Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Разумните разсъждения винаги предполагат определени логически умозаключения, което представлява намиране и поставяне на определени граници, в рамките на които трябва да стане едно или друго действие.
2. В колективното съзидание на чисто разумните същества, подобно тайнство винаги се свежда до едно най-логично решение.
3. След това всички мъдруващи с голяма радост ще направят тази единствена крачка.
4. Духовното битие предполага правилни действия, които много се отличават от логиката.
5. И тъй като човекът за пръв път е обединил в себе си духовното и разумното начало, не знаейки истината за духовния разцвет, той неволно се е опитвал разумно да разсъждава за онова, което съвсем не се нуждае от разсъждения.
6. Така както е безсмислено и ненужно да се разсъждава за всяка следваща вълна в бурното море и да се определя предварително височината на вълната, която не след дълго ще се разбие на пясъчния бряг.
7. Не е ли чудесен самият миг на любуване на вълните?
8. За живота Божиите чеда не трябва да разсъждават.
9. Те трябва да се изпълват безмерно и да се любуват на всяка следваща крачка.
10. Разумното разсъждение предполага задължителни граници.
11. Духовното Битие не търпи ограничения.
12. Тогава какъв е смисълът от разсъждения, от които никой никога не се възползва?
13. Човек се е научил да мисли и възприема света и живота в определени ограничени категории,
14. Като е гледал на своите действия и действията на другите в определени рамки.
15. Но, наистина, така той престава да вижда достойно същността на движението.
16. И тъй като вие не трябва да знаете своите индивидуални върхове на достижимото, в своята слабост неволно се опитвате предварително да определяте обема на дадено дело,
17. А ако не го постигнете, изпитвате големи притеснения в съзнанието си.
18. Защото установявайки обема, за нещастие търсите онова, за което нищо не знаете.
19. Истинно говоря: постигащият Божието не определя обема на сътворяваното, а гледа същността му.
20. Някога един човек чул Гласа на Небесния Отец, Който му казвал:
“Обичано мое чедо, тръгни достойно по пътя, лежащ в краката ти. Аз чакам от тебе голямо строителство!”
21. Възликувало сърцето на човека и той се устремил да постави основите на великото сред безводната пустиня.
22. С трепет и любов слагал камък след камък, но когато стената се вдигнала малко от основата, внезапно връхлетял вихър и разрушил изграденото.
23. Помнейки Божията заръка, човекът спокойно започнал да събира разрушеното отново и да насища с любов градежа.
24. Но когато градежът се вдигнал малко, вихърът се появил също така неочаквано.
25. И отново Божието чедо, постигайки вярата в Своя Отец, смирено започнало да събира разрушеното.
26. Уморените му, но здрави ръце търпеливо и с още по-голяма любов отново слагали камък след камък. Но отново и отново вдигания градеж всеки път бил разрушаван.
27. И тогава се помолил човекът на Небесния Отец, с голяма болка в сърцето си: “Отче, недостоен съм пред Твоето Лице, защото не успях да направя онова, което очакваше от Своето чедо.
28. Моят живот е в залеза си и нямам повече възможност да построя каквото трябваше.”
29. И отговорил великият Отец:
“Любимо мое чедо, защо гледаш разрушените деяния на ръцете си? Погледни назад и ще видиш зелени поля вместо пустиня.
30. Защото докато ти беше изцяло погълнат от труда, твоето сърце незримо създаваше прекрасни цветя.
31. А това е именно сътворението, което очаквам от Своите деца.
32. Затова пристъпи в животворните простори и да възликува душата ти в лъчите на Божията Слава!”
33. Само след като си стъпил на изпречилия ти се връх, може да се направи правилен извод.
34. Това трябва да стане, когато дойде благоприятен момент, но не по твое желание.
35. Бъдете достойни чеда на Небесния Отец и помнете, че само със смирените е мъдростта.
Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.38 included.