Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Служителите на Православната църква ревностно се придържат към каноните за изографисване на светите образи.
2. При това те са на мнение, че един художник не може да стане иконописец.
3. Като разбират под това най висшата сила на духовно въздействие върху зрителя от страна на иконописния образ.
4. Това виждане, което заема основно място в мисленето на служителите на Църквата е довело до това, че от век на век иконописците са се придържали и продължават да се придържат към изображение на едни и същи ликове, с едни и същи технически похвати.
5. Може ли на човек, който от детството си вижда едни и същи образи, в които страстно вярва, да се яви някакъв друг образ? Така е и при иконописеца,
6. Който, пристъпвайки към изографисване на един или друг образ, неволно ще започне да пресъздава лика, запечатан в главата му.
7. Това означава, че иконата, отразявайки сякаш “истинската” вяра, става традиция в духовния живот на човека.
8. Тази външна страна като сива мъгла закрива взора на много търсещи хора.
9. Тази грешка е довела до голяма загуба.
10. Първите иконописци, бидейки страстно вярващи и постоянно възнасяйки молитви, усърдно са се подготвяли за претворяване на светия образ.
11. Те са пристъпвали към работа едва тогава, когато образът на светеца се е явявал във въображението на твореца толкова ясно, че той е започвал отчетливо да вижда по нататъшната си работа.
12. А след това всичко е ставало съвсем естествено.
13. Иконописците след тях са се възпитавали от тези образи и когато са творили, неволно са се придържали към тях.
14. Но даже когато творецът не си и помисля да изобрази светеца по друг начин от традиционния, той не може да избегне едно влошаване в изображението, което се предава от поколение на поколение.
15. И толкова по-разнообразно е то, колкото повече иконописци пристъпват към тази работа.
16. Сега от съществуващите до днес ликове на светци не могат да се намерят дори и два еднакви,
17. А в някои случаи те изцяло се различават един от друг.
18. Затова най-ценно и истинско изображение на светия образ ще бъде именно онова, в което образът изцяло е бил извлечен от въображението на твореца,
19. Където то се е проявило след сериозна подготовка на възпяващия Красотата
20. И той е наситил своето произведение с жив дух.
21. Когато са се създавали първите икони, поради оскъдността на техническите похвати, изображенията на светите ликове не са могли да предават богати духовни измерения.
22. Даже ако иконописецът е работил с жив образ, той не е бил в състояние да го пресъздаде правдиво.
23. Затова иконата, с течение на времето, започнала да се цени само благодарение на образа.
24. Тази ценност на образа, предавайки се от поколение на поколение, се превърнала в традиционен канон.
25. Но мисленето и духовният свят на човека остават нетрадиционни.
26. Ценността на иконата като образ започва да се губи.
27. Иконописният лик предизвиква истински душевен трепет единствено само у вярващите.
28. А на останалите той само напомня за Вярата на миналите поколения.
29. И това е вярно по отношение на развитието на живота.
30. Първите икони са събирали в себе си всички достижения на човешкото умение.
31. Но след време, иконописта и изобразителното изкуство се разделят и всяко от тях тръгва по свой път на развитие.
32. Но тръгнало да се развива по своето русло само изобразителното изкуство.
33. Руслото на иконописта, поради липса на течения в него, започва да застоява.
34. Застояването настанало в онези времена, когато се появили иконописци, които не се стремели да обърнат внимание на явяването на светиите пред своя вътрешен взор,
35. Поради което през последните векове те само нагаждат своите произведения към здраво установилия се канон,
36. Изцяло доверявайки се на вече съществуващите образи.
37. При създаването на такива творения, не е задължително да имаш големи познания за духовните глъбини на човека.
38. Достатъчно е само да изучиш и усвоиш техниката на иконописта.
О, колко велика е загубата!
39. Въз основа на вродения стремеж към съзидание на красота в началните времена на първите икони, светият образ е предизвиквал както трепет пред светостта, така и любуване на майсторството на човешките ръце.
40. Създавайки своето творение, първите иконописци са влагали в работата си целия порив на душата си и всичките си способности,
41. Поради което техните творения започнали да излъчват светоносни лъчи към тези, които ги съзерцавали.
42. Но с течение на времето, страхувайки се да се отклонят от утвърдените канони, майсторите започнали само да се придържат към известните вече образи.
43. И оттогава все повече започнало да намалява умението да се влагат в работата всички душевни дарове на сътворяващия.
44. Работата над образите на светите ликове все повече започнала да придобива сивкав оттенък.
45. За разлика от иконописта, изобразителното изкуство непрекъснато се развива, преминавайки от един праг към друг.
46. А вътрешният свят на човека продължава непрекъснато да се движи, без да напуска този поток.
47. Намирайки се в движение, виждането на Божиите чеда се променя, значи и потребностите от Красота стават все по-различни.
48. Човек, достигайки определена степен на зрялост, започва да се нуждае от определено удовлетворение на своите духовни качества,
49. За развитието на които спомага изкуството, подобрило не само образната си страна, но и достигнало все по-големи дълбини в психологията,
50. Което може да се постигне чрез развитие на методите на изображение.
51. Не трябва да се забравя, че истинското изкуство носи в същността си оздравяващо въздействие за душата.
52. Но изкуството е клон от дървото на религията.
53. Кое ще загине, ако клонът се отчупи от дървото?
54. Дървото, лишено от клони, ще пусне нови клони.
55. Но клоните, лишени от дървото, ще изсъхнат.
56. Разумен ли е стремежът да се отделят клоните от дървото?
57. Голямата грешка, която правят свещенослужителите, е пренебрежението към овладяване на виждането на Красотата.
58. Свещенослужителят трябва да владее основите на разбиране на изкуството
59. И още по-добре, ако той владее в някаква степен умението да пречупва светлината както облака, създаващ цветна дъга,
60. Защото истинното изкуство позволява не само по-пълно да се предаде благодатта на душата на твореца на околните, но и помага да се организира и обогати духовния свят на съзерцателя.
61. Изкуството не бива да се разделя на нещо светско и нещо духовно. Това е голямо невежество.
62. Но самото изкуство, в зависимост от висотата на духовния свят на твореца, може да носи или светлина, или тъмнина.
63. Разделянето поради слепота на културата от духовността, още от древността е довело до това, че великите основи са получили дълбоки пукнатини.
64. А сега все повече започвате да виждате как културата става бездуховна, а духовността – безкултурна. О, колко голяма е загубата!
65. И така, постигайте достойно даровете, с които ви е надарил великият Родител!
Бъдете творци!
Амин

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.8 included.