Чада Божии!

1. Велика е Славата на Небесния Отец, Който днес ви дава възможност да се докоснете до Светая Светих на великите тайнства.
2. Днес вие чухте много слова от моите уста, които бяха отправени към вашите уши и сърца. Много двери от съкровени тайни бяха отворени пред вас.
3. Но по нарастващи заслуги ли ще се извърши това?
4. Малките закони влекат и малко търсене, понеже малкото определяне допуска големи разногласия.
5. Големите закони, които определят многото, показват нарасналата отговорност и не допускат много разногласия.
6. Понеже върху единен Път трябва да се съберем и в единно Семейство да се устремим към предначертаните Върхове.
7. Истинно говоря: всяко нещо разделено само в себе си ще наследи единствено небитието,
8. Понеже един е закона на Вечното, но разногласно е крайното.
9. Така и рода человечески, придобивайки в сърцевината на стремежите си огромно разноезичие, трябваше да познае своята кончина.
10. Не знаеше това човека млад, но знае за това всеблагият Отец.
11. Поради това, подготвяше Отецът към прозрение Своите деца посредством сърцата им; и върху земята на отците вехти, върху прекрасната израелска земя, някога Вечното бе определено със закон малък.
12. С необикновено тайнство, страстно възжелано, докосна закона на Любовта ушите и сърцата на идещите.
13. Но в последствие мнозина заговориха за Любовта, и сърдечното разделение в прискърбие неудържимо започна да се множи.
14. И не можа човекът да избегне влиянията на това тайнство, понеже не позна простите основи на битието си _ вярата към Небесния Отец.
15. И продължи да множи скърбите си с мъдрувания безмерни.
16. Неведомо за него остана също така и тайнството на съзидателното слово, но улови се човекът за словото звучащо, предназначено само за ушите на слушащите.
17. Това звучащо слово е тайнство крайно. А може ли крайното да определя Вечността?
18. И ето, днес дойде часът, с омегата да се завърши движещото се от алфа.
19. Понятието алфа и омега е тайнство крайно и няма отношение към. Вечността, поради това звучащото слово, което обилно изливах към ушите и сърцата ви, днес предстои да прерасне в съзидателно слово,
20. Защото съзидателното слово е пропито с диханието на Вечността, в която омегата вовеки не ще намери място.
21. Преди, срещайки се с вас, Аз ви явих голямото слово в преддверието на много проповеди относно различни тайни.
22. Днес по Волята на Бога, Отеца мой, Отеца на рода человечески, се обръщам към вас с Послеслов.
23. Защото обръщането към вас със слова дълги по отношение на скритото досега от вас, не бе радостното тайнство на възнаграждението за труда велик, но бе състрадание към заблудилите се в невежеството си и породили хаос в съзнанието си хора.
24. Сложен е пътят на начинаещият във възхода.
25. Неговият млад ум още не е способен да оцени достойно истинската
същност на извършващото се. И в опита да се познае движението на обкръжаващото битие, търсенето на отговора се е извършвало в много сложни съзнателни настроения.
26. А когато определена истина все пак се е удавало да бъде позната, вие искрено сте се удивлявали, че нейната същност е била крайно проста и, че отговорът е бил близо, въпреки, че търсенето се е извършвало в далечни страни.
27. Истинно ви говоря: Хармонията _ тя е това, което е най_близко, най_просто и най_правилно.
28. Всичко друго, несъответствуващо на Хармонията, се явява като по_далечно, по_сложно, по_неправилно.
29. И ето, днес с Послеслова Аз поставям черта на много обръщения към ушите и сърцата ви, за да ви кажа за най_близкото, най_простото и най_истинското.
30. Онова за което ще ви кажа, е частица от чудни ключ, призван да отключи заключените приказни двери, отваряйки които, вие ще встъпите в Божествения Свят, който е подготвил вашия любящ Отец за Своите възлюбени деца.
31. И ако множейки бдителността си, вие не изгубите нито една от частите на този ключ, то той во истина ще изпълни мисията си достойно.
32. Сега, за да се докосна до същността на една от частите на този чудодеен ключ, Аз ще ви открия тайнството, което е и всъщност човешкото слово.
33. Защото още от древни времена човек се ползва от своето слово, опитвайки се да вразумява и наставлява своите събратя, изричайки огромно множество от разнообразни речи.
34. Но може ли слушащият в пълна степен да види същността, заключена в изреченото слово?
35. Видял някога един човек едно прекрасно дърво. Започнал да му се любува.
36. Удивителен ствол решително се устремявал нагоре, проявявайки устойчива жизнена сила, а клоните с чудни извивки се отдалечавали от тази крепост. Короната била сплетена като приказна паяжина.
37. И задълго се запечатал в паметта на странника образа на чудното дърво.
38. Скоро, той видял мнозина от своите братя и пожелал да сподели с тях красотата запечатана в сърцето му.
39. Само едно слово, изрекъл той към събратята си: "дърво".
40. И мнозина пожелали да разделят с него радостта му и чувайки познатата дума, си представили удивителни дървета. Голяма била всеобщата радост.
41. Но истина ви казвам, че няма на Земята друг човек, който чувайки тази дума би съзрял същия онзи образ, който съхранявал в себе си странника.
42. И разбирал тази истина странника, а също така разбирал и това, че дори да бе дал уточнение, казвайки, че е видял бор, тогава, разбира се, лъжливите образи на другите видове дървета биха изчезнали от съзнанието на неговите събратя. Но както и преди _ не би имало нито един човек на Земята, който би видял същия образ на бора, който съхранявал в себе си странника.
43. Разбирал той, че за да бъде предаден точно този образ в представите на ближните, би отнело много време, но дори и да би извършил той такъв прекомерен труд, описвайки многословно всяка една точка от повърхността на това чудно дърво, би се видяла безсмислеността от всичко и една необходима преграда, ако трябваше да бъдат описани оттенъците от чувства, които всъщност съставляват същността на отношението към това дърво.
44. Понеже не безстрастно описание на красиво дърво донесъл бе странника, но своите чувства, избухнали в благодатен огън от това чудо.
45. И разбира се, звучащото слово бе безсилно да се докосне до този огън.
46. Нито едно друго живо същество, освен вас, чедата на живия Бог, не притежава такава уникална степен на сложност на мировъзприятието, която владеете единствено вие и които ви прави неповторими във вашето безкрайно разнообразие.
47. Живото същество, не притежаващо духовна тъкан, която е характерна за всеки от вас, възприема обкръжаващия го свят през призмата на онези чувства, с които именно то е надарено от Природата, а след това, в зависимост от нивото на развитие, развива елементарно умозаключение на основата на тези чувства, което създава възможно най_точно възприятието
на реалността, проявяваща се около него.
48. Всеки от вас, освен чувства, с които вие също сте надарени от Природата понеже сте родени в лоното на Нейния закон, обладава свой универсален и неповторим вътрешен мир, водещ начало от даровете, с които вие сте надарени от Небесния Отец и които са втъкани далеч от
логическите умозаключения.
49. Този ваш вътрешен свят притежава неповторимо многообразие от разноцветни стъкълца, които винаги променят лъчите попадащи отвън по своему и ги окрасяват в една или друга гама от неповторими оттенъци,
50. След което вие вече реагирате на разигралото се разноцветие, а не на самата реалност която ви заобикаля.
51. Запомнете! Живият свят, който ви обкръжава, благодарение единството на чувствата си, с които е надарен от Природата, винаги реагира на това, което е в действителност.
52. Всеки от вас, бидейки уникален, никога не би бил способен да реагира на това, което всъщност е, но винаги реагира на своето отношение към това което е в действителност.
53. Тоест, тази неповторима призма, която съставлява същността на вътрешния ви свят, винаги създава у вас определена своеобразна илюзия за окръжаващата ви реалност.
54. Поради тази причина вие възприемате обкръжаващата ви реалност в лицето на тази илюзия.
55. Илюзията е изкривена реалност, а това означава, че не е това което е в действителност,
56. И изкривяването е толкова по_голямо, колкото по_малко известен е обекта или явлението, до които се докосва човешкото съзнание.
57. Поради това, не знаейки Волята Божия, не знаейки за предначертаното, наистина, вие до голяма степен страдате от това, което в действителност не съществува.
58. Защото призмата сформирана от безверието, все повече оцветява реалността в сумрачно оттенъци, а живите цветя следствие на тази илюзия ще бъдат възприемани като каменни.
59. Истина ви казвам: правилно може да види Истината само самата Истина.
60. Всяко друго съприкосновение на човека с Истината ражда само едно разбиране за Истината.
61. А всяко едно разбиране на Истината _ е своеобразна форма на лъжеистината.
62. Всички вие, обръщайки своя взор към едно и също нещо, възприемате различни неповторими образи.
63. Но заради удобство в общуването помежду си наричате даден обект или явление с определено просто наименование.
64. А по_късно, естествено, когато вече известната ви дума бива произнасяна, всички виждат различни образи, макар, че общите понятия в някаква степен могат да си приличат,
65. Но истина ви казвам: произнасяйки една и съща дума, вие говорите за различни неща.
66. В даден конкретен случай най_малки разминавания могат да се получат, когато става дума за действителност, която се намира непосредствено пред говорещите за нея и когато те могат на място да я докоснат със своите външни органи на чувствата.
67. Но различното възприемане все пак ще бъде запазено.
68. Във всички други тайнства на вашето общуване един с друг, степента на сходство с образите, за които се говори е крайно малка.
69. Същността на подобно тайнство на общуването, с помощта на звучащото слово, включващо в себе си грубото ограничено определяне, е крайно примитивна и винаги се съпровожда с неразбиране и е определено объркване.
70. И тъй като вие още нямате друга форма на истинско общуване, то трябва достойно да осъзнаете тайнството което притежавате,
71. За да не разтърсвате напразно окръжаващото ви пространство с нещастните вибрации на словесната обърканост.
72. И когато се устремявате в беседи дълги, говорейки за Вечното, обяснявайки нещо неразбираемо на своя събрат, и дори, ако той впоследствие възкликне, че вече всичко е разбрал, истинно ви казвам: той изобщо не е могъл да види онова за което вие сте му говорили.
73. Понеже на основа на словосъчетанията, които той е чул от вас, у него са възникнали съвсем други образи, които, на свой ред, удачно са се подредили в определен логически ред, съответстващ на неговия вътрешен мир и степен на разбиране. И така, вашият събрат е получил
удовлетворение.
74. Вие също сте се възрадвали от това, че сте съумели да му обясните добре.
75. Но, воистина, вие и двамата, както и преди сте останали далеч от истината.
76. А опитвайки се да поднесете на своя събрат вашето собствено разбиране за истината, поучавайки го, вие сте породили в него само едно ново разбиране на вашето разбиране, което още повече ви отдалечава от истината.
77. Запомнете! Попадайки в това тайнство и усещайки в себе си слабост от лъжливата
способност да обяснявате на събратята си, вие ставате роби на съблазънта да определите себе си като човек с особено предначертание: да изливате дълги словеса към жадуваните и устремените.
78. И слепият започва да води слепите. О, колко огромно е невежеството! Колко огромно е недоверието към великия Отец!
79. И за да бъдете предпазени от тази опасност, някога с малък закон за вас бе определено Вечното; но този прост закон остана непознат, запечатан в човешки лъжливи догадки, в които човек бе укрил порока си.
80. И бе казано: "Не наричайте себе си учители и наставници, защото един е вашият Учител и Наставник _ Този, Който е Слово Божие, всички вие сте братя помежду си".
81. Тази истина ви показа простото тайнство, че Истината знае само самата Истина, понеже съответствува сама на себе си.
82. Човек включва в себе си тайнство, което винаги ще го води към разбиране на Божиите Истини, а този път е вечен.
83. Защото не ще може човекът в пълна степен да съответствува на самата Истина.
84. А това означава, че човек вечно ще се задоволява само със собствени разбирания за Истината, които за всички вас са винаги различни и неповторими.
85. Осъзнаването на това тайнство, а също и това, че вашето развитие винаги предполага постоянно увеличаване възможностите на съзнанието ви, ще доведе до осъзнаване на истината за това, че всеки ваш извод, сътворен в даден момент по повод на обкръжаващото ви битие и Битието на Вселената, ще носи характера на настоящата минута и вече следващата ви
крачка ще донесе едно естествено видоизменение и усъвършенствуване на вашето достижение.
86. А когато на човек му се отдаваше да запечата върху хартия своите достижения в областта на мъдруванията, то с течение на времето този труд започна да играе крайно абсурдна роля.
87. Понеже мнозина от докосналите се до този особен труд и до познатите слова виждаха своеобразни образи, близки до техния вътрешен свят.
88. Те бяха радостни, че са видели връзката, което не им се бе отдало на техния собствен път, макар че съвсем не бяха разбрали онова, за което говореше автора.
89. И разбира се, те се устремяваха ревностно да изучават труда изплувал от древността и покрит с тайнствен прах, измъквайки от там невероятни тайни.
90. И дори, ако авторът на този труд би успял да продължава неограничено време живота си, то през своите следващи стъпки, той би извършвал все нови и нови поправки в своето постоянно несъвършено творение.
91. И възможно би било някога да дойде такава минута, когато, достигайки до още по_голямо прозрение, той съвсем би зачеркнал труда си.
92. Но не продължил животът на този автор, а неговите потомци ревностно, с тайнствени гледища, създавали на основата на подобни трудове различни течения и могъщи ордени.
93. Смешни са понякога постъпките на малките и неразумни деца, на които много им се иска да бъдат големи и сериозни.
94. Воистина, Божията Слава се проявява и в това, че Господ ви е дал способността да се движите самостоятелно,
95. Като правите смели и твърди крачки върху основата на собственото искрено разбиране на онези Божии Истини, до които се докосвате.
96. И никой от събратята ви не е способен да ви учи и наставлява, но само може да сподели с вас своето разбиране.
97. А самата ваша искреност в осмислянето на Низпосланото, ще ви позволи обилно да вкусите онези плодове, пътя към който вие ще изберете сами.
98. Разбирането на Словото Божие е и Неговото съответствие.
99. Да съответствуваш на Истината можеш само ако Я изпълниш.
100. За изпълнение на предначертаното, по Божия Воля, вие сте надарени с неограничени творчески способности.
101. Остава само да се повярва докрай на Небесния Отец _ на живия Бог _ и да бъдат сътворени твърди крачки, без страх от собствената нерешителност, творейки искрено, от пълнотата на сърцето си.
102. Но човекът се изплаши от свободата си. Недоверието към Бога като леден шип прониза сърцето му.
103. Замята се човекът, покрит от лепкав страх. Побоя се да понесе върху плещите си отговорността за избора на своите собствени постъпки.
104. Страхът повлече търсене на избраник. И ето показалците на огромни множества се насочиха към мъже достойни, тръгнали към водачество.
105. Неудържима радост завладя избиращите, понеже мислеха, че поставят своята отговорност върху плещите на избраната жертва.
106. И луташе се жертвата в покровите на своята особена значимост,
107. Понеже бе само човек. А значи и грешката вечно щеше да го дебне.
108. Дори и хиляда безукорни поредни крачки да направи праведника, но една следваща негова погрешна стъпка също би била естествено.
109. Защото, воистина, само небесният Отец не познава грешката.
110. И когато огромното множество във всичко се осланя на своя брат_избраник, то на хиляда и първата негова крачка всички ще се намерят само в едно _ дъното на дол сумрачен. О, слепци вождове на слепите!
111. Не това очаква от вас вселюбящият Отец.
112. Но страхът все повече забиваше в пясъка прътите на непоклатимите канони.
113. И държеше се за тях човека дълго време, боейки се да сътвори стъпки неведоми.
114. Точно като магаре, вързано в кръг ходи той, и колкото и да върви _ не помръдва от мястото си. Не това обаче очаква от вас Небесният Отец,
115. А вашите искрени, свободни и смели крачки.
116. За да не направите от себе си мехове стари, понеже не ще може да бъде налято в тях младото вино, чиято сила старият мех не ще удържи.
117. За да не се бъркате и изпадате в суматоха от мъдруванията на вашите събратя за Вечното.
118. Понеже мъдростта не се предава посредством стройни слова, но се придобива със собствени крачки.
119. Истина ви казвам: всички разделния между вас по цялата Майка_Земя се извършват изключително поради разсъжденията ви за живота и за вечните Истини.
120. Мнозина умни мъже са се захващали за този вид труд, тълкувайки Словото на своя Учител.
121. Но какъв е смисълът на разсъжденията ви за онова, което вие не познавате и към чиито върхове тепърва трябва да се изкачвате?
122. И полагани бяха тези мъдрувания в слова, написани в огромни книги, обременяващи техните страници. И с всяка нова страница все повече се разделяха сърцата човешки.
123. Вземете пред взора си великите вярвания, отгледани върху Майката_Земя _ и ще видите вътрешното им деление с много разклонения.
124. Не успя да избегне тази примка целият човешки род. И страстните приказки за вярата продължават все още, но каква е цената на всичко това?
125. По_рано ви разказвах притчата за това, че ако домът се раздели сам в себе си _ той ще се разруши незабавно.
126. Ако царството се раздели само в себе си _ то не ще устои задълго.
127. А сега ви питам: каква е цената на вярата, ако тя сама в себе си е родила много разделения?
128. И воистина ви казвам: цената е и _ нещастие! Което неумолимо очаква блуждаещите слепци.
129. О, колко страстно се молих по_рано за вас, обръщайки се към своя Отец с думите: "Отче, да бъдат чадата впоследствие сърцето на мъдруващия. О, колко е голямо невежеството!
130. Запомнете навеки! Всяко ваше съприкосновение с Истината поражда у вас само своеобразно разбиране за Нея.
131. Вие никога няма да станете самата Истина, което би ви позволило да Я познаете в цялата И пълнота, но вие вечно ще опознавате Нейните простори, в старанието си възможно най_пълно да съответствате на онова, с което Тя отново и отново ще ви осветлява.
132. Поради това всеки ваш спор или опит да се утвърди словесно каквото и да било или да бъде убеден който и да е от вашите събратя по отношение дори на най_елементарното разбиране за Истината, би показал само вашето невежество, с което поради своята слепота вие омаловажавате Славата на своя Небесен Отец.
133. Така, щото бъдете мъдри и познайте това тайнство, за да не утвърждавате истинността на своето разбиране с гръмки слова, защото само с дърдорене за Вечното вашите сърца стават разноезични.
134. Но на дело, чрез вашите ръце изявете вярата си.
135. Истина казвам: Вяра без дела е мъртва.
136. И един е този Закон за целия човешки род, и един е Пътят за изпълнението му.
137. Затова, вярвайки самоотвержено на своя Отец Небесен, на Бога жив и единствен, на Господа всеславен, стремете се чрез ръцете си да отдавате сърцето си на околните, не искайки в замяна нищо.
138. Запомнете! За живота говори много само онзи, който не умее да живее.
139. Е, а пък този, който се е научил да живее, не говори вече за живота. Той живее,
140. Стремейки се да бъде подобен на своя Отец, Чиято същност е _ велик Творец;
141. Опознавайки същината на съзидателното слово, а не същността на звучащото слово.
142. Защото, воистина, до сега върху гърба на рода человечески може да бъде изобразено само едно _ дълъг език.
143. Новото време ще бъде ознаменувано и с нов герб, върху който ще бъде изобразена ръката на майстор.
144. А всички човешки проявления по пътищата на философските търсения, бяха призвани само да доведат извисилите се до осъзнаването на това, че нищо не знаят.
145. Да се разсъждава умело за онова, което е неведомо за теб _ съвсем не е признак за мъдрост, но е признак за нещастието на онзи, който така и не е познал чудните свойства на труда изпод своите съзидателни ръце.
146. Защото само като създаваш все повече, придобиваш мъдрост от познанието на твоите собствени стъпки.
147. И ако ти вече си се докоснал до предстоящата височина и си познал мъдростта и, не говори за тази мъдрост на оногова, на когото все още предстои да се изкачи върху тази височина самостоятелно.
148. Твоите слова ще бъдат безполезни, понеже безсмислено е крайното да се описва вечното и е безсмислено да се разказва за красотата на цвета на лишения от зрението.
149. А когато стъпи върху височината на твоето подножие, твоят брат сам ще придобие подобно тайнство и сам ще съзре неописуемата красота. Твоите слова, както и преди, ще останат безполезни.
150. Запомнете! Мъдрият никога не се стреми да задава въпроси, понеже в своята мъдрост
разбира, че само в непрекъснатото му движение към Светлината осъзнаването на необходимото ще си дойде естествено.
151. Поради това и Свещеното Писание остава жива Книга дотогава, докато всеки от вас съхранява възможността самостоятелно и искрено да разбира запечатаното в нея.
152. И при всеки нов прочит на Писанието пред вас ще се открива отново и отново онова за което сте узрели и което по_рано не сте могли да видите.
153. Радостта от това ваше собствено познание ще ви съпътствува винаги.
154. Но, ако Писанието бъде подложено на разни догматични тълкувания, то семената на нещастието ще намерят благодатна почва.
155. Понеже това Писание ще бъде вече не жива Книга, но учебник от точните науки, по който би могъл да говори всеки, изучил в някаква степен тези тълкувания.
156. И неразбирането дълбините на истинското Слово ще стане непоклатимо.
157. О, колко е голямо нещастието на слепците, утвърждаващи само собственото си умение да извършват истинни тълкувания!
158. И колко огромна е радостта за онези, които в движението към Светлината се стремят преди всичко да изпълнят предначертаното от Небесния Отец, което се заключава в стремежа им да бъдат подобни Нему.
159. А в това е и простата истина _ да бъдат творци на любов, красота и светлина, доколкото им позволяват собствените сили.
160. Защото великият Отец, живият Бог, ви обгръща с безмерната си любов не чрез гръмки и многословни слова, но с постоянно действие, не прекъсващо нито за миг.
161. Затова и вам е предначертано чрез нескончаемия труд на своите ръце да създавате благо от сърцето си и да го насочвате към обкръжаващият ви свят.
162. И не повтарящо се трябва да бъде това деяние при всяко ново изпълнение, но все по_благостно.
163. Истинно ви казвам: само чрез ръцете ви ще разцъфне вашият живот, а с уста може само да се разкрасява.
164. И така, разкрийте сърцето си и помислете си за предначертаното, В което мъжът разкрива в пълна мяра своите особености само тогава, когато успоредно с естественото си духовно развитие, доверявайки се на своя Небесен Отец, той придобива съзидателно майсторство посредством ръцете си;
165. Но не владеене на майсторство породено сред болестта на едно изкуствено, лъжливо развиващо се общество, а майсторство в сътворяването на истинното благо, помагащо на ближния да живее хармонично с окръжаващият го свят, изпълващо го със светла топлина от
съприкосновението му със сътвореното.
166. Същината на това чудесно тайнство е винаги скрита в същността на занаятите и изкуствата, възпяващи славата на великата Красота.
167. И всяко едно творение трябва да бъде удивително и неповторимо произведение, непосредствено отдадено на оногова, който има крайна нужда от него.
168. И всяко едно творение трябва да служи единствено на делото праведно, но никога да не носи скръб.
169. Защото много построиха човешките ръце върху Майката_Земя и макар външно да бе то удивително, но в себе си то носеше горчиво тайнство. Противно на Божиите закони бе то.
170. Запомнете, че ако в едно общество възниква потребност от музеи и хранилища, трупащи произведения с неописуема, удивителна красота то това е признак за нещастието на това общество.
171. Тази проста истина показва, колко голямо е количеството на жадуващите да търгуват с тях.
172. Понеже едно чудесно произведение не трябва да бъде рядко явление, но постоянно да се среща във вашето всекидневие.
173. За да може дадено творение да бъде гледано не само през ограждащото го стъкло, но ако е нужно да послужи за нещо, да може да изпълнява и мисията си!
174. Е, ако ли пък някога то остарее или пък се счупи, то нека ново, още по_красиво да застава на мястото му.
175. И запомнете, че предначертаното се проявява само тогава _ когато с вашите ръце вие непосредствено предавате труда на ръцете си в ръцете на нуждаещия се,но никога в други ръце.
Определяйте нуждата със сърцето си.
176. И, ако желаете да придобиете нещо, то получавайте го само от ръцете на този, който го е сътворил, но никога от други ръце.
177. И, разбира се, запомни, че ако ти си нарекъл себе си ковач, то да подковеш бълха трябва да бъде нещо обикновено за ръцете ти!
178. И така, разбирайте предначертаният труд, като постигате свещената вяра към великия Отец в стремежа си да вършите заповяданото от Него,
179. Когато паралелно с майсторските творения, в живота си един с друг, вие често се сблъсквате с потребността да оказвате голяма помощ и на повече хора, нерядко попадайки в объркване по повод желанието си да помагате в голямото, не познавайки конкретните си възможности.
180. Истина ви казвам: Устремявайки се към сътворяване на нещо голямо, преди това погледнете, достойно ли сте извършили малкото, което постоянно се проявява пред вашите стъпки и ръце.
181. Понеже неверният в малкото е неверен и в многото.
182. Поради това, за да се окаже необходимата помощ на околните и на обкръжаващият ни свят, не трябва да се изпада в суета и безпокойство по отношение търсенето на нещо конкретно, но неведомо, а достойно да се устремим към Светлината, опитвайки се с всяка своя крачка да изпълним Божията Истина така, както в дадения момент сме способни;
183. С всяка глътка се опитвай да пиеш тази Истина така, както в дадения миг си способен само ти;
184. С всяко вдишване се опитвай да Я вдишваш така, както в дадения миг си способен само ти;
185. Истинно ви говоря: когато вие проявихте живота си в тази плът, то благодарение на единния и цялостен закон на Вселената, вие станахте клетки от Нейното единно тяло.
186. Нещо повече, върху лоното на Майката_Земя, вие придобихте помежду си още по_могъща взаимовръзка, понеже сте родени от своя единен Небесен Отец, Бога жив, Бога всеславен и вселюбящ.
187. Поради това не само Духът на Живота ви сплита в единна връзка, но и Святият Дух сплита вашите същности.
188. А това означава, че върху Лоното на Майката_Земя всеки от вас е клетка от единното и цяло прекрасно тяло, чието име е _ човешки род.
189. Погледнете една клетка от вашето тяло: трябва ли тя да се безпокои за необходимостта от повдигане на ведро с вода, или от това, че трябва да издига стени под защитен покрив, или за това, че трябва да обработва земното поле?
190. Всяка клетка трябва да се грижи само за достойното изпълнение на истината определена единствено за нея самата.
191. Е, а здравото тяло пък ще изпълни всичко за което е предначертано.
192. Всеки от вас, когато изпълнява смирено, незабелязано всеки труд от пълнотата на своето сърце, оказва огромна помощ на цялото човечество и извършва добро за цялото Мироздание.
И това е Истина!
193. Това показва, колко голяма е отговорността лежаща върху плещите ви,
194. Истина ви казвам: днес на всеки от вас му предстои да осъзнае това в пълна степен.
195. Та да се не прикривате с илюзии за своята безвредност, пребивавайки в лъжливо спокойствие.
196. Не може да бъде повдигната дори дървена треска небрежно поставена някога върху земята от минаващ пътник, така, че да не бъдат повлияни и Вселенските простори.
197. Защото всичко в Мирозданието е в постоянна взаимовръзка, и е невъзможно да се докоснеш до едно нещо, без да обезпокоиш друго, което е до него, и което, на свой ред, ще обезпокои следващото, и така _ до края на Вселената.
198. Затова всяка ваша крачка, всеки ваш жест, всяка ваша дума и поглед, всяко дихание на сърцето ви и дори всяка ваша мисъл влияят постоянно на обкръжаващото ви битие.
199. И не ще можете да избегнете тази взаимовръзка, където и да посочите своите крачки.
200. Дори уединявайки се на необитаеми острови, със своя живот ще продължите да влияете директно на онова, което се извършва другаде.
201. Сега, въз основа на тази истина, прозрете основната същност на вашия живот,
202. Която може да се определи само от две тайнства;
203. Ако вие искрено и самоотвержено се стремите да изпълните заповяданото от Бога, отдавайки всичките си сили, не допускайки съзнателно удовлетворение на слабостите си, то, воистина, вие сте _ славните чада Божии, които оказват благотворно влияние и помощ,
необходима във формирането и в развитието на цялото човечество, а също и във великото Битие.
204. Е, ако пък ли вие сте неискрени в постъпките си и не отдавате всички свои сили за изпълнение на заповяданият ви то Бога закон за саможертвената Любов, то, воистина, вие сте _ хора безверни.
205. Животът на невярващия човек винаги е бил и ще бъде запълнен с прегради, които в съответствие с неговия вътрешен мир, той не ще бъде в състояние да преодолее достойно.
206. А това означава, че линията на неговия живот винаги ще бъде наклонена към страната на бездната покрита с мрак безпросветен.
207. Този нещастен човек, независимо от своето желание и разбиране, ще стане помощник на онзи свят, който е противостоящ на Висшия Свят.
208. Той е роб на своите слабости!
209. Затова, като постигате достойно вярата към своя Небесен Отец посредством своя живот и делата на своите ръце, истина ви казвам, вие ставате онези, които сеят мъка и болка, разпалват пожари и леят кръв, поразявайки своите братя _ възрастни и деца, а така също и обкръжаващият
ги свят.
210. И вашето име е: "даващ смърт!" _
211. Независимо от това с какви грешни имена сте се нарекли и с какви златни дрехи сте покрили грешната си, лъхаща на смрад плът.
212. Всяка ваша отрицателна мисъл излъчена от вас и съпроводена от хладна емоция, по закона на Природата никога не изчезва в нищото, но винаги продължава движението си, докосвайки вътрешните тайнства на всички представители на околния свят и съпътствуващите го явления.
213. И ако нечовешкият свят е способен да реагира на вълната от студ, бе да я увеличава,
214. То самият човек, улавяйки определена отрицателна мисъл или студен подтик, на основата на своите вътрешни сложни, но засега още малко развити способности, има най_силна склонност да отреагира, активно, умножавайки многократно разрушителния и поток.
215. И когато, даже намирайки се в стаята си, в самота, ти възнегодуваш против стола, в който неочаквано си се спънал, то искрата изтръгнала се от твоята същност, незабавно ще се придвижи надолу по земната повърхност, увеличавайки своята сила по причина на твоите събратя.
216. Воистина, от това на другия край на Земята ще лумне пожар.
217. В него ще погинат твоите братя _ и големи и малки. И плач велик ще настане там.
218. Но ти не ще узнаеш за това, успокоявайки се с оправдания за своята малка слабост.
219. Затова запомнете! За всички мъки и войни, ставащи върху Майката_Земя, е виновен всеки от вас!
220. И нека да не се прояви огромно невежество сред вас в стремежа да се поставя отговорността за това върху плещите на царете и управниците избрани от вашата слепота.
221. Истина ви казвам: докато вие проявявате своя живот в плът съобразно законите на материята, всички вие, съобразно вашите сили, носите еднаква отговорност за всичко ставащо в даден миг.
222. Така че бъдете достойни за онзи безценен дар, с който ви е надарил великият Отец, давайки ви този живот!
223. Опознавайте този славен труд, носейки благият товар върху плещите си, сливайки се във свещена вяра със своя вселюбящ Отец, живият Бог, източника на Любов, Истина и Светлина.
224. И запомнете, истина ви казвам: повярвалият на Бога е човек винаги щастлив и жизнерадостен, освен в редки минути на тъга и печал, които са необходими, за да може потапяйки се в тях, да опознава неведомите тайнства и нюанси от поезията на обкръжаващото го битие.
225. Погледнете към своето лице, отправете взора си към същността на своето сърце, щастливи ли сте вие дори само от това, че ви е даден живот?
226. Защото в това се крие великото и просто тайнство за щастието на вярващия човек.
227. И това е щастието, от което вие можете да се лишите, само когато напуснете живота си в плът.
228. Осъзнавайки истината, че вие сте родени, за да давате, а не за да взимате, и осъзнавайки истината, че сред живущите върху Майката_Земя няма такъв на когото нищо не би могло да бъде дадено за благото на околните и на обкръжаващия ни свят, запомнете: където и да се намирате, каквото и да ви се случва, докато сте живи, за вас съществува възможност _ с ръце, със слова или само с мисли, постоянно да отдавате топлината на сърцето си.
229. А това означава независимо от външните обстоятелства вие винаги изживявате щастливи минути.
230. И не се взирайте толкова страстно дали имате нещо в ръцете си или не, привързвайки се към него, като към източник на щастие във вашия живот.
231. Защото тогава вие правите Вечното крайно, правите го ефимерно, а в крайна сметка по_голямата част от времето оставате нещастни и изпълнени с недоволство и завист.
232. Даже, ако вие сте много гладни и изведнъж в ръцете ви се появи къшей хляб, то изпитвайки огромна радост от възможността да вкусите и да удовлетворите глада си, запомнете, истина ви казвам: Вярващият човек не ще остави щастието си само за това, че друг, дори по_малко гладен негов събрат, внезапно изтръгне от ръцете му парчето хляб,
233. Понеже за вярващият това е щастлива минута, в която той има възможността да пожелае приятен апетит на своя събрат.
234. Онова, което имате в ръцете си, е допълнително към основното щастие, от това, че живеете.
235. И независимо от това дали ще ви бъде дадено в ръцете нещо повече или всичко ще ви се отнеме, щастието на вярващия винаги ще остава с него,
236. Понеже, това щастие идва от това, че вашият Отец ви е дал живот и възможност да го посветите за благото на обкръжаващия ви свят.
237. А какво може да бъде по_голямо за човека от това, да изпълнява искрено Волята Божия, отдавайки всичките си сили и не искайки в замяна нищо?
238. Така че бъдете преди всичко искрено щастливи и жизнерадостни, ако сте се решили да разкажете за вярата си на Небесния ви Отец.
239. Понеже това очаква от вас вашият Отец.
240. Нека не трепва сърцето на стремящият се да познае вярата си към своя Отец и да не се покрива с объркване пред неизбежността от много грешки!
241. Знайте, че грешката се таи в същността на всичките ви деяния и включва в себе си едно прекрасно тайнство по пътя на съзиданието.
242. Но бойте се от съзнателните грешки, защото те са камъните в товара на политащата птица. Но дали ще и се наложи да прави засилвания до края на живота си?
243. Грешки не познава само всеславния Господ.
244. Същина на грешките ви по пътя към Светлината е онази чудна минута, помагаща ви да опознавате онова, което по_рано ви е било неизвестно.
245. Но не е ли това и тайнството за придобиване на мъдростта?
246. Така, че да бъдете подобни на чадата малки, стремящи се непрекъснато да пият течащият живот, а не само мъдрувайки да разсъждавате за него.
247. Понеже това не би било мъдрост, но винаги би било невежество.
248. Нещичко би могло да се заключи само за това, което вече е отминало, но никога не трябва да се твърди нещо за онова, което се очаква и което, разбира се, винаги е неизвестно.
249. Потока увлича човека само към страната на очакваното и неведомото, като всяко очаквано никога не се повтаря.
250. И опита от миналото никога няма да бъде пътеводител, но само основа, върху която разцъфтява новият опит.
251. Затова, като децата, устремявайте се напред открито и естествено.
252. Не се бойте да приемате онова което се случва просто и естествено.
253. Приемайте всичко от битието си като нужно и призвано да ви помогне да станете по_силни и да се повдигнете, което от своя страна ще преоткрие пред вашия взор още по_далечен хоризонт.
254. Истина ви казвам: достойно преодоляване на една преграда е възможно не като предварително се готвим за непознатото, но като постъпваме искрено, както ни подсказва сърдечният глас, без да се отдалечаваме от разбирането на свещената Истина, която сме придобили до този момент.
255. А този сърдечен глас не се проявява два пъти или много по_рано, но се проявява непосредствено или пред отговорната минута.
256. Така че стъпвайте смело напред, без да разсъждавате за бъдещето, още повече, че вашето виждане, все още, до голяма степен е запазило своите сумрачни оттенъци. А това често прави вашите крачки объркани и забавени.
257. Винаги вярвайте в доброто, устремявайте се напред към светло съзидание, към онова благо за което ви говорят, понеже това помага да се отнасяте към околните добре. Това принася огромна помощ на нуждаещите се.
258. Но безмерно се съмнявайте в злото, за което ви говорят, защото езика, говорещ за злото, става стократно по_лъжлив.
259. Това поражда подозрителност и недоверие, принуждавайки ви да мислите за другите недостойно, Което пък поставя нови спънки пред колебливите.
260. Бъдете бдителни към своя сърдечен зов и преди всичко не се самоизмамвайте,
261. Защото в това се крие началото на всички ваши големи трудности и неприятности.
262. Запомнете: търсещият, наистина намира.
263. Но сред търсещите има и търсещи истината, но и търсещи лъжата.
264. Нещастието съдържащо се в същината на човешкия род, затаено от дълги векове, днес се проявява в пълна мяра и вие ще го видите и познаете напълно.
265. А това нещастие е страха на човека пред Истината и нежеланието му да Я приеме.
266. При това по всички кръстовища всичко това е съпроводено с лицемерни викове за Любов към Нея и твърдения, че човек Я очаква с цялото си сърце. О, колко е голямо лицемерието! Колко голямо е невежеството!
267. Човек с готовност се покланя на това, което е тайнствено, неразбираемо и недосегаемо за него.
268. Понеже когато няма Истината до себе си, пребиваваща в жива плът, творяща разбираемо и призвана да обясни достъпно много неща, то за човека става допустима една голяма широта в различните тълкования на Истината,
269. Които се пораждат от неговите слабости и с които той прикрива и оправдава много от своите пороци.
270. И така се зараждаха законите човешки, прекосяващи времето чрез преданието.
271. И станаха те близки за сърцата на не по_малко слепи потомци, понеже също покриваха пороците им.
272. Днес е скъп за човеците закона человечески, стигащ до тях от древността и скрит под гръмкото заглавие "Закон Божий".
273. Как не му се иска на огромното множество отново да чуе гласа на своя Учител, в живо тяло, понеже тогава ще изчезне възможността за произнасяне на дълги и поучителни речи вместо Него, при това продължавайки носенето на греха.
274. О, издънки ехидни, колко лицемерен е езикът ви!
275. Жадувате да се поучавате един друг, но не жадувате да изпълните предначертаното от Небесния Отец, ревностно учейки се от Неговата Истина.
276. А когато Истината идва при вас във вид, най_приемлив за вашето разбиране, и започва достъпно да осветява пътя към изправянето на присъщите ви погрешноправилни стъпки, то тази Истина бива подлагана на отхвърляне,
277. Понеже не само със слово поучително и изобличително, но и чрез живота си ярко ще подчертава недостатъците на пребиваващите до Нея.
278. Но не възжадува човек да се учи, безжалостно изтръгвайки своите слабости.
279. Затова, срещайки онзи който то поучава, той не жадува да погледне достойно в същността на обръщащият се към него, но оглушен и заслепен от егоизма си, този нещастник се устремява да намира очернящи елементи в същността на Стоящия пред него.
280. При това, единственото успокоение, той ще се опита да намери само в едно _ доказвайки на самия себе си, че пред него не стои Истината, но също такъв грешник като него, дори и по_мръсен.
281. Но в този случай няма да намери Учителят на Истината, Защото предвзетия поглед _ е поглед на слепец.
282. Много мъка може да посее нещастникът, утвърждаващ своето справедливо разбиране.
283. Да носиш в себе си неистината _ значи да гледаш към света през замърсено стъкло,
284. Зад което не се вижда чистотата на света, но зад чистото стъкло _ мръсотията на света няма да остане скрита,
285. Поради това, този който търси неистината, ще я намери във всичко, и дори там, където цари самата истина.
286. Понеже лъжата взима от тъмнината, а в тъмнината всички цветове са еднакви и видимите очертания на предметите губят своята истинност.
287. Затова лъжата приляга към всичко и много лесно може да изврати дори истината.
288. Истината никога не може да прикрие лъжата,
289. Тъй като под слънчевите лъчи различната цветност не става еднаква.
290. Търсещият истината винаги ще намира всичко все по_истинно. И там, където светлината е по_ярка, натам ще бъдат устремени и стъпките му.
291. И някога стъпките му ще се спрат в слънчевите лъчи.
292. Ако човек искрено жадува истината, той винаги ще достигне до Извора.
293. Е ако пък ли той само я опитва, разсъждавайки за нея, такъв човек е човек нещастен.
294. Всеки от вас ще срещне в Мое лице, това което трябва да срещне и ще види онова, което търси да види.
295. Търсещият истина ще намери безмерния Извор. Търсещият неистина ще намери своята лъжа.
296. Да бъде искрено търсенето ви на истинните лъчи!
297. Помнете тайнството, за което ви говорих преди много време и което вие запазихте в Свещеното Писание със следните правилни редове:
298. "Съдът се състои в това, че светлината дойде в света; но хората възлюбиха повече тъмнината от светлината, понеже зли бяха делата им.
299. Защото всеки, вършещ зло, ненавижда светлината и не отива към нея,за да не бъдат изобличени делата му, защото са зли..."
300. А тези, които са приели истинните Лъчи, и са ги приели със сърцата си, за тях мога да кажа, че имат стремежа да се слеят в единство със същността на своя Учител, дошъл отново тук за вашето спасение, Както и ви бе обещал по_рано.
301. Голяма е силата на догмата, установена от слепи, за слепите,
302. Които побоявайки се, престават самостоятелно и искрено да опознават Божията мъдрост и изцяло се доверяват на утвърдената "мъдрост" човешка.
303. Колко е голямо нещастието започнало да се проявява на основа на лъжливото разбиране на истината за вкусването и пиенето на моята Плът и Кръв.
304. Цялото внимание на човеците се съсредоточи върху хляба и виното, сътворени от ръцете човешки, вкусвайки от които, вие считате, че вкусвате Христовата Плът и Кръв, и че се сливате с Него.
305. Но за плътта природна ли ставаше дума, понеже червото ваше приема само храна природна?
306. Не е ли написано за вас в Писанието от древните: "Вашите отци ядоха манна в пустинята и умряха;
307. Хлябът, слизащ от Небесата е такъв, че ядящият от него няма да умре.
308. Аз съм _ живият хляб, слизащ от небесата: Ядящият този хляб ще живее вовеки;
309. Ядящият Моята Плът и пиещият Моята Кръв пребивава в Мене и Аз в него."
310. Но не от небесата ли бе дадена манната, която сътвориха Ръцете на Твореца, а вкусващите от нея в пустинята ваши древни отци, все пак умряха.
311. Така че за плът природна ли се говореше на ушите ви, която, бивайки сътворена от Ръцете на Твореца, вие трябваше достойно да вкусите?
312. И което вие се опитвате от дълго време да правите поглъщайки с червото си хляба и виното, направени от ръцете човешки. Това ли търсите заблуден?
313. Не е ли написано там за вас: "Духът животвори, плътта не се ползва ни най_малко, словата, които ви казвам, същността им е дух и живот."
314. Мнозина от хората и даже учениците в онова далечно Време в недоумение възроптаха против думите касаещи Плътта и Кръвта, понеже те също така не съзряха истината, скрита под външното покривало.
315. Затова истина ви казвам: ще се спаси не онзи, който се стреми да вкуси Моята Плът и кръв от Природата, намирайки успокоение, чрез осветените хляб и вино, но онзи, който самоотвержено поглъща моята Същност, изходяща от Отца, и се стреми достойно да изпълни вкусеното, отдавайки всичките си сили.
316. Вкусващият този хляб ще придобие вечния живот.
317. Така че доверете Ми се с цялото свое сърце и с всичките си помисли!
318. Приемете Моята същност в своето сърце _ и вашите стъпки никога няма да погубят устойчивостта си.
319. Аз идвам при вас отново, в плът и кръв, подобна на вашата, за да мога заставайки редом до вас, в същите закони, в които протича и вашият живот, да ви покажа реалната възможност за изпълнение законите на заповяданата ви любов.
320. Та да не говорите в своето невежество, че е невъзможно да се изпълни любовта, заповядана от Небесния Отец;
321. Че тази заповед е сякаш доста сложна и че единствен само Учителя може да я изпълни, като оставя на вас само правото да не се стремите да изпълните всички заповеди, а само словесно да изразите своята вяра в Него. О, жалък род от заблудени.
322. По същия начин вие признахте в своите мъдрувания, че всеславният Господ, живият и единствен Бог, ви е дал заповедта за любов към враговете ви, за да може впоследствие да гледа вашето безсилие, когато вие захващайки се за недостъпното, безкрайно пропадате надолу,
разбивайки лицата си.
323. Понятието за греха се е появило по времето, когато е бил установен първият закон от великия Господ, понеже нарушаващият този закон извършва грехопадение.
324. Ако установеният закон се явява непосилен за изпълнение, то значи, че чрез влизането му в сила, се появява и съблазънта от нарушаването му.
325. Но за вас бе написано казаното от вашите древни отци: "Горко на онзи чрез когото съблазън влиза в света".
326. Така, че в какво вие, нещастни лицемери, чрез своите безверни и невежи постъпки, уличавате своя Учител, а значи, и великият Отец, изпращаш Своя Син в изпълнение на предначертаното от Него.
327. Истина ви казвам: неспособен да изпълни заповедта за любовта е само невярващият човек.
328. Защото само така ще определя своите ученици _ кой е изпълнил Словото Ми.
329. А на онзи, който роптае, че не може да изпълни, понеже не му достигат сили, ще кажа: ти не Ми повярва.
330. Аз стоя върху тази Земя в равни условия с вас и ще творя своите дела така, както ми е заповядал моя Отец, така, както и ви уча,
331. Защото всичко, на което ви уча, е Моята същност.
332. И никой не ще може да поклати стъпките Ми, понеже Аз и Отец ми сме единни,
333. Където Аз съм в Отца, а Отец пребивава в Мен. Силата на Отца е безмерна.
334. И ако вие ,доверявайки се на Мен, се слеете с моя дух ведно, то Аз ще бъда във вас, и вашите стъпки няма да бъдат разклатени от вратите адови.
335. Тогава заповяданото ще стане посилно за вас.
336. Но само според степента на вашата вяра мога да ви окажа помощ. В която колкото по_пълна е вашата вяра, толкова повече сили ще запълнят вашият съд.
337. А дойдох при вас отново, за да ви помогна за последен път изцяло да се възсъедините със своя Небесен Отец, Отецът вселюбящ.
338. А дойдох за да мога, най_после да ви направя самостоятелни и свободни от слепите мъдрувания на вашите ближни относно живота и Истината. И за да ви помогна да станете зрящи със сърцата си.
339. Аз дойдох да ви науча да не се упоявате с бърборене за вечното, но да познаете чудното тайнство на съзидателното слово, Понеже днес помежду ви мнозина говорящи още се проявят.
340. Запомнете! Относно Истината говори или самата Истина, или оня, който не Я познава.
341. Този, който напълно се е потопил в Нея, той вече не говори за Нея, а смирено вкусва щастието от живота си сред лъчи от доверие към своя Отец.
342. И запомнете също така, че истинността за придвижването на праведния не трябва да се определя от обема на извършваното от него, а от неговите усилия за създаване на добро.
343. Ако ти си отдал напълно силите си в прилагането на труда праведен, то нека не те смущава сътвореното което по твое мнение би ти изглеждало, може би, безплодно. Ти, всъщност, се движиш по Пътя достойно.
344. Но, ако си приложил силите си частично, нека се не прелъстяват очите ти в търсене на много плодове! Мъка би те очаквала на твоя път.
345. Но възприемайки веднъж Истината в сърцето си и доверявайки се напълно на Нейната Светлина, запомнете, че се обличате в едно особено и трудно тайнство.
346. Понеже, воистина, аз ще ви помогна да видите вашата същност, скрита в дълбините ви,
347. За да можете да познаете сами себе си и да не се плашите от все още уродливия си лик.
348. Ликът за който вие от време на време се досещате, но поради страх отбягвате, прикривайки го с илюзиите за своята правилност.
349. Но тази измама покрива само главата си, излъчваща тази илюзия, но хладното сърце не може да бъде скрито от околните, и още повече, от вселюбящия Отец.
350. Поради това и печалните ви разговори за ближните ви се оказват нескончаеми.
351. И онова, което обилно изричате за околните, воистина и те говорят за вас същото,
352. Понеже всички вие сте еднакви пред Бога и еднакво се къпете в пороците си.
353. Но приемайки Истината в сърцето си, не се плашете от бодлите, внезапно излезли от вас. Изтръгнете ги с безжалостна ръка, без да обръщате внимание на болката и на големите неудобства!
354. Това е вашият труд, а тази минута е прекрасна.
355. Защото изцелението е възможно, само когато е видна препятствуващата болест.
356. Но не ще можеш да излекуваш онова, за което нямаш ни най_малка престава.
357. Труден е пътят на онези, които искрено са приели тайнството на очищението, които приемат с радост Истината за любовта. Но на Нея не съответства никой, освен самата истина.
358. Доброто на прозрелия, захванал се с този труд, се проявява в началото само като външни добри жестове.
359. И тогава, естествено, пороците на човека водещ неприсъщ нему начин на живот, останали вече без храна, точно като гладни псета, ще излязат навън. Лаят и ревът ще са огромни.
360. Затова грешниците, приели веднъж в сърцето си Истината Божия и опитващи се да Я изпълнят, в скоро време ще се проявят като по_нещастни, отколкото онези, които още не са приели Истината и продължават обилно да подхранват пороците си.
361. Да кажеш: "Аз вярвам" _ още не означава, да съответстваш на понятието за святост.
362. За да бъдат преодолени гладните псета на порока и греха, са необходими огромен труд и време.
363. Бъдете търпеливи и с разбиране обръщайте своя взор към деянията на ближните си.
364. Защото запомнете, че целият ви живот се дава за духовно израстване, а живота на устремените към Светлината Божии чада е вечен.
365. По_рано горещо се захващах да ви обяснявам много неща, и това тайнство бе такова, че Аз идвах във вашите домове, притежаващи меки столове, и много ви говорех за другия Свят, от който идвам и в който искам да ви заведа.
366. Аз говорех много, разказвайки ви всевъзможни подробности. И изпълваха се сърцата ви при всяка наша нова среща.
367. И тъжно ви беше, когато раздялата ни бе продължителна.
368. Но сега настъпи време, когато вече съм ви казал всичко необходимо за онази чудесна страна, за Царството Небесно, и вие трябва вече да направите реални крачки в тази Страна.
369. Поради това днес ще се обърна само към Света, приготвен за вас от моя Отец, оставяйки ви зад гърба си и правейки все по_безспирни крачки, Все по_рядко поглеждайки към бавещите се.
370. Това е тайнство, в което няма място за много обяснения, но има една реална възможност да се уловите за ръката ми и да се устремите в нужното направление.
371. И всеки, който за този период е познал Идващият към него и воистина изпитва жажда за Него, той ще напусне своя уютен и мек стол и ще се устремите след Вървящия към Слънцето, опитвайки се да се улови здраво за ръката Му.
372. Така че не губете ръката, простряна към вас от вашия Небесен Отец, живият и единствен Бог, всеславният и вселюбящ Господ, сключващ сега с вас Своят Последен Завет, определящ Спасението на искрените души.
373. Нека да бъде тази Истина помежду вас, за да отдели пшеницата от плевелите,
374. За да се напълни Божията житница със събрано зърно!
375. Е, а пък в Божията Ръка, дори две или три зърна могат да станат начало на велик и безмерен урожай.
376. Да бъде така!
Така ви говори Господ.

Амин.