Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Невярното осъзнаване на битието свое кара Божиите чеда да отделят най-голямо внимание на развитието на интелекта,
2. Където основа на развитието представлява жаждата да знаеш все повече и все по-дълбоко да проникваш в същността на Битието.
3. Голямо уважение изпитват хората към събрата си, напреднал значително в тази посока.
4. Човек носи в себе си две начала, като хармонията между тях е възможна само при едновременното най-благоприятно развитие и на двете начала, когато те не си пречат, а се допълват взаимно.
5. Разумното начало и духовното начало.
6. Но големите трудности във вашето битие са се появили в резултат на това, че вие сте по-разположени да разсъждавате за живота, отколкото да го живеете.
7. Огромно множество философски трудове е натрупал човешкият род за времето на своето дълго съществуване.
8. И вървейки по този път, в един момент Божиите чеда правилно са обобщили, че колкото повече знаят, толкова повече осъзнават своята отдалеченост от Истината.
9. След това не е трудно да се заключи, че философията е мъдростта на онези, които нищо не знаят.
10. Колко голямо е нещастието на хората, които се стремят да издигат под себе си пиедестал от камъните на високия си интелект и велики познания!
11. Защото колкото и да се опитва всеки от вас да използва умозаключенията на разума за по-добър живот в бъдеще, вие винаги ще избирате много по-лошия път, отколкото ако познавахте тайната да приемате всичко като необходимост,
12. А решение да вземате по зова на своето сърце.
13. Истината ви казах, че без да се промените и да станете като деца, вие няма да наследите Небесното Царство.
14. Защото децата не се стремят да разсъждават за живота, а живеят, като посрещат открито и пълнокръвно преживяват онова, което непосредствено попада пред тях.
15. Вие можете да видите, как по време на увлекателна игра състоянието на малкото дете, което се е ударило, бързо преминава от смях в плач, но ако в този миг край него прелети някоя прекрасна пеперуда, плачът му веднага преминава в радостен смях и то се затичва след пеперудата.
16. По такъв начин за един ден у децата могат неочаквано да се появяват многочислени оттенъци на емоционални състояния.
17. А в края на деня, детето няма и да помни горестните минути, само синината, която е останала, ще напомня за себе си.
18. Постигащият Божията Мъдрост, не изпада в суета и безпокойство за бъдещите дела, защото знае, че това, което трябва да бъде – то е неизменно.
19. Е, а когато нещо неочаквано изникне пред тебе, ще постъпиш според зова на своето сърце.
20. Защото зовът на сърцето никога не греши, но и не звучи много по-рано, а едва непосредствено в първите мигове на ставащото, точно когато се изисква да направиш някаква определена крачка.
21. Затова мъдруването за собствените ти намерения и за бъдещите дела на твоите събратя, е нещастие и препятствие за разтваряне листенцата на твоето сърце.
22. По-смело и с открита душа се устреми напред, и посрещайки всичко, което се изпречва пред тебе, отдавай всичките си сили за достойното му преодоляване според вътрешния си порив.
23. Не давай определения от рода на “незначително”, защото това е проява на невежество.
24. Велики са философските разсъждения за живота, но нужно ли е още нещо да се определя от слепия взор, освен онова, което показва Небесният Отец?
25. Голямо е безверието и безпокойството на човешкия разум.
26. И колко много се говори за постиженията на философите и мислителите, на които понякога приписват ролята на пророци, изпълняващи мисията на основатели на прогреса в човешката мисъл!
27. Трудът на философите представлява индивидуално тълкуване на Битието, което е присъщо и на всяко друго Божие чедо, живеещо в плът на Земята-Майка.
28. Единствено широтата и обемността на изводите за същността на Битието у всекиго, остават различни.
29. Но даже и при мъдреца, независимо от неговите способности, индивидуалното възприятие на Истината никога няма да бъде самата Истина.
30. Има ли смисъл тогава да предлагате един на друг своето индивидуално разбиране, в опит да водите към Истината, след като за Истината може да говори правилно единствено самата Истина?
31. Истината ви казах някога: не се назовавайте учители, защото един сред вас е Учителят - Христос, а всички вие сте братя.
32. А сега ви казвам: докато има Божие Слово, всякакви философски търсения са безсмислени.
33. Тъй като разсъжденията за живота са признак за неумението да се живее, защото когато се научиш да живееш, не разсъждаваш за това.
34. За да се научите как да живеете, трябва да се опирате на Низпосланото от Небесния Отец,
35. Защото там се крие вече онова, най-главното, и без да си го направил, не можеш да стигнеш до втората крачка.
36. Помнете! С мъдреца не можеш да поиграеш, с детето не можеш да побеседваш.
37. Златната среда на тази истина е същността на вашето благоприятно битие.
Постигайте достойно Божията Истина.
Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.37 included.