Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Битието на човека протича и в ходене по Майката-Земя на неговата плът, и в полет в безбрежието на неговата душа;
2. В постигане на истината за тайнството на разцвета на душата и в постигане на красотата чрез направеното от човешките ръце.
3. В овладяването на Божиите истини между хората не може да има авторитети,
4. Защото вашата същност е пронизана от допускането на погрешки, които ще съществуват винаги, и само с преодоляването на все по-големи върхове, качеството на грешките ще се изменя.
5. И тъй като грешката е станала неразделна черта на вашата същност, след като вашият живот тръгва по никому неизвестен Път, всяко Божие чедо, даже и преди това да е направило много правилни крачки, със следващата си стъпка може да повлече към падение.
6. Живеейки в лоното на закона за Свобода на Избора, Божиите чеда са загубили своята самостоятелна способност да виждат.
7. Великият Ваш Небесен Отец е станал ваше зрение.
8. Затова и Вярата е станала същност на разцвета на човешката душа
9. И от качеството на вярата във Великия Отец изцяло зависи вашето проглеждане.
10. Вселюбящият Отец грижливо и търпеливо извежда Своите деца към Върховете на Съвършенството.
11. Той подготвя за всекиго онзи Път, който трябва да бъде извървян именно от него, и от никой друг,
12. Което цели извеждането на по-високи степени, отчитайки вашата индивидуалност.
Но ще бъде ли чуто сърцето?
13. И онзи, който пренебрегва гласа на сърцето си и сляпо слуша друго...
Не е ли падането в ямата негова съдба?
14. Защото когато слепец води слепеца, и двамата падат в ямата.
15. Великата Слава на Небесния Отец се проявява в това, че Той е надарил Своите чеда с възможността индивидуално да постигат Неговата Мъдрост.
16. И всеки от вас, независимо от направените преди това крачки, може да стигне до по-големи дълбини в постигането на Божиите истини, отколкото всяко лице, което заема на пръв поглед най-висши степени в духовния свят.
17. Затова и казвам: да не се надсмива човек над мислите на другия, даже и да е уродлив, но да се вслуша.
18. Стремежът на човека да излъчи от своята среда водач в овладяването на духовните истини е невежество, в което се крие желанието да освободиш себе си от отговорност за предприемането на определена крачка в живота.
19. Но правилно ли е да се възлага правото на последна дума за Божественото на онзи, който също носи в себе си неотменната способност да прави грешки? Не е ли това противене на Волята Господна?
20. Постигайте достойно вярата в своя Небесен Отец - и вашите стъпки няма да загубят опора.
21. Що се касае до постиженията на красотата в труда на човешките ръце, появата на водещи фигури сред вас е от голяма необходимост.
22. Същината на всеки от вас е различна и горната граница на достижимото е различна.
23. Голямата разлика между тези равнища се явява в резултат на движението на Божиите чеда по никому неизвестния път на основата на Свободата на Избора и в резултат на това, че всеки от вас има възможност неведнъж да се връща в плът на Земята,
24. За да се докосне отново до тайнството на живота вече в нова плът,
25. Като при това съхранява дълбоко в паметта на душата си придобития опит.
26. И въпреки, че този опит все още не бива да се проявява в съзнанието на сегашната ви плът, той все пак може да придаде своеобразен оттенък на проявите на тази плът.
27. Затова онзи, който е придобил чрез труда си големи възможности, е призван да стане опора и свързващо начало за делата на многото хора, устремени по пътя на подобни прояви.
28. Този майстор, както и носителят на духовното, се излъчва не само чрез външно словесно определение, но преди всичко по плодовете на делата му.
29. Съвместното съзидание показва необходимостта от излъчване на водеща фигура.
30. И тъй като човешкият род все още не е навлязъл в епохата на Царството на Душата, ще се появи още и необходимостта от определен съвместен живот.
31. О, колко голяма е ценността на вашата индивидуалност в многообразието,
32. Където мъдростта се таи в умението да разбираш своите ближни!
33. Голямо е многообразието, а творенията са прекрасни и неповторими.
34. Но има труд не само на едно Чедо Божие, но и единен труд на множеството –
   Единен труд на сърца разнолики.
35. В такова битие трябва да бъде установен единен за всички закон, защото Творението не може да се осъществи при голямото разногласие в сърцата на създаващите.
36. Затова единният закон не е създаден с цел да се накърни индивидуалността, а се дава за благото на създаващите.
37. Това е велико тайнство и постигайки го, вие се учите да уважавате своите ближни.
38. В това тайнство не бива да се говори за вътрешни отклонения, защото всеки ги има и няма човек, при който всичко да е гладко.
39. И ако околните сдържат себе си заради единството, ти, сдържайки себе си, ще окажеш почит на вътрешния свят на своите ближни.
40. При такъв начин на живот, появата на лице, отговорно за общите дела, ви помага да се движите към истинското по най-правилния път.
41. Но в пълна степен това е възможно само тогава, когато водачът се стреми да постига Божиите Истини.
42. И когато отговорността докосне плещите на някое Божие чедо, да бъде постигнато това, което сега ви казвам: не се ли доверяваш на някого - не се захващай с него.
43. Започнеш ли делото - довери му се изцяло.
44. Истината за този връх се крие в необходимостта да кажеш последната решаваща дума.
45. Това се отнася както за върховете на труда на човешките ръце, така и за върховете на материалните дела в живота на общината.
46. А мъдростта на всеки, който се е доверил, ще се свежда до смирено изпълнение на тази дума.
47. Но ако тя явно се разминава с Божията истина, тогава не трябва да бъде изпълнявана.
48. Ако виждаш, че твоята дума е била по-вярна от заключението на водача, не бива да роптаеш и да се стремиш да го подчертаваш в случай на обща загуба.
49. Защото ти помниш, че всички вие сте равни пред Отца, и Великият Родител дава на всеки стъпалата, които трябва да преодолее именно той и никой друг.
50. Дава се само такава преграда, която може да се преодолее, но с пределни усилия, и не може да се премине, при проява на известна леност.
51. И ако човек не види грешката си при твоето подсказване, какво тогава ще му помогне да я преодолее, ако не резултатът от нея?
52. Вярвайте в ближния си и жадувайте той достойно да преодолее своя пропуск!
53. Но помнете! Ако сте видели грешка у ближния си, да не остане ням езикът ви!
54. Защото голямата тежест от загубата ще легне върху плещите на онзи, който е забелязал грешката на своя брат, но не му я е посочил.
55. Нали чрез устата на ближния, Небесният Отец дава Своя знак?
56. Не смятайте за основателно оправданието, че като подскажете на своя брат, можете да го обидите.
57. Защото какво е болката от самотата, когато подсказвате, пред онази болка, която човек би претърпял при голямата си загуба по лъжливия път?
58. А чулият твоята подсказка е свободен да постъпи така, както сметне за нужно, преценявайки чутото и без да забравя за гласа на сърцето си.
И нека да бъде крепка стъпката му!
59. Дори и да сгреши, неговите крачки няма да бъдат напразни, защото ще се сблъска с онова проявление,което ще му помогне да осъзнае грешката си и да не направи по-голяма грешка.
60. А ако е прав, колкото по-рано действа, толкова по-голям успех ще има.
А за тебе това е школа.
61. Но не допускайте в себе си съмненията и безпокойствата на разума.
62. И помнете също, че трябва с лекота да сменяте всеки водач, в случай че някой от ближните ви се разкрие като по-способен.
63. И това да става с братска любов.
64. Не е нужно отново да се опасявате от евентуална обида, защото истината ви казвам: постигащият Светлината лесно отстъпва отговорността на своя по-способен приемник, като се радва на уменията му.
65. Невъзможно е само да бъде сменен стопанинът на дома.
66. Но, ако той не се вслушва в подсказките на ближните, ще види явния знак, когато домът му опустее!
67. А, ако човек се обиди, не се корете за принесената му болка,
68. Защото на него му предстои да преодолее този свой недостатък, тъй като ако това не стане, той ще претърпи вътрешна загуба. Възможността да бъде спасен ще намалее още повече.
69. Не се бойте от външни загуби! Страшни са вътрешните загуби!
70. Защото външното ще ви се придаде.
71. А вътрешното – това е вашата същност.
72. Което се придава, то се и отнема. Което се отнема, то се и придава.
73. Но загубиш ли същността си – небитието е твоят край.
Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.36 included.