Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




По Волята на Бога и отчитайки равнището на разбиране и опита ви да проникнете в тайното, което вече е породило огромен брой съждения за него, преди часът на суровите изпитания, се дава възможност да се докоснете до същността на тайнството, което възниква вътре във вас и неизбежно се проявява между вас.
2. Това е тайнството на вживяването на вашата плът в материалния свят.
3. Това тайнство днес довежда човека до смърт всички сте подложени нему.
4. Аз жадувам вие да осъзнаете достойно своята същност, защото от това зависи вашият живот и живота на вашите деца.
5. И това, че днес трябва да ви бъде позволено да придобиете по-дълбоки познания, не е стъпало на нарасналата ценност на човека, а признак на огромно нещастие, тъй като Божиите чеда не повярваха на своя Небесен Отец. Не е ли това огромно нещастие?
6. Когато Божиите чеда се отдалечават от постигането на предначертаното им от Бога, то става значително нарушаване на целостта на организма на по-фините природни равнища.
7. А това нарушение се предава на децата и дори на внуците.
8. Животът на малките чеда, които не знаят какво носи в същността си тяхната плът, преминава през значителни трудности и болести.
9. В древните Писания вие често можете да видите предания за наказания за грехове не само на съгрешилите, но и на техните деца и внуци.
10. Макар че там можете да срещнете и изказването на пророк Иеремия: "През тези дни вече няма да казват: Бащите им са яли кисело грозде, а децата им имат в устата си тръпчив вкус.
11. А всеки ще умира от своето собствено беззаконие; който яде киселото грозде, той ще има в устата си тръпчив вкус."
12. Две тайнства говорят за една истина, но от различни страни. Едното тайнство е, когато извършиш някое грехопадение и получиш върху си определени нарушения, родителите винаги предават тези нарушения на детето си, родено в последствие.
13. А по-нататък, отчитайки появилите се трудности, по Волята на Бога в тази плът ще бъде вложена такава душа, която трябва да претърпи именно тези изпитания, а не други.
14. Но има и още едно особено тайнство, което ще се прояви в последните времена, в дните на Съда Божий.
15. Защото в тези времена силата на помислите на човека бързо ще се увеличава и след едно отронено зърно хлад веднага ще последва жътвата на многобройните му каменни плодове.
16. Последствията от посевите на нещастието няма да са толкова разтеглени във времето, което по-рано неизбежно е принуждавало децата да събират реколтата от студените камъни от посевите на слепите си родители.
17. Като имате тази взаимовръзка, вие в голяма степен притежавахте болести, които сте донесли от своите родители и дори от техните родители.
18. И за да излекувате тези болести, сега е достатъчно да измените в себе си много неща по отношение на родителите. След което болестите у децата могат да изчезнат дори и без тяхно знание.
19. Но докато родителят е жив и първопричината за болестта на детето още не е поправена, да се излекува болестта на детето ще бъде крайно трудно, а в много случаи и невъзможно.
20. Защото това е като да пресушаваш блато, без първо да прекъснеш вливащият се в него ручей.
21. Нарушенията, възникващи в същността на вашата природна цялост, зависят във всичко от отношението ви към заобикалящия свят, а също и към предметите, създадени от човешка ръка.
22. За това и ви призовавам за бъдете деца, за да можете достойно да се научите да говорите с цветята, да дружите с облака и да се отнасяте с внимание към всеки камък, за да не го ритнете с крак, защото той също е жив.
23. Структурата на вашата плът има обща същност минералите, растенията и животните.
24. Вас ви отличава единствено степента на сложност, което в ученията на Изтока е довело до своеобразно тълкуване на закона за преражданията на човека.
25. Всяко развитие започва от най-простото в посока към все по-сложното.
26. Оттук лесно е възникнало умозаключението, че развитието на човека започва от минерала и по-нататък — до сегашното стъпало.
27. Наистина вярна е мисълта за единството на вашата природна материална обвивка с всяко тяло от заобикалящото ви материално битие.
28. Но този закон няма отношение към закона за духовното битие, тъй като духовна тъкан притежавате само вие като деца Божии и никой друг в Мирозданието на Вселената.
29. Нещастието, което се ражда от нарушаването на хармонията и което в голяма степен неосъзнавано протича между вас, е заключено във фината природна тъкан, обвиваща телесната обвивка.
30. И това и тайнство, което е съсредоточено във вашето подсъзнание и което на свой ред управлява целостта на цялата фина духовна тъкан.
31. А от нейната цялост зависи здравето на плътното тяло.
32. Това подсъзнание съдържа в себе си както огромния свят на вашата вътрешна вселена, така и носи отзвук от Мирозданието на великата Вселена.
33. И това е тайнството, за което човекът не знае почти нищо.
34. Същност на подсъзнание с различна степен на сложност притежават всички тела от Материалния Свят, както и онези предмети, които са създадени от човешките ръце или от някое друго разумно същество.
35. Именно това чудесно тайнство свързва целия Материален Свят в единно родствено братство.
36. И докато вашето битие протича в плът, вие неизбежно ще пребъдвате в тези закони и ще трябва да се съобразявате с тях.
37. След извършване на грехопадение във вашето подсъзнание се запечатва определен разрушителен щрих.
38. Ако ли вие не го изтриете с достойно покаяние пред Лицето на Бога и с праведен труд, то този щрих ще се предава по-нататък към децата, родени след придобиването на този щрих в подсъзнанието на родителя.
39. Подсъзнанието на детето, имащо в себе си щрих на определена агресия, е способно да атакува самостоятелно, независимо дали осъзнава това носителят й.
40. На вас често ви се налага да влизате в това тайнство, когато, слушайки събеседник, който говори за много хубави и светли неща, вие усещате някакво вътрешно напрежение и потребност да се отдалечите, прекъсвайки разговора.
41. През това време подсъзнанието на събеседника атакува вашето, което на свой ред по законите на материалния Свят само започва да се защитава.
42. Всичко това става независимо дали вие го желаете.
43. Ако слушателят е слаб духовно, то той няма да успее достойно да изслуша това, което му се говори и или ще се сбогува хладно, или ще прояви раздразнение,
44. С което ще постави себе си в не по-малко нещастно положение, защото на свой ред ще извърши грехопадение.
45. Подобно тайнство може да възниква във вашите взаимоотношения в многобройни разнолики прояви, което винаги ще създава определени неудобства.
46. Това възниква и между човека и определено изкуствено създадено устройство, което, реагирайки на вашата качествена проява, може да ви атакува както всяко друго живо тяло.
47. Защото този, който е създал това устройство, несъзнателно е наложил върху него определено изкривено природно поле,
48. Което се характеризира с отношението на създателя към своето създание.
49. Човек със зрение, съответстващо на битието в тримерното пространство, е привикнал да запечатва само плътни физически състояния.
50. Светът на плътните тела се възприема в много ограничени състояния, в които всяко плътно тяло завършва на границата на видимия контур на неговата фигура.
51. И ако това тяло не се докосва с видимите си части до други тела, то сякаш отсъства и всякаква взаимовръзка между него и заобикалящия свят.
52. Истината ви казвам: не можете да преместите нито една песъчинка от мястото й, по такъв начин, че това да не бъде чуто на другия край на Вселената.
53. Така и вашето битие протича в тясна взаимовръзка помежду ви и никой не е способен да се откъсне от събратята си дори и да се уедини на забравен в океана остров.
54. Емоционалните изблици в живота ви винаги ще се сливат в единния съзидателен поток на живота на вашите събратя от целия човешки род, независимо къде се намирате върху Майката Земя.
55. Това е и законът за единната природна същност,
56. А за Божиите чеда — и за единната духовна същност.
57. Затова независимо дали се докосваш с част от своето тяло до тялото на събрата си, чрез своя вътрешен свят ти вече встъпваш в активно взаимодействие с вътрешните светове на
събратята си, независимо дали го осъзнаваш.
58. А когато отношението към представител на заобикалящия свят бъде излято бурно, на което е способен само човекът, то силата на въздействието се увеличава многократно.
59. Същността на развитието на Хармонията на великото Мироздание на Вселената се състои в истината, при която в обширното Слънчево Лоно по определена неизбежност се допуска появата на малки черни петна.
60. Тези малки черни зрънца са способни достойно да противостоят само срещу равна им по сила слънчева светлина.
61. И колкото по-дълго време й противостоят, толкова по-голяма сила от слънчевите лъчи се устремява към тях.
62. А тъй като тези черноти са песъчинки в Лоното на безкрайното, то, естествено, някога Хармонията отново ще възстанови повредената частица от своето тяло.
63. Истината за битието на човека се състои в това, че колкото по-дълбоко в своя труд той постига предначертаното му от Небесния Отец, толкова по-благотворно се вплитат в Хармонията на великото Битие Божиите чеда.
64. Но всеки, който насочва агресията си към събрата или към друг представител на заобикалящия свят, започва да се противопоставя на Вселената.
65. Колко огромно е нещастието, очакващо този слепец!
66. Бързината и силата на обратния удар, който се връща към този, който е изтръгнал от себе си агресия, зависи от подложения на атаката и от неговата степен на съответствие с великата Хармония,
67. Като колкото повече в своето развитие Божиите чеда се приближават към Божественото, толкова по-бързо и по-силно ще се върне обратният удар към този, който е излял върху събрата своята агресия или някаква друга порочна емоция.
68. Това е свързано и със ситуацията, в която слепецът излива отрицание по отношение на култово съоръжение или към всяка духовна вещ, натрупала в себе си великата Божия Благодат.
69. Осквернителят на тези Храмове получава поражения с такава сила, чрез която родът му бива изроден.
70. Затова и преди ви казвах, че хулата срещу Святия Дух не може да бъде простена, защото този, който я извършва, сам стоварва върху себе си цялата безпощадност на неумолимите закони на Вселената.
71. Ако това имаше отношение само към законите на Небесния Отец, то истината ви казвам : Той винаги ще прости на каещия се.
72. Но този, който извършва нещо против Бога, нарушава Хармонията на Материалното Битие, а тези закони са непоклатими.
73. Истината ви казвам: когато посееш едно зърно хлад, винаги ще пожънеш много повече каменни плодове.
74. И така — къде е границата, отделяща порочното чупене на клонки от счупването им за благо?
75. Защото през живота ви в плът върху Майката Земя не е възможно да избегнеш определено чупене и нарушаване на създаденото.
76. А и колко много болка се налага да си причинявате един на друг, поправяйки нарушеното!
77. Възможно ли е да живееш сред Природата на Майката Земя без да нанесеш вреда на нещо живо, което са се опитвали да правят мнозина търсещи Истината от Изтока?
78. Наистина, казвам ви, че в понятието "да вредиш" неволно могат да бъдат скрити множество действия, нямащи нищо общо с понятието "да убиваш".
79. Човекът, който живее в плът, всеки миг е способен да убива нещо без да знае това.
80. Затова ако се допусне еднакъв смисъл при вредата и при убийството, то за да не нанасяш вреда на нищо живо, трябва за напуснеш материалното си тяло.
81. Но тъй като вашето развитие е възможно само в плът, то значи вие трябва достойно да опознавате истината за благоприятния живот на плътта.
82. Основното начало на формирането на човека като чедо, избрано от Небесния Отец, е започнало по времето на явяването на първите закони, определящи пътя на истинния възход на Божиите чеда.
83. Защото без да ги е приел, човек малко би се отличавал от животинския свят.
84. И с появата на първите закони се появило и понятието за грях.
И така — какво е грях?
85. По рано ви казвах: Ако вие бяхте слепи, то не бихте имали грях; но като твърдите, че виждате, греха си остава с вас.
86. Ако в своя живот се стремите да направите искрена крачка за благото на околните според зова на душата си, като се опитвате неизменно да се придържате към Божията Истина, но при това неволно нещо погубите, то това няма да бъде грях.
87. Защото сте извършвали благото доколкото сте били способни на това, което и очаква великият Отец от всеки от вас.
88. А правейки нещо, сте погубили без да желаете и без да знаете това.
89. Истината ви казвам: огромна болка ще представлява онази грешка, за която знаеш, но въпреки това я правиш.
90. Божиите чеда, които живеят в Лоното на Мирозданието и носят в себе си две начала — материално и духовно, но не се развиват духовно, по степен на вредоносност не съответстват дори и на животните.
91. Защото животните прибягват до убийство само при крайна необходимост и като единствена възможност да продължат съществуването си.
92. А човекът, заблудил се всред плевелите на порока, нанася вреда в името на най-удобното си съществуване,
93. Като с течение на времето тези удобства придобиват най-изострени очертания, в чиято същност този нещастник не е способен да вникне.
94. Но като се развиват духовно, Божиите чеда придобиват качества,които никога не могат да бъдат придобити нито от животните, нито дори от целия разумен свят, заобикалящ битието на човешкия род.
95. Мисълта е някакво подобие на проводник, по който се предава определена сила.
96. Благодарение на мисълта човекът мигновено се свързва с всеки обект или явление от околния свят.
97. А за да им повлияе, човекът трябва да прояви отношението си към това, към което е насочена неговата мисъл.
98. И тъй като всички тела от материалния свят са невидимо свързани помежду си чрез фини природни обвивки, то достатъчно е само да набележите някое определено, желано от вас разрушение и вие тутакси врязвате студеното острие на своето желание в невидимото сърце на своята жертва.
99. Ако ли това желание не съответства на истинните Божии заповеди, то непременно в хармонията ще настъпят разрушения.
Обратният удар е неминуем.
100. Агресията в живота на животните се проявява с минимален емоционален изблик, затова и изкривяванията в хармонията на Природата са незначителни.
101. Силата на тези емоции при човека, подкрепена от могъщите качества на душата, е способна да се проявява необичайно ярко, което поставя духовно непречистения човек в крайно опасно състояние.
102. Защото като не изпълняват достойно предначертаното от Небесния Отец и не следват Неговия зов, Божиите чеда са способни да излязат доста далеч извън пределите на Хармонията.
103. А днес, за да можем да говорим за крайната необходимост от определено разрушение и убиване относно човека, преди всичко вие трябва да познаете истината за това, че вашето тяло не се нуждае в него да постъпва изкуствено и отвън храна от животински произход.
104. А значи, днес съзнателното убиване на животни за благото на своето съществуване е работа на невежи слепци.
105. Що се отнася до растителния свят, призван дълго време да служи за благото на живота на човешкото тяло и на живота на самото Божие чедо, то, преди да извършат някакво разрушение, постигащите Истината преди всичко ще сътворят молитва, отправена към Майката Природа,
106. За да отдаде от себе си Тя своите плодове, а като се възползвате от тях, вие да Й върнете много повече блага, отколкото сте взели от Нея.
107. А след това с чисто сърце, изпълнено с любов и топлота към Майката Земя и към това, до което е необходимо да се докоснете, извършете нужното разрушение.
     Вреда няма да има.
108. Тялото природно ще се възрадва, че, попадайки във вас или намирайки се редом с вас, то изпълнява хармоничното.

109. Така че да ликува Природата и великото Битие от разцвета на вашето житие — чеда на Небесния Отец!

                    Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.10 included.