Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Именно днес погледнете към истината, според която ще стане преходът от епохата на царството на силата към равнището на Царството на Душата.
2. Епохата на човешкото съществуване до днес протича на равнището на царството на силата.
3. През този период, особено в началото му, при стълкновенията между хората отбелязвали успех по-голямата физическа сила и по-изостреното съзнание в тази област.
4. Проявите на човека се свеждат до използването на Природните дарове, а натрупаната от тях сила се насочва към това да прави по-слабите зависими от себе си,
5. При което често физическата сила поставя под контрола си по-развития разум.
6. Чрез този стремеж най-виден става този, който властва над най-много поданици.
7. Силата на имащия власт пък се определя от материалното богатство, от находчивостта на разума или, което е крайно рядко, от духовното богатство.
8. Периодът на царството на силата е оставил отпечатък върху съществуването на човешкия род, което не е позволило на хората да напуснат същността на съществуването на животинския свят.
9. Но има някои, които са успели да задържат своето съществуване в лъчите на Висшия Свят. Това са Божиите чеда, които са познали истинската вяра.
10. Животът на хората се отличава от този на животинския свят само по това, че човекът претворява потребностите на своята плът в живот с повече удобства,
11. Като използва всички възможности на своя ум и ако е нужно и сила, виждайки в това смисълът на своето съществуване.
12. Развитието на човечеството през всички времена се гради на основата на борбата на противоположностите.
13. По-нататък същността на това развитие ще се запази, но ще се измени съотношението на противоборстващите сили, което ще позволи на човешкия род да се издигне на следващото по-високо стъпало на разцвет.
14. В царството на силата хората се развиват между такива противостоящи сили като Съзидание и разрушение.
15. Това се явява крайно широк диапазон от човешките прояви, протичащи в безпределния хаос.
16. Подобна широта е определена само за низшето равнище на духовно развитие на хората,
17. Чиято същност ясно се вижда, когато младите чеда, които са в периода на своите детски игри, намират еднакво удоволствие както в съзиданието, така и в разрушението.
18. Следващото равнище, по което ще потече реката на човешкото съществуване, е великото Царство на Душата, предначертано от Небесния Отец за Своите млади чеда. Но каква е същността на прехода от света на силата към Света на Душата?
19. Огромното пространство между Съзиданието и разрушението е разделено на две половини от чертата на равнодушието.
20. Тази черта е като отправна точка, от която тръгват в противоположни посоки два пътя.
21. Пътят на едната страна води към Храма на Съзиданието, а на другата страна — към бездната на разрухата.
22. За да се движи по някой от тези пътища на човека му е нужна вяра, защото вярата е великият двигател, който помага да се преодоляват срещаните прегради.
23. Законът на Вярата не предполага непременно наличието в себе си на Божествената Светлина, защото това е закон, по който се гради битието на човека с всичките му противоположни прояви,
24. Където човек не познава правилността на следващата си крачка, но вярва, че избраната от него крачка е истинска.
25. Вярата винаги ще му помогне да преодолее дългия път и да достигне желаната цел. Само че в какво да повярва човек и на кого да избере да се довери?
26. Върху чертата на равнодушието, където белите и черните начала са уравновесяват, се прекратява всеки стремеж към достигане на нещо.
27. Защото човек не може едновременно да се стреми да прави и добро, и зло.
28. Същността на равнодушните хора се състои единствено в способността им да правят както добро, така и зло.
29. Всеки от двата пътя минава през такива страни, от които зависи възможността за достигането до крайната цел.
30. Страната, през която лежи пътят към Храма, е населена с хора, правещи главно добрини, като в същото време у тях се проявяват и някои порочни страни.
31. Противоположната страна е населена с хората, които в по-голяма степен са предразположени към порочни деяния.
32. Същност на хората от мрачната страна се явява способността им еднакво лесно да причиняват зло на хората, животът на които протича по противоположния път и на хората, движещи се до тях в същата посока.
33. Само и единствено две са препятствията, които ги задържат да направят повече зло: страхът и разумното осъзнаване.
34. Но с течение на времето страхът неудържимо се топи, ако не се поддържа редовно, след което човекът напълно попада под контрола на сатаната.
35. Благодарение на разумното осъзнаване също е възможно да не се поддаваш на все по-порочни съблазни,
36. Но тогава всяка неудовлетворена съблазън, укротена само съзнателно, ще оставя следа в човешката същност.
37. При такова многократно неудовлетворяване следата се увеличава и след време настъпва срив в психическото състояние,
38. След което нещастникът за кратко време може да пропадне до бездната на разрухата.,
39. Превръщайки се в най-опасното същество, притежаващо единствено по-подвижен разум.
40. Единствената възможност, която е призвана да обезсили бездната и да я изравни с повърхността на земята, е пълното възприемане от човешкия род на Свещената Вяра.
41. В страната, предразположена към Двореца на Съзиданието, човек може да се задържи само заради недостатъчно твърда вяра на своя Небесен Отец.
42.   Защото такава слаба вяра лишава Божието чедо от възможността да се справя със своите порочни прояви.
43. Същност на Божиите чеда от слънчевата страна, които са се приближили към Двореца на Съзиданието и които са го достигнали се явява способността им еднакво лесно да помагат както на подобните на тях, така и на нещастните свои братя, животът на които протича по противоположния път.
44. Говорейки за пътя на сгъстяващия се мрак, истината ви казвам, че обезсилването на бездната на разрухата, разрастваща се в хората чрез Свещената Вяра не само се изравнява с повърхността на земята, на и Тя ще разруши силата, на основата на която съществува страната, предразположена към бездната.
45. Това ще позволи на Божиите чеда да се изтръгнат окончателно от робството на тъмнината
46. Което ще намали възможностите за противопоставяне до чертата на равнодушието.
47. Но истинни са вашите мисли за несъстоятелността на живота, когато в него няма сили на противопоставяне.
48. Тайнството на чертата на равнодушието не е в противостоенето, защото тази черта би се разтворила в Божиите Лъчи,
49. Тъй като Неговите чеда, напълно обгърнати от благодатното дихание на възгорялото се безгранично величие и Слава на Небесния Отец, действително не ще бъдат способни да сътворяват порочни дела.
50. Великият Господ ще благослови встъпването на човешкия род в Царството на Душата, в чудесната страна,
51. Където вечният двигател на безграничното съзидание ще бъде неизтощимата сянка на неудовлетворения.
52. Божиите чеда, устремени към висотите, не ще намерят покой.

                    Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4 included.