Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




11. Какво става с душата след смъртта на плътта?

След като напусне плътта, душата известно време запазва личностните качества на напуснатата плът. Запазват се външният вид и всички роднински привързаности, които напуснатата плът е изпитвала през земния си живот.
Това става, защото в течение на четиридесет дни се запазва материалната жизнена сила, съхраняваща състоянието на личността.
Ето защо в течение на четиридесет дни, докато става разпадането на жизнената сила, душата на човека се намира близо до роднините си. Тя вижда и чува всичко, което прави не без резултат обръщането към нея. След изтичането на четиридесет дни, материалната жизнена сила на човека се разпада и се разтваря в природната тъкан на Майката-Земя, защото е част от единната и същност, подобно на тъканта на минералите, растенията и животните.
Душата след всичко това се концентрира в една малка светеща точица и в зависимост от духовното си развитие придобива по-големи или по-малки размери. В душата се разкрива паметта за всичките нейни предишни превъплъщения и тя преминава вече от състояние на личност в състояние на индивидуалност.
Пороците, които са се изчистили благодарение на последното житие в плът, се изтриват от паметта, но тези нечисти наслоявания, които все още са останали, ще продължават да предизвикват сериозни страдания. Душата ще изпитва тежест и постоянен срам, защото добре осъзнава извършените грешки. Още повече, че в това състояние, вътрешната същност на душата става напълно открита за съзерцание пред всички братя и сестри, които се намират в подобно положение. Душите знаят една за друга всичко.
Най-големи страдания, разбира се ще изпитва този, който е най-силно привързан към плътските потребности, защото много потребности и желания се запазват, а възможността за тяхното удовлетворяване отсъства.
Необходима е нова плът, която понякога трябва да бъде чакана много дълго.
Тези души, придобили състоянието на мъничка светеща точка, започват свободно да се придвижват около повърхността на Майката-Земя. Те са способни мигновено да се преместят в която и да е Нейна точка със скоростта на мисълта. Тези души виждат и чуват всичко, което става на Земята, но не могат да направят нищо.

Ако те са запазили способността да се развиват, ще чакат нова плът. Душите, които са станали неспособни да принасят студ ще отиват в рая, а окончателно падналите души - в ада.


12. Намирайки се в стая, където е живял покойник, дори и след неговото погребение, човек смътно усеща присъствието на починалия. С какво е свързано това? Съществуват ли призраци?

Аз вече казах, че в продължение на четиридесет дни след смъртта на плътта, душата запазва личностните качества и външния вид на напуснатата плът. В течение на това време, душата се намира или близо до своите роднини, или ако такива няма - в тези места, където човек е живял преди смъртта си.
Ако душата притежава значителна материална жизнена сила, то тя може да възпроизвежда някакви звуци, да предизвика падането на нещо в стаята. Понякога се чуват стъпки, сякаш някой ходи из къщата.

При определени обстоятелства, хората могат да видят тези души. Трябва да се отнасяте към всичко това спокойно, защото те няма да ви навредят. Това е закон за битието на човешката душа. Това са така наречените призраци, но заедно с това съществуват и прояви от извънземен характер, които не са свързани с човешкото битие.


13. Запазват ли се роднинските връзки след смъртта?

В течение на четиридесет дни след смъртта, роднинските връзки се запазват винаги. След разпадането на материалната жизнена сила, остава само духовната връзка. Помнете, че духовната връзка е по-важна, отколкото родствената.

Ако човек не е имал духовна близост с починалия, то след първите четиридесет дни от пребиваването на умрелия извън плътта, останалият на Земята ще стане за него толкова чужд, колкото са всички непознати му хора, независимо от близостта на родствената връзка между двамата.


14. Как се отразява на починалия това, че близките му го оплакват?

Докато душата на починалия се намира близо до своите роднини, тя ще вижда и ще чува всичко, но нищо няма да може да направи, няма да може да встъпи в контакт с тях.
Душата на починалия страда от мъката на роднините му по него, защото вижда тяхната болка, а не може да ги успокои. Починалият се намира в този момент в съвършено необичайно и леко състояние и му е много тежко да вижда как страдат за него, а на него самият му е хубаво.

Не бива да се забравя, че починалият е свидетел на собственото си погребение.


15. Какво значение за душата на починалия има посещаването на гроба му от неговите близки?

Не е необходимо да се докосваме до подробностите на това тайнство, само ще кажа, че за душата на умрелия това има благоприятно значение, ако той се намира близо до Земята в очакване на нова плът. Но, ако са попаднали в ада или рая, душите не знаят какво става на Земята.


16. Необходимо ли е да се поменават починалите в определени дни?

Не съществува необходимост да се поменават починалите в определени дни.


17. С какво е свързано поменаването на третия, деветия и четиридесетия ден след смъртта на човека?

Това са периодите на разпадането на материалната жизнена сила.


18. Как трябва да се държим край смъртния одър на умиращ човек? Съществува мнение, че когато плачем за него, ние му пречим да отиде в друг свят и му причиняваме страдания, заставяйки го отново и отново да се завръща в болното тяло. Така ли е това?

Не, това не е така. Но след като сте взели всички мерки, за да окажете помощ за възстановяването на живота му в плът, нека да има любов и спокойствие около одъра на умиращия. Защото вашата любов и топлота ще окажат значителна помощ за по-нататъшното благоприятно битие на душата му. На нея и предстои дълъг път.


19. Ако във Вселената няма случайности, самоубийството предначертано ли е?

Не, самоубийството не е предначертано. Макар че още от раждането на човека се вижда тази критична точка. Но трябва да помните, че пред всяко сурово изпитание, което по волята на живота би трябвало да срещнете, се появяват знаци от Висшия Свят. Ако човек следи внимателно зова на сърцето си и заобикалящите го прояви, той ще види дадените му знаци. Ако човек си направи достоен извод от това, критичната точка ще бъде избегната.

Но ако ти си потънал в суетата на света и живееш за свое благо, то да видиш Божиите знаци ще бъде мъдро, а ако не ги видиш, на следващата крачка кракът ти няма да намери опора.


20. Самоубийството грях ли е?

Като правило, до самоунищожение прибягват хората, които не се развиват духовно. В минута на слабост, дяволът лесно се възползва от слабото съзнание, изкусно въздейства на разума, предизвиквайки тежко състояние, като натрапва на човека съзнанието за неговото нищожество.
Щом нещастният човек приближи това осъзнаване до своята душа, ще почувства могъщото притискане на нечиста тежест. След това човек не може вече да се противопостави на напора на дявола и достига до безизходно състояние.
Ето защо до самоубийство достига този, който пада, без да има сили да противостои на съблазънта. И отсега нататък помнете, че грешник не е този, който пада безсилен, а този, който е вървял редом и не е подал навреме ръка за помощ.

Нека отсега нататък редом с вас да не падне никой!


21. Защо преди самоубийството е било смятано за голям грях и дори е било забранено да бъдат погребвани самоубийците в църковните гробища?

Подобно действие по своята същност е проява на дълбоко неверие в Небесния Отец. Бог е дал живота, Бог и ще го отнеме. Никой човек няма право да се разпорежда с подобен въпрос. В онези далечни времена, човешката същност се е намирала в по-диво състояние и владеенето на оръжието е било толкова естествено, колкото и боравенето с лъжицата. Тогава за човека не е представлявала никаква трудност да се самоубие.
Мъжът е бил по-устойчив в суровите превратности на живота, но жената, поставена в по-незавидно положение, е прибягвала по-често до тази тъжна проява.

Ето защо, тогава в духовния свят на обществото се е появил закон, който посредством страха е предпазвал хората от подобни действия.


22. Вярно ли е, че душата на самоубийците веднага попада в ада?

Не. За тях, разбира се, ще възникват особени проблеми, което ще предизвика горчиви съжаления за направената грешка, но все пак в зависимост от това, ще се запази ли способността им за развитие, на тези души ще бъде дадена нова плът, която обаче ще има значителни недъзи.

Ако душата не притежава способността да се развива, тогава ще отиде в ада.


23. Съществува ли възможност да се общува с тези, които са си отишли от живота?

Да, такава възможност съществува. За общуване с тези души, които са останали близо до Земята и пазят още материалната си жизнена сила, човек може да употребява и материални предмети. Но да се общува с душите на тези, които са отишли в ада или рая, е невъзможно.
Душите, които се намират в открито състояние, знаят една за друга всичко, с изключение на тези, които все още притежават материална жизнена сила и се намират в ограничено личностно състояние. Не трябва да забравяте, че това са такива хора като вас и единствената разлика е в това, че за тях са открити някои тайни, скрити от живеещите в плът.
Тези, които общуват с духове трябва да знаят, че когато викат един или друг дух, това не означава, че ще се яви именно той. В контакт встъпва първият попаднал дух и може да каже всичко, което искат да чуят от него. Това, което казват тези духове не винаги е истина, те могат да се подиграят с вас.
Незабележима преграда в подобни случаи отделя човека от общуването с представителите на извън човешкия Разум. Човек не е способен да определи с кого общува в момента.

Общуването се дава посредством съзнанието, а същността на човека, който не вярва в Бога се състои в стремежа да отдава предпочитание на разума, вместо на гласа на своето сърце. Но като се има предвид, че човешкият разум е все още прекалено млад и примитивен, колко голяма е опасността да сгрешите!


24. Може ли астралната обвивка да се запази по-дълго време?

Само по Волята на Небесния Отец. Ако е необходимо да ви използват в помощ на живите, то може да ви бъде оставена материалната жизнена сила, благодарение на която е възможно да помагате на хората.
Повече неща в подобно състояние извършват Светите Братя. Вие ги наричате Отци, но това не е вярно: те са ваши Братя, а вашият Отец е един – Този, Който е в Небесата. Светите Братя са Божии чеда от времето на Стария и Новия Завет. По Божията Воля дванадесет Братя са били оставени близо до Земята, за да помагат на хората, същите които като чудо са могли да бъдат забелязани от призваните.

Освен тези дванадесет Братя и моята Майка Мариам също е била оставена по Божия Воля в името на много Дела.


25. Всеки ли има Ангел Пазител?

Ангел Пазител се дава на всеки човек, но ако той упорито върви встрани от пътя на Разцвета, то Ангелът го напуска.


26. Много хора се страхуват от самата дума “смърт”. Как трябва да се отнасяме към нея?

Истина ще ви кажа, че да се бои от смъртта може само човек, който не вярва в Бога. За човека е допустимо само да съжалява по повод на раздялата си с тези, които е успял да обикне и страх от съзнанието, че не е могъл достойно да изпълни предначертаното.


27. Как трябва да се оценява смъртта на някое бебе?

Това е изпитание за родителите и наказание за техните грехове. В телата на тези бебета не се вселява душа, тъй като изначално се вижда тяхната гибел. Това е сериозно предупреждение за родителите и знак, че трябва да се замислят и да преосмислят много неща.


28. Внезапната смърт наказание ли е?

По пътя на живота на човека тя може да бъде и неизбежност, и необходимост.
Неизбежност е това, което е предписано на човека от самото му раждане. Неизбежността може да се смята за наказание, защото внезапната смърт е резултат от допуснати грешки, които също са били видими още от детството. Но преди всеки съдбоносен час, винаги ще бъдат дадени редица знаци от Висшия Свят и ако човек ги различи, достойно ще заобиколи пропастта.

Необходимостта се проявява както от страна на тъмнината, така и от страна на Светлината. Това е нещо, което не е писано и не се вижда още с раждането на човека, а се появява в кратък период от време. Дори ако проявата идва от страна на тъмнината, то обезателно ще се появи знак от Висшия Свят преди критичната точка.


29. Възможно ли е да бъде върнат умрелия към живота? В Библията са описани няколко случая на възкръсване на мъртъвци, в частност Христос е върнал към живот Лазар, въпреки че тялото му вече е било започнало да се разлага.

Само в случай, че душата не е загубила напълно връзката си със своята плът, което може да продължи няколко дни. Това е възможно само по Божията Воля, което е и станало преди две хиляди години в Израилската земя.
Възкръсването на Лазар е протекло по този начин, тъй като душата му не е била загубила връзката си с плътта. В това състояние, плътта се задържа в тези граници, в които все още е възможно възстановяването на жизнеността на клетките на тялото.
Законът на Материалното Битие винаги върви по строг и неизменен път. Творецът на Материалното Битие създава законите не за да ги нарушава. Това е Истината.

А преданието за това, че тялото на Лазар вече е било започнало да се разлага не е вярно. То е възникнало по естествен път, тъй като хората не са знаели за възможността за възкръсване, а опитът ги е научил, че във връзка с климатичните условия, телата на умрелите много бързо са се разлагали, въз основа на което скоро след смъртта си са били цялостно обвивани с пелени. Разлагането е започвало още на втория ден, а какво тогава да кажем за четвъртия...


30. Как се отнасяте към книгата на Моуди „Живот след живота“? Истина ли е това, което е написано там?

Когато човек напуска своята плът, той има определени видения, усеща движение през някакъв коридор. По този начин става частичното излизане на материалната жизнена сила от изоставената плът.
А това, което описват много хора, преживели клинична смърт са само живи картинки, изкуствено създадени за тях с оглед на това, че те трябва отново да се върнат към живота.
Тези картинки биват създадени, за да помогнат на човека по-сериозно да осъзнае своя живот. Ето защо много хора, върнали се към живота, рязко изменят своя начин на мислене, своето отношение към заобикалящите ги хора и към света.

Виденията са създадени така, че да бъдат най-достъпни, за да могат хората по-лесно да повярват в тях. Главното е, човек да осъзнае, че животът не се прекратява след смъртта на плътта. Ето защо много хора виждат умрели по-рано роднини и приятели, т.е. образи, които са им най-близки и разбираеми.


31. Много хора, които са преживели клинична смърт разказват, че са видели светещо същество, което е излъчвало Любов. Може ли да се смята, че те са видели Небесния Отец?

Не. Това е Ангелът на Предопределението. Той помага на човека да види изживения си живот и да го оцени.

В зависимост от качествената страна на този живот, ще бъде определена и по-нататъшната съдба на човека.




© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.2 included.