Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Божиите чеда са надарени с великия дар на своята уникалност и неповторимост.
2. Всяко цветче, което расте на поляната, е неповторимо, но в своето многообразие цветята създават удивителна красота и хармония.
3. Божието чедо е не само цвете на Природата, тъй като е надарено с велика духовна същност, която му дава чудесни възможности.
4. Това значително усложнило живота на човека, защото на голямото множество хора им предстояло да се хванат за ръце един с друг и да се научат да разбират неповторимото един в друг.
5. Възприемайки великото в своята същност, всеки от вас е усетил нужда от тайнството, което е призвано най-пълно да изпълва необходимите индивидуални духовни потребности.
6. И ако Истината разкрива вашата същност като призвание да давате,
7. То трябва да се признае, че това е благоприятно само тогава, когато има хора, нуждаещи се от деянията на вашите ръце.
8. Защото ако няма желаещи, накъде ще бъде насочен вашият труд?
9. Затова вие не само носите в себе си същността да давате, но съхранявате и определена нужда да приемате.
10. Помнете! Истинският живот на Божиите чеда се заключава в хармоничното единение един с друг, в което всеки винаги ще има нужда от своите ближни,
11. За да може, работейки най-пълно за благото на околните, вие също да получавате необходимото за вас от делата на техните ръце.
12. Създавайки блага със собствените си ръце и общувайки само с творенията, вие по-пълно изявявате цялата своя същност.
13. Но когато встъпвате в общуването с околните, вие се стремите не само да ги разберете, но да проявите себе си по достъпен за тяхното разбиране начин.
14. И тъй като вашият истински живот протича във връзките ви един с друг, общуването помежду ви винаги ще си остава едно прекрасно тайнство и ще изисква от вас особени усилия,
15. Което винаги предизвиква известна умора и попълването на изчерпаните сили се явява жизненонеобходима потребност.
16. Ако уникалността на всеки човек се крие в неповторимостта на неговия вътрешен свят, тогава даже и голям брой от творци няма да успеят да създадат творение, което напълно да удовлетворява индивидуалните духовни потребности на даден човек.
17. Затова всяко Божие чедо е надарено с особен дар, който му носи най-голямо удовлетворение.
18. Това тайнство се проявява в това, че живеейки в плът, човек се нуждае от свой дом, където може да се уединява сред особена, сътворена от него самия среда, която той може да изменя в зависимост от изменящите му се вътрешни потребности.
19. Напускайки сферата на индивидуалното, Божието чедо влиза в сферата на общото, което естествено създава известно напрежение.
20. Защото общото не може да се съобразява изцяло с индивидуалността на всеки човек и проявява онези закони, които вплитайки помежду си голямо множество от индивидуалности, позволяват общото им съзидание да се развива по най-добрия начин.
21. Пребивавайки в общото, човек не е способен да разкрие по-цялостно своята същност, което го принуждава да живее без пълнотата на цъфтежа.
22. Движението в този общ поток е благоприятно само тогава, когато Божието чедо от време на време се потопява в среда, в която ще протече по-пълното възстановяване на загубените сили.
23. Тайнството на прекрасната и индивидуална за всеки човек среда се сътворява изключително от самия човек.
24. И тъй като законът за развитието на вашите души преминава през степента на единение на мъжкото и женското начало - тайнство, заповядано от Твореца, постигайки единение в Природната Любов, вие ще се нуждаете от съзидание на семеен храм,
25. Чиято същност е призвана да носи възможно най-голямо удовлетворение и на едното, и другото начало при общия им живот.
26. И всеки друг, който влезе под покрива на този храм, трябва да има трепет и почитание към духа, който го изпълва.
27. Децата на стопанина, които пребивават в неговия дом, също трябва да почитат света, в който са се появили, и да не се стремят да изменят каквото и да било без съгласие на родителите си.
28. Гласът на стопанина на семейния храм трябва да се възприема като закон и да се посреща с чисто сърце.
29. Но ако виждаш пагубна грешка в деянията на стопанина, нека устата ти да не премълчи подсказката!
30. Направи това с чисто сърце и любов!
31. Ако видиш у стопанина призив, отклоняващ те от Божията Истина, не помръдвай от мястото си!
32. А устата ти открито да каже това на сърцето на стопанина.
33. И ако той е мъдър и със смирена твърда стъпка е устремен към постигане на Божественото, няма да секне многолюдният благ шум между стените на неговия дом.
34. Помнете, че разликата между духа на семейния храм и духа на общинския живот се състои в това, че в семейството духът и животът се формират по естествен път, а в общината - по изкуствен.
35. Затова и общинският живот е благоприятен само временно.
36. Постигайте достойно същността на това чудесно тайнство, защото така ви говори вашият велик родител!
Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.35 included.