Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Медитацията... Тя е основа на всички из точни пътища за духовно развитие. Но какво представлява медитацията?
2. Истината ви каз вам: меди та цията е изкуство да пре би ва ваш извън общес тво то, като едно временно се на ми раш в него;
3. Това е способност да се раз твориш в Духа на Живота така, сякаш придобиваш истинс ка възможност да общуваш с Все вишния.
4. Но протича ли развитие на духовната тъкан при медитация?
5. Човешката душа се разви ва само чрез действията на плът та.
6. Кога човек придобива по-голяма сила: когато преодолява едно препятствие или когато го заобикаля?
7. Истината ви казвам: само в непосредствено преодоляване на всяка съблазън става пречис тване на душата и увеличаване на духовната сила.
8. В състояние на медитация се уравновесява материалната енергия, чиито токове протичат в човешкото тяло по различни канали, което предизвиква урав но ве сяване и на психическата енергия.
9. Това позволява човек да пребивава в своеобразно неут рално състояние, без да въз прие ма никакви вредни въздействия.
10. Но знайте: в това състоя ние от човека не се излъчва и топлина.
11. Нима смятате, че вашият Отец ви е дал живот в плът, за да се стремите през цялото време да се откъснете от взаимовръзката си с тялото и заобикалящия ви материален свят?
12. Плътта ви е дадена, за да можете да развивате душата си.
13. Защото напускайки тяло то, душата прекратява своето развитие, въпреки че запазва някои свои качества и способ ността си да натрупва нови поз нания.
14. Медитативното състоя ние, в което човек отначало се опитва да влиза от време на вре ме, постепенно става постоянна форма на пребиваване.
15. Такъв човек винаги ще бъде уравновесен, защото движе нието на Духа на Живота в него ще протича безупречно.
16. Такъв човек все повече ще се отдалечава от чувството на страдание, което уж представлява важна основа за развитието. Но на кое развитие?
17. Страданието има две ли ца: страдание за себе си и стра дание за хората.
18. Едното лице води до па дение, а другото – до Възход.
19. От страданията човек мо же да се отдалечи или в състоя ние на най-дълбоко равнодушие, или целенасочено губейки вся каква вътрешна връзка както със заобикалящите го хора, така и със своята плът и нейните ценности, за което прекрасно помага меди тацията.
20. Тя позволява да се нами раш сред хората и едновременно с това да отсъстваш.
21. Но как тогава ще помог неш на ближния си? И възможно ли е това, ако липсва способност за състрадание?
22. Когато ваш близък се е превил под тежестта на непо силен товар и потърси подкрепа, разкривайки душата си пред вас, то, истината ви казвам, помощ може да му окаже само онзи, кой то поеме част от мъката му върху себе си.
23. А тя вече трябва да се очис ти с благодатната Влага, не само за да не навреди на вашата душа, но и да не се разплиска на вън.
24. С това ще съумее да се справи само онзи, който прите жава необходимата връзка с Не бесния Отец.
25. Отсъствието на връзка с Бога прави човек слаб пред си лата на мрака и на него му е край но трудно да поеме чужда болка върху себе си.
26. Защото натрупващите се в душата рани носят физически болести и чрез тях тъмнината при нуждава човек да спре да пра ви добро.
27. За да очистиш и развиеш душата си преди всичко е необхо димо да я разтвориш.
28. Но колкото по-широко раз тваряш душата си, толкова по-остро ще изпитваш болка за зао би калящите те.
29. Отначало - за близките, след това за по-малко близките, след това за по-далечните, а на края ще започнеш да прежи вяваш болката на счупеното клонче и безсмислено разру ше­ния камък.
30. Движейки се по Пътя на Духовното Възхождение, е невъз можно да избегнеш тези стра дания, но тях може да ги прео долее само вярващият човек.
31. Съвременният човек не е осъзнал вярно понятието вяр ващ.
32. В обществото дори се поя ви деление на “вярващи” и на “истински вярващи”. Това не е правилно.
33. Истината ви казвам, вяр ващ е този, който не отстъпва от вярата ни то крачка, вършейки своите дея ния.
34. Другите “вярващи”, кои то въпреки вярата си правят и по нещо неблагопристойно, са лице мери и най-големи носители на злото, тъй като именно те укреп ват безверието.
35. Благодатта, идва ща от Небесния Отец, неутра лизира пое тата от вярващия човек те жест и го прави способен да прео долява съблазните, като набира все по-голяма духовна мощ.
36. Да избегнеш удара - не значи да го преодолееш.
37. Който избягва преодо ляването на съблазните не може да придобие по-голяма духовна сила.
38. Пребивавайки в медита тивно състояние в психическа уравновесеност човек запазва слабостта на душата си и нейната лесна уязвимост от камъните на мрака.
39. Даже ако човек е уста но вил и запазва прекрасна циркула цията на материалната енергия в тялото си и благодарение на това е разкрил свои допълнителни възможности, слабата му душа винаги ще излъчва слаба прох ладна вълна.
40. И ако отчетем истината, че у човек душата винаги властва над разума, разумът ще бъде подвлас тен на една слаба прох ладна душа.
41. Девствена е Пътеката на Духовното Възхождение пред Лицето на Битието.
42. Товари с различна тежест очакват пътниците в преддве рие то на този Път.
43. Тези товари не са носени досега и смирено очакват своите носачи.
44. Но сивотата на самот ността тласка прозрелите да взе мат по-големи товари.
45. Силите им не винаги съот ветстват на избрания товар.
46. Нещастните не осъз нават, че Господ наблюдава не широтата на възможностите, а усърдието, с което се носи пред на чертаният товар.
47. Какъв е смисълът да се заемеш с много неща и да не ги изпълняваш достойно?!
48. Такъв носач ще бъде по-подвластен на силите на тъмни ната и тежко му ако не постигне Съизмеримост!

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.28 included.