Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




1. Към времето на началото на активно очистване, призвано реално и окончателно да ви изведе от общия поток на проява на царството на силата чрез руслото на активния преход в потока на вечното проявление на особеностите на царството на Душата, вие сте се събрали за съвместно постигане Пътя на Истината с особеното разнообразие на неповторимите помежду си качества на своя вътрешен свят.
2. В единната среда, създавана от моето Слово и Дух, определено съчетание на вашите характерни индивидуални особености, ще създава жизнено важни условия за най-благоприятно постигане на тайнството на огнения предел изключително за всеки един от вас.
3. Което обезателно е необходимо всеки от вас правилно да разбере, за да може навреме да успява достойно да се възползува от такива временно възникващи спомагателни условия.
4. Някои, от които могат да възникнат във вашия живот рядко, при това че са способни положително да видоизменят вашия вътрешен свят много активно и доста значително.
5. И от време на време, реагирайки недостойно на някакво ключово жизнено изпитание, вие можете да се лишите от възможността именно за вас необходимото постигане на истинското до края на живота на съществуващото ваше въплъщение.
6. Това е призвано още веднъж да подчертае пределно високата бдителност, която вярващите трябва да проявят винаги към всичко, което обилно и разнообразно ще се проявява в досег с всеки от вас.
7. Всички такива решаващи съдбата ви жизнени прояви, по качество и интензивност, ще стават в пълна зависимост от това, което аз ще творя за ваше благо и на целия човешки род.
8. И сега аз чакам от вас достоен стремеж да проявите истинската ценност на Свещената Вяра на моето Осъществяване, което става по Волята на Отеца ваш Небесен за ваше Спасение днес.
9. Понеже наистина ви казвам: само достойно проявявайки Свещената Вяра ще можете да изпълните предопределеното ви.
10. Вашето разнообразие дадено по Волята на Бога Велик като опит за постигане на предопределеното в единна цел, условно може да се раздели на две категории:
11. На тези, които са по-способни и призвани да покажат пример за достойни усилия,
12. И на тези, които за сега са повече способни да донасят поучителни изпитания на своите ближни чрез усилия, противни на Истината.
13. Но представителите на тези две категории имат способността да правят усилия от единия и другия вид.
14. Където на фона на това, че сега още в болшинството предприемани усилия, всички вярващи са способни в основата си да създават изпитания в качеството на недостойни за вярващия усилия, в зависимост от степента на натрупаната духовна сила, някои са способни немалко достойно да сътворят, други са способни да направят за сега още в крайно редки случаи.
15. Според броя на истинското възникване на количество изпитания в качеството на недостойни усилия вярващите ще се проявяват все по-малко.
16. И с течение на времето такова обстоятелство ще се характеризира с това, че от една страна, след всички предприемани усилия, вярващите ще станат способни в по-голяма степен да правят съответстващото на Истината, а от друга - за сега в голяма степен ще продължават известно време да правят несъответствуващото на изискванията на Истината.
17. Но това негативно преобладаване на недостойни усилия, устремените неизбежно ще таят с все по-голямо старание.
18. Помнете, че вашето съчетание на разнообразни качества на вътрешния мир според попадането в различни жизнени обстоятелства, винаги е призвано за всеки от вас да създава най-благоприятни условия за истинско освобождаване от ненужните слабости, придобиване на духовни ценности и необходимата мъдрост.
19. Главното при това, в различни жизнени обстоятелства на вашите взаимоотношения един с друг е крайно необходимо като истинско разбиране на своята неспособност спрямо способностите на ближния, а значи и повишена предразположеност в себе си да създавате, преди всичко, само изпитания за ближните,
20. Така и достойната оценка на повишената отговорност, задължаваща вярващия да направи истинско усилие в поучително-възпитателни обстоятелства, които е създал ближния, не справил се с проявяващата се в него слабост.
21. Проявяването на смирение в постоянно правилно признаване за себе си, именно вероятната неспособност спрямо проявите на тези или други способности на ближния, винаги е призвано да създава благоприятни условия за истинското развитие на вътрешния мир.
22. Това е едно от основополагащите правила, които преди всичко е длъжен да постигне всеки вярващ в моето Осъществяване.
23. Реалната крачка, водеща към активно видоизменение качествата на вътрешния свят, зависи от достойната оценка на повишената отговорност в определен момент за необходимата задължителност да се направи крачка в пълно съответствие с Истината,
24. Където тази правилна крачка някой от вас, като правило, трябва да направи пръв.
25. Повишената отговорност към вас в този случай се определя от отговорността за съдбата на всички по-малко способни да направят необходимото правилно усилие, пряко участващи заедно с вас в това или онова проявяващо се възпитателно-поучително обстоятелство.
26. Ако по-способният не прилага достойно усилие, а значи неизбежно започва да проявява слабост, то той също неизбежно увеличава вече появилата се съблазън за по-малко способните, още повече изкушавайки ги да не правят жизнено необходимото спасително усилие.
27. Духовните качества на вашите вътрешни светове са неповторимо разнообразни.
28. И затова, попадайки съвместно в каквито и да е обстоятелства, вие винаги ще се съчетавате в някакво отношение по качество на повече и по-малко способни.
29. Но за да не се занимавате с опасния за вашето правилно развитие стремеж да определите собствените си достойнства по отношение достойнствата на ближния, помнете простия, решаващ за вашия живот спомагателен ориентир:
30. Щом като при тези или онези обстоятелства, касаещи вашите взаимоотношения с ближните, вие съзнателно сте определили погрешността на предприетите усилия, които ближния или ближните се стараят да продължават да вършат, това означава, че от мига на вашето осъзнаване вие започвате да носите повишена отговорност за съдбата на тези ближни.
31. И ставате длъжни да извършите праведен труд за правилно разрешаване на възникналото обстоятелство, независимо от това, направил ли е някой от ближните такава крачка или не, ще направи ли след това или не.
32. Всички ключове за активно жизнено необходимо видоизменение на всички основни качества във вътрешния свят на всеки от вас се пазят във всяка точка на съприкосновение на вашите жизнени интереси помежду ви.
33. Никога не забравяйте при вашите контакти един с друг както на мисловно ниво, така и при други условия, че да се стане духовно по-силен в което и да е отношение е възможно, само ако правилно се разреши изпитанието, предоставено ви от ближния,
34. Който по незнание ще предостави на вълната на своята слабост и неумение изключително най-необходимото изпитание както за себе си, така и за всички останали, които пряко имат отношение към това спасително, възпитателно-поучително обстоятелство.
35. Всеки, който се стреми достойно да постигне Вярата Свещена в Отеца Небесен, трябва правилно да разбира, че създаващият за ближните изпитание на основата на проявена слабост своя, в това време става източник на проява на спомагателни закономерности на Хармонията на Света на Материята, по-рано пресметнати и допуснати от Великия Бог за благо на тези, които се изпитват и този, който изпитва.
36. Зажаднелите предано да изпълнят Словото мое, непременно трябва преди всичко да се научат правилно да разбират създаваното от ближния изпитание за вас и в това отношение, че именно проявяваните ненормални качества на вашия вътрешен свят сами веднага започват незримо за вас на определено енергийно-информационно ниво да изискват съответното възникване на определени възпитателно-поучителни качества.
37. Затова всички, посвещаващи своя живот на предано служене на Истината, трябва благодарно да приемат извършващото се всеки ден за благо ваше, без да бързат да налагат на всичко това ненормални, угодни на вашия егоизъм осъждащи оценки.
38. Ако има такива, които са способни да създават за вас изпитания, значи вие се нуждаете от това.
39. До тогава, докато вие се нуждаете от необходимите изпитания, ще съществуват и тези, които трябва да ги донасят на вас.
40. Истина ви казвам: крайно неразумен е всеки от вас, който зажаднял да влезе в Царството на Душата, прилага усилия да се отстрани от тези, които са способни да ви донесат изпитателни трудности.
41. Това е възможно, само когато то напълно се съгласува със Словото на Истината, за което аз немалко ще показвам чрез конкретни, реално проявяващи се обстоятелства във вашия живот.
42. Защото ако от това, как вие ще разрешите предоставеното изпитание от страна на неодушевената Природа, зависи преди всичко, само вашият живот, то от това, как вие ще преодолеете изпитанието, предоставено от ближния, предприемайки някакво усилие по отношение на него, ще се решава не само вашата съдба, но и съдбата на вашия ближен.
43. Затова жизнените усилия на вярващия, винаги трябва да се прилагат в най-пълно съответствие с определените изисквания на Истината.
44. Което е и призвано да създава необходимите благоприятни условия, при които по-силният, ставайки още по-силен, естествено ще окаже правилна помощ на по-слабия.
45. И ако по-слабият се откаже от предоставеното му за негово благо, то за по-нататъшните печални последствия от своите крачки, той вече ще носи отговорност сам.
46. Построяването на правилни взаимоотношения между децата Божии, преплитането между които винаги ще се състои от относително по-способни и по-малко способни, трябва да се основава преди всичко на задължителните праведни усилия на по-способните, което е призвано да служи като пример на изоставащите.
47. Но не на основата на борбата със слабостите на ближния, защото в такава борба се стреми да се прояви само слабостта всеобща.
48. Бъдете внимателни в старанието свое да извършите праведно усилие със всяка ваша крачка!
49. Но, устремявайки се да постигнете достойно изкуството на правилните взаимоотношения на децата Божии по между си, не забравяйте, че особена сложност във вашето разбиране за жизнените прояви на всички ближни представлява и неповторимото различие на вашите чувствени особености, позволяващо на всички деца Божии да възприемат обкръжаващата ги реалност неповторимо, своеобразно.
50. И все още съществуващото обилие на безпорядъчно разнообразие от всевъзможни психологически ориентации по повод на едни и същи жизнени обстоятелства,
51. Което именно и способства за възникването на изобилие от ненормални изкривявания в чувствено-съзнателната основа на човека и формира непреодолима преграда за самостоятелни възможности негови, препятстваща или отделни представители на човечеството, както отделни групи, така и всички обособили се народи по между си да приложат единни усилия в едно направление по общо предначертания за целия човешки род, Път на Истината.
52. В древното предание се е съхранил спомагателен образ за това, как неочаквано придобивайки разноезични особености, могъщото човешко общество се оказало неспособно да завърши своя общ замисъл за построяването на известната Вавилонска кула, в което трябвало да се изразява могъществото на единните усилия на това общество.
53. Имащите очи и имащите уши трябвало да разберат това, само че очите и ушите, които всички имате, затворени останали и не разбрали тази мъдрост.
54. Самостоятелното формиране от човека на изобилие от всевъзможни лъжливи психологически нагласи, представяни за истина, направило досега блуждаещите деца Божии не просто разноезични, в най-широк смисъл, но и особено заинтересувани в своето разноезичие.
55. Което представлява за собствените възможности на човечеството особена опасност и неразрешимост на жизнената задача, призвана да позволи на всички деца на Бога Велик устремени да прилагат единни в основата си жизнени усилия, да се обединят в Единно Семейство най-накрая.
56. Защото именно само чрез това трябва да се прояви истинското могъщество и истинската ценност на рода човешки, проявен по Волята на Отеца Небесен в Света на материята, за да претворява вечно Свещения Замисъл на Великия Бог, призван да преобразува Мирозданието, запълвайки Вселената с благоуханието на Духа Свети.
57. Наличието на обилие от всевъзможни ненормални психологически нагласи, някои от които имат право противоположни по значение понятия за едни и същи явления от реалността, създава определена сложност във взаимоотношенията ваши един с друг.
58. Защото значително пречи на всеки от вас да види едно и също жизнено обстоятелство благоприятно приближено до разбирането ви един на друг.
59. От което става крайно сложно да се достигне до единно разбиране даже по отношение на прости елементи от жизнените явления.
60. Ярките прояви на ненормалните форми на егоизма в чувствения свят на човека, винаги ще се стремят в спорни обстоятелства с ближните да запазят собствената психологическа ориентация като най-ценна.
61. При това проявявайки силно чувствено неприемане на различното разбиране независимо от степента на неговата истинност,
62. Което именно създава своеобразна слепота и глухота у имащите очи и уши.
63. Да се угаси такова чувствено неприемане може само заинтересованост, проявяваща се в определена степен от някакво разумно разглеждане на различното, вероятно по-правилно разбиране.
64. Където тази заинтересованост за възприемането и необходимото достигане до ценности на някои нови психологически ориентации възниква според степента на съзряването на вътрешния свят на човека.
65. От което в чувствено-съзнателната основа на човека се появява предразположеност към намирането на определена личност с набор от характерни своеобразни психологически нагласи, във взаимстване на части от които у него ще се прояви устременост.
66. Заинтересованост от такъв род възниква и започва да нараства само след появяването на все по-засилващото се усещане на известна неудовлетвореност от вече съществуващото.
67. Самата зрелост може да подразбира не само предразположеност към преход от по-примитивното към по-възвишеното, но и обратното: от по-възвишеното към по-примитивното на основата на упорито проявяващо се нехайство.
68. Представителите на едно социално ниво, възприемат едно и също жизнено обстоятелство по-близко до разбиранията си един друг, отколкото представителите на различни такива нива с характерно различие във вътрешния свят на човека.
69. Но тъй като чувственият свят на човека е неповторим, а значи, също също така неповторими са оттенъците на самостоятелно утвърдения в себе си набор от психологически нагласи, то степента на близост в разбиранията един с друг е винаги различна между кои да са двама представители даже на едно и също социално ниво.
70. Където най-точно да се разберат един друг, могат само тези, които заинтересовано преживяват известно време в непосредствена близост.
71. Когато има възможност нееднократно да се докосват до едно и също явление и да се запознават с качеството на възприемане на това явление един друг.
72. Където даже в течение на дългото съвместно съжителство, с който и да е от ближните свои, забелязвайки тези или онези жизнени прояви на ближния, вие можете неведнъж да забележите, че макар и да е изглеждал добре познат за вас, в действителност той все още ви е неизвестен.
73. Такива условия за относително най-благоприятно опознаване един друг възникват, като правило, само в атмосфера, състояща се от природно семейство, обединяващо тясна група хора.
74. Където, даже ако природното семейство се е съставило, най-голямо разбиране за ближните, е възможно да придобие само за онзи, който има вътрешна необходимост от това.
75. И ако такава заинтересованост притежава само част от природното семейство, то единно разбиране в това семейство няма да има.
76. Но именно най-близко единно разбиране един към друг относно всички основополагащи жизнено важни истини, непременно трябва да има цялото човешко общество.
77. Което и ще съответства на нивото за начало на пълноценна жизнена дейност, предопределена за рода човешки.
78. А следователно, да започнат да формират основата на нормалното човешко общество могат само тези, които вече са придобили в себе си истинска заинтересованост да се разбират един друг така, както това са призвани да се стремят да правят роднините в едно семейство.
79. Затова условията, където всички еднакво устремени започват да имат възможност по най-добър начин да се докосват един до друг в труда, отдиха и общуването, се явяват единствено най-благоприятни за нормалното формиране и разцвет на истинското човешко същество.
80. Жизнените прояви на всеки представител на цялото човешко общество, винаги произтичат по един и същи принцип, защото са основани на едни и същи характерни особености на чувствения свят, мислене и особености на физическото тяло.
81. Всички видими външни изрази на жизнени прояви са достатъчно еднакви и се отличават само по допълнителни оттенъци, характеризиращи се като по-груби или по-изтънчени.
82. Но в основата на всички външно изразяващи се жизнени прояви винаги лежи особен, индивидуално неповторим мотив, който винаги се е изграждал и ще се гради върху отношението на човека към кое да е явление от произтичащата реалност.
83. Където в неповторимостта на качеството на този или онзи мотив, може да има или незначително различие, или право противоположни значения.
84. Степента на духовно съзряване формира определени качества на вашия чувствен свят, който и определя вашето отношение към всичко, което се случва непосредствено с вас и около вас.
85. А качеството на такова ваше отношение все още напълно се определя от качеството на проявление на ненормални форми на вашите собствени егоистически особености.
86. Именно такава проява на индивидуална неповторимост в егоистичните особености става основа за формиране на определен характерен набор от психологически ориентации в съзнанието на човека,
87. Под ръководството, на които ще се предприемат усилия, призвани да удовлетворят съществуващото индивидуално качество на егоизма.
88. Отношението на човека към цялата произтичаща реалност, проявяващо се в конкретни форми чрез определен набор от характерни психологически нагласи съставлява същността на мотива, криещ се зад тази или онази външно изразена видима жизнена проява.
89. Именно ценността на мотива, определя и истинската ценност на външно изразените усилия на човека.
90. Взаимоотношенията на децата Божии помежду им се извършват въз основата на предполагаема оценка на вътрешния свят, на който и да е от ближните по неговите външно проявяващи се жизнени усилия,
91. Когато за пореден път срещайки познати вам външно изразени прояви, вие неизбежно се стремите да сравните видяното със собствените психологически нагласи и съответстващия на това придобит жизнен опит.
92. След което, вие сякаш започвате да се досещате за истинските мотиви, които като че ли се скриват в същността на видените от вас жизнени прояви на вашия ближен.
93. При това, като правило, винаги изпитвайки пълно доверие към собствените изводи, вие не се стремите да уточните у ближния това какви са били в крайна сметка истинските мотиви за неговите усилия.
94. Неизбежно правейки в този случай някаква лъжлива оценка за качествата на вътрешния свят на своя ближен, вие естествено, предприемате усилия спрямо него в зависимост от направената оценка:
95. Или погрешно възлагате надежди, или проявявате съвършено неуместни подозрения, което се характеризира в този случай с определено предубеждение.
96. А предубедения поглед може да се сравни с погледа на слепия, който освен това и цени високо своята слепота.
97. В зависимост от качествата на духовното развитие, предубедеността се проявява по различен начин.


© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9 included.