Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. С първите крачки в качеството си на уникално явление в Лоното на Земята-Майка, младото човечество, поради естествено непознаване на Истината, неизбежно позволило да се прояви чрез него в необичайно ярка форма закона за самоутвърждаване.
2. Това въвлякло всеки представител на цялото човешко общество в неуравновесено болезнено състояние на водене на непрекъснати спорове и всевъзможни съревнования помежду си във връзка с това да се постарае да заеме колкото се може най-изгодно място под Слънцето,
3. При това изцяло посвещавайки на това всичките си помисли, физически усилия и всеки ден от своя живот до неговия край,
4. Непременно създавайки с такъв род усилия приспиване гласа на съвестта всевъзможни лозунги, през стъклото на които собствените усилия придобивали илюзия за благородство.
5. И само по Волята на Великия Отец Небесен нееднократно възвръщайки се в нова плът на Земята, удовлетворително потрудилите се по-рано, придобиват все по-голяма уравновесеност.
6. Но законът за самоутвърждаване с всичките му присъщи разнообразни закономерности в зората на началото на формиране на младото човечество неизбежно залегнал в качеството на фундамент за формиране на жизнеустройството на цялото човешко общество.
7. Където тази особеност въобще не е трябвало да се присажда към различните отделни народи, понеже тя съставя еднообразно коренната основа на жизнената страна в човешката психика и се стреми също да се проявява всъщност също така еднообразно.
8. Същността на това жизнеустройство, почиващо все на тази основа, се е съхранила до сегашното време.
9. Където в течение на цялата относително дълга история на формиране на човешкото общество са се изменяли у всички само външните декорации и лозунги.
10. Даже ако вие не определяте своите ближни осъзнато, направо и открито в качеството на съперници, по начина на живот, който водите помежду си като едно безкрайно съревноваващо се оспорване в своя полза на най- удобните и изгодни блага и положения, където значимостта на собствените егоистични идеи често в същност се поставя дори по-високо от цената на живота, на който и да е от вашите ближни, а също така правейки главно сравнителни оценки на качествата на своите ближни, вие убедително красноречиво показвате възприемането ближните си именно в качеството на вероятни съперници.
11. Понятието "съперник" на съзнателно равнище при човека се съпоставя с образа на оня пред когото напълно открити, комуто не трябва да се доверяваме напълно, с когото трябва да бъдем внимателни и от когото трябва д се опасяваме, а значи по възможност, да се стараем да се справим, победим или да отстраним.
12. Но може и да допуснем за известно време да бъде с нас, в случай че се окаже заинтересован изгодно да ви помага.
13. При съставянето на семейни двойки все още в определена степен се проявява разглежданата от нас закономерност, дори ако при това присъстват и чувства на любов
14. Защото такова едно обстоятелство се възприема от вас преди всичко като придобиване на този, когото вие сте пожелали страстно да имате до себе си.
15. И това именно ви донася силно огорчение, когато онзи, когото обичате се съединява в любов не с вас, а с някого другиго.
16. Вие все още не се съединявате с ближния в семейна двойка с израз на благодарност за това, че той вие позволил да бъдете с него заедно.
17. Запазвайки тази благодарност и дори тогава, когато отвреме-навреме вие изтърпявате немалки трудности.
18. Възприемайки погрешно цената на близостта на своя ближен, вие също така погрешно оценявате да каква степен вие сте нужни за него.
19. От което при определени обстоятелства вие неочаквано узнавате за своята малка потребност за него, вие изпитвате болезнени огнени преживявания, защото това ви съпоставя с вашата ненужност и вас обезателно биха могли да ви изоставят, променяйки ситуацията за друга по-изгодна.
20. Запомнете! Духовно устремилият се, преди всичко бърза да бъде полезен.
21. А всички останали очакват преди всичко от ближния потвърждение за своята полезност.
22. Постоянно очаквайки от ближния знаци на внимание, слова за любовта си към вас и за това колко сте му нужни, с това всъщност вие демонстрирате и своето недоверие към него и своя страх от него.
23. Понеже в зависимост от това, че вътрешният мир е запълнен преди всичко с негативни качества и имате егоистично преднамерено възприятие на ближния, вие болезнено и очаквате от него проява на такива качества, от които самите вие се боите.
24. И когато, чрез външния израз на житейските обстоятелства отново забелязвате отсъствието на внимание, то вие сте склонни веднага да вложите в тези действия на ближния обезателно някакъв негативен мотив.
25. В който като че ли еднозначно са проявява губещият се към вас интерес с неизбежната замяна от вече неизгодната "стока" към по-изгодната.
26. Колкото по-бързо и по-силно попаднете под влияние на такъв вид преживявания и догадки, без всъщност истинността на случилото се, с толкова по-голяма сила в дълбочината на вашата същност се храни подозрението за някаква като че ли склонност у вашия ближен да ви предаде и да ви нанесе голяма психологическа травма.
27. Това означава, че при съвместното желание да се дойде до нещо радостно в съставянето на семейната двойка, в крайна сметка именно в дълбините на своя чувствен мир имате непреодолим страх от своя ближен.
28. Страх, формулиращ се във вас като естествен плод от възпитанието на основата на лъжливи психологически постановки.
29. В този случай, вие започвайки съвместния си живот, ще бъдете открити един към друг не до края, ще бъдете нащрек, ще се опасявате от много техни постъпки, които като че ли могат да ви доведат до онова, от което се боите.
30. А това обезателно ще доведе състоянието на вашия семеен живот до нещо непрегледно и на пръв поглед безсмислено, ако все още не ви задържат заедно родените от вас деца.
31. Защото характерът на поведението ви по отношение на вашия ближен е именно такъв, какъвто е и по отношението към един вероятен съперник, тоест човек цени преди всичко собственото си благосъстояние.
32. И не забелязвате, че всички ваши пожелания и претенции към ближния в основата си всъщност носят безпокойство именно за собственото ви благополучие.
33. С такова едно отношение към ближния, вие вече ще бъдете неспособни да съставите с него дружески радостни взаимоотношения.
34. Което обезателно трябва да правят онези, които са решили да поемат отговорността един за друг за някакъв определен временен отрязък от съвместното изминаване на жизнения път.
35. В съответствие със закона за егоизма, вие преди всичко предпочитате първи да си отидете от ближния, отколкото да ви оставят вас,
36. Поради това загубата на интерес към вашия ближен, преди той да е изгубил своя интерес към вас, вие възприемате спокойно и положително, като нещо, разбиращо се от само себе си.
37. В това си обръщение аз нямам намерение да докосвам цялата широта на семейните взаимоотношения, за които аз всъщност още достатъчно още ви говоря, чрез моите обръщения и беседи с вас, а само сам накратко засягам една от особеностите на вашия вътрешен мир, която е от немаловажно значение и която присъствува в различна степен във всички природно-семейни съединения.
38. За да можете и във връзка с тези добре вам опознати основни жизнени прояви, вие бдително и внимателно да съблюдавате необходимите закономерности, които трябва надлежно да разрешавате в пълно съответствие със Словото Божие.
39. Тъй като благоденствието на човешкото общество трябва да започва с благоденствието на семейните двойки.
40. И това благоденствие в никакъв случай не зависи от наличието на блещукаща финансова плочка, но винаги зависи от светещ духовен мир.
41. И посредством приведените жизнени обстоятелства, искам да подчертая, че в условията, в които вие започвате самостоятелно да подразбирате вероятните мотиви във външно изявените действия на вашите ближни - а именно по този начин вие винаги се опитвате да оценявате вероятните качества на онези, с които се запознавате по някакъв начин - всъщност вие все още ще влагате в тези мотиви както вашите собствени пороци, така и пред разположеността ви към тях при някакви сходни условия, в които по някакъв начин се проявява вашият ближен,
42. Тоест, в същност във вашето съзнание няма да се обрисува истинският образ на онова, с което вие сте влезли в съприкосновение.
43. Но ще се пресъздава само образа на човека, изтъкан на основата на вашата заинтересованост към него и на отношението ви към него, изградено с помощта на качествата, които вие сте придобили в течение на собствения си жизнен път.
44. Вие не ще можете да създадете в своето съзнание образа на този, без помощта на който вие още не сте придобили, не сте достигнали, а значи и че те са останали за вас съвършено неведоми.
45. Поради това, опитвайки се прибързано да направите съждение за онези, с които идвате в съприкосновение, вие от неведение в същност се опитвате да видите в него самите себе си.
46. Обезателно приписвайки му онова, което вие заинтересовано желаете да видите в него.
47. И само цвета на тази ваша заинтересованост, духовна или егоистична, ще украси своеобразно вашето чувствено възприятие.
48. До тогава докато вие макар и в най-малка степен се възприемате един друг в качеството на вероятни съперници, вие в своята същност ще се опасявате и боите един от друг,
49. А значи и че ще оставате чужди помежду си, независимо дали прославяте усърдно с уста Божието Име или не.
50. Единно семейство, съставено от достойни Божии чеда при подобни обстоятелство, никога не би могло да има.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.11 included.