Привет скъпи приятели,

Вие дойдохте най-накрая, такива различни, обединени от празника, от някаква условна дата, която играе своята роля в живота ви. Тук вие достатъчно правилно осъзнавате, че празникът не е тази условна дата, която само и единствено дава повод да се радвате, да се веселите, да пеете песни. Такъв трябва да е целият ви живот, всеки ден. А тези условни дати, преди всичко, носят в себе си други ценности и те са като своебразна маркировка по жизнения ви път, когато изпълнявате праведния труд-стараете се да го изпълните. Те от време навреме са призвани да ви помогнат да направите някакви изводи, когато вие можете още веднъж критично да погледнете към направеното от вас, да осмислите какво се е изменило във вас за този или онзи период от време. И тук, в такъв условен ден за вас, като че се появява още една възможност да направите някаква нова крачка. Надявам се, тази крачка ще успеете да я направите към по-висока плоскост от тази, на която сте вървяли до сега.

Движейки се, вие успяхте даже и огъня да изгубите. Някой навярно е в паника, някой силно се е разстроил - това е неправилно. Нищо епохално не се е случило. Но огънчето, което пазите, то също е като своеобразно приборче със стрелкичка и е призвано също да ви помогне да обърнете внимание на нещо, което недостатъчно сте ведяли до сега, някаква подробност-случайност, като че ли е станала причина да угасне малкото трепетно огънче. Тук вие сте достатъчно умни и разбирате, че сами по себе си такива случайности не стават ей така от никъде, сякаш абсолютно отникъде. Такива неща няма. Това значи, че трябва още веднъж по-дълбоко и по-критично да оцените действията си. Това не е често явление в живота ви, когато огънчето – хоп и угасва. Все пак вие се стараете да вървите. Но сега е време много по-строго да оцените това, което става с вас, с вашия живот. Дали не дремете на пътя, на който въобще трябва да се потите, да се изпотявате от един мащабен интензивен труд? Дали не сте задрямали там, където трябва да извършите подвиг?

Аз много пъти ви подсказвах, че по силата на определени естествени психологически особености и причини вие добре се втурнахте към амрбазурата, но после неочаквано по време на полета някой [от вас] е заспал, паднал до нея, някой се е спънал, някой е поставил крак на друг, ругаейки го "как така" и все мислейки, че онзи е виновен, че не ти е дал да скочиш към амбразурата и да получиш звездата на герой. Много сте различни и по различен начин оценявате това, което ви се случва и по различен начин това, което имате. На всекиго се струва, че вижда по-правилно от другия и по силата на най-примитивни егоистични особености вие сте готови да утвърждавате собственото си разбиране като най-правилното на Земята. Често може и да не забелязвате, как, оценявайки събитията, вие разграничавате себе си като нещо уникално, най-ценно, и се чудите как никой не вижда тази уникалност, как така никой не я забелязва и не я цени. Това често се получава във вашия живот абсолютно естествено, защото то е отработено, то се репетира в продължение на много години, векове, хилядолетия. И не е толкова лесно да се измени всичко това.

Простите мъдрости, възникнали от живота, като правило често остават незабелязани. А те са прекрасни нови мъдрости, напълно забележителни, макар че не се отнасят към нито един завет. Но те са се родили като мъдрости, тъй като за хиляди години човекът е трябвало да види все пак нещо, трябвало е да се появи на едно или друго място някаква народна мъдрост - проста, но много ценна. Прости тайнства, подсказки – "Отнасяй се към ближните така, както искаш да се отнасят те към теб" – една проста мъдрост, която дълго може да се обяснява с всевъзможни заповеди, подсказки, образи, условности, за да може практически да успееш да направиш това. Звучи просто, а е извънредно трудно да се направи.

А нали "да се направи" това всъщност е "да се спасиш", да се съхраниш като човек на тази Земя, но като нормален човек. Нормалният човек е невредоносен. От неговите деяния не ти се иска да тъгуваш за тези, които се докосват до това, от неговите деяния не ти става страшно, тревата не увяхва, небето не се скрива в мъгли. Това е нормален човек. Затова ако може да се каже някак рязко и критично, то за човечеството могат да се каже нещо неприятни за ухото, но това ще отговарят на Истината – в действителност е точно така.

Засега още е тъжно да се види това, което правите. Тук ще бъде неуместно да говоря за отделни единици или може би дори за неголеми групи. За маси хора не може да се каже, но неголеми групи все пак някъде някакси успяват да извършат интересни действия, да вземат интересни решения. Но това е недостатъчно. Нали ние говорим за спасението на човечеството, а не за спасението на някаква група хора. Затова всеки, който каже – "в нашите традиции е имало такива и такива хора, те са толкова забележителни и те сега ще спасят всички ни с молитвите си". Това е детска наивна мисъл. Тя не отговаря на Истината. Човечеството ще се спаси, когато цялото това човечество предприеме правилни усилия. И това като цяло е така. Но тъй като вие сте изключително различни и имате много големи разлики в своето развитие, то дадеността, която винаги съществува и която още зависи от невидими за вашите очи обстоятелства, тя удържа на Земята само малка група хора, които са призвани по някакъв начин "да теглят колата" на всички останали хора и вместо всички тях. Така трябва. Това е благоприятно. Аз няма да ви разказвам многобройните закономерности, свързани с това и защо е благоприятно именно така. Вие не сте тези, на които е нужно да доказвам това. Вие ще повярвате. Това действително е благоприятно. Това създава голяма трудност, но тя в този случай е неизбежна оказва се. Така трябва.

И ето вие също сте се събрали тук и не може да се каже, че сте много. Вие сте неголяма група. Но всичко започва от малкото. Вие откликнахте на зова, развълнувал сърцето ви и проявихте готовност да извършите подвиг, да извършите това, което всъщност всички се отказват да вършат. Но твърде много хора казват, че те вярват в Бога, а именно се отказват да го вършат. Те измислят вери, удобни за тях. И ги превърнали в някакъв такъв традиционен народен предмет, който отвреме навреме могат да извадят, да облекат и да покажат, че ето - вие се отнасяте към тази вяра. Можете да се похвалите с него, а после да го съблечете, да го приберете и да продължите да се карате, да въдворявате справедливост по абсолютно неуместни начини, неуместни за вярващ човек.

Да се научите да бъдете добри, да се научите да бъдете заедно - това е най-огромната трудност за тези, които като че живеят заедно, но най-огромната трудност е всъщност в това да започнете да живеете заедно истински. Когато ви е трудно един без друг не затова, че ви е трудно без него, че той ви е изгоден, че той навреме нещо ще ви донесе, навреме ще ви нахрани и ще ви облече, ще ви скрие, не заради това, а защото там има човек, на когото вие имате възможност да помагате. И именно от тази страна трябва да гледате на единството - когато вие разглеждате себе си като жадуващи да бъдете полезни на някого от ближните, които виждате, до които се докосвате. Тази полезността да усещате. Затова на такъв вярващ човек ще му е трудно да се уединява.

Той може да успокои себе си, че в молитвите си помага на всички. Определено помощ има. Някаква, но не главната. Главната помощ е когато ти заставаш до човека и винаги можеш да му дадеш реално рамо – това е много важно. Затова трябва да умеете да живеете заедно. Да не отделяте настрана и само мислено да помагате на околните, а да помагате не само с мислите, но и с делата си, с ръцете си, с думите си. Тогава от вашите думи ще ви ще предизвикват радост, ще става топло на душата, ще се окрилява вътрешния ви свят, ще ви се иска да творите. Ето този контакт един с друг е истинския живот на истинския, нормален човек.

А ако вие сте способни лесно да осъдите някого, непрекъснато се тревожите, че всички около вас са лоши, негодници, вършат всичко неправилно – това е болест, болест на вековете. И докато в главите ви се роят тези миризливи мухи, вие няма да можете да съответствате на понятието за нормален човек. Вие сте болни. Вие не сте здрави.

И вие видяхте два празника, които са такива най-ярки в живота ви – зимен и летен. На единия празник Учителят идва при вас, а на другият празник вие идвате [при Учителя]. Един такъв прост образ, условност, която може и да не забележите, но не е и толкова важно дали сте я забелязали. Щом това се случва и Словото идва при вас, то половината работа е свършена, а даже и не половината, а мааалка част от работата. А втората - това е как човекът отива при Истината, при Словото. Само с краката си - само троп, троп, троп и се е отметнал в книгата, че е тук. Или той е успял да приеме това Слово в сърцето си и да Го изпълни. Да отидеш при Истината, това означава да Я изпълниш. А не да се приближиш до Нея и да кажеш – аз съм запознат, аз съм прочел, можете да ме броите за партиен, за религиозен. Това не е така. Вашият живот, вашето общуване един с друг - ето тук се вижда, дали вие сте стигнали до Истината или просто си говорите за нещо възвишено, към което всъщност самите вие нямате никакво отношение. Нещо...

Вие имате душа. Вие всички сте родени от Бога. Естествено вие имате отношение към Истината. Но казвайки така рязко дали всъщност имате отношение, Аз, естествено, подразбирам нещо друго, когато може така рязко да се обозначи, но то съответно трябва да бъде разбрано правилно. Трябва по-строго да се отнасяте към действията си, но без да се унижавате, без да се докарвате до психологическа безисходица. За това много говори в Последния Завет подробно.

Преди всичко вие гледате себе си, решавате всякакви проблеми, решавате множество задачи и когато се опитате да се разберете един с друг, вие преди всичко гледате своята слабост, а не слабостта на ближния. Трябва да умеете да подсказвате на ближния, но главното е вашето умение да питате за себе си. Най-ценното в духовното развитие се явява стремежът на човека да попита за себе си. Често ближните виждат какво става с вас по-добре, отколкото вие можете да погледнете себе си. И само когато ви се дава нещо ново, тогава с този, който дава новото, мнозина могат да не се съгласят. Това е напълно нормално. Те могат да не успеят да дозреят за това новото. Но ако се говори за нещо, което ви е добре известно, то бъдете внимателни в случая, когато мнозина няма да се съгласят с вашето мнение. Това може би може да покаже, че вие не сте прави. То ест вие се вслушайте в останалите, но пак това са условностите, които не може да се възприемат буквално. Но аз ви призовавам само към това - да бъдете много внимателни в своите съждения при съпоставянето на това, което е във вашата глава с това, което става в главите на ближните ви. Ето защо подчертавам още веднъж - най-важното в духовното израстване е умението да попитате за себе си, а не упорството да проявите един такъв активен стремеж да помагате на ближните със съвети, наставления, критика. Вие ще можете истински да помогнете на ближните, когато аналогично се научите да приемате помощ за себе си. Иначе ще поемете ролята на учител, а за вас това е много неблагоприятно. Въобще това няма да има никакво отношение към духовното формиране.

Вие трябва да помните Моите думи, казани някога преди много години за това, че пътят на духовното израстване и развитие започва с една такава полянка, образна, красива - полянката на смирението. Ето когато нея достигнете, само тогава ще можете да тръгнете реално по пътя на духовното развитие. А ако това е така, то всичко, което е свързано със смирението, трябва много прецизно да осмислите в себе си, много прецизно. Много прецизно да погледнете в тази посока. Погледнете всяко свое действие от тази гледна точка – какво това означава за вас в този или онзи конкретен случай.

Само това, че вие сте надарени от Бога с огромна духовна ценност, съставяща същността на вашата душа, това вече ви прави невероятно велики в света на Вселената. Освен вас няма други същества, надарени с духовна тъкан. Вие сте уникални, но нека тази уникалност да се проявява във вас не като се тревожите за нея. Защото щом се устремите да докажете своята значимост, уникалност и величие, няма да успеете да достигнете ценността й, а напротив, ще паднете.

Правете наобратно, не се притеснявайте дали ще ви забележат, не бъзайте да подчертаете значимостта си. Започнете от простото, със смирение, със скромност. А щом сте такива, то скромният ще бърза ли да дава съвети на другия, без да се опита да изясни нищо за себе си - от какво е болен самият той и преди всичко какво той трябва да отстрани от себе си на свой ред. И тогава, където е възможно, скромно да се опита да подскаже нещо, ако му се вижда опасно за ближния, с което той би могъл да навреди на себе си, на някого. И меко, много простичко по възможност да се опитате да засегнете тази тема. Ако ближният поиска да повярва, да поговори, Аао не, значи не трябва, прекрасно. Значи вие не сте този, когото той е нужно да послуша. Вие ще продължавате да си работите върху себе си.


Ние не веднъж сме се докосвали до многото неща, които Аз сега продължавам да ви подсказвам. Но това действително е сериозна тема, много сложна, и ще се наложи да я засягаме и по-нататък с някакви други образи, оттенъци. Докато съм с вас, Аз ще ви напомням, докато има кой да поиска да слуша. Но това е сериозна тема и победата зависи само от това как самите вие ще проявите активност в движението си по този път, който сте си избрали, за който говорите възвишено, на който се стараете да държите, за който път се безпокоите всеки ден.

Вашият труд. Вашият труд преди всичко трябва да реши тази трудна задача. Затова както и преди, ви давам малка подсказка – побързайте, времето не стои, то все повече изисква. Не дремете. Решавайте това, което до сега е било в множеството си от различни страни подсказано. Бъдете единни. Решавайте тази задача. Не се стряскайте един от друг. Направете умерена критиката си по отношение на околните, не ги унижавайте по отношение на себе си. Бъдете внимателни.

Праведният труд е като труда на един уникален ювелир – това е много финна работа, много финна. Работа с всичките най-мънички извивки на вашата психика. Трябва да я работите грамотно, умело, правилно да подбирате инструмента. Тук в тази област не може да се навлиза на който както му хрумне. Това е цяла наука и вие сега започвате да я усвоявате. Макар че в обществото са достигнали до това по различни пътища, но то се решава по съвсем различен начин, неграмотно. Въпреки че някои неща са успели да разберат по интересен начин и това е добре, време беше.

Това е наука, за която всички трябва да имат единно разбиране, да я разбират еднакво. Това не е изкуство, което може да се изразява по различен начин от всеки човек и това да е добре. Това е наука, която трябва да се знае от всички еднакво. Както точните науки, свързани с математика, с физика и с други предмети, това също е точна наука и трябва да се знае правилно. И от нея зависи вашият живот - не от икономиката, не от политиката, а от правилното владеене на своя чувствен свят – от изграждането на този чувствен свят, от неговото формиране и от вашето единение помежду си.


Ето ви празничкото Слово. Надявам се, че не се натъжихте, не задрямахте. И много се надявам, че връщайки се от Празника, възрадвани, вие с нова сила и с нова енергия ще се опитате да изпълните всичко - като на нов лист всеки ден, на чисто, отново устремявайки се. Но тук вече не може да ви помогне еуфорията, която се появява у човека, прозрял нещо, открил нещо много особенно. Той се запалва, гори огън в душата му, на тази вълна той може да направи нещо много особено, което в обикновени условия му е непосилно. Но този огън гори не задълго, не дълго.

По-нататък започва този труд, който се явява истинския. И който ще изисква от вас всичко, което вие умеете, на което сте способни, където пред всеки ще бъде поставена задача, строго определена само за него, разчетена изключително за неговите собствени сили. Където после се безпокоите и си мислите – защо ми е толкова трудно, а на друг му е по-леко. Да се безпокои за това може само глупец. Всички имате еднакъв труд. Еднакъв. Също както за слона, носещ дърво, или за мравката, носеща мъничко, мъничко клонче, само еднакъв. Той е съразмерен с това, което вие имате. Затова не бъдете глупци и не претегляйте критично такива обстоятелства – да гледате със завист на кого е дадено по-леко, на кого по-малко, на кого по-трудно, кой има повече някакви вкуснотии, кой - по-малко. Това е много примитивно поглед. Не бива да се гледа така. Гледайте с вселенски поглед, безкраен, в който се включват доста много неща, които дори на първо време човек ще е трудно и да си представи. Трябва да се научите да разширявате съзнанието си.


А сега по създадената условна традиция, проста, на игра, на човек толкова много му се иска да си поиграе на нещо. Макар че играейки на играта, тя действително има своята интересна роля и се отразява върху вас, силно се отразява. Малко ще помълчим и вие като че ли ще отхвърлите от себе си нещо неприятно, свързано с вас. Не с друг, а с вас - вие реагирате на нещо и ви става лошо, значи като правило реакцията е неправилна. Където трябва много неща да променяте вътре във вас, а не в другите, за да не започне изведнъж да ви харесва това. Не, вътре във вас преди всичко, всичките тези реакции, това недоброто, което по създадената условна традиция вие сте били призвании по време на това своеобразно безвремие да се опитате да претеглите. Да уловите, да отделите и сега да се опитате в молитвеното си състояние, в слияние някак да отхвърлите от себе си този боклук. Нека той да отиде в миналото. Направете тръгнете напред без него. Оставете тази торбичка с боклука.

Отделете я от себе си и проявете вътрешна готовност да не правите всичко това. За да можете, продължавайки в бъдещето, да не се очаже, че лекичко държите с пръстче нещо скъпо от торбичката си и тайничко да започнете да се озъртате. Това е неприятно, но е скъпо, и я теглите след себе си. Нека да не влачите след себе си всичко това. Опитайте да се отвърнете от всичко това, то вече не трябва да е ваше. Вървете и не повтаряйте нищо от това, което до днешния ден сте могли да оцените като недопустимо за вас, недопустимо за устремен човек. То само ви прави болни.

И направете крачката към слънцето. Направете крачката така, както я прави раждащото се дете. Въпреки че в неговата душа понякога има опит на един такъв сериозен мащабен негодник, който някога там ги е вършил едни такива, разхождайки се по света. Но не може с тази памет да продължавате да се раждате. Иначе какво дете ще бъдете, няма да можете да живете. Това е като своеобразен паралел – новото раждане. То е създадено по такъв начин, че в основни линии да не помните какво сте правили, защото това, което сте правили е по-добре да го забравите завинаги. То по никакъв начин не може да ви предизвика истинска хубава усмивка. Прекалено мрачновати са били опитите да намерите справедливост, затова, естественно, по-добре е да не ги помните.

И детето се ражда и не знае за тях. То сякаш има нова възможност да започне всичко на чисто, макар че опитът го тегли. Някъде там скърца, натрупали са се толкова неща, които скърцат и горят. Но въпреки това погледът на детето е наивен, то опознава света открито, на него всичко му е интересно. То гледа към всичко с интерес. То като че ли е чисто, устремява се напред без предубеждение. То не гледа слънцето и си мисли – "кой ли го е запалил, навярно нарочно, за да ме изгори". То не мисли така, както вие мислите в живота си, когато някой прави нещо хубаво, а вие си мислите – "и откъде е сега това, не е ли замислил нещо недобро" и така не успявате да се зарадвате.

Вече всяка усмивка се смята за проява на психическо заболяване. А когато вие сте намръщени, мрачни, със сключени вежди - о, тогава животът е нормален, така всички живеят нормално, значи животът върви, всички са здрави. Ето това е болестта, обхващаща целия свят. Сега тя е изразена толкова ярко, че обикновената усмивка се превръща в рядкост. Ето това е печално. Това действително е знамение за края на света, на този свят, който по-добре да не продължава да съществува.

В новия свят трябва да прекрачите по друг начин. Ето така, като деца, усмихнете се към света, без да мислите, че са поставили някакви уловки и капании на пътя ви. На вас могат да ви се направят само подаръци. Хармонията създава само подаръци, а не капани. И ако вие действително сте стъпили върху нещо, от което ви е заболяло във вашето движение и сте вкарали крака си в нещо неудачно - това също е подарък, забележителен подарък. Той ви е помогнал да обърнете внимание на нещо. И тук вие трябва да проявите заинтересованост и по-внимателно да погледнете – какво не сте направили както трябва. А не: "какво е това, около вас съседите ви пак ви правят мръсно". Не мислете така. Стига. Отхвърлете този боклук. Всичко е вътре във вас. Пред вас може да има само подаръци, а не уловки, примки, капани. Ако се боите, че ви поставят капан – вие сте болни, просто болни. Имате мания за преследване.


Погледнете по друг начин. Учете се да гледате. Не изгубвайте тези качества – вие сте дошли тук и благодарение на това сте започнали да съхранявате това, което другите мигновено много бързо са започнали да изгубват, оставайки в това общество, което съществува сега. Вие имате определено предимство. Вие сте загубили много блага, но имате предимство – съхранили сте способността си да се усмихвате значително по-често от това, което е сега в света.

Светът се натъжава, изгаря го мъка, изгаря го неувереност, страх, като гледат един към друг като вълци. Това е печално. Това вече е смъртоносна болест. Вие имате това предимство. Вие успяхте преди сериозните преустройства много от вас да се измъкнат тук и съхранихте способността си да се усмихвате интересно още за сега. Аз се надявам, че няма да изгубите това и не просто няма да изгубите, а ще го преобразувате, ще го направите по-красиво, по-интересно. Може мнозина от вас да нямат някакво благополучие, материално, но с душата си ще процъфтите. И не забравяйте това, което в началото започнах да ви говоря. Душата ви може да процъфтява от една полянка.

Гледайте света по детски. Макар че това понякога може да ви донесе болка. Не се страхувайте, болката възниква като съблазън да се озлобите. Не се съблазявайте, продължавайте да се усмихвате с наивни, прекрасни, добри очи и усмивка.



И така и сега, като помълчим, вие ще се настроите. Докато звъни камбаната, ще се опитате вътрешно да направите крачка напред от това, което тегне във вас. Изтръгнете тези своеобразни израстъци.



Превод: Мирена Велчева, 19.01.2010г.
Редакция: Богдан Цветков, 24.01.2010г.