Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Битието на човешката душа след завършването на живота в плът протича по подобие на великия Закон на движението на Вселената,
2. Която се върти около великия Източник — Творецът на Вселената.
3. Във Вселената съществуват множество удивителни Галактики, в които се въртят прекрасни Звездни системи,
4. Като около една или друга Звезда се движи хоровода на определен брой Планети,
5. Които на свой ред могат да имат обикалящи около тях Луни.
6. Такова движение притежават Висшият и низшият светове.
7. Великият Небесен Отец е Венецът на Висшия Свят.
8. Водачът на низшия свят е резултат от една дива грешка, която хората са нарекли дявол.
9. Душите на хората, натрупали през своя живот праведност или порочност, попадат във Висшия или в низшия свят,
10. Чиито същности опасват Земята на различни разстояния от Нея.
11. Низшият свят е близко до земната повърхност. Висшият свят е значително по-отдалечен.
12.   Битието на тези светове е определена необходимост.
13. Духовното развитие е уникален Път във Вселената, по който не е минавал никой.
14. Този Път е нов и при първите крачки доста труден,
15. Защото появилата се пред Лицето на Битието духовна тъкан е внесла във Вселената нов закон — законът за Свободния Избор.
16. Встъпвайки във влиянието на този закон, първите Божии чеда, още не умеещи да владеят своята духовна сила, са били способни да причиняват доста нещастия.
17. На Пътя на Вечността това е недопустимо.
18. Затова в преддверието на този Път трябва да бъде организирано Семейство, способно да стане достойна основа, върху която наистина ще бъдат отглеждани децата на Вечността.
19. Във Вселената нищо не се ражда съвършено. А и самото това понятие е доста относително.
20. Защото ако ли съществува граница, над която няма развитие, то тази граница е начало на смъртта.
21. Появилите се в прекрасното Лоно на Майката Земя Божии чеда трябва да се научат да управляват дадената им удивителна духовна сила,
22. Да съумеят да преобразуват вложената в тях Божия искрица в сияещо огънче, носещо светлина и топлина.
23. Тези чеда, които чрез упорит праведен труд сред обширния хаос са развили своята духовна тъкан по необходимия начин, за известно време отиват във Висшия Свят, наречен от човека рай.
24. Но това е само за известно време, докато все още продължава да съществува дяволът, със съблазните на който се борят по-слабите на Земята.
25. В тази борба човешката душа придобива своята истинска същност.
26. Прочее, тези, които са достигнали равнището, на което няма смисъл да им се дава нова плът, тъй като напълно са изхабили първоначално дадената им сила, те отиват в низшия свят, където ще претърпят окончателната си смърт. Този свят е наречен от хората ад.
27. Но помнете! Вашият Небесен Отец ви дава възможност да получавате нова плът дотогава, докато у вас се е запазила и най-малката способност за развитие,
28. Защото човешката душа е способна да се развива само и единствено в плът.
29. Това е още едно тайнство за временното прибиваване на праведните души в долината на рая.
30. Небесният Отец е приготвил за своите чеда вечния Път на развитието, а развитието на душата протича изключително с помощта на деянията на плътта.
31. Отишлите във Висшия Свят праведни души ще усещат по-пълно Божията Благодат: повече или по-малко,
32. В зависимост от степента на развитие на духовната тъкан, тъй като тя е подобна на платно: колкото е по-широко, толкова по-голям поток вятър поема.
33. Отишлите в ада ще усещат по-голям или по-малък гнет — в зависимост от здравината на връзката си с дявола.
34. Те няма да имат възможност да пречистят душата си.
35. И не трябва да роптаете срещу тази неумолима жестокост, тъй като законът и тайнството на раждането на дявола напълно зависят от деянията на човека.
36. Но в съществуването на душите има и период на неопределеност.
37. В този интервал попадат душите, които все още са способни да се развиват, но не са достигнали определено равнище на чистота.
38. В това състояние пребивават душите, плътта на които през живота си не е приела истинската Вяра.
39. Липсата на такава Вяра води човека до пасивно осъзнаване на доброто и злото,
40. Поради което човекът става способен да върши поравно и добро, и зло.
41. Но неговото добро се ограничава до самия него и до близките му.
42. Равнището на неопределеността опасва Земята в непосредствена близост до Нея,
43. Което позволява на душите, попаднали на това равнище да се намират сред тези, които живеят в плът,
44. При което те продължават да виждат и чуват всичко. Но тези души вече не могат да направят нищо.
45. И тъй като у тях се запазват придобитите пороци и прекомерни желания, то това им носи допълнителни страдания,
46. Тъй като извън плътта отсъства възможността за удовлетворяване на похотта и за избавяне от пороците.
47. Когато напуска плътта, човешката душа се намира в груба енергийна обвивка, която съхранява родствените връзки и личностните качества на плътта от последния живот.
48. Тази обвивка се разпада в продължение на четиридесет дни.
49. И ако ли чедото няма да бъде оставено по Волята на Бога да помага на останалите свои братя, то след разпадането на грубата енергия душата преминава в духовна тъкан, концентрирана в точка
50. С по-големи или по-малки размери — в зависимост от развитата сила.
51. Личностните качества се разпадат и се разкрива индивидуалността, която е била изначално заложена от Твореца — с цялата памет за минали животи, ако е имало такива.
52. При прехода в това освободено състояние пред душата се открива по-пълно осъзнаване на извършените деяния и ако са останали неизчистени пороци, то това ще донесе на душата страдание,
53. Което ще се прояви в страстно очакване на нова плът,
54. Която се избира и се дава по Волята на Небесния Отец, а не по избор на самата душа.
55. Ако ли благодарение на деянията на последната плът пороците са били изчиствани, то те никога няма да изплуват в паметта на душата.
56. Душите, попаднали на равнището на неопределе-ността, непременно се нуждаят от нова плът.
57. И това преселване ще продължава дотогава, докато душата не придобие качества с необходимата сила или докато не падне до равнището на нищожество.
58. На това равнище на очакване на нова плът могат да попаднат не само души, оформени на основата на безверие в Светлината на великата Истина.
59. Тук ще влязат и душите, чиято плът отначало е сеяла зло без мярка, а след това е встъпила в пътя на очистването, но не е успяла да достигне необходимата висота.
60. Дори и човекът да е извършил тежък грях, това не означава, че душата му ще отиде в ада.
61. Защото човекът може да го извърши далеч не в обичайното си състояние, а когато внезапно е излязъл от равновесие.
62. Извършвайки тежък грях, той може през целия си по-нататъшен живот да страда за своето падение, което показва, че в душата му има лъч светлина.
63. Помнете! Колкото повече чернилка има в душата, очакваща въплътяване, толкова повече изпитания са й приготвени в новата плът и толкова по-увредена ще бъде самата плът.
64. Душата няма възможност да избира за себе си изгодна обвивка и напълно ще зависи от новия развиващ се разум,
65. Тъй като разумът е присъщ единствено на плътта.
66. Душата, не познаваща Истината, отново и отново ще преживява страхът от приближаването на смъртта на своята плът и отново и отново ще жъне плодовете на все по-нарастващите страдания от постоянно разпиляваните от нея семена на хлада.
67. Ако ли през живота на плътта е било разкрито духовното предначертание, т.е. е станало истинското раждане та човека, а той не е успял да извърви нужното разстояние по праведния път, то него го очаква плът с по-благоприятни качества.
68. Придобивайки новата плът, детето ще започне да се развива не според възрастта си
69. С това зримо проявление, което е същността на неговата душа.
70. Помнете! Раждането на човека става не в момента на раждането на плътта, а когато душата влезе в предначертания си ритъм на съществуване.
71. Така и зачеването на плътта не е раждането й, макар че тя вече съществува.
72. Раждането на плътта е появата на възможността й да действа.
73. С раждането на плътта става зачеването на душата,
74. Раждането на която става с появата на съзидателната потребност и с встъпването на плътта в пътя на творенето съгласно истинните повели на душата. Това е и раждането Свише.
75. Притежавайки лъжливи представи за своята същност като плът, човек става неспособен въобще да се роди в продължение на целия живот на плътта.
76. При зачеването във всяка нова душа се влага предопределението на нейното истинно житие.
77. Ако душата не се ражда и се вселява в новата плът, то на тази плът се възлага отговорността да открие и изяви пред света истинската същност на своята душа.
78. И нека търсенето ви бъде осветено от Лъчът Господен!
Бъдете творци!
Мир вам.

                     Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5 included.