Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Дух… Безмълвие на Духа…
2. В безмълвието на Духа се срещнали две точки,
3. Които, сближавайки се по-плътно, се устремили в неудържим поток към Върховете на Хармонията.
4. През вечността към тях се приближил още един пътник, пожелал да се върти в стремителния танц на новородената Хармония.
И отново вечност…
5. И сега великото хармонично Цяло, Което придобило Тяло на светеща сфера, неуморно продължава да поглъща вечността, осъзнавайки все повече Своето удивително Раждане,
6. При което в Същността на Цялото се проявила една тайнствена особеност и огненото Тяло получило студено Сърце.
7. И Тялото, достигайки зрелостта Си, непрестанно излъчвало могъщите вълни на Духа на Живота,
8. Които, излезли веднъж, се топели в мрака на безкрайността, без никога да напомнят за себе си.
9. Това все повече затруднявало вихъра на великия танц и когато настъпило времето, пред него затрепкали контурите на непреодолима преграда,
10. Тъй като безвъзвратното напускане на огнените вълни значително изтощило този огън.
11. Приближавала границата, зад която все по-голямото преобладаване на сърдечния хлад неминуемо би довело до уплътняване Същността на великото Цяло и това би спряло развитието и би довело до изначалното.
12. Единният, както нарекло Себе Си великото Цяло, за първи път се обърнал към Своята Мъдрост, която искряла с нежен блясък в Лоното на Неговата Същност.
13. И отново вечност. Но също и Труд.
14. Велик Глас разтърсил безмълвието: Да бъде!
15. Единният станал Творец, отделяйки от Своята Същност излишния хлад във вид на отделни Тела.
16. И девет прекрасни Женски Начала започнали да се въртят около Единния,
17. Явявайки чрез Себе Си тайнство, в което се проявило студено Тяло с огнено Сърце.
18. Движейки се една след друга, Сестрите се устремили по великия Път, опасващ Тялото на Твореца.
19. Единният встъпил в руслото на пълнокръвно безкрайно развитие, тъй като Духът Му, отдаден безмерно на Неговите Творения, преминавайки през Същностите на великите Женски Начала, се увеличавал многократно и отново се връщал към Източника.
20. Достигайки определена степен на развитие, Чедата на Единния придобивали плътни материални тела, запазвайки си правото да пленяват с неповторимата Красота на Своята Плът.
21. Когато достигали до предела на своята старост, Сестрите се разпилявали на множество искри
22. И огромно разнообразие от млади Сестри подемало хоровод около своите по-стари и по-силни роднини.
23. И като единно семейство продължавали да поглъщат пространството, опасвайки при движението си набиращия Сила Творец,
24. Тъй като все по-големи вълни от Духа на Живота, продължавайки да напускат Тялото на Единния, се връщали все по-увеличени.
25. Зараждало се удивителното тайнство на Битието на Вселената, което се състояло в степенуването, от тебе — едно, към тебе — много повече.
26. Същността на Хармо-нията винаги разцъфтява понай-добрия Път и затова не се нуждае от първоначално определяне на Цел.
27. Докато съществува, Хармонията винаги ще се движи само към своето най-голямо Съвършенство.
28. Така разцъфтява Истината на Материалното Битие, Суровата Истина.
29. Тя е неизменна и съществува винаги. Непреклонен е великият Абсолют.
30. Хармонията не е мъгла, движена от вятъра, а Вечност, която движи Битието.
31. Суров е Законът за неподчиняващите се. Слепите напускат Хармонията.
32. Великият Абсолют не проявява понятията Добро и зло, а проявява две начала: Съзидание и разрушение.
33. И всичко, което излиза извън рамките на Хармонията, и пречи на по-голямото да се развива, неизбежно загива.
34. Отново вечност… А безмълвието все повече се разтърсва от нарастващия шум на безбройните разтварящи се цветчета на Битието.
35. Загадъчен и прекрасен е могъщият Свят на Твореца на великото Мироздание на Вселената, където разнообразието е толкова неповторимо, колкото са неповторими цветята на Майката Земя и на Нейните Сестри.
36. Дори и да вземем цветя от един вид, то и тук търсенето на еднакви ще бъде безсмислено.
37. Колко огромно е разнообразието в Мирозданието на Вселената, където съществува неповторимост не само при определянето на външното, но и където всяко нещо по своята същност постоянно се изменя с течение на времето!
А това течение е вечно.
38. Сред огромното разнообразие от Сестри в обширното Мироздание разцъфтявала и Майката Земя, водеща Своето рождение от Тази Сестра, Която била сътворена от Мъжката Същност.
39. Студените вълни от Нейната Плът, докосвайки се до огнения Поток на Твореца, пораждат фина природна тъкан, която с нежен воал обгръща Тялото на Земята.
40. В същността на тази тъкан е заключен Законът, на основата на който разцъфтява всичко, което се ражда в майчиното Лоно, всичко, сътворено от прахта на Майката Земя.
41. Колко удивителни и неповторими са вълните от прекрасното Нейно Начало, като техните нежност и качество се изменят постоянно, както се мени всичко, което е придобило тайнството на живота във великото Битие.
42. Няма повторение на тези индивидуални изменения всред всички жители на безкрайното Мироздание.
43. И ето че веднъж, когато именно този поток, идващ от огненото Сърце на Майката Земя, нежно се докоснал до огнения Поток, излъчен в неповторим цвят от Тялото на великия Творец, се проявило славно Тайнство.
44. Мъжки Дух, който няма в Себе Си нито капчица хлад, докоснал Битието със Своето Раждане.
45. Великият Дух на Благодатта проявил съществуването Си по непознат Закон.Той понесъл в Своята Същност единородно тайнство.
46. Велики Източник на Благоуханното, колко е прекрасна и удивително загадъчна Твоята Истина!
47. Неведомият Закон на Битието на този Източник не позволявал на заобикалящия Го Свят да Го види, защото този Закон се различавал от закона на материалното.
48. За да се прояви във видима Слава Благодатната Истина, било необходимо да се облече в материални закони.
49. И същността на Битието на тази Истина понесла известното тайнство, когато вълните на благоуханните Лъчи, отправени в бездната на вечността, вече нямали възможност да се върнат многократно увеличени.
50. Но и не трябвало Духът на Благодатта да се затваря в ограничени закони ; и веднъж в мъдростта Си, Той започнал да отделя искри от Своя Пламък,
51. Искри, които, облечени
в одеждите на ограниченото, са призвани да носят топлина и светлина по Пътя на Вечността.
52. И ако ли искрите от пламъка на горяща съчка гаснат бързо и миг е тяхната съдба, то на искрите от Огъня на Благодатта, не губещи вяра в своя Източник, съдба е Вечността.
53. Огромен труд положен с ръце е призван да позволи на малките искри, възприели благодатна сила от своя Отец, да Му я възвърнат многократно увеличена.
54. Човешкият род, достойно възприел Завета на Небесния Отец, държейки се здраво за Ръката, подадена му от великия Отец, е призван чрез своето съществуване да проявява Неговата Слава, разнасяйки тази Светлина по Мирозданието на Вселената.
55. Това единство на Отца с Неговите чеда, които Му вярват, позволява на Духа на Благодатта да разцъфтява безгранично. И да пребъде Славата Божия навеки!
                    Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.1 included.