Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. И ето сега, след като кратко и опростено бяха засегнати някои основи, ще започнем да се докосваме до особеностите на човешкото същество, което още повече ще ви помогне да придобиете необходимата яснота за правилното разбиране на този жизнено важен за вас въпрос.
Време на Поврат: Рисунка 5
2. Сега може образно да изобразим енергийната особеност в основата на човека, в сравнение с подобната основа на неодушевените представители на подвижния разум на Вселената
3. Също така, може графически да се отбележи съпоставянето на такива енергийни особености както на равнището на нормата, в условията на което винаги се раждат и започват да се развиват всички представители на подвижния разум, така и с равнището на началото на пълноценна дейност, при достигането на което трябва да станат определени видоизменения в основата на спонтанните енергийни особености.
4. Тези видоизменения са призвани да освободят окончателно дейността на качествата на подвижния разум от животинско-егоистичното влияние на определени природни основи на биологичния организъм на носителя на подвижния разум. (виж. рис.5)
5. В тази връзка може да се изобразят също някои особености, проявяващи се в процеса на развитие на духовната основа.(виж. рис. 6)
Време на Поврат: Рисунка 6
6. В приведените графични изображения на чувствено-съзнателна основа е отбелязана разликата между дадените основи при представителите на неодушевения подвижен разум и човека.
7. При това едно сходно обстоятелство се запазва в условията на раждането на биологичния разум в лоното на природните закономерности на нивото на Нормата.
8. Обстоятелството е свързано с това, че в условията на такова раждане, както при неодушевените представители на подвижния разум, така и при човека, сферата на съзнанието еднотипно се намира под характерното влияние на его-емоционалните чувствени особености.
9. Само че, появата на духовна тъкан в биологичния носител на подвижния разум довело его-емоционалната сфера на дадения организъм до загуба на предопределената от Природата умереност на проявление и до загуба на състоянието на известна относителна стабилност.
10. Его-емоционалният чувствен мир в съществото на човека под въздействието на характерната сила на духовната тъкан придобил свръхнормата силен характер на проява,
11. От което, в започващият да се развива представител на човешкия род, влиянието върху сферата на съзнанието от страна на такъв его-емоционален свят започнало да става необичайно силно(виж рис. 7).
Време на Поврат: Рисунка 7
12. И ако его-емоционалните чувствени прояви при неодушевените представители на подвижния разум откъм положителната страна са с умерени изблици на радост, а от друга страна - с умерени изблици на неудовлетворение и огорчение, то при човека проявлението на същите тези особености могат да се ограничат съответно откъм положителната страна с неумерен изблик на възторг, а от друга - със свръхмерен изблик на негативно сътресение.
13. Придобиването на необичайни природни чувствени прояви, позволило на човека да придобие не само способността да изпитва необичайно ярки положителни емоционални изблици, но и в зависимост от присъщите на това закономерности на Закона за Равновесието на Хармонията на Битието на Материалния свят, човекът придобива и способността да придобива еднакво по сила, но и с противоположно значение необичайно ярко негативно чувствено преживяване,
14. Поради което вероятността от попадане на човека в състояние на негативни преживявания, прави неговия живот по същество много опасен.
15. Защото процесът на осмисляне на съществуващата реалност при човека под влияние на такива ярки чувствени негативни преживявания ще носи много далечен от разумността характер.
16. За неодушевените представители на подвижния разум в периода на израстването от равнището на Нормата до равнището на началото на нормалната предопределена пълноценна дейност, се изискват определени съзнателно-волеви усилия, поради това че его-емоционалния чувствен свят, който те притежават напълно се е лишил от възможността да влияе върху сферата на съзнанието и се е оказал в пределно тесните жизнено необходими граници на проявление.
17. За човека неговият природен чувствен свят е призван да има крайно важно жизнено значение.
18. И ако на неодушевените представители на подвижния разум на Вселената е предопределена мисията на разумно-техническото вспомагателно участие в протичащите явления в Мирозданието и Битието,
19. То на човешкия род е предопределено именно чувствено вспомагателното участие,
20. Поради което именно за човечеството се открива Път и с не по-малко активно и не по-малко значимо влияние върху явленията на материалния свят на Вселената.
21. Затова периодът на израстване от равнището на Нормата, човечеството трябва да премине не чрез съзнателно-волеви усилия за свеждане на его-емоционални чувствени прояви до пределно тесни граници, а чрез съзнателно-волеви усилия за вживяване на утвърждаваните от живото Божие Слово Норми на истинското духовно проявление.
22. Което ще позволи на чувствената духовна сфера, изначално разпределяща се вътре в его-емоционалната сфера, с все по-голямото си развитие като краен резултат, обезателно да се разпредели вън от сферата на его-емоционалния чувствен свят.
23. Ако силата на духовния свят започва постоянно да въздейства на природно-инстинктивния чувствен свят само отвътре, то то е подобно на това, както ако в умерено горящ огън с обичайно гориво внезапно добавят някакво чудодейно гориво,
24. От което пламъкът на Огъня се разгаря много силно и става почти неконтролируем, лесно създаващ травмиращи и трагични последствия.
25. Когато духовната сфера със своята особена благодатна среда обгръща отвън его-емоционалната сфера, то такова външно въздействие от страна на духовните особености, не само че няма да изгаси природния чувствен огън, който се е разгорял необичайно много благодарение на влиянието на появилите се по Волята на Великия Бог духовни чувствени особености, но и запазвайки способността на този огън да свети и топли, ще го направи напълно безопасен.
26. Целият природен его-емоционалния чувствен свят в този случай попада под пълното контролиращо и облагородяващо влияние на духовния свят.
27. И тогава сферата на съзнанието напълно ще се освободи от неблагоприятното, за нормалната разумна дейност, влияние на его-емоционалните чувствени особености.
28. Призмата на егоизма изцяло ще отстъпи място на кристала на духа.
29. Привеждайки графично изображение на сферата на съзнанието и влиянието върху нея от страна на двата чувствени свята в същността на човека, следва да отбележим, че ако по отношение на някакво определено разбиране за съществуващата реалност, оформено в сферата на съзнанието и естествено и неизбежно белязано с условната окраска на егоизма, развитието на духовната сфера на човека е достигнало равнището, от което се получило влияние на его-емоционалния мир на даденото разбиране от сферата на съзнанието, то характерния знак на егоизма върху това понятие изгубва своята досега съществуваща устойчивост.
30. Съществуващото разбиране в сферата на съзнанието, започва да придобива по-истинска определеност.
31. Но споменатото обстоятелство само по себе си се явява неустойчиво и в зависимост от настроението човек следва повече или егоистичното разбиране в състояние на негативни преживявания, или в състояние на положителни емоции повече следва разбиране, най-близко до духовната истина.
32. Ако по отношение на някакво съществуващо в човека разбиране на произтичащата реалност, развитието на неговата духовна сфера започва изцяло да надвишава его-емоционалната сфера, участвала досега във формирането на даденото разбиране, то това разбиране започва значително да се видоизменя, или придобивайки форми близки до истината, или попадайки в съответствие с истината за духовното развитие.
33. При това възникналият условен духовен знак придобива устойчиво състояние и не зависи от настроението на човека.
34. Придобиването на понятия, съответстващи на изискванията на Истината за духовното развитие е възможно или на основата на относително самостоятелно духовно проглеждане в благоприятни за това обстоятелства, отчетени и предоставени от преди от Великия Бог, или на основата на проявен стремеж и старание на човека да се вживява в противопоставянето на собственото си разбиране, изразено в пряк и конкретен вид.
35. И ако в първия случай за придобиване на истинско разбиране, се изисква естествено и като правило дългосрочно, проглеждане на основата на активно проявяване на определени съзнателно-волеви усилия.
36. Което може да доведе до необходимото духовно развитие за значително по-кратък период от време.
37. Но в този случай често от човека се изискват извънредно големи усилия, които без проявяването на необходимите качества на Свещената Вяра, не е в състояние да приложи сам.
38. В този случай, когато искуствено, истинното разбиране се противопоставя на вече установеното в човека за произтичащата реалност, стремежът и старанието да се вживее в приведеното истинско разбиране, е призвано реално и конкретно да развива духовната сфера спрямо онази страна от жизнените обстоятелства, на наличното разбиране за която, е било противопоставено разбирането на Истината.
39. И тогава даденият условен участък на духовната сфера, започва активно да се развива, постепенно преминавайки отначало от вътре на его-емоционалната сфера до нивото, от което се влияе на даденото разбиране от сферата на съзнанието, а след това и напълно покривайки целия определен участък от природно-чувствената сфера.
40. След което, вместо разбирането удовлетворяващо ненормалното проявявление на егоизма, устойчиво се утвърждава истинското разбиране.
41. Даденото разбиране на Истината от теоретически възприето положение, се превръща в част от съществото, праведно устремено и негова лична мъдрост.
42. Но, докато не бъде придобит достатъчен обем от такива истински разбирания, възприети вече в качеството на лична мъдрост, ще бъде невъзможно пълно да се осмисли всяко такова разбиране.
43. Още повече ще бъде невъзможно да се осмисля всяко разбиране за Истината, което засега само е противопоставено на онова разбиране, което самия човек може сам да си сформира, но което още не е постигнато с негово праведно усилие и не е станало още част от неговото същество.
44. Веригата от отбелязани понятия, оцветени с характерната окраска на един единствен източник, естествено позволява на съзнанието да възприема съответно някакъв характерен цялостен образ на съществуващата реалност.
45. А тъй като достатъчно дългото време на жизнена дейност на човешкото общество е позволило в съзнанието на човека да се натрупват характерни еднотипни по коренно значение разбирания за заобикалящата среда, то в това съзнание на човека естествено се е формирал устойчив характерен образ за реалността на съществуването на собственото му общество.
46. От което, става крайно трудно да си представите правилно подобен образ от качествено различен тип на истинска жизнена дейност на човешкото общество, поради пълното отсъствие на истински жизнено важни разбирания.
47. Невъзможно е всички лъжливи разбирания да се заменят едновременно с истински.
48. Въвеждането на нови понятия, е възможно само с въвеждането на някакви първоначални понятия, към които постепенно се прибавят все нови и нови.
49. Но правилното осмисляне на първите въвеждани истински понятия, е значително затруднено, защото разумът ще осмисля истинските понятия, но той, естествено, се опира на множество установени лъжливи понятия, като логически свързани помежду си звена от една верига на пръв поглед,
50. В която не влиза новото осмисляно понятие, но в която съещствуващият разум се опитва да го въведе,
51. Тъй като новото осмисляно понятие е съставна част от съвършено различно още непознато и логически завършено цяло.
52. И ако човек не повярва, че въвежданото разбиране носи в основата си истината, то това разбиране просто се отхвърля като несъгласуващо се с вече съществуващия сформиран в съзнанието образ.
53. Ако човек повярва в истинността на нововъвежданото разбиране, то неизбежно ще се опита да вгради новото в старата своеобразно логична верига на разбиране на действителността.
54. Помнете!
55. В този случай важното е да не допускате по спешност да утвърждавате в себе си , самостоятелни изводи, в качеството им сякаш на истинска, а значи на неизменна опора.
56. Защото за това, да започнете да осмисляте реалността достатъчно правилно, свързана с особеностите на живота, се изисква задължително натрупване на достатъчен обем живителни истински разбирания,
57. На които е призвана да се опира пълноценната дейност на подвижния разум на човека.
58. Придобивайки особена чувствено-съзнателна основа в началото на своите въплъщения и намирайки се в пълно неведение за истинските закони на развитието на своята душа, в зависимост от ярките прояви на качествата на такава основа, вие неизбежно сте поставили и до днес продължавате да поставяте дейността по удовлетворяване на инстинктите на равнище на първостепенна жизнено важна задача,
59. Така както в естествени условие това присъства в живота на животинския свят.
60. Това е проява на инстинкта чрез законите за самообезпечаване, размножаване и самосъхранение,
61. Което започнало да се изразява в постоянния стремеж към обезпечаване с храна, облекло, жилище, съчетаване с противоположния пол, естествено продължване на своя род и разбира се стремеж да се създават обстоятелства, способни най-добре да обезопасят жизнената дейност на собственото тяло.
62. Разбира се, от гледна точка на разума, това действително са жизнено важни въпроси, но невярното отношение към удовлетворяването на тези въпроси, при наличие на изключително ярко изразен его-чувствен свят, неизбежно е трябвало да приведе към рязко уплътняване силите на егоистическите претенции към цялата обкръжаваща реалност.
63. Това, естествено е трябвало значително да повлияе на всички процеси на осмисляне на цялата реалност с човешкия разум, което неизбежно е формирало опасно изкривено устойчиво разбиране в човечеството за собствената му жизнена проява.
64. И вместо да се движи по Пътя на Възхода от Нивото на Нормата на Природата, човечеството дружно, без да се уговаря, тръгнало в противоположната страна по пътя на падението.
65. Движението на човека по пътя на такова спускане, естествено се характеризира с неустойчива жизнена дейност, постоянна склонност към саморазрушение.
66. Жизнената дейност на такова общество се отличава с неустойчив порядък, зависещ в една или друга степен от наличието на страх пред вероятно наказание от голяма сила и постоянен стремеж у човека да заобиколи някои закони в зависимост от егоистичната изгода в това.
67. Като в същото време равнището на устойчивата жизнена дейност на човешкото общество при постиганото от него равнище на началото на пълноценната предопределена жизнена дейност, ще се характеризира с устойчив порядък на постоянната и естествената вътрешна потребност да направи нещо за благо на всичко съществуващо.
68. Качеството на организма на децата, раждащи се в различни общества на Майката Земя или съответства на изискванията за нивото на Нормата, или има някои негативни отклонения.
69. Където с всяка крачка от развитието на историята на човешкото общество, става все по-преобладаващо раждането на деца с такива негативни отклонения.
70. В света на животните отклонения от такъв род неизбежно водят до скорошна гибел на животното, докато в света на жизнената дейност на човека, според развитието на науката се, прилагат все повече технически ефективни усилия в помощ на оцеляването.
71. Но такива негативни отклонения, във връзка с неверния характер на жизнената дейност на човешкото общество, естествено неизбежно стават все по-преобладаващи и значителни според все по-голямото съзряване на природния организъм на човека,
72. Което не може да не влияе върху формирането на обществения светоглед и законотворчеството вътре в обществото, проявено в някакъв период от условно дозрели активни представители на обществото.
73. Характерната проява на обществен светоглед и законотворческа дейност вътре в обществото при всички по-развити в условно цивилизовано отношение големи и малки народи, в своята основа нямат коренно различие и съответно за себе си определят някакво условно ниво, до което се е отклонила негативно, чувствено-съзнателната основа на човечеството спрямо нивото на Норма,
74. И не само, че определят такова някакво ниво на негативно отклонение, но и се удържат в него, утвърждавайки лъжливи ориентири на мислене и прилагане на творчески усилия за всички представители на обществото си (виж рис. 8).
Време на Поврат: Рисунка 8
75. При това именно все по-интензивното развитие на науката в лъжовно направление е започнало да създава условия, които по същество все по-негативно започнали да се проявяват върху качеството на жизнената дейност на човека.
76. А проявата на науката в медицината, преди всичко може да се уподоби на създаването на някаква все по-технически обзаведена работилница за създаване на всевъзможни подпори и стяги за изкуствено поддържане на ъглите и стените на постройката, които под въздействието на вътрешните закони постоянно се стремят към саморазрушение.
77. Тогава, когато към изменение на това вътрешно, опасно за живота предразположение на човека не се прилагат почти никакви усилия.
78. И тъй като характерната жизнена дейност на човешкото общество не се изменя в корена си към истинното направление, то даденото споменато условно ниво на негативно отклонение от Нормата, продължава постоянно да се понижава,
79. За което способства лъжовно насоченото научно-техническо развитие и от което качеството на природния организъм на човека, все повече се отдалечава от изискването за Хармония на нивото на Нормата и неизбежно придобива все по-голяма предразположеност към саморазрушение.
80. Но в пряка връзка с постепенното подобряване качеството на познание за произтичащата реалност, непременно и неизменно се увеличава и размерът на отговорност за качеството на собственото участие в тази реалност, а характерът на жизнената дейност въобще не претърпява необходимото коренно видоизменение.
81. Скоростта на понижение на условното ниво на негативно отклонение се удържа до колкото е възможно най-ниска.
82. Но такова удържане произтича не с активни целенасочени усилия на представителите на човечеството, въпреки техните усилия по пътя на изкусното обиграване от Великия Бог на упоритото нехайство, в което още блуждаят децата ми.
83. Където в качеството на пределно благоприятна спомагателна основа в този най-грижлив спасително-възпитателен процес, който се твори от Отеца Небесен в течение на цялата история на рода човешки е трябвало да бъде създадена от Отеца Небесен за благо в съществуването и развитието на децата негови, способност на душата напускайки материалната обвивка със съхранения натрупан жизнен опит и отново да се въплъщава в зависимост от благоприятната необходимост,
84. Което станало единственото уникално явление в съществуването на подвижния разум в Мирозданието на Вселената.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3 included.