Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Животът на Божиите чеда е подобен на морската повърхност, набраздена от вятъра,
2. Където има минути на разпенени вълни, по гребена на които играят Слънчеви лъчи, но има и минути на скръбни низини, покрити с бягаща сянка.
3. Неспокойно е житието на основата на великата Вяра...
4. Но как расте духовната сила? Не расте ли в труда на божиите чеда?
5. Истината ви казвам: вяра без дела няма да намерите.
6. Но не е ли трудът преодоляване на преграждащото стъпало?
7. Човек не става планинар, движейки се в равното поле, а само преодолявайки високи върхове.
8. Какво възпрепятства Слънчевия лъч? Не е ли това тъмнината като в рог?
9. Какво може да спира южния вятър? Не е ли това северният поток?
10. Затова вашият труд, в който се крие същността на Божиите лъчи, е стремежът да преодолявате тъмнината и студа.
11. А истинският труд се проявява не на гребена пенлив, където Слънчевите лъчи ви галят с дъгата си, а в сенчестата низина.
12. За какво ви беше казано много отдавна: “Какъв е смисълът да обичате тези, които ви обичат? Не правят ли това лицемерите? Обичайте тези, които ви ненавиждат”,
13. Когато студените стрели се устремят към вашите сърца.
14. Затова вярата се определя в сумрачната мъгла.
15. Да бъдат посрещнати с чисто сърце големите прегради! Защото този труд изпитва вашата вяра и ви дава възможност да се изкачите по-високо и да съзрете по-далечен хоризонт.
16. Колко лесно е да се говори за вярата, когато животът е безветрен, но друго нещо е да проявите достойна вяра сред големите трудности.
17. Когато виждате Слънцето над главата си, чувствате велика топлина, радост и вяра в по-пълно проявление.
18. Но Слънцето не стои на едно място.
19. И колкото повече се отдалечава към хоризонта, толкова повече и сенките се удължават и толкова повече настъпват студът и влагата.
20. А ето, че Слънцето и съвсем се скрива за известно време от твоите очи.
Тъмнината и студът обгръщат с влажна пелена търсещото чедо.
Къде е истинският труд?
21. Труден е пътят за зрящия външно.
22. Но ако вие поемете същността на Слънцето в сърцето си, то ще запламти с неугасим огън.
23. И Слънцето ще пребъде с вас навеки и нито за миг няма да се скрие от вас.
24. И тъй познайте същността на истинското причастие, за да не блуждаете в непрогледната тъмнина!
25. Защото Словото на великия Отец идва при вас в плът и кръв, подобно на вашите.
26. И този, който се стреми изцяло да попие Словото в сърцето си, наистина ще вкуси и плътта и кръвта Моя.
27. А поелият това Слово, да го претвори в своята плът! Тогава ще пребъда с това чедо навеки.
Амин

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.7 included.