Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Някога, по Волята на Бога, човешкият род явил лицето си пред великото Мироздание.
2. Един нов никому неизвестен път с огнена следа се отправил към Вечността,
3. Път, обвит в приказно наметало и в чудесни цветове…
4. Но по какво тази огнена пътека се отличава от огнените змии, чието огромно множество пронизва пространството?
5. Хармонията на великото Материално Битие се движи винаги по най-правилния път.
6. Затова е безсмислено поставянето на определена цел пред пътя на Вечността.
7. Удивителният Свят на Твореца на Вселената се е обогатил с безмерни тайнства, когато в Лоното на това Битие се появили първите искрици на подвижния Разум,
8. Чието развитие започнало с овладяването на първите закони на заобикалящия свят,
9. При което колкото повече законите били овладявани, толкова тези чеда се придвижвали по-напред в своето развитие.
10. И не трябвало да се дава подсказка отвън за встъпилите за първи път на пътеката на суровата Вечност.
11. Мирозданието, сътворено от великия Творец, притежава удивителна дъга от багри, но в него не съществуват понятията за Добро и зло.
12. Развитието му се движи винаги по строго неизменен закон и никой не може да продължава да се развива, без да го е овладял. Такъв нещастник го чака само небитието.
13. Затова всеки, който встъпва на пътя на Възхода, трябва сам, със всяка своя следваща крачка, да опознава основата, по която се движи и самостоятелно да избира своята посока,
14. В която всяка следваща крачка може да бъде направена само тогава, когато предишната е ясно осъзната.
15. Този път се е превърнал в същност на закона за разцвета на разума.
16. Тези, които вървели по този път, правели следващата си крачка едва след като установявали, че тя е възможно най-добрата.
17. И никой от тях не е посмявал да направи крачка, различна от тази.
18. Като носители на подвижния Разум, първите деца на Твореца на Вселената пристъпили към овладяване на законите, които вече се били проявили в своето огромно богатство.
19. И единствено овладяването им чрез непосредствения труд на разума, при това въз основа на способността да се движат по възможно най-добрия за равнището си път, позволявало на тези чеда най-бързо да влязат в Хармония със заобикалящия ги свят и да разцъфтяват пълнокръвно.
20. А в последствие, когато наоколо започнали да се раждат все повече светове с битие с подобна същност, тези, които са отишли напред и са придобили по-големи възможности, започнали да помагат на изостаналите свои братя, но без да се намесват пряко в развитието им.
21. Забраната за намеса станала Закон за развитието на световете във Вселената.
22. И по-малките, в чието раждане винаги участват някои от по-старшите, според своите способности за разбиране могат да надминат създателите си и на свой ред да се опитват да помагат на изоставащите.
23. Всичко това протича в пределите на Хармонията на Вселената.
24. А онзи свят, който преминава допустимата граница на тази Хармония, ще прекрати своето съществуване.
25. Така Вечността неумолимо крачела във Вселената, докато веднъж в едно от кътчетата на огромното Мироздание се появили за живот плътните тела на бъдещия човешки род.
26. И тъй като тази плът изначално имала единна същност със света, който в своето безбрежие отдавна носел водите на съществуването си, то и нейното развитие започнало по познатия път на основата на овладяването на вече проявените тайнства.
27. Но когато по Волята на Бога неговите чеда станали едно цяло с тази плът върху Майката Земя, то тогава в Мирозданието се проявило едно тайнство, още непознато в Битието.
28. Божиите чеда за първи път съединили в себе си две начала, които могат да се развиват по два различни закона и които хората трябва да приведат в хармонично единство.
29. Единият закон дава същността на този, който се движи върху основата, а другият — същността на самото сътворяване на тази основа, което се отнася съответно за пътя на развитие на разума и пътя на развитие на душата,
30. Където душата е Божие чедо, а плътта е това нещо, благодарение на което душата е способна да се развива.
31. Днес вие сте единствените чеда на своя Небесен Отец и пред вас лежи път, по който никой не е минавал.
32. А значи, неговите закони още не са проявени във великото Мироздание
33. И Вселената ще се запознава с тези закони единствено чрез вашето движение по предначертания Път.
34. Пред развитието на Вечността на Материалното Битие на Вселената никога първоначално не се поставя някаква цел, защото пътят е единствен и не се нуждае от допълнително изкуствено насочване.
35. Появата на носителите на подвижния Разум за първи път внесли в Мирозданието понятието цел,
36. Същността на което се състои в стремежа да достигнеш нещо, определено от разума, за да го използваш за по-пълното развитие на своето общество без да нарушаваш Хармонията на заобикалящия свят.
37. Същността на целта, която е призвано да постави пред себе си Божието чедо, се свежда до стремежа да достигне подобие с онази Истина, която Небесният Отец явява за определено време.
38. Защото единствен Той, познавайки върховете, към които води Своите чеда, може да осветлява посоката на Възхода.
39. И само стремежът да изпълните Божиите истини ще ви позволи да се трудите непрекъснато за благото на своето общество,
И то именно в най-благоприятна посока.
40. Истината ви казвам: да се говори за благото на обществото без постигането на истините на Небесния Отец е проява на велика слепота.
41. Когато слепец води слепеца, то и двамата падат в ямата.
42. Влизането в Хармония със заобикалящия свят зависи също и от вашия духовен разцвет,
43. Защото законът за Развитието на Душата е и първооснова на вашето цъфтене.
44. Развитието на душата, която се е проявила в лоното на този закон, вече няма да може да протича както трябва, ако предварително се знае, че следващата крачка е правилна.
45. За вас е допустима само вярата в правилността на бъдещата крачка.
46. Пред вас стои законът за Свободния избор, където всекиму предстои да направи крачка, присъща именно на неговата индивидуалност.
47. Тази крачка трябва да бъде направена само по начин, който ти осъзнаваш като правилен, дори и мнозина да те съветват друго,
48. Но да направиш тази крачка със стремежа да не се отдалечаваш от Истината.
49. Истината ви казвам: вярата, а не знанията, определя вашия избор.
50. Тъй като развитието на Божиите чеда се определя от следването на пътя на Вечността, то този път ще бъде набелязан от Стъпала, които ще им позволят да се изкачват към още по-високи Върхове.
51. Тези стъпала се определят от времето, в което по Божията Воля и с отчитането на все по-големия разцвет на същността на човека ще бъде изпращана Истината, без Която ще е невъзможно по-нататъшното развитие на човешкия род.
52. Божиите чеда няма да могат сами да определят своя път,
който още не съществува.
53. Само Небесният Отец знае истинската посока.
54. А да се осъзнае тя може само тогава, когато великият Отец изпрати Светлината чрез Своето Слово — Своят единороден Син.
55. Така е било, така е и така ще бъде вечно.
                    Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3 included.