Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Педагогиката... Каква трябва да бъде тя?
2. Обучението на децата е основата за развитие на човечеството.
3. Бъдещето на човечеството зависи от мирогледа на неговите деца.
4. Детето трябва да е обградено от всевъзможни чудеса.
5. Но тези чудеса не бива да му се разкриват в никакъв случай.
6. Вечната Тайна на Чудесата и Красотата трябва да остане неприкосновена,
7. С изключение на лицата, които изпитват нужда от съзидание на тези чудеса и тази красота.
8. Благодарение на загадките, у децата бурно се развива най-необходимото и важно качество - въображението.
9. Колкото по-скоро човечеството се отнесе сериозно към възпитанието на децата още от най-ранна възраст, толкова по-бързо ще настъпи неговото благополучие.
10. Обучението на децата и подрастващите след прехода на обществото през рубежа на Разцвета, ще се промени значително.
11. Какво трябва да знае човек? Кое е по-важно? Математическото мислене или фантазията?
12. Във всички времена Тайната е привличала човека,
13. Която всеки е разкривал по своему в своето въображение.
14. Но за този, у когото е преобладавало студеното въображение и прекомерното неуравновесено любопитство, разкриването на Тайната е завършвало с математически изчисления въз основа на научните данни,
15. След което интересът към предмета или явлението охладнявал и се търсело удовлетворение на познанието за друг, неизвестен обект.
16. Въображението позволява никога да не охладнее интересът към един или друг неизвестен обект.
17. Защото то има способността постоянно да се изменя с времето.
18. И зависи от това как човек иска да види обекта на познание.
19. Възможността, благодарение на която човек вижда неизвестното такова, каквото неговото въображение му позволява, му помага да почувства онова, което е невъзможно да се почувства при точен разчет.
20. Това дава допълнително богатство на душата му.
21. Но какво представлява всезнанието и какво неграмотността?
22. Ако човек фанатично се отдава на постигането на някаква своя цел, която е насочена за благо на обществото или поне не е в негова вреда, то дори целта да е крайно наивна или неосъществима, човекът не бива в никакъв случай да се обезсърчава поради нейната несъстоятелност.
23. И крайно неразумен ще бъде този, който от висотата на големите си познания ще се отнесе пренебрежително към такъв човек.
24. Трябва да се отнасяте крайно внимателно към познанията на човечеството и да не запознавате с тях хората, на които те изобщо не са нужни.
25. Кой изпитва по-голямо удоволствие от играта на шах: този, който отлично знае цялата теория, или този, който не я знае?
26. В първия случай човек може да прекрати играта много преди края на партията, виждайки нейната безизходност. Във втория – партията ще продължи до последния ход.
27. С убеждаването на търсещия в наивността на неговите търсения се нанася непоправима рана на душата му.
28. Защото тогава той, виждайки големите постижения в подобни търсения на хора с по-развито и задълбочено мислене, ясно разбира собствената си сякаш “неразвитост” и ще загуби вяра в своите сили.
29. Неговият живот ще потече като мътна река.
30. А онзи, който има по-обширни познания, забравя, че неговите цели могат да изглеждат също наивни и неосъществими.
31. Но той ще усети цялата радост от движението към своята цел.
32. Тогава в името на какво е бил разбит животът на другия човек, който не е имал такива възможности? Нали в движението към целта, той би получил също такава радост и душата му би се изпълнила с Благодат!
33. За всеки човек в живота е подготвен свой връх на достижимото и свое ниво на живот.
34. Бог е постъпил така, не за да раздели хората на по-възвишени и по-унижени.
35. Всички тези равнища трябва да съществуват само в хармонична взаимосвързаност.
36. Нито едно от тях не може да съществува без останалите.
37. Намирайки се на определеното му от Природата място, човек се стреми да постигне една или друга, присъща само на него, цел.
38. Възможността за постигане на целта от човека в същността си може и да не играе някаква роля в Природата, но самото движение на човека към избраната цел е призвано да формира душата му като личност.
39. По време на това движение човек може да влезе в хармония с Природата и да стане максимално полезен за човечеството.
40. Човек, вървящ към своята заветна цел, рано или късно идва до непреодолима за него преграда; и само тогава, когато той има нужда от помощ, може да му се помогне, но само във връзка с тази преграда.
41. По-нататък, излизайки от затрудненото положение, нека отново върви самостоятелно напред. И така – до следващото препятствие.
42. Във всички общества е възприето погрешното схващане, че щом човек няма научни познания, той задължително се ползва с най-малък авторитет и уважение,
43. А ето онзи, който по научен път може да обясни много явления, непременно се смята за уважаван член на всяко общество.
44. Децата в своята същност са необикновени фантазьори и имат мощно въображение.
45. Колкото повече те виждат всевъзможни явления, толкова по-силно се развива въображението им,
46. Позволяващо им да получат такива впечатления, които няма да им предостави целият им по-нататъшен живот на зрели хора.
47. Но ето, младите хора тръгват по пътя на познанието и с помощта на науката им се разкриват тайните на всички явления.
48. Живата светлина, която струи от Тайната, се умъртвява за тях и се превръща в безкрайна редица от формули и химически елементи.
49. Въображението - този живителен извор за духовния свят започва да гасне у човека.
50. По-нататък въздействието на Тайната предизвиква мъчително чувство на неудовлетвореност.
51. То се унищожава с помощта на допълнителни знания, позволявайки на човек да придобие спокойствие и мнима жизнерадост.
52. Много хора, установявайки окончателния си път на развитие, виждат, че много от получените знания, изобщо не са нужни в професионалната им и жизнена дейност.
53. Знанията започват да се забравят, но ето Красотата, която се крие в загадките на заобикалящия ви свят, никога повече няма да възприемате така, както сте могли да възприемате този свят преди да се запознаете с неговото устройство.
54. Същността на живота не се състои в това да научаваш все повече и повече неща, а в това - да разбереш нещо неголямо, но крайно важно.
55. Човек трябва да познава само онова, което помага да се развиват неговите истински ка чества.
56. А ако се стреми да узнае много повече, той започва да се запознава с онези знания, които се отнасят до живота на друг човек.
57. Той може и да не се възползва от тези знания, но в резултат на запознаването му с жизнения път на друг човек, в повечето случаи на него му се струва, че този път е по-лек от неговия собствен.
58. След което у него се развива завист и злоба.
59. Човек, който живее между стените на плътските потребности, никога няма да може да се съгласи, че жизненият път по трудности е еднакъв за всички,
60. А най-неудобна и тежка ще бъде трудовата дейност за онзи, който е претърпял загуба в духовното си развитие и не е намерил истинското си място в Природата.
61. Престижът на научно-техническата образованост е нараснал до такива мрачни висоти, че децата още от малки се възпитават в потребността “да успеят в живота”.
62. В резултат на което от болшинството от тях не се получават нито учени, нито истински развити хора.
63. Завършвайки началното и средно задължително образование, младите хора полагат всички усилия да постъпят във висшите учебни заведения.
64. По този път всеки завършен висш източник на “всезнание” прибавя авторитет на човека в обществото.
65. Така се получава една остра и голяма изкривеност в обществото, която усърдно се стараят да не забелязват.
66. Защото в позицията на работници остават хората, които сякаш не са способни за нормално развитие.
67. Към тях, в повечето случаи, се проявява и съответното отношение на пренебрежение от страна на хората с повече познания.
68. Това предизвиква ответно въздействие на злото, което се изразява в мнението, че хората на умствения труд просто не желаят да работят.
69. И така трудът започва да се смята за нещо трудно и неблагородно.
70. В такова състояние тази невидима черта се е проявявала и ще се проявява винаги.
71. Хората от работническия слой, под влиянието на тази психологическа атмосфера, неволно признават своята “малоценност”.
72. Те се стараят да я компенсират само с плътски наслади.
73. А това веднага води до намаляване на притока на духовна Благодат към тях.
74. И човек започва все повече да губи истинската си същност,
75. Защото намаляването на притока Благодат ражда безмерен хлад.
76. Ако един мъж посвети живота си единствено на постигане на удовлетворение на плътските си въжделения, за кратко време той ще се превърне в неразумно безполезно същество, способно да носи само страдания на ближните си.
77. В работническите среди светли остават само тези, които по достойнство са оценили качествата си на творци, независимо от обществената престижност на заеманото място,
78. Защото съществуването на самото понятие “най-престижно” е признак за болно общество.
79. Децата по човешките си качества многократно превъзхождат по-голяма част от възрастните.
80. Техният духовен свят още не е изкривен от всевъзможните житейски превратности, съществуващи в живота на възрастните.
81. Възрастното население на Земята е направило съдбоносна грешка, отдалечавайки се от детството на голямо разстояние.
82. Детство и зрелост не са противоположности.
83. Зрелостта е продължение на детството.
84. Много нещастни са мъжете, които със снизходителна насмешка гледат на действията на човек, у когото се прокрадва нещо детско.
85. Основно достойнство на децата се явява тяхната способност да възприемат заобикалящото ги чисто и прекрасно.
86. Те лесно могат да възприемат истината, че заобикалящите ги дървета, земя, камъни са способни да ги усещат.
87. В такива светли минути, ако насърчим правилно децата, можем да им помогнем да слеят душите си с Природата,
88. Което по-нататък ще ги направи верни нейни синове.
89. А до какво е довело отрицанието на всички чудеса – вие виждате с очите си, като се огледате наоколо.
90. Възрастният човек е започнал да се превръща в жив студ
91. И не е способен да даде на своето потомство нищо друго освен студ.
92. Възрастните се явяват авторитет за децата
93. И да не се занимава със своето усъвършенстване и пречистване е престъпно за човечеството.
94. Дори самите възрастни в своя живот са подложени на въздействието на определени авторитети:
95. Светът е така устроен, че в човешкия живот трябва да съществуват върхове, на които би могъл да се опре развиващият се човек.
96. Но мирските авторитети са силни с уменията си и слаби духом.
97. По-голямата част от тях не е могла и не може да използва пречистващата Благодат,
98. Което ги прави неспособни да получат допълнителна енергия от Бога.
99. И животът на хората, постигнали върхове, може да се съпровожда от вредни навици.
100. Това се използва от дявола като спомагателно средство за разрушителните му сили.
101. Много хора, които имат определени пороци, се опират на този или онзи връх, притежаващ същите пороци.
102. Но по-опасно е това, че младите хора, подражавайки на любимия авторитет, придобиват всевъзможни пороци.
103. Нещастните последователи казват: “Вижте! Какви успехи е постигнал този човек, макар и да е имал лоши пороци.”
104. Но никой не споменава, че ако беше се освободил от тези пороци, той би могъл да постигне много повече.
105. Помнете! Човек, който не се стреми към лично пречистване, става съратник на сатаната.
106. Хора! Свалете от главите си сивото покривало на лъжезрелостта!
107. Докато не е станало късно, развивайте своето въображение, мечтайте!
108. Защото въображението е мощен източник за истинското познание на Битието.
109. Не се стремете да се отдалечавате от детството и не се срамувайте да приличате на деца!
110. Но помнете, че в същността на детето е да взима, а в същността на възрастния - да от дава.
111. Знайте: докато сте на Земята, вие сте Нейни деца.
112. И само вашият стремеж към лъжлива зрялост може да ви направи неразумни същества,
113. Носещи студ и страдания на заобикалящите ги хора и заобикалящия ги свят.
114. Спомнете си какви чувства поражда у вас детето, което се облича с дрехата на възрастния и се опитва да си придаде солиден вид.
115. Ето такива изглеждате и вие в очите на Истината.
116. Затова бъдете деца, както ви е и заповядал Отецът ваш Небесен!
Мир вам.
Амин

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3 included.