Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Днес настъпи часът да бъде разкрита пред вашия взор истината, относно която Божиите чеда са били в пълно неведение —
2. Истината, дала началото на огромни нещастия и която неумолимо се опитва да пречупи разцвета на душата на човешкия род.
3. Същността на тази истина не е трябвало да бъде явена по-рано, защото младостта на Божиите чеда не би им позволила достойно да осъзнаят отговорността на своя живот върху Майката Земя —
4. Отговорност, която някога е легнала върху плещите на хората, пред чиито стъпки се е разкрил удивителният Път на великото Съзидание.
5. Душата на Божиите чеда, проявила за първи път своята същност в Лоното на Майката Земя, все още нямала опит в овладяването на Духовните Върхове.
6. А трудността, която вече очаквала пътниците, е крайно огромна и Мирозданието още не е знаело за нея.
7. Появявайки се във Вселената, този Път явил един нов закон, на чиято основа бил възможен разцвета на духовната тъкан на Божиите чеда.
8. Това е законът за Свободния Избор, никому неизвестен досега.
9. По Волята Божия било дарено вам тайнството на труднопредсказуемото.
10. А щом има Свобода на Избора, значи има и грешка.
11. Грешката станала неотменна същност в живота на хората.
12. Но с течение на времето нейното качество е призвано да се променя, преминавайки към все по-високо стъпало.
13. Получавайки огромни възможности, Божиите чеда встъпили в път, по който една тайнствена пелена вечно покрива човешките очи.
14. Вашият Небесен Отец е очите на човека, вярата в Който ви предстои да постигнете, за да тръгнете достойно през тайнственото по Пътя на великото Съзидание.
15. Встъпвайки в този от никого неутъпкан Път, човекът неволно не е дооценил дадените му могъщи възможности и е направил съдбовна грешка,
В резултат на която се зародило огромно нещастие.
16. Мисълта е преддверие на деянията.
17. А уникалността на човека е в това, че с осъзнаването на силата на мисълта у човека се пробужда могъщото тайнство на Вярата —
18. Тайнство, което представлява източник на чудесния поток живителна сила.
19. Този поток може да бъде насочен от човека или към неговите деяния, или към друго живо същество, или към изображение.
20. Ако вярата е насочена към своите деяния, то живителната влага ще подхранва собствените сили на човека, което ще му помогне упорито да се движи към своята цел.
21. Ако вярата е насочена към деянията на друг човек, то съответно ще увеличи неговата сила.
22. А що се касае до изображението, то тук се проявява едно по-сложно тайнство, тъй като образът, възникнал у един човек, не може да продължи да съществува повече от времето, през което човекът мисли за него —
23. И то именно човек, който прави първите си крачки в своето житие и от когото много неща са скрити, но вече и много от тях са проявени.
24. Когато хората излъчват токовете на своите мисли, чиято сила значително се увеличава от силата на вярата, то те, насочени към един и същи образ, имат една обща същност.
25. Ако целта, към която са насочени токовете, няма своя същност, то благодарение на своята еднородност тези токове се съединяват в една точка,
26. Където именно се ражда нов живот и която вече ще притежава това, което досега са носели в себе си насочените към него токове.
Така бил роден духът на злото.
27. Този дух възникнал на основата на тежката природна материална жизнена сила, проявяваща се в изблиците на страх, помагащ за оцеляването в суровия поток на разцвета на Битието —
28. И толкова по-силни са били импулсите на страха, колкото хората са на по-ниско стъпало на развитие на разума.
29. И ето че човекът чрез даровете на увеличените възможности на мисълта и чудесното тайнство на своята вяра успял, неочаквано и за себе си, да преобразува природната жизнена сила и така породил огромно нещастие.
30. Небесният Отец е великият Източник на духовната жизнена сила и поради това не би могъл да бъде Родител на този дух.
31. Понятието за падналия Ангел, за който човешкият род е знаел от древни времена, се отнася към Битието на Мирозданието на Вселената, а не към Божиите проявления.
32. А злият дух, веднъж възникнал, бил способен да продължи своето битие само чрез постоянно подхранване за сметка на низките емоционални изблици на човека,
А това е ставало и става постоянно.
33. Когато древните са били спохождани от успеха, те устройвали хваления на Духа на Благодатта,
34. А в случай на неуспех излъчвали мрачни вълни към духа на тъмнината.
35. Но мнозина отнасяли своите неуспехи към един и същи Дух,
36. Като смятали, че сполетелият ги неуспех е недоволството на Духа на Благодатта поради някои неправилни деяния на тези, които Го почитат.
37. Но това не значи, че потокът на хлада отива към Небесния Отец.
38. Душата на човека излъчва токове на светлината и на тъмнината независимо от представите на самия човек.
39. И ако ли човекът е огорчен, душата му веднага ще е готова да излъчи ток на недоволство и ако Божието чедо, което се обръща към великия свой Отец Небесен е недостойно, то този ток незабавно бива привлечен към духа на злото,
40.   Попълвайки го със сили, а също и с ново познание за поредния неуспех.
41. Първоначално тези зли духове били толкова, колкото били и обществените обединения.
42. А когато тези общества по Майката Земя се умножили дотолкова, че полетата на въздействие на сътворените от тях духове на тъмнината започнали да се припокриват, то станало разтегляне и сливане на всички духове помежду си.
43. В резултат на постепенното сливане се раждали все по-големи струпвания на хлад, чиято притегателна сила рязко се увеличила, което привличало към тях и по-отдалечените центрове.
44. Като резултат на тези сили и знания се появил един могъщ източник на зло.
45. Дяволът се възкачил на своя престол, където си и останал противник на добрите начинания.
46. Той взел под контрол цялата дейност на хората, тъй като придобил могъща сила и всичките знания за лошите деяния на човека, извършвани някога върху Майката Земя и изострящи се все повече.
47. Развиващите се зли духове първоначално само пасивно попивали насочените към тях кални потоци от низки емоции и мисли.

48. А от времето на своето възцаряване дяволът започнал обратно активно въздействие върху съзнанието на човека, създавайки уникални обстоятелства, при които човекът волно или неволно върши дела, все по-далечни от Истината и подхранва все повече същността на тъмнината.

                     Амин



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.6 included.