Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. Когато във вашия вътрешен свят се появява достатъчен обем положителни качества, вие започвате да придобивате предразположеност да подразбирате в основата на деянията, на който и да е от ближните свои при съприкосновение с досега непознатия негов вътрешен свят, преди всичко положителни мотиви.
2. Ако достатъчен обем положителни качества не сте придобили, то в зависимост от това, колкото повече преобладават във вашия вътрешен свят негативните качества, толкова повече при съприкосновение с досега неизвестните качества от вътрешния свят на който и да е от ближните, вие ще проявявате заинтересованост да подразбирате преди всичко негативни подбуди в основата на деянията на ближния, които изглеждат познато.
3. Ако сте преизпълнени със страх, то във всичко обкръжаващо ви непознато и малко познато вие неизбежно ще подразбирате вероятна опасност.
4. Ако сте изпълнени с щастие, то във същите тези образи, които плашат боящия се, вие неизбежно ще забелязвате нещо забавно и смешно.
5. Истина ви казвам: с това, с което сте изпълнени, с такива цветове и ще се оцветява обкръжаващата реалност във вашето съзнание.
6. Затова в значителна степен вие не виждате какво се случва действително в реалността, но виждате това, което се пропуска през слоя оцветяване, която заинтересовано самостоятелно налагате на тази реалност.
7. На човека няма да му се удаде никога да възприема "трезво", хладно-разумно цялата произтичаща реалност, защото неговата характерна особеност завинаги е свързана с проявата на ярки качества от чувствения му свят!
8. И това не е недостатък, но особена уникалност, чрез която по Волята на Великия Бог децата Негови благодатно ще преобразуват Света на материята на Вселената.
9. Само че преобладаването на положителни качества в чувствения свят е жизнено важна необходимост.
10. Защото даже ако човек винаги е пребивавал и продължава да пребивава в Лоното на Хармонията, преобладаването в неговия чувствен свят на негативни качества неизбежно превръща неговия живот в някакво подобие на ада,
11. Където той често болезнено преживява това, което в действителност в реалността го няма, но което упорито създава болезнена заинтересованост от ненормалното проявяване на неговия егоизъм.
12. И независимо от това, уместни или неуместни са такъв род преживявания, те винаги се отразяват негативно на чувствената среда на човека, активно подкопават неговия живот.
13. В същото време този, който е повече изпълнен с положителни качества в чувствения свят, също може, сякаш безпочвено да изпитва положителни емоции по повод на това, което всъщност в реалността може и да не го има,
14. Но независимо от уместността на такива преживявания, те винаги се явяват благодатни, способстващи за правилното формиране и разцвет на чувствения свят.
15. Човек винаги всичко е възприемал и ще възприема в пълна зависимост от собствената чувствена заинтересованост,
16. Която може да се проявява или в качеството си на егоистична, или духовна,
17. С очите на човека сте призвани да станете Великия Бог, Отеца на рода човешки, с помощта на които на човек му предстои истински да различава цялата произтичаща реалност.
18. Но човекът сам по себе си, придобивайки завинаги необичайно ярки за целия Свят на Вселената чувствени особености, завинаги ще си остава условно сляп,
19. Защото неговите разсъждения и целия негов процес на осмисляне винаги ще зависят от качествата на чувствения свят.
20. Което до настоящето време, преди всичко се проявява в зависимост от егоистическите качества с все по-нарастващи с течение на времето духовни прояви.
21. Защото мъдрата опека на Отеца Небесен, на всички ваши жизнени прояви, ви помага все повече да придобивате истинни духовни ценности.
22. Само че в случая, поради характерните уникални особености на човека, неговата условна слепота може да бъде убиваща или жизнеутвърждаваща.
23. Запознавайки се един с друг в хода на живота, вие неизбежно срещате едно немаловажно обстоятелство, говорещо за определена своеобразна слепота на всеки от вас.
24. Човек, повече изпълнен с негативна среда в своя вътрешен свят, естествено става по-изкушен от измамите на тъмнината и има повече способности да разпознава появата на опасност, тъй като вътрешно постоянно я очаква.
25. При среща и запознанство с някой, който на свой ред е повече изпълнен с положителна среда, първият човек, естествено оценява втория като ненормален, като че малко приспособен към живота.
26. Защото него може лесно да го излъжат, тъй като той е малко способен да обръща внимание на вероятна опасност, защото не я очаква. От което, като че ли, много губи и страда.
27. Този втори човек се оценява като сляп, неспособен да предвижда дебнещите вероятни опасности.
28. В същото време вторият оценява първия по подобен начин, но с някакво различие.
29. Първия човек също се оценява като сляп, неспособен да вижда добри и светли явления, които в обилие го обкръжават, а той сред всичко това ходи нещастен и агресивно застанал нащрек.
30. От което също е видно, че той много губи и страда. Само че неговите загуби са от друг вид и страданията му са от друго качество.
31. При това всеки един от двамата, оценяващ другия, е еднакво искрен в своята оценка.
32. Но най-голяма положителна ценност има само един от тях.
33. Веднъж, във времената на Първото Пришествие, аз оставих подсказка за това, че само чистите по сърце ще видят Бога.
34. Този, който повече е изпълнен с негативна чувствена среда, е по-предразположен да разпознава всичко идващо от тъмнината, защото той постоянно я търси, вглеждайки се във всичко, за да може навреме да я открие,
35. От което, в крайна сметка, започва да се бои дори от собствената си сянка.
36. Този, който е повече изпълнен с положителна чувствена среда, естествено повече е предразположен да разпознава идващото от Светлината, защото я търси постоянно и във всичко.
37. Където всеки, искрено и неуморно търсещ, винаги ще придобие това, което търси.
38. Затова качеството на вашата жизнена съдба се определя от това, какво всъщност вие търсите.
39. У неодушевените представители на подвижния разум на Вселената заинтересоваността се проявява само на разумно-егоистична основа.
40. Където его-чувствените особености са сведени към лесно контролирани от разума ниски нива, само за жизнено-необходими прояви.
41. Такава заинтересованост не се проявява постоянно и напълно зависи от разумното, възможно най-трезво осмисляне на произтичащата реалност.
42. И се проявява само тогава, когато предварително е била разумно определена някаква рационална необходимост.
43. А тъй като вашия чувствен свят винаги ще има необичайно ярки особености, то в зависимост от неговите качества, у вас постоянно ще се проявява някаква заинтересованост извън всякаква връзка с рационалната необходимост.
44. И самият процес на разумно осмисляне ще произтича винаги в пряка зависимост от влиянието на някаква чувствена окраска.
45. От което вие винаги сте предразположени, преди всичко да следвате не чисто разумната оценка за това, до което сте се докоснали, а същността на появилата се у вас заинтересованост за това.
46. Във връзка с това, че голямото изобилие от основни житейски изпитания и задачи се проявяват преди всичко чрез опознаването на жизнено необходимото за вас тайнство на взаимоотношенията ви един с друг, то цялото изобилие от ярки прояви на заинтересованост става именно в областта на такива ваши взаимоотношения. И за вас е необходимо да помните някои прости ориентири.
47. Духовната заинтересованост при възприемане на който и да е от ближните, се проявява преди всичко в стремежа да се доловят у него повече положителни качества, което ви доставя допълнителна радост за ближния и придава нови благодатни оттенъци на вашия стремеж достойно да разбирате живота.
48. А така също се проявява в стремеж да се запознаете с него повече, за да може по-добре за себе си да определите, можете ли вие да бъдете полезни за благо на този, на когото вече се стремите да бъдете приятел при първо ваше запознанство.
49. При това ако някои от ближните поради своя слабост ви донесе негативна информация за този ваш нов познат човек, то такава информация ще се възприема с недоверие.
50. И ако все пак по повод на дадената информация възникне необходимост от открита доверителна беседа с този, за когото е получена негативната вест, то това е само с цел още по-дълбоко да се изясни някаква вероятна трудност и възможността да му се окаже посилна помощ.
51. Но негативната информация в условията на духовно заинтересовано възприемане на ближния, въобще не може по какъвто и да е начин негативно да се отрази на самото изначално естествено проявило се положително възприемане.
52. Мъдростта на духовно разцъфтяващия в този случай винаги ви помага правилно да разбирате истинната ценност, преди всичко, на този, който сега се е явил пред вас като ближен, а не този, какъвто е бил някога.
53. Защото днешният човек - това при всички случаи не е вчерашния.
54. Затова след достойна оценка на това, което търси ближният ви днес, вие му окажете вспомагателно участие в жизнената съдба в съответствие с Истината на Великия Бог.
55. Е, ако пък някой от ближните ви допълнително носи нещо положително за вашия познат, то такава вест винаги се възприема без сянка на съмнение и с радост за този, за когото говорят с добра дума.
56. Имащият духовно заинтересовано възприятие при узнаване на това, че ближният проявява много по-голямо умение в нещо, в което би искал подобно да се научи, винаги придобива радост не само за този ближен, но и за проявяващата се възможност за известно време да има реален пример, достойно познавайки го и обогатявайки се с допълнителна мъдрост от това познание.
57. При това, разбира се, независимо, че сам той понякога има немалко побелели коси, източник на примера чуден може да му бъде дете.
58. Под егоистична заинтересованост на възприемането на някой от вашите ближни, преди всичко, следва да се разбира или възприемането личността на ближния като лице, навярно способно изгодно да удовлетворява ваши егоистични пожелания,
59. В резултат на което, вие бързате да му припишете тези качества, които именно вие сте в състояние да си представите като достойнства, след което се стремите да установите с него лъжливи дружески взаимоотношения,
60. Или при възприемането на ближния вие прибързвате, да определите за себе си преди всичко повече негативни качества, които уж сте способни да забележите в същността на вашия ближен,
61. Не подозирайки при това, че в зависимост от определени психологически закономерности неизбежно му приписвате именно собствените си пороци и предразположеността към тях.
62. Такова заинтересовано разглеждане на вероятни негативни качества преследва не само егоистичната потребност да се разкрие сякаш обезателно съществуващия опасен съперник, но и потребността от успокояване във връзка с вашите собствени слабости и недостатъци, посредством уж разкрити от вас в още по-голям обем недостатъци в ближния.
63. При това няма да бъдат приложени ни най-малки усилия за правдиво уточняване истинността на съществуването на такива недостатъци, което красноречиво показва обстоятелството, че изводът, удовлетворяващ вашите егоистични претенции, по значимост стои много по-високо от истинното.
64. Което и съставлява корена на особено опасна предразположеност у човека да осъди Истината!
65. И когато някой, при такъв род обстоятелства, донася вест за положителни качества на ближния, тя винаги се възприема с недоверие, докато в същото време негативната информация се възприема с готовност и без сянка на съмнение.
66. Узнавайки за способностите на ближния, показващи негова възможност да прояви примерно умение в някакво отношение, в което съответно им се иска да проявят себе си, имащите егоистично заинтересовано възприятие не биха могли да се радват на способностите на ближния,
67. Не справяйки се с горящата вътрешно завист, все на тази неизменна основа за особено заинтересован стремеж да се разкриват повече недостатъци у ближния, те често ще прилагат не само усилия, призвани да задържат или още някак да затруднят вероятната проява, при това сякаш намирайки разумно оправдание за такава необходимост, но и съзнателни усилия по някакъв начин да се принесат болезнени преживявания на ближния, който е много по-напреднал в определена насока.
68. Дотогава, докато в същността на човека преобладава егоистичното начало, имащо корени от природно-животински характер, човек подобно на животното винаги ще възприема обкръжаващия свят на своето битие като някаква агресивна среда, където по-хитрият и силният може да го погуби или да му отнеме онова, което той самият би искал еднолично да ползва.
69. В такава психологическа атмосфера, формирана и поддържана от усилията на самия човек, неизбежно ще се проявява ярко природната особеност в психиката на човека, известна ви като закон за самоутвърждаване.
70. Който играе важна роля в живота на целия животински свят и във властта на който се намира сега почти всеки представител на човешкото общество по цялата Майка Земя.
71. Наличието на такава заинтересована устременост към самоутвърждаване, проявяваща се у всеки с различна сила, непременно предразполага да се възприемат, особено представителите на своя вид в качеството им на вероятни съперници, можещи да претендират за всички ценности, с които вие бихте искали да се разпореждате единствено самостоятелно.
72. В резултат, на което в течение на дългата история от съществуване на човешкото общество с голямо множество от съставящи го ваши ближни, всеки от вас живее сред това множество като в пустиня.
73. Защото се стараете да забелязвате и дружите само с тези, които се разглеждат от вас в качество, изгодно благоприятно за вас:
74. Стараете се да бъдете само с тези, от които преди всичко очаквате подаръци за себе си.
75. И колкото повече ще се проявява по сила това ваше очакване от ближните, толкова по-рядко ще бъдат редом до вас в качество им на такива, които именно бихте искали да бъдат редом.
76. Истинно ви говоря: само тогава, когато вътрешната ваша заинтересованост се прояви, преди всичко, в търсене на онези, за които вие бихте били полезни макар и с малко, вие ще заживеете в крайна сметка като истинно велико Семейство от достойни деца на Великия Бог.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.10 included.