Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Вярата в същността на великия Отец и да вярваш на Него. О, колко голяма е разликата между тези две тайнства, която сега достойно трябва да опознаете!
2. Когато за пръв път поема по Пътя на вярата, която е основа на движението напред, на човек му предстои да направи първата крачка и да повярва в силата, много по-голяма от човешката, от която зависи благоприятността на живота му на Земята.
3. Обожествявайки диханието на Природата, човек не се е нуждаел от следваща крачка, за да премине от вяра в Нейното могъщество към вяра в самата Природа.
4. Защото Майката-Земя не води пребиваващите в Нейното Лоно към определени върхове и не се стреми да предпази от наказание нарушителите на Нейните закони.
5. По-нататък идва необходимостта от следваща крачка и предстои да се повярва в съществуването на Този, от Когото изцяло зависи живота и по-нататъшното развитие на самия човек.
6. Но Истината за Твореца на безмерна Любов и за Отеца на човешките души не е трябвало още да се разкрива на младия човешки род.
7. За тази Истина, той трябвало да бъде подготвен, а това било възможно чрез докосване до Истината за Твореца на великото Битие.
8. И тогава пред очите на човека били разкрити чудни тайнства, които започнали да го подготвят за вярата в същността на единния Творец.
9. А познавайки тази вяра, трябвало още да се повярва и в Твореца,
10. Което не се ограничавало само с признаване на Неговото същес твуване, но и с постигане, изпълнение на Неговите истини.
11. Истините, които Творецът от време на време е показвал на човешкия род, са позволявали на блуждаещите все повече да се избавят от натрупаните порочни напластявания и да се движат нататък по предначертания път.
12. А тъй като младите Божии чада избират по-скоро широ ките пътища, то как те да повярват на дадените им истини, които в по-голямата си част ги призо ават да разкъсат паяжината, която ги свързва с порочното?
13. Живеейки в океан от дивота, хората успешно са плели паяжината на порочното и малцина са жадували да я разкъсат.
14. Само попадайки в обятията на мъката, нещастният човек се е опитвал да се вкопчи в справедливостта.
15. Подобно тресавище не познава закона на самоотвержената любов и за да се насочат слепите хора по пътя на Възхождение, за чиито блага тогава не би могло да знае нито едно Божие чедо, било необходимо частично да се стесни законът за Свободния Избор.
16. Закон, който е основа за развитие на човешката душа.
17. Като се отчита същността на младите Божии чада и тяхната зависимост от почитанието на по-могъща сила, било необходимо да се появи такава сила, която да няма равна на себе си на Земята.
18. Страхът пред Източника на това могъщество значително е подтиквал хората към изпълнението на Неговите истини.
19. Ето защо вярата в Твореца се е градила само въз основа на страха пред Него.
20. Любовта към Твореца оставала само на думи, тъй като любов и страх никога не съжителстват заедно.
21. Позналият страха не след дълго го загубва.
22. И за да може страхът пред Бога да се запази, е било необходимо отвреме навреме да се явяват чудотворни знамения, при които основното тайнство било гибелта на множество неподчиняващи се хора.
23. Този път бил неизбежен в началото на неизвестното, но това не било проява на истинска вяра, тъй като истинската вяра разцъфтява само в любовта към Бога и постигането на Божията Слава.
24. Преходът към това стъпало вече очаква кипящия поток на живота на човешкия род. Но този преход е възможен само в условията на най-пълното отдалечаване на човешкото съзна­ние от проявите на страх пред могъществото на Небесния Отец.
25. В преддверието на този преход трябвало да бъде явено Слънчево Тайнство, пооткрехващо същността на истинската вяра.
26. Тогава Небесният Отец сложил Пръста си на израелската земя, където започнал да твори Неговият Син, явявайки истината за Единния Път –
27. Път, единен за всички народи, независимо от вярата, носена в човешкото сърце,
28. Защото всички вие сте деца на един Родител.
29. Но в онова далечно време при пооткрехване на великите истини все още било невъзможно да се заобиколят древните устои.
30. И макар че се творило Слово за самоотвержената любов и за вселюбящия Отец, при всяко извършване на чудо, носещо благо, съзерцаващите са изпитвали голям страх.
31. А каква е цената на тайнството на страха, показвали многото съмне ния, които дълго време възник вали у Следовниците.
32. Много от тях повярвали в Човешкия Син, но не Му се доверили така, както дълго време хората са говорили, и досега говорят, че вярват в същността на живия Бог, но не са постигнали вярата в Него.
33. А вярата в Небесния Отец е преди всичко вяра в Неговия Син, Който идва от Небесния Отец, за да възвести животво рящите истини.
34. Тайната на истинската вяра се крие във вашата любов към Него. Понеже позналият достойно тази любов няма да има никакви съмнения.
35. Много пъти Ми се е налагало да ви го казвам и сега ви го казвам: какъв е смисълът да се говори за вяра в Господа, ако не сте повярвали на Неговия Син, дошъл при вас за ваше благо?
36. Колко рядко и преди, и сега може да се забележи достойна вяра!
37. Давам ви още веднъж едно от ключетата на тайнството, запечатано за вас в Новия Завет! Този, който има уши, да чуе!
38. Някога, в онова далечно време се наложило да се обикалят земите на съседни страни.
39. И ето че една от Хананейските жени, която повярвала на Учителя, започнала да Го моли да помогне на нейната дъщеря, която имала тежък недъг.
40. Тя толкова дълго се молила, вървейки след Иисус, че и неговите ученици започнали да се молят за нея.
41. Жената проливала искрени сълзи, без да губи надежда.
42. Но когато успяла да се приближи до Учителя, чула Неговия суров отговор: “Аз дойдох само за загиващите овци от израелския дом.
43. Не е хубаво да се взема хляба от децата и да се хвърля на кучетата.”
44. Този отговор не учудил учениците, които Го следвали, защото те и без това смятали, че спасението е дадено само на тях.
45. Ако тези думи прозвучат днес, те ще предизвикат голямо смущение сред вас.
46. А молещата жена достой но проявила своята вяра, защото, като повярвала, че пред нея е Словото Божие, тя смирено приела казаното за необходимост.
47. Тя вярвала, че щом звучи Словото, чрез Него говори Бог. Има ли нещо по-велико от тази минута?
48. Вярата укротила гордостта, която жената притежавала в не по-малка степен от заобика лящите я.
49. След това тя смирено отговорила: “Но нали и кучетата се хранят с трохите, които падат от масата на техния господар.”
50. Голяма радост загоряла в сърцето на Учителя и той я изразил със спасителната дума.

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.26 included.