Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




А в онези светли времена, когато великото Семейство на вярващите достойно ще укрепи стъпките си по Пътя на възрастването, мъжете ще се самоопределят като майстори още в младостта и, като правило, преди създаването на собствено семейство;
2. Тъй като мъжът, за да може да създаде семейство, е длъжен да бъде способен да осигури прехрана за семейството си чрез такива деяния на своите ръце, които не са случайни.
3. Понастоящем, когато отново дошлата Истина е приета от много хора вече в зряла възраст, голяма част от тях все още не са овладели някое достойно майсторство, освен професионални навици, свързани с абсурдни дела.
4. Вярващите ще се сблъскат със ситуацията, в която те ще се устремят да обучат ръцете си в някой прекрасен занаят, но в същото време семействата им, където децата са малки, ще изискват от него да ги храни.
И това ще бъде справедливо,
5.Тъй като чрез мъжките ръце се осигурява всичко необходимо за дома,
6. При което съпругата му може да бъде помощник, но не и обратно.
7. И във връзка с това, а и за да се избегне всякакво неразбиране и объркване, нужно е вярващият да бъде запознат с някои правила за това как да стане майстор.
8. Преди всичко вярващият е длъжен да помни, че от момента, в който прекрачи границата на своята зрялост и самостоятелност, той трябва да се настрои, че вече е призван да предприема самостоятелни стъпки и сам да работи за задоволяване потребностите на своята плът.
9. При което този негов стремеж трябва да е постоянен,
10. А стъпките ще се правят според възможностите.
11. Помощ от страна на ближните е възможна единствено, ако те сами решат това и когато сметнат, че е необходимо.
12. Тази необходимост се определя от максимално приложените сили на устремения към съзидание чрез праведен труд, но имащ нужда от подкрепа.
13. Определяйте това най-вече със своето сърце и с разума и тогава, според необходимостта, удовлетворете нуждата на устремения.
14. Но бъдете бдителни, когато с външни действия помагате на човек, който според вас все още не е положил достойни усилия за съзидание,
15. Защото често такава помощ може да стане пречка за събрата ви.
16. Разглеждайки и преценявайки същината на тези ваши деяния, благодарение на които единното велико Семейство на децата Божии е призвано да се развива в хармония, виждам, че е необходимо да осветля по-подробно някои характерни особености, поради неразбирането на които и досега се усложнява постигането на хармонично съжителство помежду ви.
17. Ще ви разкрия тези характерни особености в техния чист вид, без примесите на абсурда, съществуващ и досега в човешкото общество.
18. Когато познаят същината на тази изяснена особеност, вярващите ще се възползуват правилно от нея, дори ако все още съществува абсурда на съвременното общество.
19. Пребиваването на човека в плът на Майката-Земя зависи преди всичко от това, дали се изпълняват условията, благодарение на които е възможно нормално съществуване на плътта;
20. И това е валидно от самото раждане на човека, тъй като независимо, че съществуват различни идеи, наложително е задължителното съблюдаване на онези елементарни потребности, определени от Природата,
21. Като несъблюдаването им ще предизвика гибелта на родената плът.
22. Отчитайки тази истина, се налага да ви покажа два закона, въз основа на които протича човешкия живот.
23. Първият закон е изкуството да съществуваш, а вторият закон е изкуството да създаваш по време на своето съществуване.
24. Като в същото време можем да разгледаме първия закон в черни и бели цветове,
25. А вторият закон се характеризира с всички други цветове и нюанси.
26. Животът на животинския свят се основава само на първия закон, затова главният и единствен стремеж в този свят е да оцелееш и да съществуваш.
27. В живота на вярващия човек първият закон също играе важна роля, но не е самоцел, а се възприема по-скоро като стремежа на един майстор да приведе в ред скъпоценен инструмент, за да може впоследствие достойно да извърши предначертания му труд;
28. Което на свой ред ще позволи на майстора истински да разцъфти и да дава плод.
29. Още от детските години, докато младият човек живее при родителите си, където се грижат за неговите насъщни потребности, като в това тайнство основните усилия се полагат от родителите, младият човек трябва да бъде насочен към придобиването на всевъзможни навици, които ще са основата на разцъфтяването на предначертания труд.
30. Във всяко семейство на вярващи, родителите са задължени да създават на детето условия, колкото може повече време да отделя за това учение,
31. Като в същото време не забравят, че именно семейството на родителите е призвано да обучи децата си преди всичко да се трудят добре на Земята.
32. При определени обстоятелства, ако съществува разумна необходимост за това, учениците могат да живеят в дома на майстора, споделяйки с него храна и подслон,
33. При което учениците са задължени (както непосредствено с майстора, така и самостоятелно) да участват във всяка работа, която майсторът им възложи.
34. Всички плодове на труда, създадени в такава работилница, при всички случаи се използуват само по усмотрение на майстора.
35. Това правило важи както за младите ученици, така и за зрелите мъже, нуждаещи се от обучението и живеещи в дома на майстора.
36. Ако ученикът не живее в дома на майстора и не споделя неговата трапеза, то този ученик може да извършва само работа, свързана с процеса на непосредственото обучение,
37. Но и в този случай плодовете на труда на учениците се използуват по усмотрение на майстора.
38. Ако майсторът не счита за необходимо да използва плодовете на труда на учениците за задоволяване на определени нужди, той може да предостави плодовете от самостоятелните ученически усилия на разположение на самите ученици.
39. Защото не е правилно майсторът, който е вярващ, да оставя без особена нужда тези плодове за себе си, само и само за да може да ги използва в последствие ако възникне необходимост.
40. Следващата стъпка за онези, които са придобили прекрасни навици и умения (както за тези, които неотдавна са прекрачили границата на зрелостта, така и за по-възрастните, които често считат себе си за специалисти в нещо) е възможността да станеш такъв майстор, от чиито умения събратята му имат изключителна нужда.
41. Тази стъпка преди всичко се определя от стремежа на вярващия да не се осланя всецяло на мисълта, че околните са задължени да се грижат за насъщните му потребности, за да може той напълно да се потопи в създаването на това, в което, по негово мнение, трябва да се изяви.
42. Скромността и смирението са призвани да предпазят вярващия от объркване и от трудностите в това тайнство
43. Онзи, който се е устремил да стане майстор, още от първите си стъпки се старае да утвърди самостоятелното си съществуване на Земята, вземайки плодовете от своята дейност и за себе си, и за тези, които биха имали нужда от тях.
44. Същото тайнство може да се проявява и тогава, когато човек няма възможности да се реализира на дадено място на Земята, но винаги ще съществува възможност да се труди там, където се нуждаят от помощник.
45. И там, където го поканят, ще му дадат храна и подслон.
46. И тогава останалото време, което е по силите му да използва, се посвещава на този съзидателен труд, в който устременият жадува да стане майстор.
47. В този случай и тук скромността и смирението отново са призвани да играят немаловажна роля.
48. Защото преди да даде това, което е изработил със собствените си ръце, майсторът трябва да е разбрал, че неговият събрат, комуто е решил да подари творението на своите ръце, не само се нуждае именно от това творение, но и че му е нужно то да е сътворено точно от неговите ръце.
49. Затова ако няма съответствие между тази истина и импулсът да подаряваш нещо с повод и без повод, подаръкът ще се окаже грешка, създаваща поредната сложна ситуация.
50. Тъй като приемащият подаръка може въобще да не хареса този дар и той ще се чуди какво да го прави, а тогава няма ли на подаряващия да му стане мъчно?
51. За друго става въпрос, когато човек се утвърждава като майстор, от чиято работа се нуждаят неговите ближни.
52. Майсторът може само да показва на хората сътвореното от собствените му ръце в желанието си да чуе тяхното мнение, за да стане по-мъдър и да твори още по-съвършено.
53. Защото майсторът на първо място е погълнат от процеса на съзидание, жадувайки сътвореното да бъде колкото се може по-прекрасно.
54.Творението на неговите ръцете — това е песента на душата му.
55. А невъзможно е душата да не пее, когато се преизпълва с великата Благодат на познаването на свещените Истини.
56. Този, който твори трябва да помни, че на колкото по-високо стъпало се намират плодовете на неговия труд, толкова по-голям ще е интересът на събратята му към тях.
57. И ако за нечия потребност той не чуе със собствените си уши, то ще я види с очите си и ще удовлетвори нуждата на търсещия, както му подскаже сърцето.
58. Но тъй като вашето майсторство се проявява в онези дела, от които околните ще се нуждаят постоянно, то помнете, че те ще приемат вашите творения не само за това, че са изпълнени прекрасно, но и за това, че техният източник е уникален.
59. Но нека това не поласкае и не приспи твореца у вас!
60. И едва тогава, когато плодове от труда на ръцете ви все повече потекат към околните, обратно към вас ще потече техният стремеж да удовлетворят вашите потребности по начин, който би ви позволил колкото се може по-малко да се отвличате с неща, несвързани с главното ваше творчество.
61. А с течение на времето ще се появи и възможност въобще всецяло да се вглъбите в този творчески труд.
62. Ако търсенето на плодовете от вашия труд от страна на околните е слабо, продължавайте да усъвършенствате уменията на своите ръце, като не забравяте, че със същите тези ръце трябва да осигурите и насъщните си потребности.
63. И само самостоятелните усилия на ближните могат да ви помогнат да се съсредоточите върху главното.
64. Аз ви осветлих ствола, който има и клони,
65. Но колкото и да са многобройни тези клони, те излизат все от един ствол.
66. Описвайки правилото за необходимия ви вътрешен стремеж достойно да се самопроявите като майстори, би следвало да спомена за едно от клончетата по този ствол;
67. Когато или родителите, или други ваши събратя, докосвайки се до вашите стремежи, могат самостоятелно да решат да поемат върху себе си задължението да се грижат за вашите насъщни потребности, като така ви дават възможност вече напълно да се вглъбите в творческия си труд още преди да сте се проявили явно като достоен майстор.
68. Но това решение на вашите ближни трябва да е напълно самостоятелно и ако някога те видят необходимост да снемат от себе си своето задължение за да ви бъдат полезни, то те са длъжни непременно да направят това,
69. Давайки ви с това възможността по-дълбоко да проумеете постъпките си и да увеличите собствените си усилия.
70. Такива действия често ще играят жизнено важна роля, както за вас, така и за ближните ви.
Ще поиска ли човекът да се вслуша в това, което някога ще почувства?

Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.42 included.