Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Скъпи чеда Божии! Изминаха пет години, откакто се сбъдва Събитието, предначертано от великия Бог от първите дни на вашите първи крачки по Майката Земя,
2. Като по време на цялото си съществуване вие се сблъсквахте с много явления както с приземен, така и с космически характер, както с тайнствата на ограниченото, така и с тайнствата на самата Вечност.
3. Вие търсехте пътища за самоусъвършенстване, а Истината търсеше начин да ви помогне в това жизнено важно търсене.
4. А това търсене от едната и от другата страна трябваше да премине през огромни трънаци.
5. Така са се проливали и досега се проливат сълзи от едната и от другата страна.
6. Законът на Хармонията не е нещо фино и крехко, към което трябва да се докосваш крайно внимателно.
7. Този закон притежава определен запас от здравина, с което създава най-благоприятната атмосфера за необходимото видоизменение на всичко, в последствие родено в Лоното на Битието,
8. За да може това, което е родено, да придобие достойно равновесие и да бъде способно да живее и да се развива вечно.
9. Защото би ли имал човекът много възможности да достигне своята зрялост, ако от детството би бил заобиколен от крехки предмети, за чието строшаване би го заплашвала смърт?
10. Затова запасът от здравина, за който споменах, допуска от ваша страна множество груби и животински действия, преди вашата плът да бъде окончателно лишена от жизнени сили.
11. Но за всяка нехайна постъпка вие ще изпитвате от страна на Хармонията все по-голямо противодействие.
12. И тогава броят и сложността на нарушенията на вашата обвивка ще нарастват до една критична точка, след която непременно настъпва трагедия.
13. Запасът от здравина, който съществува в тайнството на Хармонията на Битието, по отношение към раждащите се отново живи тела може да се проявява в различна степен в зависимост от степента на сложност на раждащите се организми.
14. Като колкото по-прост е роденият организъм, то от толкова по-малък запас от здравина се
охранява неговият живот.
15. Тъй като самата жизнена дейност на такъв организъм въобще не се нуждае от подобен запас и лесно се видоизменя при първите сигнали за необходимост от видоизменяне, които постъпват от заобикалящата среда.
16. Освен видоизменението, отговорът на постъпващия сигнал може да се състои и в смъртта на организма:
17. В единия случай — когато сигналът за промяна изисква от живото тяло непосилен преход от едно състояние в друго;
18. В другия случай — когато жизнената дейност на организма заплашва с определено опасно нарушаване на равновесието, съставящо основата на Хармонията. Тогава към организма идва сигнал за самоунищожаване,
19. Което веднага води до послушната гибел на определен брой живи същества, докато не изчезне заплахата, възникнала за равновесието.
20. Или при по-меко решение на дадения въпрос определена група живи организми за известно време губят способността си да се размножават и да раждат деца.
21. Но всички тези сигнали, а също и друг род ситуации от страна на Природата водят към една изключително важна цел — да се възстанови равновесието, което съставя основата на хармоничното Битие.
22. Затова колкото и сурови да изглеждат последиците от тези сигнали, те вече не трябва да се разглеждат като проява на някаква зла воля.
23. Колкото по-сложен е живият организъм, чиито венец върху Майката Земя е човекът, надарен с безгранични възможности за творческо търсене на най-добрите решения, то от толкова по-голям запас от здравина се охранява неговото битие,
24. Като, започвайки от незначителни болестни прояви, възникнали след първите нарушения на Хармонията, тези усложнения в тялото на човека ще се увеличават със следващите подобни нарушения, като постоянно напомнят на мислещото същество за необходимостта да преосмисли качеството на своите крачки и да нанесе поправки.
25. Болест на тялото възниква не само там, където действията на човека противоречат на Божиите закони, но и там, където човекът се стреми да носи товар, нарушаващ запаса от здравина на своята материална обвивка, колкото и светла да изглежда подбудата му.
26. Законът на Природата не се интересува от идеологията, възникваща в съзнанието на човека.
27. И ако човекът не отчита тайнствата, с които е надарен от Природата и с действията си нарушава над допустимата за него в този момент норма равновесието, изначално установено в неговата физическа обвивка, то в това тяло неизбежно ще започнат да се появяват пресилвания,
28. Които, увеличавайки се все повече и повече, ще започнат да предизвикват сигнал с все по-нарастваща сила, който ще напомня на човека да преосмисли своите действия незабавно.
29. И ако по Божиите истини човекът се учи да държи преди всичко на душата си, а не на тялото, то това въобще не означава пълно пренебрегване на своето тяло,
30. Тъй като това тяло ви е дарено от вашия Небесен Отец, а е изтъкано по законите на Единния.
31. Вярващият човек е длъжен да уважава творенията от Ръката на Твореца.
32. Затова отделянето на нужното внимание на своята плът също се отнася към Божия Закон, а вярващият човек е призван сам да определи мярката на нужното внимание.
33. Тъй като доколкото е в изправност неговият инструмент, дотолкова вярващият може по-пълно да слави Името на своя велик Отец чрез песента на своята душа.
34. Но и човекът сам може да възприема сигналът за самоунищожение;
35. Само че като притежава високоорганизирани способности да мисли творчески, а също и ка
оценка, но, което е най-ценно, в отговорния момент да почувства вътре в себе си нещо, което ще започне да го отдалечава от пагубната идея, възникнала в съзнанието.
37. Светът на разума от по-високите стъпала от това, върху което се намира човешкия разум няма толкова висока жизнеустойчивост, както при човека.
38. Само че този свят единствено благодарение на достойната си разумна оценка на Закона на Битието и неотстъпното й следване, никога не усеща не само сигнал за самоунищожение, но и никакъв друг вид разрушителен отговор от страна на Хармонията.
39. Човекът, притежавайки в своята цялост огромна сложност от съчетаването на природното и духовното начала, е призван да приведе своето съществуване към подобно битие в Природата.
40. А придобивайки огромната сложност, в която е заключено едно още неразкрито величие, човекът е придобил още и огромна жизнеустойчивост,
41. Без която при дадената сложност той не би имал никакви възможности благополучно да просъществува дори и кратък период от време.
42. И тъй като човекът е не само същество разумно, но и такова, чиито разумни съждения се градят върху духовна основа, съставяща същността на самия човек, то колкото духовната основа е по-слаба, толкова по-лесно ще бъде да достигне до осъзнато самоубийство.
43. Като подобно осъзнато действие може да възникне при временно отслабване на емоционалното състояние до критичната черта във връзка с невярната оценка на съществуващата реалност.
44. Човекът, правейки първите си крачки, преди всичко се е устремил да цени това, което вижда с очите си и чува с ушите си, а не това, което чувства със сърцето си.
45. Затова чрез своите действия първоначално той е създал превес по посока само на разумните умозаключения, основани на фиксирани дотогава факти и, което е неизбежно, на фантастични догадки,
46. На които, благодарение на присъщата на човека особеност, той се опира като на истина.
47. Така човекът започнал да определя жизнения си път винаги по пътя на разсъжденията, които на свой ред са се правели и се правят при пълно незнание на елементарните истини, позволяващи да се влезе в Хармонията.
48. Трудността при опознаването на тези елементарни истини изцяло зависи от невникването в същността на духовното развитие.
49. А незнанието на тези истини неизбежно трябвало да доведе човека до възникването на идеологии, които, диктувайки условията, са повели човешкото общество към самоунищожение,
50. При което подобни идеологически постановки довеждат всеки човек поотделно до състояние на безизходност, от което като че ли няма изход и до състояние на някаква особена мнима важност на този момент;
51. Което, като правило, завършвало и все още завършва със самоубийството както на отделни личности, така и на големи групи от хора.
52. Мисленето на човека изцяло зависи от състоянието на неговия вътрешен свят.
53. А този вътрешен свят зависи от удовлетворяването на инстинктивните и духовните потребности,
54. При което повишеното внимание към духовното развитие е призвано да ограничи потребностите на инстинкта до жизнено необходимото равновесие.
55. А тъй като вниманието и отношението към духовното състояние е било и недостатъчно, то потребностите на инстинкта са започнали да заглушават гласа на жаждата на духа.
56. А пък разумът на човека се стреми преди всичко да поведе самия човек по най-лекия и удобен път към удовлетворяването на това, което у човека зове най-силно от всичко.
57. Така че Помнете!
Докато зовът на инстинкта изпълва човека, неговото мислене непременно ще обрече този човек на огромни страдания и гибел.
58. През цялото време на свото има духовна компонента в своята същност, която не съществува у никой друг представител на растителния и животинския свят, човекът е надарен с повишена жизнеустойчивост.
36. Когато усети мисълта за самоубийство, той не само е способен да й даде необходимата ето битие човекът с агресивни крачки е създавал и създава до днес заплаха за великото Равновесие и затова той винаги усеща сигнал за самоунищожение от Природата,
59. Който се проявява явно в период на емоционални усложнения.
60. Но тъй като духовната основа не позволява на човека незабавно да изпълни зова на този сигнал, както правят това животните, то ситуацията преминава в друга форма — от самоунищожение на личността към самоунищожение на голяма група хора и агресията активно започва да избухва от човек    към човека.
61. И тогава броят на хората, а значи и опасния за Хармонията натрупан обем агресия, започва бързо да намалява до спасителната черта за сметка на войни с различен мащаб.
62. А при определени условия спасителна роля играе някоя своеобразна катастрофа.
63. Законът на Битието е суров. А затова в период на войни и велики катастрофи Хармонията въобще не забелязва такива особености като гибелта на деца и старци, виновни и невинни.
64. За Битието главното във войните е гибелта на всички, които са способни да носят повишена агресия и са предразположени към това; а че при това могат да загинат невинни, това не е някаква забележима загуба за Хармонията.
65. Тъй като в живота на човека съществува закон за неговите индивидуални най-вероятни действия, то може отрано да се види не само вероятното бъдеще на самия човек, но и на цялото човешко общество,
66. Като колкото по-малка възможност да изменя своята съдба притежава самият човек, толкова по-невъзможно ще бъде да се измени бъдещето на обществото при нарастващия брой на тези, които го съставят.
67. Знаейки бъдещето на всеки човек и бъдещето на човешкото общество, великият Отец позволява на всеки човек да се ражда в една или друга епоха на възходи и падения, на съзидания и войни единствено въз основа на това, че дареното му раждане ще донесе необходимото, което е призвано да помогне на неговото развитие.
68. Небесният Отец винаги ще положи възможните усилия, за да ви   предпази,
69. Макар че успехът на това в голяма степен зависи от избора на самия човек.

70. Но подсказка за правилността на своите действия ще получи всеки. Ще поиска ли човекът    да се вслуша в това, което ще почувства някога?

                                                 Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.12 included.