Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Днес много Божии чеда бързат да говорят за това как обичат Бога.
2. Има и други, които мъдро се опитват да им докажат, че не бива да се учиш да обичаш Голямото, без да си се научил да обичаш малкото.
3. Наистина, напразно първите бързат да показват своето прозрение, а вторите - своето познание за тайнството на голямата любов.
4. Защото трябва ли човек, за когото е предначертано да сътвори много с ръцете си и да премести големи тежести, да бърза да възхвалява себе си за това, че е задържал слънчев лъч в шепите си.
5. Великият Отец е вместилище на безмерна Любов.
6. А нужен ли е някакъв труд, за да възлюбиш Самата Любов?
7. За да обичащ обичащите те, не се изискват усилия,
8. А само чрез праведен труд е възможно развитието на Божиите чеда.
9. Затова и по-рано съм ви говорил, че нямате полза от стремежа да обичате обичащите ви; стремете се преди всичко да обичате онези, които ви ненавиждат. Защото в това се крие истината за труда, който ви е предначертан.
10. За да обичате единствено и само своя Небесен Отец, затова не е задължително да живеете в плът на Майката-Земя.
11. И това би било като безгрижно къпане в Лъчите Благодат.
12. Но това няма да бъде истинският живот, способен да пребивава в Хармонията на великото Мироздание.
13. Истинският ваш труд - това е стремежът ви да обичате своите ближни, в които е скрита Божия частица, а също да обичате заобикалящия ви свят.
14. Вие вече сте видели, че светът на животните, а още повече светът на растенията се възприемат от душата ви много по-лесно и по-приятно от света на собствените ви братя.
15. Тази трудност е първоосновата, която, усвоена с истински труд, ще ви позволи да разцъфтите като достойни чеда на своя Небесен Отец.
16. Човек е роден в Лоното на великата Хармония, а значи всичко, което по качеството си се доближава до тази Хармония, не може да влияе на човека агресивно, докато не възникне потребност от самозащита поради разрушителните действия на самия човек.
17. Човек в своето продължително битие не е усвоявал достойно Божията Истина и затова се е отдалечил много от законите на Вселенската Хармония.
18. Поради това за много неща е придобил в себе си тайнството на неудържимата агресия, която излъчва дори и без да осъзнава това.
19. Това тайнство, ако не бъде очистено с праведен труд, по естествен природен начин ще се предаде на потомците и тогава малките чеда ще поемат по път с големи трудности вследствие от внесеното вътре в тях нещастие.
20. Всеки от вас има своя неповторима индивидуалност.
21. Затова при съприкосновение един с друг, вие неволно влияете на вътрешния свят на ближния си, което, естествено, предизвиква известно напрежение.
22. А всяко напрежение изисква труд за преодоляването му.
23. И тъй като Божиите чеда още не са познали истинската ценност на труда, това създава големи усложнения.
24. Защото всяко напрежение винаги води до умора, вследствие на която, може да се стигне до срив и падение.
25. Вашите срещи един с друг стават по такъв начин, че по-силният от вас се среща с по-слабия.
26. За слабия срещата с по-силен човек носи облекчение и любящо отношение към него, което възниква с естествена лекота.
27. А за силния, тази среща носи известна тежест, за чието преодоляване трябва да се потруди.
28. И тъй като човешкият род още пребивава в голяма духовна слабост, даже за силните хора, този труд представлява голямо затруднение.
29. Всеки от вас в действителност се явява едновременно и силен и слаб.
30. Но истината ви казвам: онзи, който достойно постига вярата в Небесния си Отец, не познава непосилни прегради.
31. Една от главните трудности при възприемането на ближните събратя се намира в същността на вашето болно съзнание.
32. Защото човек в своето дълго битие се е научил да се доверява преди всичко на това, което вижда с очите си и чува с ушите си.
33. Тези тайнства са свойствени на грубите и крайно ограничени закони.
34. И ако човек, който не се развива достойно по Божия път, съзерцава една червена роза, изкривеното му съзнание отразява вътре студен камък. След което, той реагира на този камък.
35. Голямото неразбиране идва от това, че нещастникът не вижда самата истина, а реагира на лъжливото й отражение в неговото съзнание.
36. Не е трудно в този случай да се види дори и в човека, който с любов ви носи хляб, някой коварен мошеник.
37. Но основната трудност, която пречи за правилното възприемане на събратята, се крие в това, че вие гледате не на искрената устременост на вашия ближен към Светлината, а му давате оценка по онези качества, които виждате пред себе си в негово лице.
38. Ако виждате у него устременост към Бога, това е щастие, независимо от това доколко е изпълнен с нещастия събратът пред тебе.
39. Ако този искрен стремеж отсъства, нека не ви прелъстява душевната широта на събрата ви, защото отсъствието на този стремеж е голямо нещастие. Мъка и скръб очакват този пътник.
40. Да не секне вашият стремеж към осъществяване на предначертаното,
41. Защото да се опреш на този стремеж значи да строиш своя дом на камък.
42. И когато задухат ветровете, когато прелеят реките в посока към този дом - той ще устои.
43. Славата Божия ще се прояви чрез твоите дела.
Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.40 included.