Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. А по-нататък кратко, образно ще се докоснем до важни енергийни особености на плодовете развиващи се в Света на материята. (виж рис. 4)
Време на Поврат: Рисунка 4
2. Его-емоционалният чувствен свят следва да се възприема или като тонизираща, или като подтискаща активна енергийна проява.
3. У представителите на животинския свят такава особеност трябва да играе преди всичко привличаща или отблъскваща роля, ярко показвайки временното състояние на животинския организъм и неговото отношение към дадена проява на реалността.
4. Его-емоционалните чувствени особености, предвидени изначално от Природата, носят относително стабилен, умерено силен характер.
5. В изначалното си естествено състояние егоизмът налага своята характерна окраска върху всички възприети със съзнанието понятия за постъпилата информация: изгодно ли е, опасно ли е, яде ли се или не.
6. Колкото по-силно се развива егоистичната чувствена проява, толкова по-ярко тя запълва съзнанието, заслепявайки го и значително намалявайки вероятността от възникване на заинтересованост от възприемането на постъпващата информация.
7. Силата на развиващия се егоизъм е способна да съсредоточава вниманието на съзнанието изключително върху користно-изгодната информация, като не му позволява да обърне внимание на цялата останала постъпваща информация, независимо от степента на нейната ценност от позиция на всеобщото благо.
8. За неодушевените представители на подвижния разум такова съответствие, което е най-близо до животинското състояние и което естествено ще отговаря на всички изисквания на равнището на Нормата, е допустимо само в периода на възникване и началото на развитието на младата цивилизация.
9. След което трябва да последва период на израстване и преход към равнището на началото на нормална дейност, което е определено от Хармонията на Битието на Вселената за представителите на подвижния разум.
10. Такова израстване на всички неодушевени представители на подвижния разум протича на основата на прилагането на определени съзнателно-волеви усилия за свеждането на его-емоционалните чувствени прояви до най-ниското допустимо жизнено необходимо равнище.
11. В този случай въздействието на егоизма върху запечатаните от съзнанието понятия ще бъде крайно ограничено и значително отслабено,
12. Което позволява цялата постъпваща информация да се възприема най-благоприятно от чисто разумната страна в най-широк диапазон, допустим от Хармонията.
13. Целия природен чувствен мир на един биологичен организъм може да се възприема като единна цялостна форма на съзнание с определена степен на сложност.
14. Където възможностите на главния мозък, ако вече са възникнали, са призвани да запечатват конкретни образи, свързани с особеностите на чувственото възприятие на цялата заобикаляща реалност от позицията или на благоприятно, или на опасно проявление по отношение на собствения организъм.
15. При високоразвитите биологични организми главният мозък не само е способен да запечатва конкретния образ на вече възприетото чрез чувствения мир благоприятно или опасно обстоятелство, но и да запечатва достатъчно конкретен образ на благоприятното или опасното, само на равнището на теоретично осмисляне на една или друга ситуация, която собственият организъм все още не е възприел чувствено.
16. Такава природна цялостна система, съставяща съзнанието, е призвана да проявява рационална дейност в пълно съгласие с хармонията на заобикалящата природна среда.
17. Където при това разумните особености на животното не му позволяват да излезе извън границите на естествените характерни условия на заобикалящата природа, което именно чрез неговите чувствени особености, позволява гарантирано да се задържа организма му в хармония със света, който обитава.
18. И на животното съвсем не му се налага самостоятелно да установява разумен контрол над степента на участието си в процесите на съществуващата реалност.
19. Важна отличителна черта на особеностите на подвижния разум се явява придобитата възможност, способна да позволи на собствения биологичен организъм да преодолява ограниченията на естествените природни условия на заобикалящата среда за благото на продължаването на жизнената дейност, доколкото има явна необходимост, да установи самостоятелно благоприятна изкуствена жизнена среда, както във всякакви други климатични и природни условия на същата Планета, на която се е родил, така и в други природни условия на друга Планета.
20. При това колкото по-значително, жизнената дейност на представителя на подвижния разум се отличава от животинско-естествените прояви, толкова по-голяма отговорност е длъжен самостоятелно да носи този представител за благоденствието на собствения си организъм.
21. Където, с помощта на разширените възможности на подвижния разум, е необходимо самостоятелно да определя и контролира нормата на собственото си участие в съществуващата реалност.
22. И преди всичко, степента и качеството на удовлетворяване потребностите на инстинкта.
23. За младите общества, носители на подвижния разум, достигащи равнището на проявява на естествена потребност за създаване на изкуствено жизнено устройство, призвано да прояви качествата на високо развитата цивилизация, в която трябва да започне пълноценно реализиране на възможностите, съставящи истинската ценност на подвижния разум, възниква задължителна необходимост преди всичко да освободи по възможен начин дейността на разума от влиянието на его-емоционалните чувствени прояви.
24. Където след определени съзнателно-волеви усилия, необходими само през периода на излизане до равнището на начало на нормалната предопределена дейност, его-емоционалните качества се свеждат до възможно най-малките жизнено-необходими прояви,
25. Още повече, представяйки огромни възможности на подвижния разум да се реализира пълноценно, не от позицията на користна изгода, а от позицията на всеобща изгода за благото на нормалното развитие.
26. След което разумът, който не се намира под влияние на някакъв род предубедено отношение към всичко, благодарение на заложените в основата му особености, започва рационално да осмисля проявяващата се действителност.
27. Представителите на цивилизацията, достигнали такова равнище, придобиват естествени за тези обстоятелства възможности да се поддържат съвместно и най-компактно в единно разумно пространство, без да имат големи различия помежду си по нивото на съзнание.
28. Според степента си на развитие на качествата на разума, една или друга цивилизация преминава на все по-високо равнище на развитие, което става благодарение на придобиваните способности да проникват във все по-фините енергийни прояви на Света на материята.
29. Придобиването на такива възможности, позволява вземането на участие съответно във все по-широк диапазон от протичащите в Материалния свят процеси.
30. Защото колкото са по-фини енергийните тайнства, за толкова повече събития се отнасят.
31. И в зависимост от тези придобивани все по-възвишени способности, всеки представител на подвижния разум съответно придобива и все по-голяма отговорност за всички явления в света на Материята, чиято основа създава даден енергиен диапазон.
32. Способността за възприемане на определен диапазон от разнообразни уплътнявания на енергийните явления, задължително означава наличието на съответствуваща отговорност за участието във всички ставащи процеси в Материалния свят, чиято основа съставлява дадения енергиен диапазон.
33. По този път на придобиване на все по-възвишени способности съществува предел, зад който не са в състояние да проникнат естествените енергийни особености, които представителите на подвижния разум са способни да развият до край.
34. За възприемането на енергийните явления, ставащи зад дадения предел по посока на най-фините прояви на Духа на живота, се изисква качествено различна форма на съзнание, която не може да бъде сформирана от установяващият се естествен процес, от който се създава характерната особеност на подвижния разум.
35. Характерна черта на цивилизацията на неодушевените представители на подвижния разум, която е достигнала равнището на началото на нормална пълноценна дейност, се явява почти пълното отсъствие на всякакво различие във вътрешния свят между различните представители на тази цивилизация.
36. Където под вътрешен свят, следва да се подразбира характера на проявите на естествените его-емоционални чувствени особености, които чрез съзнателно-волеви усилия целенасочено се вкарват в пределно тесни рамки на жизнено необходими прояви.
37. Различия могат да се отбележат само в качествата на съзнанието, но и в този случай разликата не е голяма в пределите на една цивилизация.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.2 included.