Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Скъпи чеда Божии! Като наблюдавам действията ви, свързани с тайнството на брака и семейството, Аз виждам, че е необходимо да внеса сред вас закон, определящ правилата за поведение на вярващия човек, докоснал се до прекрасното тайнство на венчаването, предначертано от великия Небесен Отец.
2. Това не е закон, от който ви предстои вечно да се ползвате, тъй като той е характерен преди всичко за настоящото време,
3. Време на прехода от епохата на смъртните към епохата на безсмъртните;
4. Тъй като вашето макар и временно неразбиране на простите истини, до които се докосвате сега, продължава да ви позволява все още да извършвате объркани погрешни действия, превръщащи се в препъващ камък, който пречи на вашето издигане.
5. С настъпване на времето, когато продължителността на живота ви в плът ще прехвърли определена граница, законът, определящ нормите за тайнството на венчаването ще претърпи последно изменение, давайки нормите за това тайнство, към които ще се придържате вечно.
6. По настоящем за благото на формирането на новото общество, призвано да стане основа на бъдещото човечество през великата свещена епоха, наред с многото всевъзможни правила за поведение на човека в бита, правилата за поведение на вярващия, приемащ тайнството на венчаването, също изискват по-подробно осветляване;
7. При което към изпълняване на тайнството на венчаването в църква на Последния Завет могат да пристъпят само онези, които вярват в Осъществяването на Последния Завет.
8. Ако единият от бъдещите съпрузи е човек въобще невярващ или вярващ, който върви по някакъв друг път, то тайнството на венчаването на такава брачна двойка може да бъде извършвано според кой и да е от съществуващите в обществото закони, освен приемане на тайнството в църква на Последния Завет,
9. Тъй като последното е по силите единствено за онзи, който вярва в същината на тази църква.
10. Тези, които са преминали през кое и да е съществуващо в обществото законно бракосъчетаване, освен църковното венчаване и в последствие заедно са повярвали в Истината на Последния Завет, имат право да приемат тайнството на венчаването в тази църква.
11.Тези чеда Божии, които са създали семейна двойка преди докосването си до Истината на Последния Завет като са се венчали в друга църква, могат да считат тайнството за напълно законно,
12. А от момента, в който са повярвали в Последния Завет, още по-широко и по-дълбоко ще могат да осъзнаят величието на тайнството на венчаването чрез Учението на отново появилата се Истина.
13. Тези, които са повярвали в отново появилата се Истина, само по изключение могат да приемат тайнството на венчаването в другите съществуващи църкви, освен в църквата на Последния Завет, т.е. когато нямат възможност да се срещнат непосредствено със свещенослужител от църква на Последния Завет, защото засега те са малко на брой.
14. За вярващите в Последния Завет сключеният след придобиване на вярата граждански брак е невалиден като закон, съединяващ бъдещите съпрузи пред Бога.
15. Подобно формално действие е възможно само като добавка към истинското венчаване във връзка с някои изисквания от страна на все още съществуващото общество на невярващите.
16. Да пристъпят към тайнството на венчаването могат само онези вярващи, които не притежават подобно обвързващо тайнство с някой от предишните си избраници.
17. Като отчитам закона за съществуването на обществото на невярващите, където през този период на прехода към появата на вярващият Човек неизбежно ще присъства и уговорката, че не всеки, който казва “аз вярвам” е наистина вярващ в най-хубавия смисъл на тази дума, — Аз виждам потребност да осветля възможността да съществуват повторни венчавания, приемани от едни или други чеда Божии.
18. Но преди това ви напомням нещо, което ви е говорено и по-рано, а именно,че вярващият не изоставя своя избраник;
19. Обаче него могат да го изоставят.
20. Това определение е призвано да бъде основният принцип при формирането на закона на битието за онези, които са приели тайнството на венчаването;
21. Където само смъртта на плътта на единия може да раздели брачна двойка от вярващи съпрузи и това ще бъде характерно за времето до епохата, в която понятието “смъртни” ще си отиде от хората навеки.
22. Поради това нито единият от вярващите съпрузи, независимо колко е трудна за него дадена ситуация, не само не трябва да предприема външни действия за разтрогване на брачния съюз или действия, насочени към това, но и да не желае дори в помислите си това разтрогване.
23. Единият от съпрузите може да се счита освободен от отговорността, която е поел за своя избраник пред Лицето Господне, в следните случаи:
24. Когато неговият избраник (или избраница) е предприел открити стъпки към създаване на ново семейство с някой друг;
25. Когато е станало известен факт това, че неговият избраник (или избраница) е имал интимна връзка с някой друг;
26. Когато неговата избраница (или избраник) му заявява устно или по някакъв друг начин, че повече не го счита за съпруг (или съответно — съпруга),
27. При което или напуска дома, чийто собственик е   напуснатият съпруг, или изисква напускане на дома, чийто собственик е напускащият.
28. При подобно искане вярващият не трябва да полага усилия да се задържи в този дом,
29. Защото вярващият никога не се стреми да натрапи присъствието си на когото и да било, още повече когато открито го избягват или се стремят да се освободят от неговото присъствие.
30. Определението “да се счита освободен от отговорността, която единият от съпрузите е поел за своя избраник пред Лицето Господне”, съдържа в себе си разбирането, че напуснатите от своята избрана половинка мъж или жена имат право да приемат отново тайнството на венчаването в църква на Последния Завет с нов избраник измежду своите ближни.
31. Ако напуснатите съпрузи не са създали ново семейство, а дълбоко в душата си продължават да се надяват да възстановят разрушеното, то възстановяването на семейството може да стане естествено, без допълнително венчаване в църква на Последния Завет.
32. Това е възможно в случая, когато този, който е напуснал, но веднъж осъзнал грешката си, дойде за прошка при другия, когото по-рано е напуснал като е проявявал слабост пред Лицето Божие, а напуснатият съпруг, следвайки желанието на сърцето си, приеме заблудилия се.
33. Тази постъпка на вярващия съпруг трябва да се характеризира с това, че след приемането на своя заблудил се събрат и след възстановяването на законното семейство, вярващият не би посмял никога повече да напомня на своя избраник извършената по-рано от него грешка.
34. Защото това, че вярващият отново приема своя ближен всъщност е тайнството на прошката на неговата грешка.
35. И в дадения случай всеки, който е способен впоследствие да каже на завърналия се, че въпреки всичко не е могъл да му прости докрай, той е носител на грешна съблазън, способстваща разпадането на семейството.
36. Но ако същият, след като е заявил това, дори и да не го е изрекъл, направи реална крачка към разтрогване на брачните взаимоотношения, то отговорност за разпадането на законното семейство носи единствено той.
37. И ако този, който е напуснал, прозре своята грешка и се устреми към бившия си законен пред Господа съпруг (или съпруга), който още не е създал ново семейство, то възстановяването на разрушеното семейство в законен вид е възможно само ако напуснатият пожелае това.
38. А ако той не пожелае, това няма да е действие, противно на Закона.
39. Всеки, който е напуснал законното си семейство, се лишава от правото да приема ново венчаване в църква на Последния Завет до момента на напускането на сегашната си плът, независимо от това с кого е решил да създаде ново семейство.
40. Но такива хора имат възможност да приемат тайнството на венчаването във всяка друга църква.
41. Чедата Божии, които веднъж са сключили граждански брак в други учреждения на съществуващото общество и ако спрямо тях са изпълнени осветлените по-горе условия за освобождаването им от отговорността за своя избраник, имат право първи да предприемат действия за разтрогване на този граждански съюз, който е вече ненужна формалност.
42. Ако в семейство с непълнолетни деца единият от родителите е направил някоя недостойна стъпка, освобождаваща другия родител от отговорността за своя избраник, в този случай вярващият няма право да направи опит да напусне семейството и още повече – да създава ново семейство,
43. Докато от страна на неговият избраник не бъдат предприети недвусмислени стъпки към разтрогване на брачния съюз.
44. Условията за това са: когато мъжът или жената са предприели недвусмислени стъпки към създаване на ново семейство с друг избраник
45. Или когато единият от съпрузите се опита насилствено да изгони от дома си вярващия съпруг.
46. Ако тези условия не са изпълнени, вярващият търпеливо ще създава доброжелателна атмосфера в името на децата си знаейки, че те еднакво се нуждаят и от баща, и от майка.
47. Дори ако определени сложни условия направят невъзможно пълноценното изпълняване на съпружеските тайнства, то стремежът да се съхранят добронамерени братски отношения ще позволи създаването на благоприятна атмосфера за децата.
48. А за създаването на тази атмосфера вярващият е призван преди всичко да се опре на всички свои възможности.
49. Още на следващия ден след настъпването на пълнолетието на единственото дете или последното от децата, вярващият родител има право да вземе окончателно решение относно по-нататъшното запазване на семейството,
50. Ако в продължение на целия период на възпитаване на детето от раждането му до този момент, другият родител е допускал дори и веднъж действие, съответствуващо на условията за освобождаване на вярващия от отговорността за своя избраник.
51. Но ако след празника по случай пълнолетието на последното дете оцелялото до този момент семейство продължи да съществува, това ще означава прощаване на всички недостойни нарушения на единия от родителите.
52. И за тези нарушения вярващият няма да напомни никога вече.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.41 included.