътя, по който е възможен Истинският Възход.
4. Нима не виждате Пътя, който Бог ви е подготвил за въз лизане до най-висшите степени на Хармонията,
5. Което е призвано да ви нап рави най-ценната цивили зация във Вселената!
6. Изборът на естетическото развитие като “единствен верен път” е довело до появата на по нятието “цен на вещ”.
7. А докато от обществото не се отстрани понятието “ценна вещ”, няма да изчезнат и стре мя щите се да имат в изобилие та кива вещи.
8. Това неизменно води до наличието на завист и като следс твие от нея - на злоба.
9. А злобата никога няма да позволи на човека да започне възлизане към своето Истинско Съвършенство.
10. Думите “Красотата ще спаси света” не отговарят на истината.
11. Защото неръкотворната Красота като източник на есте тическото развитие съществува винаги;
12. Човек се е родил в ней ната среда, но въпреки това се е приближил към падението.
13. Ръкотворната красота е допълнение към неръкотворната Красота, която изначално зах ранва твореца.
14. Разликата е в това, че неръкотворната Красота е носи тел на благата енергия на При родата, а ръкотворната - на бла гата енергия на човека.
15. Ако обществото избере само Духовното Възлизане, това няма да доведе до истински разцвет на човешката душа.
16. Защото в такъв случай хората или напълно се отвръщат от физическите ценности, или се отнасят към тях крайно пренеб режително.
17. Помнете! Всичко, с което Майката-Природа е дарила чо веш ката плът е Истина
18. И всичко, което е създа дено във Вселената, не е слу чайно и се нуждае от хармонично развитие.
19. Винаги трябва да се пом ни, че у жената е заложено при род ното начало.
20. Затова нейният истински разцвет може да стане чрез тялото и неговите ценности,
21. Невярната оценка на кои то води до от хвърляне на женс ка та същност и до дисхармония между мъжа и жената.
22. Помнете! Една от сте пените на Духовното Възлизане се изразява във формулата: когато мъж кото и женското начало ста нат единни.
23. Отхвърляйки ценностите на плътта и обкръжаващия мате риален свят, човек постига обед ня ване на естетическото си въз приятие.
24. Това също не позволява да се разтвори истинският цвят на душата ви.
25. Цветът е кра сив и ценен, когато разцъфти, а не когато за върже плод.
26. Човек никога няма да мо же да се отърси от способността да определя една вещ като по-хубава от друга.
27. Това е примитивна осно ва за естетическо и практическо развитие.
28. Ако човек не се развива духовно, той винаги ще се стреми да придобива по-хубави вещи,
29. А за другите ще оставя по-лошите.
30. И ще изпитва удовлетво рение, че има по-хубави вещи от тях.
31. Така се тръгва по пътя на падението.
32. Този, който се развива духовно, също иска да има хуба ви вещи, но ако му предстои избор, той се стреми да вземе по-лошите,
33. Оставяйки по-хубавите за другите.
34. Той ще изпитва удоволс твие за хората, които са получили по-хубавите вещи.
35. Естетическото развитие уравновесява и привежда в поря дък природните качества.
36. Духовните качества се организират от духовното разви тие.
37. Затова у вас са съединени двете начала на Земното Мироз дание:
38. Началото от Бога и нача лото от Природата,
39. Които са заключени в същността на душата и на тялото.
40. Но тези начала са само заложени у човека.
41. А всяко съединение изис ква хармония, в резултат на която ще могат да се проявят на пълно всички истински качес тва.
42. Човек е длъжен да намери сам тази хармония, за което ви е бил даден разумът.
44. Но движението по неве рен път е принудило човека да сметне много от заложените у не го качества и възможности за без смислени.
45. Всички положителни емо ции на човека са проявление на Божията Благодат, освен чувс твото за удовлетворение на плът с ките потребности.
46. Но дяволът може да съз дава видимост на положителни емоции, създавайки лъжливи тех ни двой ници.
47. Затова положителните емо ции трябва да се определят при тяхното възникване по Пътя на Възхода.
48. Пътят на Възхода – това са всички деяния и чувства, въз никващи за благо и по повод бла гото на ближните.
49. Ако те се ограничават само до самия тебе или близките ти, тогава не се получава изкач ване, а движение на едно място. Колкото и да вървиш - няма да се издигнеш дори и на косъм.
50. Ако положителните емо ции на човека са от Бога и При родата, вие можете да използвате всички деяния, които ги предиз викват.
51. Но винаги трябва да помните, че колкото повече блага получава човек, толкова повече иска.
52. А пътищата за услаждане на душата и на тялото не са едни и същи:
53. Човек може безкрайно да се занимава с услаждане на ду шата,
54. Докато при услаждане на тялото безмерността ще доведе само до страдание.
55. Изкушението е похот, която води до обедняване на душата и гибел на плътта.
56. Необходимо е да удър жате своите потребности в гра ниците на истината.
57. За всеки от вас същес твува свой индивидуален предел.
58. Човек може да върви по пътя на постоянно увеличаване на удовлетворението на при род ните потребности на плътта,
59. Което ще го доведе до ис тинската граница и духовната му потребност ще отслабне,
60. След което човек ще от дава вече предпочитание само на удовлет во ряване на плътта;
61. Но може да тръгне и по пътя на пряко нанасяне на вреди върху тялото си, с цел да изпита някои сладостни усещания.
62. Това е тресавището на най-голямото падение, което из цяло изсмуква духовната му енер гия и го прави неспособен да поеме към възход.
63. Слабодушието води до варварство и безгранични беди.
64. Плътта може да из полз ва само онези начини на удовлет ворение, които не са в ущърб как то на своето здраве, така и на чуж дото;
65. Които не са в ущърб както на своята душа, така и на чуж дата;
66. Които не са в разрез с предначертаното от Природата.
67. Всеки човек е длъжен да определи своите граници и да се удържа в техните рамки,
68. Защото неудържимият ръст от плътски потребности ще доведе до обедняване на душата.
69. Човек е роден на Земята, за да се развива, а не да се стреми да се наслади.
70. Но и аскетичният начин на живот не е присъщ на човека.
71. Аскетичният живот е шко ла, която трябва да има за цел единствено да пресече прек о мерно увеличилите се плътски потреб ности.
72. Тялото е дадено на чове ка, за да бъде построен в него Храмът на душата.
73. Благодарение на това след смъртта на плътта душата ще може да живее.
74. Строителството на Храма на човека трябва да става с по мощ та на деянията на плътта.
75. Но тялото постоянно се стре ми да удължи времето на строителство, за да бъде то завър шено.
76. А това е възможно само ако тялото влезе в хармония с При родата,
77. За да не търпи бедствия от Нея и да получи допълнителни възможности, призвани да обла городят Храма на душата.
78. Научно-техническият прог рес, който сега е преоб ла да ващ в развитието на човечес твото, в по-голямата си част въоб ще не води до развитието на едно то – Божественото – или на дру гото – Природното начало у чо века.
79. Той единствено създава удобства за съществуването на плътта.
80. Но съществуването на плът та не е самото развитие, а е основата, върху която протича това развитие.
81. Създавайки големи мате риални удобства, научно-техни ческият прогрес не само задър жал някога истинското развитие на човека, но довел и до известно па дение.
82. Епохата на Царството на Силата, процъфтяващо до днес и частично в близкото бъдеще, убе дило човека да смята, че той ся каш е само плът.
83. И човечеството в сует лива и крещяща тълпа се е втур нало след вечно изплъзващата се възможност да се обгражда с най-големи материални блага.
84. Ако човек, надарен с големи творчески способности, не се развива духовно, той ще се превърне в най-опасното същес тво на Земята.
85. Помнете! Когато външ ното стане вътрешно, а вътреш ното стане външно, тогава ваша та душа ще намери праведния път.
86. Това трябва да се разбира така: проявленията на заобика ляща та те действителност трябва да приемаш у себе си и да ги по чувс тваш с цялата си душа;
87. И топлината на душата, която се пази и развива вътре у вас, трябва безмерно да се отдава навън.
88. И не гледайте дали ще ви се отплатят за вашето благо!
89. Възсъедини своите чувс тва с Бога и Природата
90. И чак след това пред тебе ще се разкрие Пътят на Истинс ко то Развитие.
91. Стреми се да сътворява ш у себе си хармония между Бо жес твените и Природните нача ла,
92. Това ще ти позволи да пое меш към Истинското Съвър шенство.
93. Бъди достойно дете на своя Отец! Бъди творец!

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.22 included.