Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Духовното развитие... Великият полет на духа на човека...
2. Колко нещастен е човек! Колко нещас тно е Божието чедо, което живее на Майката-Земя и не знае за този уникален полет, за тези чудни съкро вища в духа.
3. Които са призвани да по могнат на хората достойно да въплътят заповедта на Небесния Отец – да бъдат подобни на Него! Да бъдат творци.
4. Защото искрите на вели кия пламък продължават да но сят светлина и топлина.
5. Велик дар е да бъдеш тво рец.
6. Но наред с разбирането на това, че Вселената е богата с две велики Начала, на човека му предстои да се запознае с два раз лични Потока на Творение:
7. Потока на Материалното Битие и Потока на Духовното Би тие.
8. Но какво представляват те?
9. Законът за развитие на Хармонията винаги протича по един път.
10. Пътят на Истината. А зна чи тя съществува винаги и не зависи от нечие желание.
11. Духът на Живота, изхож дащ от Единния, е вечен,
12. Защото той е бил винаги и ще пребъде винаги.
13. Но Творенията на Един ния не са били винаги, а някога, много отдавна, са се появили първите Деяния на Неговото велико Начало, които са се раз прос трели днес до определени граници.
14. Тези чеда се развиват по строг, неизменен закон и без крайно ще се придвижват в без мерното пространство.
15. Този път винаги върви от по-грубото към по-тънкото и по-съ вършеното.
16. В това се и заключава Ис тината за първоначалното Рож дение на Твореца на Вселената –
17. Твореца на великия Ма те риален Свят, на великата Веч ност на Материалното Битие.
18. Но ето че веднъж в Ло ното на неговата Среда раз цъф тяло удивително Цвете.
19. То дало началото на нова Вечност - Вечност на Благодатта, на великото Духовно Битие.
20. В развитието на Вселе ната Единният никога изначално не поставя цел,
21. Защото Вселената винаги се развива по най-добрия път и твърдо установен, неизменен за кон,
22. Където всичко, което се раж да, трябва да влезе в Хармо нията на Нейното развитие и то гава то ще продължи своето би тие.
23. А ако не влезе, се самоу нищожава като вредоносен ви рус.
24. Затова поставянето на определена крайна цел е без смислено.
25. Творенията на Небесния Отец се основават на това, че Господ, знаейки за Пътя, по който трябва да преминат Неговите чеда, и знаейки колко грешки ще направят, движейки се по един непознат Път, не слушайки Не говия Глас, винаги се опитва да помогне на Своите чеда;
26. Давайки допъл ни телни знаци и нови знания, изпра вяйки човешкия път към по-истински Върхове,
27. Които Отецът приготвя за Свои те любими деца.
28. Духовният път не при тежава онази неизменна суро вост, присъща на материалния път.
29. Единният никога не се стреми да помогне на този, който излиза от Неговата Хармония.
30. Но Неговите чеда, нада рени с големи възможности на подвижния Разум, значително оживили тази суровост.
31. Като знаят къде има сла бо развитие, те винаги се опитват да помогнат, за да не излезе сла бото от Хармонията.
32. Но и този стремеж да окажат помощ продължава да остава под влиянието на суровия закон.
33. Вселената, която не при те жава духовна тъкан, има свое об разно понятие за добро и зло.
34. Там съществува най-лесното решение: да се погуби по-малкото в името на развитието на по-голямото.
35. А великата Слава на Небесния Отец се заключава в това, че той никога не оставя без внимание и подкрепа което и да е свое чедо, даже безнадеждното на пръв поглед.
36. Той изпраща закони, съобразно равнището на разби ране на възприемащите.
37. И суровостта, която се проявява, е само в това, че нару шавайки Божия закон, вие неиз бежно хвърляте зърно студ и попадате под суровия закон на Материалното Битие.
38. Това зърно винаги ще се развие. И предстои да се събират плодовете на дървото.
39. А плодовете са много повече от хвърленото зърно.
40. И ако някога падналата върху главата на човека ябълка го е довела до голямо познание, когато започнат да падат камен ните плодове от дървото на студа, те могат само да пробият главата на нещастния човек.
41. Това няма да бъде Божие наказание. Истината ще ви кажа, само слепец може да говори обратното.
42. Не се опитвайте да се по зовавате на старозаветните ска зания за Божието наказание и за това, че Господ ожесточава сър цето си,
43. Защото, пребивавайки в океана от дивотия и почитание на физическата сила, хората са могли да се прекланят само пред по-голямата сила.
44. Ето защо, в онези далеч ни времена на младите чеда първоначално се е разкрила Истината за могъществото на Твореца на Вселената,
45. У когото се съдържат две те начала: съзидание и разру шение
И чиито закони сурово са наказвали неподчинилите се.
46. Страхът пред великия Творец на Материалния Свят е сдържал дивите прояви на нера зумните деца.
47. Но това не е Истината за Славата на вашия Отец.
48. И разбира се, не се опит вайте да намерите нещо общо между любовта на Небесния Отец и бащата, какъвто става всеки представител на човешкия род от мъжки пол. Това говори за велика слепота,
49. Защото вашият Господ стои по-високо от законите на Материалното Битие.
50. Той е Начало на ново Битие.
51. Развитието на вашата душа е възможно само благо дарение на плътта.
52. Когато вие се обличате в плът, попадате в обятията на материалните закони. Докосва ви печатът на суровостта.
53. Оттук идва и строгият подход на земния родител към любимото му, но непослушно дете.
54. Истината ви казвам: Не бесният Отец не умее да наказва. И не смейте да унижавате Него вата Слава, казвайки обратното.
55. Познайте величието на Славата Господна.
56. Бог ви е дал възможност да явите пред Лика на Битието уникални духовни съкровища, каквито няма във Вселената и които като удивителни искрички все още са скрити в недрата на всеки от вас.
57. Светът на Твореца на Все лената е прекрасен.
58. Той е безбрежен и искри във всички цветове на дъгата,
59. И капчица от този океан вие съзерцавате в лицето на Май ката-Земя.
60. Но този Свят има диха нието на студа.
61. Законите на този Свят са винаги неизменни и никой не може да ги нарушава.
62. Те се раждат в средата на потока на Вечното Движение и разкриват същността само на този поток.
63. Времето тече постоянно в една посока.
64. Затова Вселената познава само едно направление.
65. Извънземният подвижен Разум е многостранен и подобен на кристал.
66. Неговите представители съставят великото множество цивилизации във Вселената и по отношение на разума те са ваши старши братя.
67. Хармонията винаги се движи по един път: от по-малкото към по-голямото.
68. И явявайки сега своето лице пред Света, който е по-стар от вас с милиони години, вие не само наистина сте по-малки по разум, но сте първи и единствени в Любовта.
69. От вашия разцвет вече зависи, дали пустинята ще се покрие с рози, дали ще разцъфти навсякъде и дали Вселената ще пламне от Любов.
Истината ви казвам: толкова голяма е вашата сила!
70. А Извънземният Свят про дължава да искри в дъга. Но колко е голям студът!
71. Кристалът има много страни, но същес твува предел, а формата е категорична.
72. Кристалът притежава го ляма уравновесеност, защото Ра зумът не познава тайнството на Свободата на Избора. Затова по токът се движи праволинейно.
73. Пътят на душата, която си ти и която е удивително Божие чедо, е подобен на огъня.
74. Пламъкът никога няма постоянна форма и се отличава с неуравновесеност. Да се говори за количество страни е без смис лено.
75. Огънят също е способен да бъде многоцветен, но той носи голяма топлина. Колко велика е силата на огъня!
76. И вие притежавате спо соб ността да го владеете. Нап равете това достойно, за да не може пожарът да ви погълне!
77. Чуйте Гласа на Истината, защото така говори Господ.
78. Преди много години, пре ди вашето появяване пред Лицето на Земята, вашите бъде щи мате риални тела, които още нямали духовна тъкан, по естес твен на чин започнали своя възход съг ласно закона за общото разви тие на Разума на Вселената.
79. Защото разумът е присъщ само на плътта. И разумът прис тъ пил към анализ.
80. Стремежът да се отговори на всеки въпрос е великият дви гател в разцвета на разума.
81. Но ето че душата полу чила плът. Огънят се сблъскал с водата.
82. Шипене ... И па ра та като пелена обвила очите. Хоризонтът се изгубил от пог ле да, но вселю бящият Отец гриж ливо повел Своите деца.
83. Нежен Глас веднъж ка зал: “Не вкусвайте от това дър во: ще загинете.”
84. Но разумът съществува и законът за неговия разцвет е още силен.
85. Вярата в Отца била нару шена и два клона останали на дървото без плод. Скръбта прос тряла своя студен покров.
86. Любопитството преви шило Вярата и бил извършен първородният грях.
87. Грях, който вие вършите в изобилие и досега, опознавайки онова, което разрушава вашия духовен свят и охлажда душата.
88. Сега в представата на чо века думата “мъдрец” се отъж дес твява с някакъв старец, който е стигнал до същността на об шир но поле от Битието.
89. Разумното мислене е присъщо на Материалния Свят.
90. Плътта ви е дадена, за да развивате душата си и нейните деяния трябва да протичат на основата на Вярата.
91. Защото разумът се разви ва на основата на знанията, а душата на основата на Вярата.
92. И днес вие трябва да разберете, че вашият разум не може да бъде определящ, а играе спомагателна роля.
93. Защото разумът винаги е подвластен на качеството на ду шата.
94. И дотогава, докато душа та не придобие по-изчистено състояние, разумът ще продъл жава да си остава под влиянието на тъмните страни на душата и да се развива в погрешно направ ление.
95. Скудодушието прави чо ве ка необикновено вредоносен,
Способен да носи вреда не само на себеподобните си и на Природата, но и на Вселената.
96. Ето защо, всеки човек е длъжен да върви по пътя на пре чистване на душата си и нейния разцвет.
97. Преди избор слушайте гласа на душата си, а разумът е призван да помогне да се осъ ществи избраното колкото може по-добре.
98. Пълният разцвет на ра зума е възможен само при вашите старши братя по разум, където духовната тъкан отсъства и ра зумът се развива безпре пятс твено.
99. Разумът не е способен да постига духовното.
100. Той може само да нап рави заключение: за добро или за зло –
След като душата тръгне по един или друг път за постигане на духовността.
101. Истината ви казвам: без смислен е опитът предвари телно да разберете същността на Ду ховния Възход.
102. И опитвайки се в нача лото да се движи в руслото на разума, човек неволно се е опит вал да постига духовното с ра зума си.
103. Но кристалната ключал ка на Вратите си оставала непо кътната –
104. Лесна ключалка, която само е трябвало да се отмести и Приказното в благоуханен поток щяло да зазвучи в душите ви!
105. Но вие предпочитате да обикаляте около тези Врати, утъпквайки дълбок коловоз, кой то почти вече скрива главите ви, като разсъждавате за ползата от Вратите в това пустинно място.
106. Вселената също дълго време се опитва да изучава същ ността на вашето битие.
107. И когато Извънземният Разум направил заключение, че за човека не е присъщо научно-техническото развитие, а само духовното, те са започнали да ви помагат да достигате Духовните Върхове,
108. Като са ви изпращали това, което, по тяхно разбиране, е най-благоприятно по този неиз вестен Път.
109. Голямо множество от мъдри мисли започнало да из пъл ва съзнанието на човека.
110. Но възможно ли е чрез съзнанието да разкриеш своята душа?
Истината ви казвам: не.
111. Развитието на душата се осъществява главно чрез дея нията на плътта.
112. Ето защо, разцветът на вашата духовна тъкан се извър шва не благодарение на безкрай ното натрупване на все по-мъдри мисли, а непосредствено с пър вите ваши истински крачки по Майката - Земя,
113. Когато при всяко съпри косновение с което и да е тяло от заобикалящия ви свят, вие се стре мите да му предадете топли ната на своята душа.
114. Някога беше казано, че ако не се промените и не станете като деца, няма да наследите Небесното Царство.
115. Детството - това са тези велики тайнства, призвани без мерно да обогатяват духовната тъкан именно на човека.
116. Тези тайнства са ви дадени от първите дни на вашето битие и вие сте длъжни да ги развивате през целия си живот.
117. Въображението и меч тите - колко ценни са удиви телните им тайнства!
118. В своето невежество вие сте ги захвърлили като част от неразумното детство,
119. Като лицемерно сте разде лили детството и зрелостта на две противоположности.
120. Но направил тази крач ка, възрастният човек заприли чал на голямо кубче, което се търкаля в живота, като безмерно вдига шум и удря с ъглите си своите близки.
121. Голяма загуба постиг нала човешкия род.
122. Погледнете как детето опознава света за разлика от възрастния.
123. Децата по своите чо вешки качества многократно пре възхождат голяма част от въз рас тното население.
124. Техният духовен свят все още не е изкривен от всевъз мож ните преврат ности в живота на възрастните, направили съд бов на грешка да се отделят от детството на голямо разстояние.
125. Детството и зрелостта не са противоположности.
Зре лостта е продължение на детс твото.
126. Истината ще ви кажа: дълбоко нещастни са онези мъже, които са способни със снизходи тел на усмивка да гледат на чове ка, в действията на когото се про к радва нещо детско.
127. Основното достойнство на децата е способността им да възприемат като чисто и прекрас но всичко, което ги заобикаля.
128. Те лесно възприемат истината, че околните дървета, земя и камъни са способни да ги усещат.
129. И вярната духовна под крепа на децата в такива светли минути ще ги направи неспо собни да отчупят дори и клонче, без да имат сериозни причини за това; неспособни да подритнат попадналия под краката им ка мък, без да помислят.
130. Чедата на Истината притежават способността да разговарят с цветята, да дружат с облаците и неудържимо да летят с порива на вятъра, увли чайки след себе си голямо коли чес­тво изумруден прашец, изле тял от Цветята на Мечтите.
131. Те ще получат възмож ност за безгранично съзидание въпреки всички закони на Мате риал ното Битие.
132. И в резултат на деянията на тези чеда, на небосклона ще се появят раирани облаци, във Вселената ще закръжат Планети с формата на гевречета и други неочаквани очертания,
133. А морето от удивителни цветове ще може да покрие всяка повърхност на Звездите.
134. Вие можете да изживе ете живота си във всяко ъгълче на Вселената, придобивайки оне зи духовни съкровища, които ни кой не ще може да ви даде.
135. Това е Божията Слава.
Невидима, но обитаваща на о коло.
136. Но ето че младите хора поемат по пътя на безграничното познание,
Където с помощта на науч ните знания пред тях започ ват да се разкриват тайните на всички явления.
137. Живата светлина, която излъчва Тайната, се превръща в безкраен ред от формули и хими чески елементи и започва да мър твее.
138. Започва да гасне човеш кото Въображение – този живи телен източник на духовния свят.
139. А по нататък въздейс твие то на Тайната предизвиква мъчително чувство на неудовлет вореност, което се унищожава с помощта на допълнителни зна ния.
140. Знанията позволяват на човека да придобие спокойствие и мнима жизнерадостност,
141. След което интересът към опознатото явление изстива.
142. Въображението никога не позволява да изстине инте ресът към неизвестното, защото има способността постоянно да се изменя с течение на времето
143. И зависи от това, по ка къв начин човек иска да види поз наваемото.
144. Възможността, благода ре ние на която човек вижда неиз вестното такова, как во то му поз во лява неговото въоб ра жение, му помага да почувства онова, което 164. Защото колко безгра нич ни са дивите грешки и колко голя ма е глухотата на чо века към зова на неговото сърце!
165. Силата на тъмнината ве че се надига и все повече закрива Слънцето.
Великият бой настъпва.
166. Това е бой, решаващ съд бата на човешкия род по ця лата Майка-Земя, единственият бой, който ще спечелят децата.
Къде са моите войни?
167. Истината ви казвам: не са далече дните, когато ще усе щате голяма мъка за незачи тането даже и на едно зелено клонче.
О, колко малко ще остане, което да радва окото!
168. И отсега да се побои ръ ката ви да нанася болка на зао бикалящия ви свят!
169. Човекът е творец на уди вително щастие.
170. Свободата на Избора е великата основа.
171. Пътища много. Разумът търси, а сърцето остава нечуто.
172. Мъдрият чака нужното. Нечестивият търси лесното.
173. Вяра на Небесния Отец – великият Предводител на чада та Свои ...
174. Колко е мъдра Неговата Ръка!
175. Но какво е човекът? Мо же ли мравката да вижда по-да лече от гълъба?
176. Може ли гълъбът да виж да по-далече от Този, в стъпките на Когото лети, набирайки ви сочина?
177. Отецът е подготвил Пъ тя за Своите чада. За всеки – ин дивидуален връх за постигане в определено време.
178. За всеки грижливият и любящ Отец е приготвил истинс кия път.
Ще бъде ли чуто сърцето?
179. Колкото по-малко слу шаш сърцето си, толкова по-труд но ще избереш пътя.
180. Самият човек избира днес за себе си голямото мно жес тво трудности. Какъв е тогава смисълът да роптае?
181. Бъдете достойни чеда на своя вселюбящ Небесен Отец!
182. По-смело отключете крис талната ключалка и отворете Вратите, които ви чакат от много векове.
183. Минавайки през Тях, вие няма да виждате пустинята, която е наоколо, когато обикаляте в кръг около затворената Тайна.
184. Очаква ви нова При казка, приготвена за вас от вели кия Родител.
Това е вашият живот.
185. Постигайте достойно великото си предначертание, с което ви е надарил и обгърнал ва шият Небесен Отец!
Бъдете творци!

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.32 included.