Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Пътят на Светлината не е топлина, която ти сякаш си длъ жен да получиш, обла жавай ки своите пороци и изолираност,
2. Но е велик съ зи дателен труд в безкраен стре меж да раз даваш хляба на своята душа на околните и на заоби калящия те свят, без да искаш нищо в замяна.
3. Истината ви казвам: да оказ ваш блага помощ е велико из кус тво, на което тепърва предс тои да се учи човешкият род.
4. Тъй като в същността си помощта не винаги носи опора на ставащия, но може да способства и за падение.
Това е възможно, въпреки доброто желание да се помогне.
5. Помнете! От благодеяние то, излязло от вас, и неохранява но от вашия разум, може да се въз ползва дяволът
6. И тогава вашата постъпка ще повлече страдания - стра дания, които понякога и злоу мишленикът не може да при чини.
7. Ето защо Пътят на Светли ната предполага създаването на определени благи условия, на основата на които Божието чедо да бъде способно да се дви жи към Съвършенство.
8. Прозрялото и наистина ус тремило се към Светлината чедо е придо било криле.
9. То ще се издигне над леп кавата гъста маса, в която про дължават да остават събратята му, някои от които изцяло са се устремили да се изтръгнат от тази гъста маса, но не им достига подкрепа;
10. Други жадуват за спасе ние, но не са се решили да скъсат с тежестите, които ги задържат на дъното;
11. А трети смятат, че освен тази среда няма друго съществу ване и трябва да вземат от нея всичко, което е възможно,
12. Продължавайки да хвър лят един върху друг купчини кал, като изпитват определено удо волс твие от това.
13. Безсмислено е да се опит ваш да изведеш този, който вярва в твърдостта на своя път.
14. Но също така е невъз мож но да бъде спасен и онзи, който се страхува да скъса връзките си с небитието. Защото той е започ нал да чува, но още не е придобил очи.
15. Всеки, който е полетял, му предстои да раз бере, че преди всичко трябва да се намира там, където устремилите се към Свет лината не се обръщат назад.
16. А онзи, който жадува за Слънчевите лъчи, но често об ръ ща взора си към своето подно жие, се нуждае само от молит ве на помощ, насочена към неговата душа.
17. Защото молитвата е най-добрата помощ, от която всички се нуж даят и която не вреди на никого.
18. Тя укрепва душата на човека, отминавайки неговото съзнание, което заради болестта си възприема заобикалящите го явления в значително изкривени образи.
19. А когато душата стане по-силна то човек ще направи и по правилни крачки.
20. Наистина изоставеният не ка помни, че оставяйки го, вие не го отхвърляте и винаги ще му бъдете опора, но преди всичко самият той трябва изцяло да се устреми към висините.
21. Защото ако останете при този нещастник, вие не само няма да го спасите, но ще загинете за ед но с него тогава, когато наоколо има още много чакащи.
Кой ще помогне на тези хо ра?
22. Освобождавайки се от ка менните тежести, те също ще при добият криле и ще се устре мят към жадуващите.
Спасението ще бъде по-го ля мо.
23. За да спасите потъващия в тресавището, вие трябва да му протегнете ръка от брега, а не да стъпвате с крак в тресавището.
24. Трудно е да бъде изле куван онзи, който не осъзнава колко сериозно е болен.
25. Ето защо наистина устре меният към Светлината нека се стреми да отдаде сърцето си на страдащите, като забрави за себе си!
26. Божията слава няма да остане незабелязана!
27. Но не онзи, който се стре ми самоотвержено да отдаде бла годатта на своята душа на окол ните, е този, който не знае за своя та болест.
Нуждае ли се той от лекар?
28. Нека да отстъпи мястото си на друг страдащ.
29. Истината ви казвам: ако човек иска, но не може - той е нуждаещ се.
30. Но ако може, а не иска - той е носител на съблазън,
31. Помнете! Горко на онзи, чрез когото съблазънта влиза в света. Нещастието ще бъде негова съдба.
32. За да получи истинска помощ, човека трябва преди всич ко да следи своето дви жение към Светлината, тъй като ис тинс ката радост се крие в същ ността на са мото движение, а не в това, с какво се движиш.
33. И ако на пътника бъде оказана помощ тогава, когато той няма особена нужда от нея, това значително отслабва него вата съсредоточеност върху тру да му.
34. С течение на времето той все повече и повече ще се надява на евентуална помощ, а не на деянията на своите ръце.
35. И в един момент нещас тният ще започне да говори само за това, което му се дава, а жаждата за труд ще се покрие със забрава.
36. Постигайте праведния труд достойно! И нека да не секва Божията искра у всекиго от вас!

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.23 included.