Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. А сега наближи времето пределно да задълбоча вашето разбиране относно едно важно тайнство, което ви е известно с думата "кръщение".
2. За да изразя с общи думи същността на общоприетото тълкуване на тайнството "кръщение", ще е достатъчно да кажа, че това тайнство се твори за снемане и опрощаване на греховете, чрез умиване с осветена вода, предлагано на всички възжелали да встъпят твърдо на пътя на пречистването.
3. До сега физическата страна на това тайнство се изпълняваше от християни, както е правел това и първият Кръстител, използвайки вода.
4. При това може да не се взема под внимание, въведеното впоследствие от вярващите, на някакво външно разнообразие при изпълняването на даденото тайнство, наивно предполагайки, че това има значение.
5. Водата - това е особено жизнено важно вещество, способно лесно да запаметява и да носи информация с голямо разнообразие, при това значително променяйки се по свойства.
6. Което е и било използувано някога при тайнството добре известно на християните по превръщането на водата във вино в едно от селищата на древната израелска земя.
7. Умиването с осветена вода по време на изпълняване тайнството кръщаване, разбира се не измива греховете, защото това е невъзможно да стане по този начин, но чрез това тайнство у всички устремили се да застанат на пътя на пречистването, ще се удаде да се създаде, в помощ на такова благо начинание, благоприятно енерго-информационно поле, от което устременият човек може да се възползува, започвайки след приемането на такъв род кръщение практическо прилагане на праведни усилия.
8. Но за съжаление преобладаващата част от всички християни възприемат тайнството на кръщението само като някакъв белег, сякаш гарантиращ спасяването им.
9. И тъй като в последствие не се устремяват да работят за своето пречистване и за Слава на Отеца свой Небесен, то достатъчно бързо изгубват изкуствено придобитото вспомагателно енергийно поле.
10. През целия период на историческото развитие на християнството, съзнанието на човека е трябвало именно така да оценява тайнството кръщение, практикувано от свещенослужителите.
11. Защото егоизмът се проявява преди всичко, в користно отношение към всичко, което става, а съзнанието контролирано от него, задължително ще търси изгодно разрешение на користната подбуда.
12. И разбира се, било невъзможно да не видят изгода в това, че може като че ли да се сдобиеш със спасение, само чрез измиването със светена вода, без ежедневни най-усърдни усилия за пречистване на своя вътрешен свят.
13. Именно такова разбиране се стараят постоянно да подхранват в себе си почти всички пожелали да се нарекат християни .
14. Общоприетото тайнство кръщение, извършвано досега във всички християнски обединения, макар че е способно да създава някаква вспомагателна основа за устремилите се към Светлината, все пак носи само условен психологически характер.
15. Цялата предопределена пълнота на тайнството кръщение е призвана да се прояви в различни обстоятелства, при които ще бъде практически невъзможно пълноценното приемане на кръщението от такива хора, които макар и малко, но неискрено са пристъпили към това.
16. При това най-важното се заключава в това, че такава възможност няма да се определя от това, че някой ще отстрани дошлия с неискрени подбуди, а такъв желаещ сам не ще се окаже в състояние да премине докрай тайнството на кръщението.
17. В далечната древност първият Кръстител бил призван да предупреди, че той кръщава с вода, но ще дойде Този, Който ще кръщава с огън.
18. Но що за тайнство ще е новото особено кръщение, тази тайна можело да се остави на волята от творческите предположения, до времето когато всеки, който с цялото си сърце е повярвал в Осъществяване на отново изпратеното Божие Слово, е длъжен да познае в пълна степен тайнството на огненото кръщение.
19. И ето че времето дойде.
20. Дойде времето не само за моето второ Осъществяване, но и времето на този период от Осъществяването, когато сега вече трябва да пристъпите към необходимото познаване същността на огненото кръщение,
21. Което именно ще доведе до окончателно пречистване и прераждане на всички, които достойно се устремят да проявят цялата пълнота на Свещената Вяра към Този, Който ще ви поведе по пътя на Истината.
22. На древните е било споменато, че ще ви разтопя като сребро и като злато, за да отделя от вас пагубните примеси.
23. И сега дойде времето да спомена на вас това понятие отново и окончателно, защото в него има истина, като вече след думите настъпва необходимост от изпълнение.
24. Използувайки въведените графични образи, може да се каже, че участъкът от повратната дъга, от началото на Поврата до точката за начало на Възхода, се явява път на интензивен огън, в който е призвано да изгори всичко от вас, което е способно да ви държи в коловоза на общия поток на царството на силата.
25. В този огън ще изгаря силният инерционен натиск, за което вече споменах.
26. Където колкото по-силни инерционни особености носи някой от вас, толкова повече ще му се наложи да изпита силата на горенето.
27. И разбира се, колкото повече такива особености носите в себе си, толкова повече огнени изгаряния е необходимо да преминете.
28. Но да не се подкосят стъпките ви!
29. С отминаване на първия седемгодишен период от моите обръщения към вас, твореното сега Слово мое, чрез многобройни по възможност пределно конкретни за вас определения на закони и заповеди, започва да създава особени условия, които преди всичко и ще съставят основата на огненото пречистване, призвано да се прояви особено ярко и силно, за устремените след мен, през решаващия участък от повратната дъга.
30. Което ще способства за активното ви извеждане от коловоза на общия поток на царството на силата.
31. При това последователността от огнени изпитания за всеки от вас ще върви в пълно съответствие с индивидуалните особености на вътрешния му свят.
32. Трябва да бъдете особено бдителни в отговорните решаващи периоди при преминаване тайнството на огненото кръщение, което за определено време ще успее многократно да изгори вашите буйно, прекомерно разраснали се израстъци на егоизма.
33. Нито за миг не изпускайте ръката на Водещия, като продължавате да се стараете да Му се доверявате напълно.
34. Не допускайте болката от подпаления егоизъм дори за миг да стане по-значима от вашата Свещена Вяра.
35. Защото този миг винаги ще бъде начало на опасни нарушения и сериозни загуби.
36. Съществува два вида болки, различаващи се помежду си с характерни особености: болка физическа и болка психологическа,
37. Независимо, че всички тези видове болки имат в основата си единно своеобразно проявление на законите на материята.
38. Физическата болка се характеризира предимно като сигнал предупреждаващ, че нарушението в единната система от биологични клетки е преминало допустимата от Природата норма.
39. Което е призвано да задейства защитната реакция на организма за намиране на решения да се избави от болката, а значи и решение за отстраняване на възникналото нарушение.
40. Психологическата болка може да се охарактеризира като реакция по отношение на условно отрицателно въздействие от страна на създаващите се едни или други обстоятелства върху определена система утвърдили се психологически нагласи в съзнанието на човека.
41. Условно отрицателното въздействие може да се прояви в целия спектър от вероятни въздействия, както като ненормални обстоятелства върху нормална вътрешна психологическа нагласа, така и обратно - като въздействие на нормални обстоятелства върху ненормални нагласи.
42. Точно така, подобно нещо съответно може да се проявява и при въздействие на нещо ненормално върху друго ненормално, както и при въздействието на нещо нормално върху друго такова нормално.
43. Където под понятието нормална психологическа нагласа винаги трябва да се подразбира пълното отсъствие на каквото и да било противоречие с Истината за духовното развитие в такава нагласа.
44. А докосвайки се до едни или други обстоятелства, преди всичко предстои да се разглеждат обстоятелства, възникващи в жизнените прояви на човека, защото те играят активна роля в развитието на всеки човек, който се е докоснал до такъв род обстоятелства.
45. Във връзка с което, нормални обстоятелства се явяват тези, чието създаване произтича от усилията на човека, непротиворечащи на Истината за духовното развитие.
46. До настоящото време човекът е формирал в себе си голямо множество всевъзможни устойчиви психологически установки по отношение на всички свои жизнени прояви.
47. И само благодарение помощта на Небесния Отец, на Неговата мъдра опека и водителство, се удало, макар даже и не на всички живеещи на Земята чеда Божии, да приемат към настоящото време, макар и много малко количество психологически установки от всичките формирани, които все пак попадат по качество в допустимите от Истината предели, и тях може да ги назовем нормални.
48. Останалото преобладаващо множество, утвърдени в живота на човека устойчиви психологически установки се явяват ненормални, независимо от външно често проявяваната сякаш блага окраска.
49. Такова благообразие е илюзорно и се основава на все още почти пълното неведение на Истината за човека.
50. Но това "малко", на което се е удало да помогне да приемат достатъчно множество Божии чеда, е създало благоприятни условия, опирайки се на които сега вече е възможно да се изпълни за Спасение на човешкия род решаващото Осъществяване.
51. По нататък виждам за необходимо да дам някои важни спомагателни ориентири, малко повече докосващи се към двете по-рано засегнати основни характерни условия.
52. При въздействието на ненормални обстоятелства върху съществуващата нормална психологическа нагласа е възможно неизбежно усещане на някакво вътрешно болезнено преживяване.
53. И макар болезненото преживяване винаги да е свързано с привързване към различен род вътрешно съзнателно формирани нагласи, разглежданото болезнено преживяване не следва да се съпоставя еднозначно с наличието на опасна форма на привързаност към нормална психологическа нагласа.
54. Единственото, към което на човека е разрешено да има голяма привързаност е само към това, което напълно съответства на Истината за разцвета на човешката душа.
55. Затова стремежът на вярващия да коригира собственото си болезнено преживяване в този случай, не трябва да се свежда до стремежа да няма такава болка въобще, но трябва обезателно да разгледа наличието в себе си на изисквания към ближния относно неговата постъпка, довела до ненормалното обстоятелство.
56. Никакво изискване към ближния не трябва да има,
57. И преди всичко, вътрешното изискване към ближния за това той да прави и да се държи, така както в дадения момент бихте искали от него именно вие, без да се съобразите с това, какви са способностите на вашия ближен въобще.
58. Наличието на такъв род изисквания към проявяването, на които за сега все още е твърде склонен всеки човек, винаги е способно да прибави към нормалните болезнени преживявания допълнителни нечисти преживявания.
59. В другия случай, при въздействие сега вече на нормално обстоятелство върху ненормална психологическа нагласа, възникването на всякакви болезнени преживявания следва винаги да се съпоставят с наличието на опасни привързаности към такъв род вътрешни нагласи.
60. А самото наличие на някаква психологическа нагласа винаги е свързано с наличието на определена привързаност към нея.
61. Защото в зависимост от едните или другите чувствени болезнени преживявания можем да видим какъв род психологическа настройка съществува в съзнанието.
62. Изразявайки се по-точно, необходимо е да отбележим, че болезненото чувствено преживяване възниква не от непосредственото въздействие на това или онова обстоятелство върху психологическата настройка, а именно от самата привързаност към нея.
63. Където колкото повече такъв род привързаност има към вътрешната настройка, толкова повече болката ще бъде чувствено преживявана във вид на своеобразно вътрешно горене.
64. В зависимост от качеството на въздействие върху привързаността и от характера на самата привързаност, силата на болезненото горене може да се прояви в различни степени, пораждайки реакции от ярко изразено неуравновесено неприемане, до по-сдържаното проявяване на неудовлетворение, недоумение и неразбиране.
65. И ако в жизнената дейност на биологичните клетки принципните норми внася самата Природата, а следователно и Хармонията, то тези норми действително се явяват жизнено необходими и те трябва да се уважават и да се придържаме към тях, ако това не е значително отклонение от Нормите във връзка с ненормалната жизнена дейност на така нареченото цивилизовано общество.
66. Да се промени коя да е от тези норми е възможно само в случай на явно проявяваща се изключителна необходимост.
67. По отношение формирането на психологически чувствен свят, Природата също внася известно количество жизнено необходими привързаности, засягащи проявата на инстинктите.
68. Само че, за разлика от представителите на животинския свят, особеностите на свободно размишляващия подвижен разум са призвани да контролират и могат да изменят силата и качеството на проявата на такъв род привързаности.
69. Но тъй като такива изначално въведени от Природата привързаности се проявяват първи и засягат основни жизнени потребности, а дейността на разума на младото човечество някога бързо е попаднала под пълен контрол от собствения си егоистично чувствен свят, то и по качество, и във външно разнообразие, първи започнали бързо съзнателно да се формират многобройните ненормални психологически ориентации именно по отношение проявата на инстинктите, като напълно се отпуснал жизнено необходимият контрол върху развитието силите на привързаност към тях.
70. Наред с голямото количество разнообразни съзнателни нагласи от такъв характер, където пределната простота от Природата се преобразувала в извънмерно опасна многосложност, все от тези същите изострени възможности на съзнанието е било формирано още не по-малко множество от всевъзможни психологически ориентации, засягащи всички останали сфери на жизнена проява на човека.
71. Това е създавало и продължава да създава своеобразни, характерни за своя народ, условни морално-етични норми и кодекси на честта, съставляващи разнообразието и неповторимостта на жизнената среда при всяка обособена обществена група.
72. Разнообразието от такъв род ориентации лесно може да придобие при различните народи противоположни значения, в зависимост от които едни и същи характерни психически особености на човешкия организъм, като преживяването на радост и мъка, са възможни да се проявят като диаметрално противоположни чувствени изблици по отношение на едно и също жизнено обстоятелство.
73. Което красноречиво показва в този случай неизбежното наличие на понятие, което няма съответствие с Истината.
74. Тъй като Истината за развитието на душата е еднаква за всеки представител на човешкия род.
75. И така като определяща норма се залага Природата във физиологията на природния организъм на човека, чрез болестните прояви е възможно безпогрешно да се предупреждава за нарушаване на хармонията, то цялото голямо изобилие от всевъзможни психологически ориентации, явяващи се плод на продължаващото да остава до този момент заслепено от егоизма съзнание, принуждава човека в повечето случаи все още да претърпява сериозни болезнени чувствени изгаряния там, където в действителност никакви нарушения на хармонията и Истината не произтичат.
76. При това тези изгаряния стават причина за възникването на физиологични нарушения.
77. Човек, като правило, не реагира на това което става по същество в реалността.
78. Той реагира на това, което именно е помислил или е предположил със собственото си своеобразно мислещо съзнание.
79. Цялото изобилие от психологически настройки в съзнанието на човека по принцип представлява някаква условна призма, чрез която човек възприема цялата произтичаща действителност.
80. А тъй като почти всички формирани от човека психологически нагласи до ден днешен могат да се квалифицират като ненормални, то човек не само не вижда това което се случва по същество в реалността, той вижда всичко това в опасен за неговия живот спектър.
81. При това, проявявайки още и голяма привързаност към тази условна призма с ненормални характерни особености, стараейки се да я цени и да я утвърждава сред ближните си.
82. За да изразим по-конкретно понятието "привързаност", достатъчно е да употребим понятието "заинтересованост", когато един или друг човек проявява егоистична заинтересованост в това, че едно или друго обстоятелство от произтичащата реалност да би имало този смисъл и да би изглеждало именно така, както би искал това неговият собствен егоизъм, проявяващ се в определена форма.
83. Формата на проява на егоизма зависи от атмосферата на възпитание на човека и от нивото на развитие на неговото съзнание.
84. Което, на свой ред, е послужило като причина за формирането, в своеобразно изградената система на жизнеустройство на цялото човешко общество, на няколко социални нива на проявление характерните особености на разните форми на егоизма.
85. Проявите на всички тези форми на егоизъм могат да се квалифицират кратко: от по-груби до по-изискани.
86. Където, независимо от изискаността и грубостта на проявление на всички форми на егоизма, коренната им цена е еднаква.
87. Егоизмът се развива у всички представители на човешкото общество еднотипно по своята същност и само външно се проявява разнообразно, чрез съответните психологически нагласи.
88. А тъй като от самото начало развитието на цялото човешко общество е потекло в руслото на непрестанния стремеж да се угоди на собствените егоистични претенции, което започнало индивидуално да се проявява в жизнените усилия на всеки представител на младото човечество, и което продължава да се съхранява до ден днешен, формирането на всички психологически ориентации произтичало и продължава да произтича изключително в угода на ненормалните прояви на собствения егоизъм.
89. Където върху такава заразена основа се сформирали почти всички морално-етични норми, успешно утвърдили се в живота на човешкото общество, но понесли в своята същност болестотворни особености, с изключение на крайно малкото количество действително съответстващи на Истината.
90. А щом формирането на всички психологически нагласи, изобилно запълнили човешкото съзнание, преди всичко е произтичало, като че ли да съхрани и да поддържа устремяващия се ненормално да се разрасне в буен израстък егоизъм, то заинтересоваността в това, такива нагласи да продължават да се съхраняват, естествено ще се проявява особено.
91. Формиралите се в голямо изобилие, външно разнообразили се условни настройки от този род, особено подчертават психологичната раздалеченост не само на големи и малки народи помежду си, не само на големи и малки групи хора, на социални нива в рамките на един или друг народ, но и на не по-малко опасната разделеност на децата Божии между себе си въобще.
92. Дори когато тези чада Божии считат, че ревностно следват истинния път.
93. Формираните, далеч не съответстващи на Истината, психологически установки ви принуждават да се обособявате от обкръжаващите ви събратя.
94. Воистина ви казвам, че всеки стремеж да се обособите от своите събратя, в каквато и жизнена практика те да се проявяват, това е признак на духовно невежество.
95. За да разберете по-добре истинската цена на подбудата да се обособите, може да се приведе проста съпоставка.
96. Обикновено в обществото на своите събратя въз основа на естествено проявяващите се егоистични особености, призвани да ви съхранят, вие се стремите да се обособите и от тези, които носят пряка опасност за вашия живот, и от тези, които носят в себе си заразно заболяване, и от тези, от които можеш не само морално да се замърсиш, но и просто физически да се изцапаш, ако вие особено държите на своята външна чистота.
97. В нормални условия никога не се стремете да се обособите от тези, които са способни да ви защитят, изцелят, обогатят, да ви очистят и да ви донесат прочие блага, от които вие сте се нуждаели.
98. Тоест стремежът да се обособите предполага, преди всичко, че по отношение на ближния, вие сте по-нормален, по-здрав, по-благороден и по-чист.
99. И ако само от логическа страна според характеристиките на вашето състояние това действително може да съществува, то наличието на склонност и стремеж към каквото и да е психологическо обособяване винаги ще бъде проява на признак за опасно духовно отклонение от Истината.
100. А ако съществуването на ненормални условни установки характерно подчертава и утвърждава психологическата разделеност на децата Божии помежду си, наличието в този случай на особена егоистична заинтересованост за съхраняване на такъв род ненормални психологически условности прави невъзможна вероятността за обединение на децата Божии в качеството им на едно Единно Семейство върху Земята-Майка.
101. Които биха били достойни и действително разумни, жизнено важни за нормалното истинно развитие на човечеството, крачки.
102. Но голямо множество ненормални психологически установки уверено продължава да се утвърждава в живота на всички представители на рода човешки.
103. Децата на Великия Бог все още никога не са познавали и не познават своето истинско лице, което и би следвало да утвърждават, чрез праведен труд в живота.
104. Този егоизъм, на който човек е предоставил всичките благоприятни условия за буйно развитие, по естествения присъщ на него закон, винаги се стреми към самоутвърждаване, а следователно и се стреми да изяви своето поне малко значимо лице.
105. Затова за човека индивидуалното формиране на определено множество психологически установки, чрез които по същество се стреми реално да се прояви неговият собствен егоизъм, се уподобява на тайнство сякаш на истинско формиране на личността, което се проявява в особена заинтересованост да се съхранят всичките тези нагласи.
106. А следователно всяко покушение върху тези условни ориентации ще бъде естествено оценявано като покушение над като че ли истинското същество на човека и ще се изразява с негодувание и неприязън към източника на такава опасност.
107. Сега до край предстои да изясним, че именно робското следване на особената, сега сравнима с безумие, заинтересованост да се съхрани или утвърди която и да е ненормална ориентация, в течение на цялата история на съществуване на човешкия род до ден днешен, като правило ставало начало за проливане на кръв и сълзи, на велики мъчения и нещастия, обилно оросявайки със страданията на децата Божии цялата Земя-Майка.
108. И с такива немислими нещастия е украсен всеки ден от цялата, все още кратка, много хилядолетна история от началото на формирането на единственото в Мирозданието на Вселената човешко общество.
109. Но веднъж, когато за това е трябвало да бъдат създадени благоприятни условия, от това тресавище на постоянно пораждане на все нови и нови нещастия, е било предопределено да се изтеглят преди всичко тези, които ще се съгласят да изпълнят великия непрост труд за Спасението свое и на цялото човечество.
110. Някои мислители и достойни труженици са успели да достигнат до правилното определяне на основното смъртно опасно заболяване, от което постоянно се тресе и се руши човешкият живот.
111. Само че за човека самостоятелно е невъзможно точно да осмисли характера на заболяването и още повече да намери истинското изцеляващо средство от него.
112. Това не позволяват естествено формираните закономерности, касаещи неговата истинска същност, но въпреки всичко са били предприемани усилия в това отношение без участието на Словото Божие.
113. Така в едната система от религиозно-философски учения от време на време се стигало само до замяна на едни егоистични условни ориентации с други, подобни на тях.
114. Където, ако в процеса на замяна на едни психологически условности с други, все пак е ставало отсичане на някакви егоистични израстъци, то във връзка с това, че въвежданите условни настройки също били доста далеч от Истината, те неизбежно способствали за появата на нови егоистични израстъци в замяна на отсечените.
115. Като правило, в такъв род процеси по-често ставало размножаване на егоистичните израстъци, отколкото изкореняването им.
116. В друга система от религиозно-философски учения, усилията за победа над егоистичните заболявания се увенчавали с по-голям успех.
117. В тях започнал най-широко да се проявя опитът за прилагане своебразни усилия по разрив на всички привързаности, които е способен да има човекът към всичко земно, съответно да се разрушат всички психологически нагласи, съществуващи в съзнанието в това отношение.
118. Този характерно проявяващ се път, макар че е способен да доведе до някои победи над егоизма, все пак неизбежно прави нежизнеспособен устремилия се по този път.
119. Тъй като, вместо да се научи да живее, както това е предопределено само на човека, той от неведение именно на настоящата Истина Божия за своето съществуване, се стреми с помощта на своеобразен светоглед и определени упражнения да се отдалечи от живота, приближавайки себе си до състоянието само на съществуване.
120. А избягвайки постигане на истинското умение да владее всичките тези богатства, с които е надарен, човек все повече става неспособен да формира своето общество, в пълно съответствие с проявеното от Истината на Бога Велики за благото на рода човешки, като велико Единно Семейство на децата Негови.
121. Които са призвани усъвършенствайки се все повече, обхождайки Вечността, да реализират предопределената за човечеството духовна мисия за благо на Мирозданието във Вселената.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.6 included.