Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




На древните бях казал, че нося разделение на Земята: баща против сина и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха и снаха против свекърва.
2. Врагове на човека ще бъдат неговите роднини.
3. И сега пак казвам, че съм дошъл, за да положа окончателното разделение между вас.
4. Но разделение не на Светлината сама в себе си, което би я погубило,
5. Но плевелите ще отделя навеки от доброто зърно,
6. За да бъде изхвърлен този боклук във външната тъмнина и Светлината да възтържествува над света.
7. Голямо невежество и голямо нещастие е, когато човек бърза да съди за Истината, без да се опита да я види всестранно!
8. Колко голямо е недоволството и безпокойството, когато човек се докосва до непонятно и необичайно за него явление!
9. Но колко голямо е желанието да изкажеш на висок глас своето мнение за всичко, утвърждавайки го като самата истина.
10. Голямо неразбиране се проявява днес във връзка с това, че много семейства се разпадат, при съприкосновение с Истината, изпратена от Бог.
11. В действителност, когато слепият и зрящият се движат в тъмнина, те малко се отличават един от друг, но когато в света дойде Светлината, зрящият я вижда. А слепият остава в тъмнината.
12. Ако лишените от Светлина дълго време се движат в тъмнина, те малко се тревожат за своята слепота,
13. Защото като не постигат достойно Божието, те стават роби на илюзорното мъдруване,
14. Където всеки иска да види себе си не на последно място.
15. Мъдрувайки за бъдещето, човек не е способен само с разума си да проследи своите по-нататъшни крачки и естествено попада лесно в света на мечтите и фантазията.
16. Качеството на този свят изцяло зависи от индивидуалните качества на устремения.
17. Особеност на фантазния свят се явява тайнството, което е способно да удовлетвори всички страни от индивидуалния вътрешен свят на човека - както праведните, така и порочните.
18. Затова, устремявайки поглед към бъдещето и опитвайки се да разсъждава за всичко неизвестно, всеки един вижда онова, което сам иска да види, даже без да осъзнава това.
19. Е, а по-нататък лесно можете да повярвате в своите желания и да чакате задължително да бъдат изпълнени, забравяйки, че има още и Воля Божия.
20. А Волята Божия и желанията на Неговите чеда не са едно и също и в много отношения все още се разминават в различни посоки.
21. Уютен е покровът на личното мъдруване, но основата на живота се таи във Волята на Небесния Отец.
22. Идващата Светлина поставя всеки на мястото му, независимо от индивидуалните желания.
23. Колко трудно ще бъде да признаеш своето нещастие пред зрящите си събратя!
24. Непомерно разрастващата се самота ще доведе нещастния човек до неразумно отричане на устремения към Светлината.
25. А ако устременият човек е бил много близък на оставащия в тъмнина, в своето нещастие губещият тази връзка е способен даже да възненавиди Светлината.
26. Но има още едно тайнство на Съдното време, за което съм споменавал на древните: Съдът се състои в това, че Светлината е дошла в света, а хората повече са обикнали тъмнината, отколкото Светлината, защото делата им са зли. Всеки, който върши зло, ненавижда Светлината и бяга от Нея, за да не бъдат изобличени делата му.
27. Истината ви казвам: за да оправиш семейния живот, най-напред попитай себе си: за кого живееш на Майката-Земя? За ближния или за себе си?
28. Ако живееш за себе си, а ближният трябва само да ти носи необходимото удовлетворение, изпълнявайки твоите капризи, тогава наистина, когато те напусне, ще изпиташ голям смут и неразбиране в съзнанието си.
29. Трябва ли ближният сляпо да следва твоите разбирания за благоприятност? Не си ли превъзнесъл своето име до висотите на Истината?
30. Е, а ако живееш за своя ближен, не е ли радост за тебе, че ближният се устремява да прави добро на околните по зова на своето сърце?
31. Действувайки по зова на сърцето си, човек ще познае щастливи мигове, защото изпълнява волята на своя Небесен Отец. Не искаш ли това щастие за ближния си?
32. Що се отнася до възможността от грешки, без да правиш крачки, можеш ли да видиш по-правилен път?
33. Затова, ако ближният ти трябва да работи в чужди земи, а твоят труд не е толкова важен, последвай го.
34. И ако той направи неволно грешка, ти ще му бъдеш опора в трудна минута.
35. А ако намери своето място, няма ли да бъде тази минута щастлива и за тебе?
36. Истината ви казвам: напуска ближния си не онзи, който се устремява от сърце да върши добро там, накъдето го води душата му, канейки своя събрат със себе си, а онзи, който се отклонява от сърдечния си порив, противопоставяйки му своето благо, като остава обиден и негодуващ.
37. Обидата и негодуванието говорят за безверен, невеж и сляп човек.
Негово ложе са мъката и нещастието.
38. Така че бъдете зрящи и достойни чеда на своя Небесен Отец!
Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.39 included.