Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




Чудесата представляват изкуствено изменяне на естествения ход на развитието на Битието или представляват това, което е естествено, но още неизвестно за възприемащото съзнание.
2. Човек, живеейки в Лоното на Майката Земя, се нуждае от чудо за потвърждение на проявилото се Голямо и неизвестно, чудо, което сякаш е призвано да бъде основен критерий при определянето на истината и необходимо условие, за да повярва той в Това, Което се е явило пред него.
3. За огромно съжаление тази духовна ограниченост се запазва и до днес.
4. Разумно ли е такова желание и нужно ли е то да бъде удовлетворявано?
5. Небесният Отец е великият Родител на вашите души.
6. В Него се съдържа всичкото Благо, което е творено и се твори на Земята.
7. На Господа е подвластна духовната тъкан на човека, която може да съществува единствено благодарение на Святия Дух, излизащ от Него.
8. Великият Господ първоначално не създава душата съвършена,
9. Тъй като нищо не се ражда съвършено.
10. И всичко, което се ражда във Вселената, е призвано да се развива.
11. Човешката душа е призвана да се развива благодарение на очистващите се помисли и деяния на плътта, сътворявани единствено на основата на Истините, които Небесният Отец явява пред Своите деца.
12. А плътта сама по себе си се стреми да се развива по свой закон, определен за нея от Природата.
13. И тъй като в младото съзнание на хората този закон заема основно място, то в повечето случаи се превъзнася удовлетворяването на плътските потребности.
14. Намирайки се в това положение, вие сте в състояние на най-голяма възприемчивост към материалните закони.
15. Вашият Небесен Отец не се явява основа на тези закони.
16. Тези закони са подвластни на Единния, тъй като произлизат от Неговата същност.
17. Единният обаче не се явява основа на духовните закони, а значи качествата на Благодатната Любов на са Му присъщи.
18. В Своята Същност Той няма нито добро, нито зло.
19. Великият Творец на Вселената създава Хармонията на Развитието на Материалния Свят,
20. Където всичко, което се ражда в Нея, е призвано да влезе в Хармонията на развитието с това, в чието поле на влияние се намира то,
21. Особено ако живота на роденото зависи изцяло от живота на Родителя,
22. Което показва човекът чрез себе си в Лоното на Бога и Природата.
23. Способностите на човека са такива, че той не само може да напусне Хармонията на Битието, но и да разруши една от съставящите го песъчинки, каквато е Земята.
24. Това нарушение на Хармонията е слабо болезнено за Вселената и скоро Единният ще възстанови нарушеното.
25. Но това нарушение ще бъде последното за истинната уникална ценност на човешкия род.
26. Истината ви казвам: много от това, което е допустимо за околния разум, не е допустимо за чедата Божии,
27. Притежаващи удивителното съцветие на душата, което няма подобно на себе си във Вселената.
28. Великото семейство на Единния се развива във вечна Хармония,
29. Като самата Хармония не се нуждае от особеностите на разумното мислене. Тя е Истината на съществуването.
30. Всичко, което напуска Хармонията на Битието, обрича себе си на гибел.
31. Така че нужно ли е тази Хармония да доказва своята Истина?
32. Ако не я познаваш, то няма да можеш да поддържаш истински своята плът.
33. Като не поддържаш както трябва плътта, няма да узнаеш истинските й способности.
34. Като не узнаеш истинността на плътта, ще изгубиш много време за излекуването й.
35. Разпилявайки време за поддържане живота на плътта, няма да успееш да построиш Храма на душата.
36. Като не оформиш душата, ще изгубиш своята същност.
37. Като изгубиш същността, ще попаднеш в небитието.
38. Единният е началото на Материалното Истина,
39. На основата на която се развиват човешките разум и плът.
40. Тази Истина съществува винаги и не зависи от желанията на останалите чеда на Единния.
41. Богът на човешкия род и Началото на Духовната Истина,
42. На основата на която е възможно развитието на душата.
43. Духовната Истина е многостранна и зависи от необходимостта да се даде Светлина за развитието на едно или друго равнище на възприемането й.
44. Истината няма нужда да се самоутвърждава,
45. Тя не догонва заминаващия си, не чука на вратата на глухите и не свети в прозореца на слепите.
46. Тя, изтичайки от източника, съществува.
47. Нея са призвани да изпият страдащите и жадните за правда,
48. Защото истинският вкус на водата усеща този, който утолява жаждата си, а не тоза, който просто за пореден път пие от нея.
49. Когато Божието чедо види със сърцето си Истината Божия, то ще Я възприеме с радост, преизпълваща сърцето му и ще я понесе грижливо, като не позволява дори на вятъра да духне над неговия товар,
Тъй като знае неговата безценност.
50. Но ако ли чрез чудо великата Истина се постави в ръцете на слепеца, то при първото сътресение този нещастник ще я изпусне, а докато търси изпуснатото, може без да забележи да настъпи с нозе Истината.
51. Така че бъдете зрящи в пътя на своето житие — и да не подминете Истината, изпратена ви от вашия любящ Отец.
                     
      Амин


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9 included.