Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. Строейки своя живот далече от Истината Божия и активно проявявайки възприятието на ближните егоистично, човек със завидно упорство, постоянно затвърждава някаква според него необходима преграда между неговото сърце и между сърцето на ближния.
2. И се оказва, вие сте по-способни да проявявате любов и нежност към животните, отколкото към онези, които са надарени с облик, подобен на вашия.
3. Защото, обликът на животното не извиква във вашето съзнание съпоставяне с образа на вероятен съперник, тъй като на вас не само не ви е нужно да оспорвате с представителите на животинския свят необходимите жизнени ценности, но дори и това да се случи при някои обстоятелства, то осъзнавайки своето убедително превъзходство в уменията, ви знаете добре, че изхода на това би бил във ваша полза.
4. Поради това именно, не облика на животно би ви обезпокоил, а облика, който е подобен на вашия.
5. Именно чрез облика на вашия ближен в течение на цялата история на съществуващото човешко общество, все още се проявява неуморно коварството и насилието в стремежа си да се справи с вас, да ви победи и отстрани като пречка, застанала на пътя към достигането на най-големите мними ценности, които вие самите мечтаете да обладаете, стараейки се по малко да ги натрупвате.
6. Именно посредством облика на ближния са способни да ви вземат алчно това което вече сте придобили и при това нерядко е труд немалък.
7. Именно чрез облика на ближния на вас ви се принасят мъка и сълзи и животът ви като че ли става някак си безутешен.
8. И тъй като доста обилно, оказва се, безмерно връхлитат тези беди, човекът в своите дълбини започнал да усеща упорит страх от облици, подобни на неговия.
9. Не поглеждайки към все пак съществуващия известен положителен опит на самоотвержено служение за благо на ближните от страна на някои праведни труженици.
10. Голям е при човека страхът от ближния.
11. Поради това при среща с облик, подобен на своя, подозрението и недоверието се появяват у вас преди разумните изводи.
12. Именно поради това и мнозина болезнено заинтересовано очакват моето ново, обещано по-рано Пришествие, обезателно не в плът родена в обществото днешно.
13. Защото, как тогава да бъде разпознат Учителя на Истината, когато посредством плътта човешка наоколо се проявяват толкова лъжи и обърквания?
14. Нечистите по сърце се боят от изпита на Истината.
15. Затова и уж очакват страстно моето ново Пришествие, но по някакъв си неоспоримо убедителен доказателствен начин, за да не се затрудняват ленивите духом с решително вълнуващо търсене.
16. Но така ревностно прославящите само с уста Името Божие, прилепвайки към егоистичните си желания, с подобно очакване само омаловажават Славата Божия.
17. Ревностно утвърждавайки онова, в което не могат да проникнат и в своето невежество се заемат да определят онова, което е призвана да определя единствено Волята на Небесния Отец.
18. Именно в плът, подобна на вашата сред вас аз следва да се появявам,
19. Защото именно така в пълна мярка могат да сe проявят закономерностите жизнено необходими за вашето благо.
20. И особено сега, когато във вашето съзнание се е затвърдило упоритото патологично отношение към облика, подобен на вашия, моето появяване сред вас в същия такъв облик и вашето опознаване на мен самия, пропивайки се с моя дух, обезателно ще помогнат да изправят такова едно утвърдило се вече изкривяване на достойно стремящите се към Светилната.
21. И разбира се на кой друг ако не на ме н остава да познавам цялата пълнота на тази сложност, която неизбежно трябваше да се прояви чрез съзнанието ви в отношението ви към мен.
22. Защото всички вие, неизбежно бързайки да правите преценки на моите външно проявени усилия, естествено ще се опитвате в същност да виждате своите собствени качества и обезателно онова, което вие сте заинтересовани да видите и да срещнете в мен.
23. А в случая с мен различната ваша заинтересованост ще се проявява крайно особено.
24. Такива са определените особености и закономерности на човешката психология, с които вие не можете да се оправите и в зависимост от които, както и във своите ближни, вие обезателно ще виждате в мен някакво подобие на самите себе си.
25. При среща с мен винаги между нас ще стои вашият образ, за мен, чрез който вие разглеждате моите постъпки и усилия.
26. И когато вашите жизнени прояви все по-явно започнат да показват вашата все по-нарастваща готовност да се търси и придобива Учителя на Истината, вие естествено ще започнете да се опитвате да си го представяте въз основа на онези духовни качества, с които вие сте се сдобили индивидуално и неповторимо на основата на жизнения си опит
27. Вие естествено ще създавате образа на Учителя от онези положителни качества, до които сте съзрели в своето разбиране.
28. Но даже в стремежа си да предположите нещо положително от вашето разбиране за същността на моето проявление, вие за сега все още почти винаги ще грешите в предположенията, тъй като все още съвсем не знаете какво в крайна сметка се явява действително положително за вашето благо, творено именно от Учителя ваш.
29. Създавайки си определено количество предположения за Учителя, удовлетворяващи по качество именно вас, вие започвате да мислите, че вероятно достатъчно правилно сега вече можете да си представите как е длъжен да се държи Учителя, как да говори и какво да прави.
30. Където при това, колкото повече се проявява вашата егоистична заинтересованост при възприемане на реалността, толкова по-силна ще бъде вашата привързаност към такъв род от по-рано построени от вас детайли в измисления образ.
31. Защото колкото повече все още се проявява егоизмът, толкова повече е вътрешният страх пред вероятното заблуждение, а следователно, повече е и стремежът да се сравнява произтичащото с някакви ориентири, по които сякаш може точно да се определи - за благо ли е или е за вреда.
32. Макар че такива ориентири човек сам бърза да определи въз основа на това, което съставляват характерните негови качества в собствения ми вътрешен свят.
33. Когато при такива обстоятелства, във вътрешния свят на човека преобладават повече истинните духовни ценности, тогава по-малко се проявява страх от вероятно заблуждение и е по-малка зависимостта на собствената вяра в нещо, при сравнение на реално произтичащото със самостоятелно утвърдената психологическа ориентация.
34. Само при такива условия у вас започва да се проявява благоприятна основа за началото на прилагане необходимите усилия в правилен стремеж да постигате истината за същността на това, което е свързано с Учителя на Истината.
35. Егоистично заинтересованото възприятие винаги се характеризира със сравнение на външното реално произтичащо с вътрешното разбиране за това.
36. В този случай се подразбира стремеж да се въведе сравняваното с някоя по-рано утвърдена норма.
37. При такива обстоятелства винаги се предполага негативна оценка за тези части от сравняваното, които не могат да съвпадат с вече съществуващите условни норми.
38. Тези от повярвалите при които е най-изразено егоистично заинтересованото възприятие на моята Същност, биха могли да имат удовлетворително и даже възторжено състояние по отношение на своята Свещена Вяра, докато моите действия, според тях, съвпадат или не противоречат на техните собствени представи за моите възможни прояви.
39. Но когато се забележат несъвпадения на моите прояви с това, което именно самостоятелно те са определили за мен като задължително в един или друг случай, то наличието дълбоко вътре на немалък страх към образ, подобен на вашия, като носител на вероятен съперник или враг, неизбежно явно се проявяват немалко подозрения и съмнения.
40. Където в зависимост от това, на кое повече може да отдаде предпочитание човек, дали на значимостта за постигане на Свещената Вяра, или на значимостта на своите съмнения, съответно ще започне да се развива съдбоносната линия на живота на този човек.
41. Но Учителят не идва да прояви това, което вие пораждате, защото ако породеното е нормално, то да ви уча в такъв случай е съвършено ненужно.
42. Щом Учителят идва, това неизбежно означава жизнено важна потребност частично или всичко да измените в себе си в нова, все още неизвестно направление.
43. Духовно заинтересованото възприемане на Учителя на Истината, винаги трябва да се характеризира само със сравнения от друг род, а именно със сравняване на своите самостоятелно утвърдени вътрешни понятия за нещо, с това, което Истината определя за същото.
44. Тоест, не опит да се вкара външното във вътрешно утвърдени норми, а стремеж да се издигне собственото до външно утвърдените от Словото Божие норми.
45. И когато въз основа на закономерността в проява на стремеж да се даде негативна оценка на някои части, не влизащи в някаква норма, приета като истина по-рано, вече не се проявява влечение да се дава негативна оценка на нещо за сега все още непонятно в проявите на Учителя,
46. Но се проявява преди всичко предразположеност да се дава необходимата правилна оценка в собствените несъответстващи с истинната норма качества,
47. Което вече се явява благоприятно условие за прилагане на праведни усилия към изменение на себе си в съответствие с изискванията на Истината.
48. Предразположеността ви към осъждане на някои качества в ближния е основана само на влечението да сравнявате външното с онова, което имате вътрешно.
49. В този случай, вие не изпитвате стремеж нещо да измените в себе си, но изпитвате предимно желание външното да се измени, така както вие го желаете.
50. Само правилният стремеж да постигате мен и това, което ви давам по Волята на Бога Велик, може да ви позволи да измените всички лъжовни жизнени понятия, от които пряко зависи истинното ваше развитие.
51. Помнете, че колкото е по-голям страхът, намиращ се дълбоко във вас от възможността за съприкосновение с вероятен съперник или враг, толкова повече вашият собствен страх ще стои между мен и вас, препятстващ да видите истинното мое!
52. И ако някой още не е познал Вярата Свещена за Истината на живото Пришествие мое, при тези обстоятелства ще бъде твърде склонен да вижда в която и да е моя външно изразена проява, такива качества на мотивите, които той е способен да оценява като негативни и от които именно той се опасява и бои.
53. Защото в основата на всички външни прояви относно някакви жизнени обстоятелства, както значителни, така и незначителни, еднакво може да се подразбират съвършено различни по значение мотиви.
54. Където цялата история на съществуване на човешкото общество потвърждава реалната възможност за такава вероятност, въз основа на което безкрайно продължават все още да се проявяват всевъзможни хитрости и коварства.
55. Но докато това, което възпрепятства много хора да видят мен като Истина, в крайна сметка е спасително за тях, защото не им позволява да придобият отговорност за нещо, което е все още непосилно за тях, а следователно им е нужно да продължат да носят друг товар, предвиден Свише от по-рано,
56. То за тези, които са изпитали в себе си проявата на свещената Вяра, такива страхове непременно ще се окажат пагубни.
57. Възникването на усещане за проява на свещена Вяра спомагателно е призвано на време да приглуши дълбокия страх, раждан обилно от егоизма, за да се осъзнае величието на отговорността, лежаща на вашите плещи, вие да се устремите достойно да постигате изцяло приеманото от сърцето ваше.
58. От което Вярата Свещена все повече ще запълва вашата същност, а за пагубния страх ще остава все по-малко място.
59. И ако осмислянето на произтичащото с вас се претворява от вас недостойно и намирайки Вярата Свещена, вие не сте започнали да прилагате изискваните усилия, то неизбежно с течение на времето спомагателното ще се стопи и дълбоките ваши страхове по значимост все повече ще започнат да проличават у вас.
60. Още повече, че аз не съм дошъл за това да облажавам слабостите ваши и да се стремя да се държа така, както вие сте мислили и очаквали от мен.
61. Но Дойдох за да засегна болезнено със законите свои, това което вие лъжовно сте утвърдили в себе си като истинно и което особено се стремите да пазите сега вече даже пренебрегвайки живота на околните.
62. Дойдох, за да поведа съзрелите и жадуващите по самия сложен жизнен Път, където с немалко болки са длъжни непременно да изгорят всички отрови ваши.
63. Където този Път е единствената реална възможност в дадения решаващ период от вашето развитие да ви доведа до необходимата победа над себе си и към възкресяване за живот истинен и вечен.
64. Защото да живееш в плът не е равно на това да бъдеш жив.
65. И нека значимостта на Вярата ваша Свещена за вас да надделее над значимостта от страх и съмнения, пораждани обилно от егоизма.
66. Щом вие веднъж сте били способни със сърцето свое да откликнете на Зова мой, то следователно именно на вас ви е било предопределено да направите първата крачка към началото на Великото Възраждане на рода човешки.
67. Но предопределението не е гарантиране на победа, а се определя предразположеност, от която трябва достойно да се възползувате, самоотвержено прилагайки всички свои сили в служба на праведния Завет Божий.
68. Където всеки, който не разбере правилно задължителността на необходимостта да приложи праведни усилия, продължавайки да се бави, предимно проявявайки своята нерешителност и леност, неизбежно веднъж ще загуби и предразположеността да изпълни истинното за благо на себе си и околните.
69. И ето тази загуба някога осъзнавайки ще му бъде много горестно.
70. Едно е да говорим за това, когато никакви възможности не е имало, но друго е когато е имало някакви възможности, но предимно сте продължили да цените повече слабостите, мечтаейки за предано служене.
71. Тези, които са откликнали със сърцето си на Зова мой, сега вече предстои реално и активно да преодоляват своите страхове в изпълнение на истинното за Спасение на даденото на рода човешки.
72. Някога в древността оставих подсказка за всички, жадуващи за това, че всеки решил да се хване за плуга и извръщащ се назад не е благонадежден за Царството на Истината.
73. Решителността за повярвалите е призвана да утвърди вашата непоколебима стъпка.
74. Не с половинчати действия объркани в съмнение и недоверие е възможно да се издигнат стените на Храма на Душата,
75. Но обезателно с решителност и самоотверженост завинаги ще се утвърди Любовта.
76. Часът Дойде!
77. Настъпи Време окончателно и пълноценно, конкретно е активно да видоизмените своя вътрешен свят в пълно съответствие със Словото Божие.
78. Дойде Време достойно да пристъпите към пълно излизане от влиянието на много силните закони на царството на силата, които ви предстои болезнено да изгаряте, преминавайки достойно кръщението огнено.
79. И сега на този праведен път, продължавайки да съхранявате някаква степен на недоверие, опасността от която вие все още не дооценявате, а болшинството от повярвалите още се държат здраво за нея, вие неизбежно в такъв случай ще започнете да забелязвате, че да преминете леко ще ви е сложно, а за всички останали - и въобще невъзможно.
80. Степента на вашето доверие към мен изключително винаги се определя от степента на вашето духовно сливане с мен, благодарение на което винаги имате възможност да се храните със Силата на Духа мой в минути трудни на този крайно сложен път от вашето развитие.
81. И ако аз съм Ръката на Отеца ваш Небесен, която вие сте били призвани да откриете и намерите навеки, полагайки доверчиво в Нея ръцете свои, то съхранявайки каквото и да е недоверие, вие можете леко да влезете в неизбежността, когато значимостта на болката от обгорения егоизъм ще превиши за вас значимостта на вашата Свещена Вяра.
82. Ето тогава и да се изплъзне може ръката ваша и отново да се изгуби в нощта гласът ваш.
83. Вярата свещена нормално може да се проявява само в пълно доверие, достойното постигане на което е възможно да стане праведна способност да се откажете от лъжовни ценности в името на истините,
84. От лъжовни ценности, които по незнание сте счели за основа на формирането сякаш на истинни качества в своята личност.
85. Затова сте и станали привързани към тях здраво и държите на тях така, както сте призвани да цените живота.
86. Макар че това, което вие сте способни все още да си представите като благо за себе си, по същество таи истинска гибел, а това, което сега сте склонни да виждате като негативно, нерядко е призвано да бъде спасително именно за вас.
87. Не се ли сблъсквате с това често при обстоятелствата на възпитание на своите малки деца, които често проявяват своите капризи от неразбиране на слабости, които любящите родители оценяват своеобразно със своите усилия.
88. И ако все пак децата имат право от време на време не без основание да не се доверяват на своите родители, разбирайки тяхната естествена способност да грешат, то въобще не трябва да се допуска недоверие при постигането на Вярата Свещена.
89. Почти всичко, което вие сте натрупали до тези дни знаменателни и решаващи за целия ваш живот на цялата история, в крайна сметка представлява различна степен на трагедия живота ваш.
90. И колкото повече вие държите на всичко натрупано, проявявайки значителна привързаност към лъжовни и мними ценности, толкова по-малко вие имате способност да ме видите истинно, а следователно и да вървите след мен ще ви бъде невъзможно.
91. Така както е невъзможно да постигате красотата на изгрева и залеза слънчев, непрестанно вглеждайки се в сянката своя, хвърляна от ваша плът.
92. Защото Слънцето и сянката ваша, винаги са разположени спрямо вас в противоположни посоки.
93. Имайки велика привързаност към натрупаното, значителна част от което е лъжовно, вие неизбежно ще имате същата такава привързаност и към образа за мен, който си създавате, естествено от това натрупаното във вас и към такива качества, лично придобити от вас.
94. Такъв образ, построен от вас с детайлите на представите ви за мен, в зависимост от степента на вашата привързаност, съответно ще възпрепятства вашето реално постигане на изявеното от мен.
95. От това ще ви бъде и сложно да ме виждате истинно и вие повече ще бъдете склонни да вървите след образа, създаван от вас за мен, но не и след мен, реално вживявайки в проявеното от мен.
96. Затова, бъдете бдителни и внимателни, особено към това, как вие оценявате и осмисляте, реално произтичащото.
97. Всичко, натрупано от вас ви кара да предприемате поредица от жизнени прояви и имате характерно възприемане на произтичащата реалност по такъв начин, че неизбежно вашият живот става препълнен, преди всичко с горестни, мъчителни преживявания.
98. Принуждавайки ви да пребивавате в някакво напрежение, постоянно очаквайки някакви вероятни опасности, които биха съществували като задължителна необходимост при характера на съществуващото жизнеустройство на цялото човечество.
99. Борбата с тази съществуваща сурова необходимост, без да се измени коренно вида на характерната основа за всички съществуващи жизнени условия на цялото човешко общество, не може да достигне победа.
100. А следователно и очакване на избавление на всевъзможни напасти при такива обстоятелства е съвършено безсмислено.
101. Към всичко негативно вие естествено се стараете да се приспособите, организирайки от време на време за себе си нещо облекчаващо и веселящо.
102. Но навярно отношението и разбирането на увеселителното също неизбежно, на свой ред, довежда до поредното мъчително преживяване.
103. Чрез приемането на всевъзможни лъжовни понятия за жизнените прояви на своята същност, изразени във формирането и натрупването на разнообразни и лъжовни егоистически ориентации, вие без да желаете това, в зависимост от естествено развиващите се определени закономерности на вашата психология, сте развили в своето характерно съществуване своеобразен свят на страдания.
104. Плодовете от Съществуването, но който неизбежно е довело до лъжовното разбиране за това, че сякаш животът на Земята винаги неизбежно е свързан с греха и страданието.
105. А това естествено трябвало да породи очакване и надежда за това, че някога безвъзвратно ще бъде напуснат този живот на Земята, като дълго очаквано избавление от безкрайните мъчителни страдания.
106. Което на свой ред е станало основа за появата на многобройни лъжовни религиозно-философски тълкования за истинските ценности на човека и предопределеността за появяването му в Мирозданието на Вселената.
107. Сам по себе си светът на греха и страданието не може да съществува и започва да се гради изключително преди всичко в съзнанието на самия човек въз основа на ярко проявената от него собствена примитивна егоистическа заинтересованост.
108. Моето Пришествие при вас за Спасението ваше за сега все още може да се съпостави наравно с шествието в света на страданията и скърбите.
109. Където именно сега аз ще се постарая да ви предоставя най-голямо количество образи за всичко истинно и ще започна да извеждам на вашия създаден от вас свят на скръб, тези, които повече са съзрели в своята жажда достойно да преминат необходимите за това видове изпитателни рубежи.
110. На мен не ми се налага да ви извеждам от някаква сурова мрачна бездна ог недрата на Земята, където вие по някакви стечения на обстоятелствата, като че ли сте се оказали и пребивавате до тези времена,
111. Но да ви изведа от мрачна болестно сътворена илюзия, постоянно утвърждавана от вас в собственото ви съзнание.
112. А обкръжаващия ви свят на Природата на Земята-Майка е чудесен и прекрасен и в него има всичко, което е за вас благоприятно.
113. Особено проявяващата се егоистическа заинтересованост се явява предпоставка за проявата у вас на вяра, че са истински своеобразни илюзорни качества, еднотипно формирани в течение на цялата история на вашето съществуване и утвърждавани от вас в съзнанието с помощта на всевъзможни егоистични психологични условности.
114. Вярата ви в истинността на съществуващите характерни своеобразни илюзорни качества, постоянно ви задържа в пълна зависимост от тези качества и ви принуждава послушно да възприемате редица външно проявени жизнени усилия по този начин, докато плодовете неизбежно появили се от тях, непременно ще ви носят горестни преживявания и скръб.
115. И ако се разгледа необходимостта за изход от съществуващото състояние на вътрешния мир на човека към преход в състояние на истинно духовно разцъфтяващ човек, то непременно ще е необходимо преди всичко съзнателно-волево вживяване в друг набор от психологически ориентири от духовен характер, напълно съответстващи на изискванията на Истината за развитието на човека в Мирозданието на Вселената.
116. Такова съзнателно-волево вживяване в необходимия обем истинни понятия за жизнените явления, свързано с житието именно на децата Божий, естествено ще отведе и към изискваното видоизменение на вътрешния мир на устремените да постигат достойно твореното от Словото Божие.
117. Но да се изпълни достойно предопределеното по Волята на Великия Бог за Ваше Благо е възможно само при условие, че значимостта на утвърждаваното от Словото Божие непременно ще бъде възприето от вас като по-значимо, от това което имате, така както е със значимостта на реалния живот спрямо значимостта на илюзиите за него.
118. Защото Същността моя винаги е Същността на Даващия Живот и да ви дам така, че някаква дреболия да успее да възпрепятства вашия живот в Истината, аз не съм в състояние.
119. На вас ви предстои да промените своя мир с моя, който ще създавам по Волята на Отеца Небесен за благо ваше.
120. Но дотогава, докато вие лъжовно вярвате, в това че утвърденото от вас, като че ли съставлява истинския живот, противопоставяното от мен, вие неизбежно ще възприемате като илюзия и естествено няма да имате сила да се вживеете по необходимия начин в условията на моя мир.
121. Защото няма да можете напълно да се откажете от своето в името на моето, продължавайки здраво да удържате лъжовното и мрачното от своето минало.
122. Не ще бъдете в състояние, именно поради това е и невъзможно да ме видите истинно и да ме познавате, вървейки след мен.
123. И така ще продължите да блуждаете в отношението си към мен, чрез своите предположения и съждения за моето, така както на всички от вас му хрумне.
124. И само тогава, когато проявите готовност да възприемете моето като живот истинен, дозрявайки до разбирането за своята човешка илюзорна мъдрост, вие ще придобиете реална възможност да промените своя мир с истинния и окончателно да излезете от света на страданията и скърбите.
125. Помнете, че в зависимост от преобладаването на едни или други качества, у човека има или преливане от стремеж да не се пропусне нужния Час за среща с Истината, или предимно боязън да не би да не се разпознае навреме врага.
126. Тези опасения съставляват основата на два вида разнородни търсения, където едните търсят Светлина, а другите въпреки техните за сега гръмки лозунги за възвишеното, по същество търсят тъмнината.
127. В условията на глобален егоизъм, съставляващ същността на жизненото устройство на цялото човешко общество на Земята-Майка, където предимно преобладава страхът на втората спомената характерна особеност.
128. Стремежът да се определят врагове е възможно изключително въз основа на вътрешното опасение пред вероятното тяхно появяване.
129. И тогава външните прояви на такъв боящ се, се характеризират с повишена потайност, подозрителност и склонност да се доверява предимно само на негативната информация за някого.
130. Боящият се по такъв начин има сериозна психологическа сложност, значително възпрепятстваща го да види на време идващото от Бога Велик.
131. Да разпознаят Идващото Спасение с помощта на това, което имат, сега за много представлява голяма трудност, защото е огромен недостигът на положителното в чувствения мир на човека.
132. И за вас няма смисъл да се плашите един друг с вероятното идване на някакъв могъщ служител на тъмнината, защото от царството на тъмнината вие още никога не сте излизали, изпълнявайки постоянно и послушно нейните закони.
133. Заинтересоваността да се намира негативното във всичко, което по същество е малко познато и даже неизвестно, представлява същността на опасна слепота и не е малка вероятността да се подмине без да се забележи реално Дошлото Спасение.
134. Защото кое друго освен самата Истина за човека все още остава малко позната, а в голямата си част и неизвестна.
135. Тъй като през цялата своя история блуждаещият род човешки е проявил цялата пълнота на изкушенията засега само в нечистите прояви.
136. Загриженият предимно от страх пред вероятната поява на врага, което изключително винаги е свързано с очакване, а значи преди всичко и с търсене на врага, не е склонен да събира цветя, а повече жадува да събира камъни.
137. Защото в камъните вижда средства за защитата своя.
138. А ръцете на този, който повече е загрижен да търси Истината, винаги се стремят към цветята чудесни. И усмивка предимно озарява неговото лице.
139. Защото е велика жаждата с цветя да посрещне, с цялото си сърце, и живота свой, трепетно Очакваното.
140. Затова често и внимателно се вглеждайте в това, което е в ръцете ваши.
141. С каквото са препълнени ръцете ваши, от това и се определя характерът на търсенията и очакванията ваши.
142. А аз Дойдох не за това, за да ви поведа в добре известното ви минало,
143. А там, където вие никога не сте били.
144. Там, където единствено и ви предстои да бъдете вечно!



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.12 included.