Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част




133. Какво е Вашето отношение към Православната Църква? Тя признава ли Ви? Много убедени православни не желаят дори да дойдат на Вашите проповеди. Защо? Моето отношение към Православната Църква е същото, както към всички благи вероучения, които са възникнали до това време на Майката-Земя. Всяко от тях носи определено количество искри от Истината, но все пак те не са се опазили от недостатъците. Да се опитвате сега да определяте, кое от тях е по-близо до Бога, е проява на голямо невежество.

Всички те са прекрасни по своята същност, ако погледнем на тях с очите на човека.
Истина ще ви кажа, че тези, които са най-ревностни последователи на своето направление, са извратили този път до крайно ниско равнище. Отсега нататък, истина ви казвам, нито едно от съществуващите направления няма да има по-нататъшен разцвет. Дошло е времето да осъзнаете великата Слава на Небесния Отец, Който жадува единението на любимите Свои чада в Единно Семейство.
Всички духовни пътища, които съществуват сега на Майката-Земя, през дългото време на своето битие, незримо са се изродили, наблягайки все повече на външните прояви. Пребиваването на Светия Дух значително е намаляло, а дори и съвсем се е загубило във всички църкви и домове за молитва.
Разумно ли е да се грижите за доброто измиване на Чашата отвън, без да сте изчистили предварително от праха и мерзостта отвътре?
Във Второто послание на Павел към Коринтяните, вярно е отбелязана истината, която недостойно са разбрали и която гласи:
„Той ви е дал способността да бъдете служители на Новия Завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът дава живот“ (2 Кор. 3:6).
Духът е първоосновата на всеки възход. И докато благодатният дух не започне достатъчно да се излъчва от твоята душа, не смей от високо да говориш за буквата на Писанието. Нечестивият е способен да превърне в лъжа всяка истина.
Духовното равнище трябва да съответства на това, за което говориш.
Но колко е голяма духовната нищета и колко много са говорещите за Божественото!
Голямото лицемерие със своите студени вълни все повече залива битието на човешкия род.
Какво представлява стремежът официално да се присвои най-високата степен в духовността?
Мнението на този нещастник за Истината ще изглежда авторитетно и с това ще поражда безкрайна бъркотия.
Трябва ли грешникът да се стреми да определя степента на чистотата на друг грешник? За това ли се грижите, вие Божии чада?
Към този официално признат нещастен авторитет ще се стремят страдащите от гласа на съзнанието.
Но може ли слепецът да води слепец? Няма ли и двамата да паднат в трапа?
За да намерите достоен помощник в осъзнаването на Господния Път, е необходимо да оставите дървото да расте тихо и смирено там, където то расте по Божията Воля. И ако плодът на това дърво бъде сладък и животворен, в какъвто и гъсталак да расте то, към него ще се извие пътечка на страдащите от гласа на сърцето.
Истина ви казвам: тези, които са дошли, ще се наситят.
А що се касае до това, признава ли Църквата даденото днес Божие Слово – разбира се, че не. Коренът на това явление се намира в миналото. Защото човекът е загубил чертата, до която приключва желанието на човека и започва Божията Воля. Човек безкрайно е отхвърлял всичко, което не съвпада с неговото разбиране за Осъществяването, което всеки по свой начин е видял в буквата на Писанието.
Но истина ще ви кажа: никой от вас още не е разбрал Божието Слово.
Ето защо, разумно ли е да отхвърляте Произтичащото, без да сте се докоснали до Него?
Да отхвърля неизвестното, е участта на невежия.
Колко всичко е до болка познато, в това, което става сега! По Божията Воля на вас ви е дадена възможност върху себе си да изпитате това, което се е случило по време на Осъществяването преди две хиляди години. Въпреки, че много от вас за втори път ще се докоснат до произтичащото.
Проявяващото се днес нещастие лесно може да бъде изразено с откъси от Писанието, защото от същата болест са боледували и в онези далечни години:
„И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа“ (Йоан 7:12).
„Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава“ (Йоан 12:42, 43).
Някога Светлината изоставила света и тъмнина обхванала Земята.
Нощта продължила две хиляди години.
Но днес Светлината отново е дошла при вас, за да ви раздели сега открито на праведни и на неправедни.
Изгревът приближава и изкачването се възобновява. И сега вече, истина ви казвам, не човекът ще съди Истината, а Истината е дошла, за да съди човека.
„Осъждането е пък поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
Защото всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши“ (Йоан 3:19, 20).
Неизменният закон се състои в това, че всеки, който се е докоснал до Истината, открито ще излее своята същност. Ето защо сега вие открито ще се разделите на пшеница и на плевели. След това ще започне жътвата, тя вече е започнала.
Тези, които са повече роби на сатаната, диво ще се противопоставят на Осъществяването, удивлявайки даже своите близки.
А тези, които по своята същност са Божии роби, активно ще проявяват своите добри страни.

И това е Истината.

134. Защо свещенослужителите не винаги от душа изпълняват своя дълг?

Много Ме боли, когато чувам за подобни прояви.
Броят на свещенослужителите днес се увеличава бързо и в бъдеще състоянието на нещата ще бъде много тъжно. Това е защото те са такива грешни чада, каквото е и всеки от вас. И само външно на тях им е предопределено различно от вашето служене.
За голямо съжаление, вие така и не сте могли достойно да осъзнаете казаното ви много отдавна, за невъзможността едновременно да се служи и на Бога и на мамона. Защото или единия ще намразиш, а другия ще обикнеш; или към единия ще се привържеш, а другия ще презреш. Мат. 6:24) Колко дълбоко са затънали краката ви в земната почва под товара на материалните ценности!
Проявите на подобен нещастник в духовните кръгове са резултат от загубата на трепетното душевно отношение към Божественото, а също така и резултат от извратеното разбиране на определени истини, отбелязани за вас в Писанието. Защото стига само да направите една погрешна крачка, веднага се появява вероятността да се отклоните от пътя.
Дали е бил добър пастирът може да определи само времето, когато плодът от дървото придобие достоен вкус. Но голямото невежество се стреми според качеството на съзнанието да нарече първия попаднал храст лозница.
Осъзнайте достойно Словото, което ви е било оставено и което е вярно отбелязано в Писанието, но разбирането, за което в много хора е невярно:
„А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
и никога на земята недейте нарича свой Отец, защото един е вашият Отец, Който е на Небесата;и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.
Но по-големият между вас, да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте Царството Небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат“ (Мат. 23:8-13).
Истина ще ви кажа: всичко, от което се е опитвал да ви удържи, е станало до днес. Ето защо Осъждането днес, ще бъде над рода от лицемери и те ще бъдат изобличени.
Истина ви казвам: всеки от вас със своите чисти помисли и действия е способен да достигне до по-високи върхове, отколкото което и да е лице, заемащо висок пост в духовенството.
Бог почита добрите качества на душата, а не мястото, заемано от плътта в обществото.
Ето защо ви е било казано относно днешния ден:
„Има последни, които ще бъдат първи и първи, които ще бъдат последни “ (Лук. 13:30).
А кой сега се поставя на първо място в духовния свят?

Бъдете достойни чада на своя велик Родител!

135. Разкажете, ако обичате, нещо повече за обредите Те от хората ли са създадени или са били изпратени Свише? Защо именно обредите са основата на разделянето на хората на различни вярвания?

Обредите са проявите на действията на човека, с помощта на които той се стреми да се приближи към Божественото. Това тайнство наистина притежава благотворно влияние върху вашата плът и духовната ви тъкан. Тази истина ще пребъде между вас още много дълго време. Само че, с течение на времето това тайнство ще се видоизменя.
Във времената на Стария Завет мнозинството от обредните ритуали са били изпратени Свише, а ритуалите, възникнали по времето на Новия Завет и до днес, почти всичките, са били създадени от човека. Защото вярващият човек страстно е жадувал да се докосне по някакъв начин до Божието Осъществяване и се е опитал образно да пресъздаде знаменателните събития от онези далечни времена.
Изпълнявайки обредното тайнство, вярващите хора са се сливали духом в единен могъщ поток, което създава благоприятна основа за по-силното въздействие на Светия Дух върху всеки, който изпълнява този ритуал. Човекът, който по-пълно се е отдавал на този поток, е бил по-възприемчив към благотворното влияние на Божията Благодат.
Това е Истина, която съществува по особен закон, независимо от вашето желание. Това тайнство е призвано да ви оказва духовна помощ, но ако вие не го изпълнявате, а вървите по Господния Път, то това не би било грях.
Обредът е това, което е способно да укрепи възходящия, но не е самият Възход. Същността на Възхода е в практическото изпълнение на Господните заповеди.
А това, че обредите са станали основата за разделянето на различни разклонения в лоното на една Истина, е невежеството в разбирането на Божията Слава и робство пред сатаната.
Животът на човека протича на две равнища: на външните прояви и на вътрешните прояви. Това са културата и духовността. Човек трябва да установи хармония между тях, но той не е осъзнал техните истини и е позволил на културата и на духовността да тръгнат в различни посоки. Днес културата е станала бездуховна, а духовността - некултурна.
Тъй като всички вие, които живеете на Майката-Земя сте чеда на един Родител и вашата душа се развива на основата на един и същи Закон, то вашето благоприятно битие е възможно само с помощта на единен дух. В Духовното си изкачване, всички вие трябва да бъдете единни.
А вашите външни прояви се основават на великия Закон за Свободата на Избора и на индивидуалните, неповторими, съзидателни качества, които са ви дар от вашия велик Небесен Отец.
Затова вашите външни прояви ще бъдат различни, такъв е Божият закон.
Цветята на поляната... Колко са прекрасни те в своето разнообразие! Но се хранят с една и съща влага.
Обредният ритуал е същността на проявата на културата. И както и да се стремите да прославите Небесния Отец и да се приближите до Него в своите действия, всичко ще бъде истинско, ако вашите действия се основават на чисто сърце и трепетно отношение към Божието.
Истина ви казвам: всички ритуали, които съществуват на Майката-Земя и които са устремени към Богоугодното, са истински.
Вие можете да изпълнявате който и да е ритуал, ако ви се струва, че той е най-близо до вашето сърце. Всички те за вас са близки.
Помнете само за едно – за живия Небесен Отец,

Чието име е Любов, Истина и Светлина.

136. Какво представлява молитвата? Молитвите също ли могат да бъдат различни?

Единственото, което трябва да бъде само едно, това е молитвата, защото молитвата е великото тайнство на разтварянето на вашата душа и съединяването и с Бога.
Когато вие творите единна молитва, то става сливане на духовната сила на всички, които се молят. В духа вие ставате единни.
И ако в молитвата си, вие устремите топлината на своята душа към който и да е нещастен човек или там, където на Земята има мъка, то тази мъка ще стане по-малко, а нещастникът отново ще се привдигне и ще стъпи на краката си. И колкото повече хора се съединят в единна молитва, толкова по-съзидателна ще бъде вашата сила и толкова по-лесно ще възприемете Благодатта, отправена към вас от вашия любящ Отец. И ще бъде по-лесно да ви се помогне, където и да се намирате.
Това е Божията Слава. Невидима, но намираща се около вас.
На времето ви беше разкрита една молитва. Вие я възприехте, но през дългото време на своето житие, вие създадохте много други молитви, като по този начин станахте по-слаби.
Днес тази молитва става присъща само на Християнството и никой от тези, които имат друга вяра не може да се откаже от своята молитва в името на чуждата. Това е особено състояние на същността на човека.
Ето защо Небесният Отец, отчитайки тази неизбежност, дава нова молитва на всички народи, независимо от вярата, която носят вашите сърца. Защото Господ жадува да спаси всички Свои деца.

Тази молитва може да се изрича на всички езици.

137. Трябва ли сега да се ходи на църква? В каква?

Създаването на храм е немаловажна страна в културния стремеж на човека да прослави Божието.
Храмът започва да притежава удивителни благодатни качества, когато се строи на тези места върху Майката-Земя, където от повърхността и изтича ток, притежаващ благотворна жизнена сила.
Когато всеки камък от храма се поставя с любов и молитва, а не със стремеж да се спечелят пари от това, когато всяка стенопис и всяка художествена украса също се правят с любов и молитва.
Единствената награда, която може да очаква създателя на това удивително творение е храна.
Не е трудно да се направи извода, че храмът се превръща в своеобразно вместилище на благодатния дух, където всяка частица излъчва светлина. И ако в това място се творят богоугодни дела, то храмът, наистина се изпълва с голяма сила. Всичко това помага на вас.
Но помнете, че тази благодат може да намалее от вашите нечисти действия.
Ако в храма се намират служители, чиито души стоят далече от Господния Път, то много скоро топлият храмов дух ще се превърне в скреж. И независимо от това колко е пищен този храм, в него няма да бъде Ръката на Небесния Отец, а ще пребъде Ръката на друго начало. Това, за голямо съжаление, в изобилие започва да се проявява в последно време.
Но недейте да отбягвате тези места, където студът започва да властва; влезте в тези храмове и като се съедините с Бога в единна молитва, се опитайте да сгреете заобикалящият ви студ.
Не изоставяйте храмовете, защото те пазят духа на вашето минало. А без да имате прекрасни корени в миналото, няма да прекрачите в бъдещето.
Вие можете да стъпите под сводовете на всеки храм на Единния жив Бог, защото всички те са ви еднакво родни и близки. Само сляпото невежество разделя домовете за молитва според принадлежността им към различни вярвания.
Колко е голямо нещастието и колко е голяма слепотата!
Това създава тъжна бъркотия и предизвиква страх да бъде посетен храм от друга вяра, или което е още по-лошо, от друго направление на вашата вяра.
Събудете се от дрямката! Прозрете!
Нека вашите храмове да бъдат именовани само с Името Божие, а не с други имена. Защото не трябва да се възвеличава човешкото име, колкото и големи заслуги да има това чадо пред Лицето на Небесния Отец.
Помнете, че когато говорите за Божието Име, вие говорите не за названието, а за същността на Господа. Тази същност е Любовта, Истината и Светлината.
Всички храмове на Земята са същност на живия Бог. А което е извън това, е от лукавия.

Да бъде така!

138. Какво носи в себе си символът на кръста и какво означава той? Как да се отнасят към него хората, които изповядват Исляма?

Незнанието на тази истина е довело до грубо объркване сред търсещите и вече стоящите на определения път за постигане на духовността.
Кръстът е символ на спасението и е бил изпратен в помощ на всички чада на Единния жив Бог. Отецът знае за всеки от вас и на всеки протяга Ръка - независимо от вярата, която носите в сърцето си.
Символът на кръста е възникнал не от разпятието на Истината, което е станало преди две хиляди години, както смятат погрешно много хора. Истината за кръста е възникнала много години преди дори да бъде забодена Майката-Земя. Този знак е започнал да се появява по земята на Африка и Америка, много преди началото на Осъществяването от Небесния Отец.
Когато някои от вас с вяра в това, което прави, прекръства който и да е обект, то след прекръстващата ръка в пространството се разгаря огнен кръст. Той гори известно време и прекръстеният обект придобива в течение на това време многократно увеличила се светла защита.
Веднага след като се разгори огненият кръст, то на определено разстояние около него се разрушава всичката отрицателна енергия. Това е закон на Материалното Битие и да се отрича той е безсмислено така, както е безсмислено да се отрича Слънцето.
Това може да прави всяко чадо, независимо от принадлежността му към едно или друго вероизповедание.

Самото кръстно знамение за първи път е започнало да се твори на Израилската земя от Човешкия Син. А по-нататък, след Възнесението и поемането на учениците по дългия и труден път, апостол Андрей, като си спомнил, какво е правел Учителя, боязливо, пръв е започнал да се кръсти.


139. Как е правилно да се кръстим, отляво надясно или отдясно на ляво?

В това няма абсолютно никаква разлика.

Голяма болка пронизва сърцето Ми, когато се налага да виждам вашите невежи спорове относно това чудесно тайнство.

140. Кога хората за първи път са започнали да носят кръстчета?

За да отговоря на този въпрос отново Ми предстои да осветя едно събитие, което не са задържали в своята памет Божиите чада. Касае се за житието на Майка Мариам.
Именно Тя, след събитията на Голготата, със Своите ръце извайва малко кръстче, закрепила го е на връвчица, целунала го е и го е окачила на врата си, скривайки го под дрехата си, за да не въвежда в съблазън фанатически настроените противници.
Веднъж това кръстче се показало изпод дрехата И го видял един от нещастниците. Слепецът с груб жест хванал кръстчето и го откъснал от гърдите на Майка Мариам. И тогава ръката му внезапно се запалила.
Хвърляйки кръстчето на земята и диво ревейки, той започнал да се върти на място, като непрекъснато размахвал горящата си ръка, опитвайки се да загаси пламъка. Едва след известно време огънят загаснал и този нещастник, с изкривено от страх и болка лице, бързо избягал.
Хорското множество видяло това, което се случило, след което много от тях започнали тайно да правят кръстчета. По този начин носенето на символа започнало да се разпространява по Майката-Земя.
Скоро учениците направили голям кръст, на чиято повърхност избили петна от кръв. Този факт им позволил да осъзнаят чудесните свойства на този спасителен символ.
Но не трябва да бъдат изобразявани разпятия върху кръстчето, защото на основата на тази грешка, вие незабележимо сте загубили трепетното отношение към Божието.
Разпятието е мъката на Небесния Отец за неразумните Свои чада; това са горчивите сълзи на Майка Мариам, които тя е проляла в краката на страдащия Син; това е позорът на слепия човешки род и на първо място на тези, които са се смятали за по приближени до Бога.
Разпятието е послужило като тласък за разпространението на Спасителната Истина, изпратена на хората от цялата Земя.
Пред този символ вие трябва да стоите на колене от сутрин до вечер. Носейки го на гърдите си, вие успявате да бъдете на различни ненужни места, без да разберете разликата между трепета към Божието и своите пороци.
Като е имал постоянно пред погледа си Разпятата Истина, човек е допуснал неизбежното. Страданията, понесени в името на изкуплението на греховете на много от вас, вие сте започнали да възприемате като някакъв атрибут, показващ принадлежността ви към определена клонка сред множеството вярвания.

И студът се е възцарил във вашите души.

141. На иконите са изобразени светци, чиито пръсти на дясната ръка са поставени по определен начин. Какво означава всеки пръст?

Това тайнство също е било скрито до днес. Въпреки че, любознателният разум вече е успял да направи определени погрешни тълкувания.
Символът на поставените по определен начин пръсти на дясната ръка, съдържа в себе си великото Тайнство за Разцвета на човека. Показалецът означава Сила, а средният – Знание. Безименният, кутрето и големият пръст (палецът) означават съответно Вяра, Надежда и Любов. Безименният и големият пръст (палецът) са съединени заедно: Вярата и Любовта представляват единно цяло.
Всеки от трите Завета предадени от Бога на човешкия род имат своите съответни: Старият Завет е Надеждата, Новият Завет – Вярата и Последният Завет, който ви се дава сега е Любовта.
Съединяването на големия и безименния пръст образуват символа на единното сътворение на Новия и Последния Завет, когато се изпълнява Божието предначертание, че Единният Път за Спасението на хората на Земята напълно се разкрива при двете Възпламенявания.

По времето на първото Възпламеняване се осветява същността на Единния Спасителен Път, а по времето на второто, на човешкия род ще бъде даден Ключът от Вратата, през която ще започне Възхода.

142. В протестантските концесии се отхвърлят иконите. Не е ли преклонението пред иконите нарушаване на заповедта за несътворяването на кумири?

Кумир е изрязаният от камък или дърво Бог.
Наистина не трябва да бъде изобразяван Небесния Отец с материални творения.
Но иконата не изобразява Всевишния, въпреки че на някои произведения е имало опити да се направи това, което не трябва да бъде правено.
Иконата в периода на своето възникване е била висше постижение на съзидателната сила на човешките ръце. Защото способността да се твори красота е Божий дар, тъй като великият Творец ви е създал подобни на Него, а значи ви е дал способността да бъдете творци на любовта, красотата и светлината.
Искрите от великия пламък запазват способността си да топлят и да светят.
На иконата, Божиите чада се опитват да изобразят и запазят Лика на Божието Слово, Което е идвало при вас облечено в плът и кръв, подобна на вашата, а също така и ликовете на Господните сподвижници, които са посветили живота си на Божията Слава и на вашето благо.
Да умееш да помниш и почиташ достойните Божии чада не е грях. Паметта за прекрасното помага да се творят още по-прекрасни неща. Това е Истината.
А да се покланяте на иконите не трябва. Покланяйте се само на живия Бог.
Помнете! Ако иконата е сътворена с молитва и с благ трепет в сърцето, то истина ви казвам: Тя ще излива Божествена Светлина, която ще укрепява отслабналите.

И това е Божията Слава.

143. Задължително ли е църковното кръщение? Или кръщението може да бъде получено от самия живот и това са изпитанието, покаянието и вярата?

Обредът на кръщението е велико тайнство, изпълнението на което е крайно необходимо във вашия живот. Това е мигът, в който човек приема голямата отговорност за всяка своя крачка от понататъшното си движение. Ето защо, този обред трябва да бъде приеман в съзнателна възраст, защото човек е призван сам да реши да направи своя избор.
Никой от вас не бива да смее да нарушава закона на Свободата на Избора. Защото това е Божий закон.
И когато Божието чадо осъзнае пътя, по който му предстои да тръгне, като всецяло се посвети на осъзнаването на Господната Истина и да стане опора за всеки паднал, той трябва да се покае дълбоко, след което да приеме кръщението.
В този тържествен миг от вас ще бъдат снети много грехове, но все пак ще се намират близо до вас. И ако след приемането на кръщението вие продължавате да правите грубите грешки, които сте правили досега, или пък нови, без да се стремите с всички сили да се отклоните от тях, то греховете, които са били снети от вас, ще се върнат с повишена тежест. Лицемерът ще падне стремително.
След приемането на това велико тайнство, вие ще усещате прилив на много сили, които ще ви помогнат да пристъпите към прекрасно съзидание. Но ако обредът на кръщението бъде извършен от духовно слаб човек, то истината на тайнството ще бъде нарушена.
Определете този човек не по външните му прояви, а със своето сърце, като се докоснете до сътвореното от него. Ако душата ви почувства студ, то търсете друго дърво, което има по-сладки плодове.
Различията в изпълнението на обреда на кръщението в различните разклонения на основата на единната Истина в Християнството нямат особено значение. Само слепец може да ги разделя на по-малко или повече истински, при което ще изпълнява волята на сатаната за разделянето на Божиите чада според сърцето им.

Приемайки кръщението, вие приемате названието не на една или друга Църква, а на Единния Път на Любовта, открит от Бога пред целия човешки род.

144. Трябва ли да се кръщават децата?

Само в тази възраст, когато чадото осъзнава приеманата отговорност.

Ако извършвате това тайнство над дете преди неговото осъзнато решение, то нарушавате закона за Свободата на Избора, установен над вас во веки веков от вашия Небесен Отец.

145. Ако съм кръстена като дете, мога ли още веднъж да се кръстя, ако взема това решение съзнателно?

Непременно.

146. Трябва ли да се приема обредът на кръщението в църква, ако човек приема със сърцето си Последния Завет и Единната Вяра?

„И никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и само ще изтече, и меховете ще се изхабят;
но ново вино трябва да се налива в нови мехове; тогава ще се запази едното и другото.“ (Лук. 5:37, 38).

За тези, които приемат със сърцето си Единното Сътворение, изпратено ви сега от Небесния Отец, е приготвено ново кръщение с знамението на Единната Вяра. Може да го приеме всеки от вас, който достойно осъзнае Даденото от Бога, независимо от вярата, която носи сърцето му.

147. Ще бъдат ли наказани православните за това, че не почитат съботата?

Като не са разбрали истинската същност на тази заповед, търсещите Божия Път са създали голяма бъркотия помежду си.
Докоснете се до Книгата на Битието на Стария Завет и ще намерите следните фрази:
„И благословил Бог седмия ден, и го осветил, защото в него е почивал от всичките Свои дела, които Бог е творил и съзидал.“ (Бит. 2:3).
Същността на седмия ден е трябвало да стане свещена за човека. И когато човек е започнал да именува всеки ден, то седмия ден бил наречен събота. След което, установеният от Мойсей закон е посочил за почитание съботния ден. Но почитане на истината, а не на нейното название.
В живота на човека външната, формалната страна винаги е натежавала и натежава и до сега над вътрешната същност на изпратените от Бога Истини. За дълго време заповедта за почитането на съботата е била облечена в студени, показни прояви.
Веднъж Господ е дал на хората възможност да разберат своята грешка и чрез порок Исая е било възвестено:
„Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване!
И кога простират ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
Измийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло.
Научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетени, защитавайте сираци, застъпяйте се за вдовици.
Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля.“ (Ис. 1:13, 15-18).
Но Божиите чада така и не са могли да разберат първостепенността на правенето на добри дела. Ритуалът е призван да помогне на възходящия, а не да замени същността на Вярата.
И отново, по времето на Новия Завет, е било необходимо чрез деянията на плътта да се покаже силата на истинските творения, като се изцеляват немощните и се вършат богоугодни дела в събота. Това предизвикало негодувание в тези, които само с хладно съзнание постигали Божието Слово.
В онези дни е било казано:
„Приближете се и научете, какво означава: милост искам, а не жертва? “ (Мат. 9:13).
Но вие отново сте направили същата грешка, като сте позволили на ритуала да замени същността на закона за Вярата, който е основата на вашия Разцвет.
Без да сте се научили да давате от топлината на своето сърце на заобикалящия ви свят, като не искате нищо в замяна на основата на всекидневното изпълнение на ритуалите и студеното осъществяване на буквата, вие започвате да си приписвате понятието "истински вярващ" и дори да определяте степента на праведност.
Голямо е страданието на Небесния Отец сега, когато наблюдава безумствата на Своите деца.
А ритъмът на живот на съвременното общество е бил построен по такъв начин, че седмият ден е станала неделята. И този, който редовно посвещава този ден на Бога, наистина изпълнява заповедта.

Защото трябва да бъде почитана същността на седмия ден, а не неговото название.

148. Как се отнасяте Вие към изповедта в Божия храм?

Изповядването не снема греховете от човека, защото то е преддверие към пречистването на душата.
Изповядването е нисша форма на едно важно тайнство, чието най-високо стъпало ще бъде покаянието.
Разликата се състои в това, че покаянието трябва да става само насаме с Бога. Тогава, разкривайки своята душа пред Лицето на Небесния Отец, преживяващ болката от сторените порочни деяния, а след това твоите сили укрепват от допълнителния духовен жизнен ток за по-нататъшно достойно съзидание.
Изповядването протича на основата на това, че изповядващият разкрива тайниците на своята душа пред лицето на жив слушател от рода на човеците. Това тайнство може да стане не само пред духовен служител, но и пред всеки човек, на когото имаш доверие и пред когото чувстваш необходимост да се разкриеш.
Но трябва да помните определена истина, че когато търсите поддръжка и разбиране от свой близък, то колкото повече се стреми той да ви разбере, толкова повече от вашата тежест ще вземе върху себе си, от което вие ще почувствате значително облекчение.
Ако търсите поддръжка от Небесния Отец, което става по време на изповедта пред духовно лице, то колкото по-искрено се разкриете, толкова повече ще се изпълните с Божията Сила. И ако духовният служител, приемащ вашата изповед отвори душата си, за да приеме вашите излияния, то той ще приема изтичащата тежест върху себе си.
Това значително ще облекчи товара на търсещият Божията помощ.
А равнодушието и студеното отношение на духовния служител значително ще затрудни разкриването на душата на изповядващия се.
Помнете! Истината на това тайнство се състои в покаянието, посредством което, вие постигате близостта на Небесния Отец с всеки от вас без посредници от рода на човеците, освен Човешкия Син.
Великата Божия Слава се състои в Неговия стремеж да помогне на всеки от вас, дори и на най-безнадеждното Свое чадо.

А изчистването на греховете става изключително благодарение на деянията на плътта. Защото каква ще бъде цената на изпитанието, ако изходът се решава с думи?

149. Имат ли право свещенослужителите да опрощават греховете?

Истина ви казвам: не.

Това право притежава само Човешкият Син, защото Той е самото Слово на своя Небесен Отец. Това право са започнали да имат основните ученици на Христос след като са били оставени да се трудят в името на Божията Слава. Те са били призвани да проповядват Евангелието на различните народи и да основават първите църкви на живия Бог – Богът на Любовта, Истината и Светлината.

150. Може ли човек да се причестява, без да разкрива себе си пред духовния служител, а в мислите си само да изповяда всичко пред Бога?

Може. Истина ще ви кажа, че тайнството на причастието е много невярно разбрано от човешкия род. Тази истина показва умението да се попие Божието Слово и да бъде изпълнено посредством деянията на плътта.
Но тъй като Божието Слово е дошло в плът и кръв, то този, който Го попива наистина вкусва плът и кръв. Тази истина ви е била оставена во веки веков.
Що се касае до разчупването на хляба и изпиването на виното, то това е било оставено на хората в памет на Осъществяването. Защото колкото е по-малка паметта за Великото, толкова по-сложно е да се направи крачка в бъдещето.

Помнете! Ако вкусвате хляба и виното като плът и кръв Христова, но не попивате с душата си Божието Слово, а още повече, не се стремите да го изпълнявате, то истина ви казвам: няма да намерите Спасение.

151. В какво се състои смисълът на обреда венчание? Това е важно тайнство за тържественото приемане пред Лицето на Бога на особена отговорност за живота на своя ближен, а по-нататък и за живота на своите деца.

Ако този обред се изпълнява съобразно духовните традиции пред Лицето на единния жив Бог, то става удивително тайнство. И ако вашето зрение на сърцето бъде отворено, то ще видите долитащи Ангели, които покриват със светоносна тъкан венчаващите се и ги посипват с листенца от рози. Голямо множество невидими за грубия поглед свидетели присъстват на вашия празник.

152. Как се отнасяте вие към монашеството и монашеския начин на живот?

Монашеството е изпълнявало важна мисия в установяването на духовността при много народи. Тази мисия е била крайно важна в епохата на разцвета на Царството на Силата, когато човешката същност се е намирала в състояние на най-диво преклонение пред насилието, материалните ценности и плътските наслади.
Този опит, макар и да е бил най-високото стъпало в духовното развитие, не е позволявал напълно да разцъфти човешката душа, тъй като именно мирянското житие са тези подстъпи, с преодоляването на които се оформя духовната сила на човека. Но в началото вълните на този океан са били толкова големи, че слабото Божие чадо не е могло достойно да плува към Светлината. А с отказа от преодоляването на препятствията, на младите чада им се е удавало да запазят определена чистота на душата, но от това нейната сила е растяла незначително.
Алпинист се става като непосредствено се преодолява всеки подстъп, а не като се движите в равнината, мъдрувайки за скалистите върхове.
Истина е това, което е приложимо към всички. Оттук и осъзнавайте истината за монашеството.
Ако всички си отидат от предначертания от Творецът живот, то човешкият род ще прекрати своето съществувание в течение на няколко десетки години. А истината се е състояла в това, наблюдавайки единствения човек, "Господ Бог е казал: не е хубаво човекът да бъде сам; ще сътворя помощник, който да съответства на него...
И създал Господ Бог от реброто, взето от човека, жена и я отвел при човека.
Затова ще остави човека своя баща и своята майка и ще се долепи до своята жена; и ще бъдат една плът.“ (Бит. 2:18, 22, 24).
„И така, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. “ (Мат. 19:6).
Пълният разцвет на човешката душа става в съзиданието на хармонията между мъжкото и женското начало. Защото всичко, с което сте надарени от Майката-Земя и от Небесния Отец, трябва да приведете в хармонично съзвучие. Така всички съединени начала ще получат най-силно проявление не само без да си пречат, но дори и като се усилват едно друго.
Безсмислено е да говорите за любовта към децата, без да сте разбрали същността на майчинството и бащинството. Невъзможно е да говорите за поезията на пролетта, без да сте разбрали любовта към противоположното начало.
Осъзнавайте истинската ценност на създаденото от Твореца!

Дълбината е безмерна!




© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.8 included.